Края на 30-те години на ХХ век е. В един слънчев летен ден от Кирковския върбалак в долния край на Угърчин се чува силен протяжен виещ, с нищо несравним дотогава, звук. Кучетата от околните къщи се разлайват, а съседите наострят уши. Но за кратко - вече са свикнали с чудатостите на Дачковците. Става дума за двамата братя Дачо и Нешо Шаркови, самоуки изобретатели и техници от Угърчин, които неведнъж са втрещявали угърчинци с чудатите си технически хрумвания. Този път те са закупили абрихт/моторна рендосвачка на дъски/, която изпробват...
За тези забравени чудати техници от Угърчин ще ви разкажем по-надолу.
Дачо се е родил през 1886 г., а Нешо – през 1889 г. Израснали са в бедност и не са имали възможност да получат високо образование, но Нешо е умеел да пише с двете ръце едновременно. Притежавали вродено влечение към техниката и умове, които ги карали постоянно нещо да правят, да изобретяват. Не се знае колко време са учили, но когато отиват в казармата Дачо е обучен за шофьор, а Нешо става фотограф.
Нешо Шарков е фотограф на 34-ти пехотен полк, в който служат много угърчинци по време на Първата световна война. Този полк е в състава на знаменитата 9-та Плевенска пехотна дивизия под командването на генерал Владимир Вазов. При езерото Дойран разгромява едни от най-добрите английски и френски дивизии по време на войната. Нешо Шарков е бил пряк свидетел на тези събития и е запечатал върху фотоплаките не един кадър от тях. За съжаление днес в Угърчин има много малко от направените от него снимки. Някои вече сме поместили в предишни публикации на блога ни, други две ще видите сега.
След Европейската война Нешо открива малко фотоателие в центъра на Угърчин, а Дачо през 1924 г. докарва първия лек автомобил тук. Не е бил негов, по-скоро е искал угърчинци да видят това ново возило на 20-ти век. Продължавали да живеят в малката си къща в Кирковския върбалак. Край нея обаче построили работилница, в която се занимавали с дърводелство и железарство. Едно от първите им творения е дървен велосипед...
През 30-те и 40-те години на 20-ти век Дачо бил наеман от време на време като шофьор. Разказва се една любопитна случка от битието му на шофьор...
Пътували с камион, нает от един от местните търговци, когото наричали Кьосето. Било август, свечерявало се, минавали през някаква гора. Видели край пътя автомобил с вдигнат капак и човек, който нещо ровел в двигателя. А до колата стоели мъж, жена и две деца. Дачо спрял камиона и се приближил. Помолили го да помогне, защото колата не искала да запали. След около десетина минути Дачо запалил двигателя. Доволен собственикът на колата попитал какво да плати. Дачо му поискал 5 лева... Когато се качил обратно в камиона Кьосето му се скарал, че е взел толкова малко пари и му рекъл с тях да си купи едно въже и да се обеси...
Друг път Дачо успял да отстрани повреда в двигател, задвижващ вършачка, след като три дни прекарал под палещите лъчи на слънцето. Платили му много по-малко, отколкото на инженера, представител на фирмата производител, който идвал преди Дачо и не могъл да ремонтира двигателя.
Такива бяха двамата братя - умни, но без търговски нюх и желание да извлекат лична изгода от способностите си. Затова си умряха в бедност.
Мнозина в Угърчин са ги гледали с насмешка, продиктувана обикновено от завист към способностите им, а и от нежеланието на Дачо и Нешо да се облагодетелстват от това. Несериозно се отнесли към тях и в завод „Балкан” в Ловеч, където през 50-те години занесли проект за сгъваем велосипед. Е, 20 години по-късно започва производството на сгъваеми велосипеди, но двамата братя отдавна били забравени като автори на такава идея.
Малцина ги помнят днес. Изминаха 50 години, откакто Дачо почина на 20 май 1968 г. Нешо го последва 8 години по-късно на 3 август 1976 г. Прегазен от кола при училището, той прекара последните си дни на легло със зле зараснали крака и рояк мухи за компания. Единственото материално нещо, което му беше останало, бе един двуобективен фотоапарат „Старт”, който стискаше до възглавницата...
Тъжен финал на една история, която в началото обещаваше да е забавна. Но си струваше да я разкажем, защото става дума за съдбата на двама угърчинци, оставили диря след себе си със своя необикновен живот.
За съжаление не разполагаме със снимки на Дачо Шарков.
Борислав ПАТАРИНСКИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар