вторник, 28 февруари 2012 г.

Стената на язовир "Морун" е здрава

Покрай наводненията в Южна България из Угърчин плъзнаха слухове, че язовир „Морун” е препълнен, че стената била спукана... Казано накратко - в нашия град също ще има потоп. Но мина топенето на снега, река Каменица попридойде и това беше...
Снимките, които поместваме, се надяваме да успокоят тези, които повярваха на слуховете. Язовирът не е препълнен, стената е здрава и водата се източва планомерно. „Потопът” засега се отлага.

Кошерище ли?!...

Както на много други места, така и в Угърчин на Сирни заговезни има традиция да се палят огньове, наричани тук кошерища. Но за разлика от преди, през последните години кошерищата не се правят от традиционния жулвак (царевичак), а от автомобилни гуми. Край детската градина ентусиасти за около седмица събраха един камион стари гуми, които образуваха "купчинка" над пет метра висока и горе-долу толкова широка. Ефектът от толкова горящи гуми създаваше усещането за природно бедствие. Миризмата - също. Както се казва - традицията вече не е това, което беше...

 
 
 

петък, 24 февруари 2012 г.

Гонене на зли духове, кошии, угощения, танци...

>На Йордановден младоженците се къпели в реката заедно с ралника, молейки за  плодородие
>Вярвало се, че с кошията на Тодоровден окончателно се прогонват «караконджолите»



ЗИМНИ И ПРОЛЕТНИ ОБИЧАИ

На 6-и, 7-и и 8-и януари се празнували Водици (Йордановден), Ивановден и Бабинден.

Водици са известни с ръсенето на свещеника по къщите със светена вода с китка босилек. Дарявали го с парче сланина, брашно, боб, повясмо, месо, наденици и пари в котлето. В поверието се считало, че с това той изгонвал злите духове, заселили се през „мръсниците". Придружителят, който носел провизиите, се нарича „котка". Този ден завеждали младоженците на реката и ги къпели за здраве. Носил се в реката и ралника за плодородие. Младите поливали на възрастните, за да се измият за здраве.

На Ивановден се правели угощения. Младоженците заедно с по-възрастните отивали на гости у кръстника. Мъжът носил аления цедилник с хлябовете, бърдето с ракията и шарената бъклица с виното. Булката с хубав гайтанлия сукман и с алено плюшено джубе, носи в месал тепсия с баница, свинско месо, кървавици и котле с гозба. Носел се и шиш с печено на жаравата месо. Преди да започнел обедът, кумичката подавала на кръстника баницата, голям кравай - боговица, над него - свинско месо от рибиците и кървавица, като му целувала ръка и се отправяли взаимни пожелания.

Бабинден се празнувал от бабите като народни акушерки. Майките им носят дарове.

От Атанасовден (18. I.) се считало, че започва затопляне на времето и събуждане на природата.

Първият празник от поредицата пролетни обичаи е Трифоновден (Трифонци). Празнувал се от всички  лозари, които c музика отивали на лозята на Маргарец и Рибаря. Извършвали зарязването на главините, като отрязвали по няколко лозови пръчки, сплитали ги на обръч и ги нарамчвали (поставят на раменете). Тържеството завършвало с благословии за много грозде, угощение и буйни хора.

Тодоровден (Тудорица или Конски Великден) - е празник на конете. Правели се обредни хлябове, наречени на коне, готвели се гозби в тяхна чест.
Преди обяд се устройвала кошия – надбягване с коне. Всеки стопанин считал за чест неговия кон да заеме една от първите награди, които раздавала общината. Известни са като добри бегачи конете на Гърковци и белите барбарски коне, които години наред са вземали първите места. Кошиите са били организирани в далечното минало от Голямата могила при Ковачов дол или от Команската ливада до шосето при Биволарката (Чуклата), където е бил коланя (края) на кошията. В по-ново време кошията е правена от Пъшковия чифлик до Елегина ливада. Вярвало се е, че на Конския великден се прогонва окончателно «каракон».

Празникът Светиите като предвестник на пролетта е считан за ден на младоженците. Младите булки, облечени празнично, придружени от зълвите, спохождали роднините, които дарявали булката с гръстено семе, вълна, повясмо, сапун, боб, мамули и други, а тя ги черпи с бъклицата. Зълвата, наречена „магаричка", носила цедилника с подаръците.
Дните, когато се празнували Благовец и Еремия, са свързани с поверието за пробуждането на змиите и гущерите. Затова рано сутринта измитали дворовете и запалвали събраното, та димът да прогони змиите и гущерите, а стопанката тракала с огрибката върху ръжена и изричала закани към тях. В тези дни не се работи женска работа.

Лазаровден и Цветница също са чествани като дни на пролетта.
На първия ден момиченца, облечени в национални носии и накичени с кукуряк, жълти лалета, нарциси и други цветя, ходели на групи по домовете с кошнички и събирали яйца. Приемайки яйцето, всяко момиченце подскачало и го слагало в кошничката. Децата подскачат, за да расте житото по-високо.

На Връбница (Цветница) накичвали вратите на къщите и оборите с върбови клонки за здраве и плодородие.

Великден се е празнувал три дни. Обредите почти не са свързани с църковните обичаи. В седмицата преди празника се извършвало основно почистване на домовете. Извършвало се и обичайното приготовляване на великденските червени яйца и краваи, предназначени за подаръци. Чукат се яйца и на когото излезе по-здраво, той ще е по-здрав. Младоженците ходят на гости при кръстниците.

