"На оня свят" по д-р Радой Еков
Преди 40 години в редакцията на в. "Друм" пристигна писмо от д-р Радой Еков, угърчинец, зъболекар, живеещ от доста време в гр. Русе. Той беше редовен абонат на вестника и понякога изпращаше материали за публикуване. В писмото той разказваше любопитна случка със самия него, която тогава не намери място във вестника. По-надолу ще се опитаме да ви я преразкажем, тъй като оригиналното писмо не е запазено. Надяваме се да ви бъде интересно.
Доктор Радой Еков постъпил в болницата на лечение и останал там около седмица. Русе е голям град, но може би и заради професията му, много хора познавали д-р Еков. Немалко от неговите познати вече знаели, че е в болницата, когато се разнесла вестта, че е починал... Всъщност бил починал един друг лекар с фамилия Неков.
На следващия ден, след като се разнесла тази тъжна вест, вкъщи у д-р Радой Еков започнали да идват хора на поклонение и да поднасят съболезнования на съпругата му. Пристигнала и ловната дружинка от едно съседно село, където той членувал. Донесли венец, били подготвили траурно слово, носели и пушките да гръмнат за последно преди да го спуснат в гроба. "Но аз говорих с него снощи по телефона..." - понечила да каже жена му. Хората обаче само кимали разбиращо с глава. Паника започнала да обзема жената, но все пак решила да позвъни в болницата, за да се убеди, че не е говорила с човек от оня свят предишната вечер. Свързали я и от другата страна чула гласа на съпруга си:
- Радое, жив ли си?...- попитала тя.
- Жив съм. Що за въпрос?... - отговорил той.
- Ами тук едни хора такова... - взела да увърта жена му.
- Какви хора, за какво говориш?
- А-а, не, нищо... Аз само исках да те чуя. Като си дойдеш вкъщи ще ти разкажа. Оздравявай по-бързо! - и затворила телефона.
" Опечалените" приятели се извинили на съпругата на доктора и си тръгнали доволни, че Радой Еков е жив и почти оздравял в болницата.
Някои от приятелите на д-р Еков обаче не успели нито да отидат на поклонение в дома му, нито да го изпратят на гробищата. "Когато седмица по-късно срещнах един такъв приятел на улицата, той едва не припадна..." - завършваше разказът на доктора в писмото му отпреди 40 години.
