ОБЯВЯВАНЕТО НА УГЪРЧИН ЗА ГРАД, 1969

 Важни събития в историята на Угърчин - част 18

Десетилетието на 60-те години на ХХ век в Угърчин  не е свързано с толкова  драматични промени в живота на хората тук, както в предходното, но и през този период се случват редица важни събития, сред които се откроява обявяването на Угърчин за град. Социализмът вече е утвърден  като обществено устройство и страната ни се развива по петилетните и по-дългосрочни програми, разработвани от Централния комитет на Българската комунистическа партия. През първата половина на 60-те става ясно, че и в населени места като Угърчин, освен земеделие, трябва да се развива и промишлена дейност, за да се спре или поне забави започналото обезлюдяване на селските райони, вследствие миграцията към големите градове.

1961 година

През 1961 година към Трудово-производителната кооперация „Георги Димитров”, освен предлаганите шивашки,обущарски, дърводелски, тенекеджийски и електротехнически услуги и производството на сладкарски изделия, се открива цех за каучукови изделия, където се назначават и немалко млади хора.  След това се открива и отдел за изработване на циментови изделия.  Към 1970 г. в кооперацията работят 130 души и произвеждат продукция за 720 000 лева.

1963 година

В центъра на Угърчин се открива нова двуетажна търговска сграда с магазини и ресторант.

Започва благоустрояването на центъра на Угърчин.

С държавни средства,  северно от Угърчин, започва изграждането на язовир „Света”, което завършва през 1969 г. Към язовира е изградена и помпена станция, която захранва напоителна система на 2 500 дка земеделска земя.

На местността Беглишки  харман  е направено летище за селскостопански самолети Ан 2, с които започва пръскане на земеделските култури с препарати против вредители. Пръска се и  против гъсеници, които неведнъж  атакуват горите в онези години. Тази работа се извършва от един самолет през лятото и той не е базиран постоянно тук. Извън обичайната му дейност, самолетът е използван и за спасяване живота на един овчар от близкия овчарник, който се  натровил и е трябвало спешно да бъде откаран в Плевен. 

1964 година

С Указ 540 Угърчин е обявен за селище от градски тип.

1965 година

На 18 август в бившите сгради на ДЗС е открит цех „Тръбна мебел” за производство на пружини за легла. Цехът е филиал на ловешкия завод „Тръбна мебел” и в него са назначени 30 човека. Негов първи ръководител е Петко Сопотски. Три години по-късно в цеха работят вече 160 души и произвеждат продукция за 1 230 000 лева/днешният лев не е съпоставим с тогавашния, днес е „по-евтин”/.

Започва асфалтиране на шосета и главната улица в Угърчин. Подменят уличните лампи с лиминесцентни.

По решение на Министерство на земеделието в ТКЗС се извършва земеустрояване от група специалисти от Окръжен народен съвет. Така се определят точно границите между угърчинското землище и 11-те села, с които то граничи, уточнява се земята по вид и размер, с която разполага ТКЗС и се определя три километрова зона около Угърчин, в която да се раздава земя за лично ползване на кооператорите.

Към 1965 г. МТС разполага с 14 верижни трактора ДТ-54, девет колесни „Беларус”, четири самоходни шасита и 13 зърнокомбайна, които се ползват от ТКЗС  при обработката на 54 824 дка земя.

1966 година

През ноември се поставя началото на още една промишлена дейност. В сградата на дотогавашното основно училище „Васил Левски” се разкрива цех за кожено-галантерийни изделия към завод „Велур” в Ловеч. Негов първи ръководител е Дако Рамчев. В началото са назначени 27 работници.

1967 година

На 1 септември е открита целодневна детска градина. Първи директор е Радка Гечевска. До тогава е имало детска градина  само за деца на предучилищна възраст  и тя е била полудневна към училищата.

В центъра на Угърчин е открит летен кинотеатър с 800 места.

1968 година

Със заповед на Министерство на образованието е закрито Средното политехническо училище/гимназията/. На нейно място към Министерство на транспорта се открива Средно професионално техническо училище по автотранспорт. Първият випуск е от три паралелки с тригодишен курс на обучение и обща численост 105 ученика и една паралелка от 35 ученика с двегодишен курс на обучение. Започва бързо изграждане на материалната база за обучението на бъдещите шофьори и монтьори, открива се и общежитие за 120  ученици със столова. Първи директор е Тодор Михов.

На 27 август след силен пороен дъжд река Лепетура залива част от долния край на Угърчин. Загиват четирима души, сред които едно дете.