На Гергьовден населението принасяло агне-курбан в чест на великомъченик Георги - покровител на стадата, затова и обредите са пастирски - за овчарите. В Угърчин това е свързано с изпичане на агнето — целопек на шиш в пещта. Едновременно с кръвната жертва се приготвяли гергьовски краваи за овчарите. Правели се гергьовски венци и се поставяли на овце, за да са млечни и ир.
Празнуването било съпроводено с богата трапеза, веселие и хора.

Празнувани са и други дни, свързани с различни явления, събития, църковни и християнски празници и др., като Спасовден, Русалий, Еньовден, Петровден, Илинден, Богородици, Петковден, Димитровден и много други.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», 1978 

петък, 17 февруари 2012 г.

В ПАМЕТ НА АПОСТОЛА




По инициатива на читалището, комитет "Васил Левски", клубът по родознание и сдружението на пенсионера "Цвятко Благоев" в Угърчин на 19 февруари от 10 часа в клуба на пенсионера ще се проведе възпоменателно тържество по случай 139 години от обесването на Васил Левски.

Ще бъде представена книжката "ЛЕВСКИ В УГЪРЧИН", подготвена за издаване от клуба по родознание и комитет "Васил Левски" с подкрепата на община Угърчин.

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

ТОПЛИ ВРЪЗКИ

Наскоро членовете на клуба на пенсионера "Цвятко Благоев" от Угърчин гостуваха  в село Дерманци и бяха гостоприемно посрещнати от сдружението на пенсионера " Христо Чернопеев". Това е втората подобна среща на хората от третата възраст в двете селища. За няколко часа те се откъснаха от ежедневието си, като пяха, играха и се веселиха с дискретната подкрепа на представители на читалищата в Угърчин и Дерманци.

петък, 10 февруари 2012 г.

Страхът от караконджули, вампири, таласъми

Дните „мръсници” са свързани с поверието за „караконджулите”. Започвали от Бъдни вечер и траят до нощта срещу Йордановден (Водици).

Вярвало се, че през нощите бродят нечисти духове и зли невидими сили, превърнати в животни – кучета, котки, диви коне или човекоподобни, наречени „караконджули”, „поганци” или обикновено „каракон”.

През тези дни жените не трябвало да работят женска работа, не перат,  не си мият главите и не плетат косите си, седенки не се правят, дори и мъжете не хващат никаква работа, защото ще ги гази каракон и ще ги сполетят болести. През нощта трябвало да се излиза със запалена главня огън, за да пази от злите сили – „вампирите” и „таласъмите”.

Много стари угърчинци разказват за вярванията на хората от далечното минало в талъсъми. Според тях, таласъмът е уплътнена душа на умрял човек. Външният му вид е като „сянка на човек или на животно".

Вампири се явявали нощно време под селските гробища, край кладенците Горник и Букя (сега чешми), край Стублата (извора на чешмата пред общината), и на много други места. Явявали се като различни животни - с дълги крака, остри муцуни, черно куче, бяло куче, глиган, бясна свиня, див кон и др.
Например дядо Колчо Бояджиев, който е живял до Стублата, е разказвал, че е „виждал нощно време да излиза от извора една голяма свиня с много прасенца, подкарвани от една баба с бял касак и с бял котел в ръка".

Угърчинецът Стойчо Гурлата разказвал „как като минавал край Букя при Кележовци, видял едно бяло кученце да се петлее из краката му, замахнал със сабята, която носел, но то отскочило. Изплашил се и влязъл в тях си примрял от страх".

Много вярвания има и за самодивски сватби и други поверия. Дядо Петко Онождалото - воденичар на Кисьовската воденица на р.Света разказвал, как е гледал самодивска сватба в местността Кленовец, като се връщал през нощта от пазар в Ловеч. Такава сватба гледал и във воденицата - свирни от гайди, тъпани и викове, с коне, каруца, младоженци и кръстник с бъклица в ръка...

Тези и много други вярвания, свързани и с каракон, са съпровождали живота на неуките селяни от рождението до гроба.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», 1978

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

СТУДЪТ ОТ ОЙМЯКОН НАХЛУ И В УГЪРЧИН

Едно от най-студените места на планетата е селището Оймякон в Сибир. На  31 януари и 1 февруари от там нахлуха " прохладни"  въздушни маси , които за пръв път от няколко години  понижиха температурите  в Угърчин  до минус  21°C -  24°C "на сянка".

Същата дата - 1 февруари 2012 г., ще остане паметна за България с 16 минусови рекорда. Сутринта към 8 ч. в гр. Севлиево бяха измерени 31,4 градуса под нулата, а в Кнежа е било минус 29,4 градуса!

Другите рекорди: Чирпан - минус 27 градуса, Пловдив - минус 24,4, Драгоман - минус 23,8, Пазарджик - минус 23,4 градуса, Лом - минус 22,4 градуса, Велико Търново - минус 22 градуса, Русе - минус 19,8, Ловеч - минус 19,7 градуса, Враца - минус 19 градуса, Кюстендил - минус 18,2 градуса, Оряхово - минус 18,1 градуса, Монтана - минус 17,6 градуса, Ново село - минус 17,4 градуса, Калиакра - минус 15,4 градуса и Елхово - минус 15,2 градуса.

Поради влошена метеорологична обстановка или грипна ваканция от 1 февруари бе преустановен учебният процес в 1062 училища, съобщиха от МОМН.

Река Дунав е започнала да замръзва, което заплашва да спре корабоплаването.