155 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕДИН УГЪРЧИНЕЦ, КОГОТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
110 години от Балканската и Междусъюзническата война и 105 години от края на Първата световна война
Неведнъж в блога ни по различни поводи сме споменавали името на един известен в миналото угърчинец - Иван Войников/Лъвът/ - учител, общественик, читалищен деятел, участник в Балканската и Първата световна война, внук на свещеника Михал Войниковски, укривал Левски в Угърчин.
И това е само малка част от богатото му житие. Оказа се, че Иван има по-голям брат Михаил, който също има интересна биография. И понеже рано напуска Угърчин, днес почти никой тук не знае нищо за него. Но в Уикипедия има качена цяла беседа за полковник Михаил Войников като заслужил български офицер. Днес ще ви разкажем за командира на 6-ти Конен полк по време на Първата световна война, който освен това е юрист и съдия. В друг пък сайт - GTrees.net, където е описано родословието му, той е генерал, д-р Михаил Войников. Едно обаче е безспорно в публикациите за него - той е роден в Угърчин и е от рода Войникови, малък род, оставил трайна следа в угърчинската история.
Михаил Николов Войников е роден преди 155 години в Угърчин на 1 октомври 1868 г. Вероятно е кръстен на дядо си поп Михал. Не е известно колко време е живял в Угърчин, тъй като част от фамилията се премества в Ловеч. Но на 15 септември 1883 г. постъпва на военна служба в конницата. Участва в събитията по време на Съединението на България през 1885 г. като подпряпоршчик от Татар-Пазарджишка №3 дружина, а в последвалата Сръбско-българска война е редник в гвардейски ескадрон.
През 1892 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в гр. Твер в Русия и е произведен в чин подпоручик. Това е началото на неговата офицерска кариера. Служи в няколко кавалерийски подразделения. През 1902 г. вече е ротмистър във 2-ри конен полк и бива командирован отново да учи в Русия. Този път в офицерската кавалерийска школа в гр. Санкт Петербург. Завършва я през 1904 г. и се завръща във 2-ри конен полк, където поема командването на ескадрон. През 1910 г. е произведен в чин майор и през Балканската и Междусъюзническата война/ 1912 - 1913 г./ е командир на допълващ ескадрон в 5-ти конен полк.
На 22 септември 1914 г. е произведен в чин подполковник и от началото на 1915 г. е командир на дивизион в 1-ви конен полк. След включването на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария, подп. Михаил Войников продължава да е командир на дивизиона до края на 1916 г. А от януари 1917 г. поема командването на 6-ти конен полк. Мирновременното базиране на полка е в Харманли, но по време Първата световна война той участва през 1917 г. в бойните действия на Добруджанския фронт, а през лятото на 1918 г. е преместен в Македония.
Нямаме информация в кои точно сражения е участвал подп. Войников с кавалеристите си, но през 1917 г. той е награден с Военен орден „За храброст” IV степен 2 клас. По-късно през същата година тази награда е променена във Военен орден „За храброст” IV степен 1 клас. А на 30 май 1917 г. той е произведен и в чин полковник. През 1918 г. е награден и с ордени „Свети Александър” V степен и „Свети Александър” IV степен с мечове по средата. Даването на тези награди говори за сериозни заслуги при участието по фронтовете на войната.
В публикуваните материали в Интернет няма нито една снимка на Михаил Войников. Но в читалищния архив разполагаме с две снимки. Едната снимка е от архива на брат му Иван Войников. Тя е изпратена от фронта край Битоля на 24 август 1918 г. Там Михаил Войников е сниман по време на затишие в боевете пред землянка. Отзад на снимката пише: „Пред землянката в парка. Михаил. 24.VIII.918 г. Битолско”. Другата снимка е семейна от началото на XX век. Предоставена ни е от писателя и режисьор Павел Павлов, който има кръвна връзка с рода Войникови. На нея отзад вторият от ляво на дясно е Иван Войников, а до него има мъж с военна униформа с когото много си приличат и който изглежда малко по-възрастен от Иван Войников/ Иван Войников е роден 1870 г/. Това трябва да е Михаил Войников. Михаил и Иван са имали още един брат Петко. Той също е бил военен и е имал чин капитан, но нищо повече не се знае за него. На снимката той вероятно е от другата страна на Иван. Имали са и сестра Теодора, за която също не се дава друга информация.
След войната Михаил Войников служи в Ремонтно конско депо и в Главното интендантство на армията. Освен това в биографичната справка за него в Уикипедия пише, че е юрист и съдия, но кога е получил юридическото си образование и къде, не се дава информация, нито кога е бил съдия. Умира по нелеп начин на 4 юли 1920 г., убит от хазайна си, след като спорен квартирен въпрос е решен в полза на Войников. Погребан е на Централните софийски гробища. Посмъртно през 1921 г. е удостоен и с Народен орден „За военна заслуга” III степен с военно отличие и Орден За заслуга с обикновена лента.
В сайта GTrees.net е поместено семейно интерактивно родословно дърво на Михаил Войников, в което няма разминаване с поместеното в Уикипедия. Но както и по-горе подчертахме, пред името на Михаил Войников е написано генерал, доктор. Няма обаче никаква информация кога е произведен в чин генерал и какъв доктор е. Затова, въпреки че би било много добре да има още един генерал от Угърчин, освен Радой Сираков, засега ще се въздържим да приемем тази информация като неоспорим факт.
Михаил Войников е бил женен за Василка Маджарова - дъщеря на известния в миналото политик и общественик Михаил Маджаров. През 1911 г. им се ражда син, когото наименуват Петко. Няма информация как Василка Маджарова е отгледала сина си след смъртта на Михаил Войников, но се знае, че писателката Анна Каменова е нейна сестра и Василка е намирала подкрепа при нея. Анна Каменова е била омъжена за друг известен политик и общественик Петко Стайнов.
Василка Маджарова и синът ѝ Петко Войников неведнъж са гостували в семейството на Анна Каменова, където е бил и дядото на Петко Михаил Маджаров. Жилището им е било в центъра на София на улица „Славянска”. При едно такова гостуване на 10 януари 1944 г. започва една от най-големите бомбардировки от англо-американски бомбардировачи на София през Втората световна война. Всички се спускат в мазето на сградата. Тук е и съпругата на Петко. Скоро следва пряко попадение на бомба и сградата се срутва. Оцеляват само Анна Каменова, Петко Стайнов и Михаил Маджаров. Синът на Михаил Войников Петко е сред загиналите.
Днес от рода Войникови никой не е останал в Угърчин. Няма я и къщата, където е живял Иван Войников. Наследници на Войникови има на различни места в страната. Досега единствената връзка с представител на този род беше Павел Павлов, но за съжаление той наскоро почина. Времето се опитва да покрие със забрава делата на хора като Михаил Войников, но те са оставили трайна диря и не е толкова лесно да бъдат изличени от паметта ни, защото и сто години по-късно те могат да бъдат светъл пример за нас.
Б. Патарински