В края на 1968 г. в цеховете на „Тръбна мебел”, „Велур” и ТПК „Георги Димитров” работят общо 235 души и произвеждат  промишлена продукция за 2 409 000 лв. ТКЗС по това време произвежда продукция за 2 841 000 лева. По промишлено развитие към този момент Угърчин е на последно място сред  утвърдените средищни селища. На глава от населението в страната се падат по 1425 лева обща промишлена продукция, за Ловешки окръг тя е 1301 лева, а за Угърчин - 288 лв. Затова се обсъждат и допълнителни възможности за разкриване на нови и разширяване на съществуващите производства. Една от тези възможности е изграждането на завод за алуминиева дограма, която за съжаление не се реализира.

1969 година

На 27 август с Указ № 828 на Президиума на Народното събрание Угърчин е обявен за град. Първи негов кмет е действащият и до момента Гачо Даков Герганов. И други села от градски тип в страната са обявени по същото време за градове. Поводът е 25 години от 9 септември 1944 г. 

След 1958 г. Селкооп е преименувана в Потребителна кооперация „Ново време”.  Десет години по-късно тя работи само със собствени средства, има 15 магазина и 10 обекта за обществено хранене. В края на 60-те години е обявена за еталон в окръга. Тази  позиция кооперацията задържа 20 години, а главният ѝ счетоводител Илия Македонски е отличник на Централния кооперативен съюз и последователно е награден със сребърен и златен Народен орден на труда. 

Читалищната дейност в края на 60-те години е насочена основно в областта на театралното, певческото и танцовото изкуство. Библиотеката постоянно увеличава книжния си фонд. От 1969 г. няколко пъти пролетният празник „Светиите”се празнува на площада пред общината с представянето на живи картини от бита на Угърчин. В тях са ангажирани стотици угърчинци, а един от главните инициатори и организатори е Георги Главчев.

В края на 60- те години започва строителство на нови сгради с различно предназначение. Угърчин постепенно започва да добива облика на град, променя се и животът на хората и той е много по-различен от този преди 20 години.

За написването на този материал са използвани пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” от Георги и Петко Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков и книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” , както и местен читалищен архив.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Изглед от Угърчин през 1969 г., когато е обявен за град.

2. Учителят Димитър Гечевски и съпругата му Радка до своя "Москвич 407". През декември 1962 г. той става първият притежател на нов лек автомобил в Угърчин.

3. Смесеният хор на читалището в средата на 60-те години.

4. Новооткритият универсален магазин в центъра на Угърчин - 1963 г.

5. Изглед от центъра на Угърчин след реконструкцията му през 1964 г.

6. Трактористите Кольо и Марин Богданови с първия нов трактор "Беларус" в МТС - началото на 60-те.

7. Първите автобуси "Шкода", с които ДАП поддържа автобусните линии в района в края на 50-те и началото на 60-те години.

8. На пролетния празник "Светиите" през 1965 г.

9. Построеният през 1967 г. летен кинотеатър.

10. Новото общежитие на СПТУ по автотранспорт - 1969 г.

11. Горният площад в центъра на Угърчин с такситата - началото на 70-те години.

ХРОНИКА НА ПРОЛЕТ 2024 С ЧЕТИРИ ТРАДИЦИИ

В рамките на малко повече от месец се случиха пет събития, четири от които се провеждат не за първи път по това време на годината. Последното от тях се състоя на 22 март  - пролетният празник "Светиите", който се отбелязва от най-дълго време - от 95 години.  Този празник, който от около 20 години е и общински, беше предшестван от други четири събития. Във всички тях свое участие имаше и читалището ни.

   Хронологично ще започнем с традиционното отдаване на почит към делото на Васил Левски на 19 февруари. 151-та годишнина от гибелта на Апостола тази година беше отбелязана с шествие на ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий". То започна  от училището и завърши пред  паметната плоча за Левски на пл."Петър Балевски" в центъра на Угърчин. От името на Общината и присъстващите ученици и граждани бяха поднесени венци и цветя, а учениците представиха и художествена програма, посветена на делото на Васил Левски. Деца от детската градина също поднесоха цветя пред паметната плоча.

   На 25 февруари танцьорите ни бяха поканени  в художествената програма на едно традиционно събитие, в което досега не са участвали - Празника на сланината и греяната ракия в гр. Априлци. И макар, че те се изявиха в края на двудневния празник, посетен от над 35 000 души, с изпълнението си събраха овациите на многолюдна публика, останала до края на този празник. 

   На 1 март традиционно читалищната Баба Марта раздаде мартеници на различни места в Угърчин, както и пред сградата на Общината и в дома за стари хора. Този път тя беше съпровождана от двама Пижовци/близнаци/ и две Пенди.

   Националният ни празник и 146 години от Освобождението на България от Османско иго на 3 март също отбелязахме с традиционното вдигане на националното знаме в центъра на Угърчин и поднасяне на цветя пред паметника с имената на опълченците. По-късно танцьорите ни се включиха със свое изпълнение и в тържеството при Руската скала край Лесидрен.

   Тази година пролетният празник "Светиите" се състоя в две части. Първата беше преди обяд и бе свързана с изяви на местни изпълнители от читалищата в Угърчин, Кирчево, Микре, Голец и Драгана, както и от детските градини и училищата от общината.Общо 15 състави и индивидуални изпълнители се включиха в програмата, която продължи близо два часа. Втората част на празника беше вечерта - концерт на народните певици Петя Панева и Галина Димитрова  със съдействието на Митко Денев. И двете части на празника преминаха в салона на читалището. Времето навън беше слънчево, с цъфнали джанки, казанлъшки понички, продавани на четири сергии и щъркели, пристигнали седмица по-рано в своето гнездо на паметника.

   А финалът на празника и хрониката ни беше такъв: "Съпругът" щъркел слезе на следващия ден от гнездото на поляната пред читалището, забелязал недоядена порция понички и я отнесе на "жена си". Катеричката от близкия орех беше сторила нещо подобно, а врабците дояждаха останалото. Лек югозападен вятър носеше цвят от  прецъфтяващите джанки и мирис на пролет.

Текстове на снимките

1. Пролет над Угърчин

2 и 3 Възпоменанието за Левски

4 На сцената в гр. Априлци

5 Баба Марта с помощниците си

6 и 7 На 3 март в Угърчин

8 При Руската скала край Лесидрен

9 Танцьорите ни на 22 март

10 Нашата вокална група "Угърчински славеи" пя на пролетния празник

11 и 12 Петя Панева по време на концерта на 22 март 2024 г.

13 Певицата и водеща Галина  Димитрова

14. Поглед към читалищния салон на 22 март

Снимки: Община Угърчин, Цветина Бамбова и Борислав Патарински 

ВАСИЛ ДЖАБАРСКИ - ПОСЛЕДНИЯТ ОПЪЛЧЕНЕЦ

146 години от Освобождението на България от Османско иго

В края на ноември 2023 г. във Фейсбук се появи една публикация на Росен Петров, водещ предаването „Операция история” по телевизия BG ON AIR. Тя беше свързана с една снимка на последните трима живи опълченци в България, направена на 22 февруари 1948 г. във Военното училище в София от  в. „Труд”. Единият от тези трима опълченци е Васил Джабарски от Угърчин /първият отляво/, а другите двама са Кръстю Попов, живял най-дълго и умрял на 104 г. през 1954 г. и Тодор Калоянов от Панагюрище, починал пет месеца след направата на снимката, на 96 години. 

Името на Васил Джабарски сме споменавали и в предишни наши публикации, но той със сигурност е заслужил да разкажем по-подробно за него. Ще започнем с написаното от Росен Петров, но ще добавим и друга информация и снимки, с които разполагаме.

Васил Джабарски е роден през 1848 година  в село Угърчин, Ловешко. Учи се на занаяти и търговия, опитва късмета си в Австро-Унгария, Египет и Влашко. Точно тук, на север от Дунав, се записва като доброволец в     4-та дружина на Българското опълчение, участва смело в сраженията при Шипка и Шейново, за което получава Георгиевски кръст „За храброст”. След  раждането на новата българска държава се завръща в Ловеч и подхваща търговията. За кратко става кмет на града, а синовете му Георги и Минчо загиват в битките при Дойран. Дядо Васил е един от големите дарители на Ловеч и Угърчин. Отива си от този свят, навършил 100 години, на 15 март 1949 година.  /Росен Петров/

От издадената преди 10 години книжка „Опълченци от Угърчин”, както и от  пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин”научаваме още някои подробности от неговото житие, за които ще разкажем накратко. 

Няколко години след като той се ражда, семейството на Васил Джабарски се премества да живее в Ловеч. Там той учи до четвърти клас, след което усвоява обущарския занаят  при единия си брат, а после  работи при един грънчар. Васил умеел хубаво да пее и веднъж, когато турци гостували на грънчаря, го накарали да изпее една турска песен, но вместо това запял бунтовна песен от песнопойката на Любен Каравелов. Заради това си своеволие го изгонили от работа, а малко по-късно заминал за Румъния. В Румъния Васил Джабарски работил на няколко места. Запознал се и с българските революционери емигранти и когато научава, че Христо Ботев събира чета се записва в нея. Преди самото заминаване на четата за България обаче, Васил Джабарски бил задържан от властите в гр. Зимнич и това му попречило да се включи в нея. Една година по-късно той вече е опълченец в 4-та дружина на Българското опълчение в започналата Освободителната война.      

Васил Джабарски е участвал в боевете не само на Шипка и Шейново, но и при Стара Загора, Хаинбоаз, Казанлък, Каяалтън, Беброво, Кръстец и Зелено дърво. В тежките боеве при Стара Загора през лятото на 1877 г. той се биел наблизо, когато командирът на 3-та дружина подполковник Калитин е ранен смъртоносно. Последните думи на Калитин били да спасят важните документи, намиращи се в кобури на седлото на коня му. Васил Джабарски откъснал кобурите и не позволил да попаднат при турците. В същото време друг опълченец от Угърчин - Нино Райновски, макар и ранен, изтръгва  Самарското знаме от турски войник, който го е взел от ръцете на умиращия подполковник Калитин. Брат му Вътю Райновски, както и още двама опълченци от Угърчин - Стефан Кулински и Енчо Пачаръзки  също участват в това тежко сражение, в което няколко хиляди българи и руснаци се бият с многократно превъзхождаща ги по численост турска войска.

За проявената храброст в сраженията по време на Освободителната война Васил Джабарски е награден с осем ордена и медала, сред които и Георгиевски кръст „За храброст”. След завършване на бойните действия Васил Джабарски е част от група от двадесет опълченци, на които генерал Столетов съобщава, че са избрани да отидат в Русия и да завършат военна академия, за да станат офицери в новата българска армия. Но тогава той научава за смъртта на баща си и единия му брат, който загинал като четник/ През лятото на 1877 г., преди нашият край да бъде превзет от руските войски,  известно време тук е действала четата на Илю Войвода, която е предавала  информация на руснаците за движението на турските войскови части в района. Има сведения, че при един сблъсък с турците е загинал четник с фамилия Джабарски, като се предполага, че това  е един от двамата братя  на Васил Джабарски/. След като научава тези тъжни вести той се отказва от поканата да учи военно дело в Русия.

След Освобождението Васил Джабарски се установява в Ловеч. Вероятно заради показаните качества по време на Освободителната война, той бил натоварен от управата с две специални задачи - откриване и залавяне на предателя на поборника Тодор Кирков и обезвреждане на бандата на братя Николови. И с двете се справя успешно.

Джабарски създава семейство, раждат му се четирима сина и пет дъщери. Освен с търговия се занимава и с обществена дейност. В периода от 1890 до 1900 година е народен представител, а през 1915-1916 г. е кмет на Ловеч. Дълги години е в ръководството на Почетното опълченско дружество. От 1923 г. е почетен гражданин на Габрово, а от 1947 г. - и на Стара Загора.

Вече близо век и половина след Освободителната война ние имаме имената на 15 опълченци от Угърчин, които са участвали в нея. Васил Джабарски е един от най-героично сражавалите се, участвал в най-много битки и най-дълго живелият опълченец от Угърчин.

НА ФОТОГРАФИИТЕ

1. Снимката от в. "Труд"

2. Младият Васил Джабарски

3. И през 1930-те години

4. Опълченецът ветеран говори с партизани по време на посрещане на съветските войски в Ловеч през септември 1944 г. 

ПОД ЗНАКА НА КОЛЕКТИВИЗАЦИЯТА , 1951 - 1960

 Важни събития в историята на Угърчин, част 17 

  

 Започналите през втората половина на 40-те години на ХХ век съществени обществено-политически промени в България, намират своето отражение върху живота в Угърчин и през следващото десетилетие. Това се изразява най-вече с промяната на собствеността върху земята и въведената кооперативна форма на стопанисването ѝ чрез създадените трудово-кооперативни земеделски стопанства/ТКЗС/. Всичко останало, което се случва през това време тук, като че ли минава под знака на този процес, който трае няколко години и не минава гладко и безболезнено.

1951 година

   От 15 февруари до 31 май кмет на Угърчин е Йочо Колев Присадашки.

   Започва радиофициране на селото, което приключва през 1952 г. Почти във всеки дом в Угърчин се появява малък радиоапарат, който е свързан с радиовъзела в пощата, помещаваща се тогава в сградата на общината. Освен Радио София, от студио в пощата се излъчват и местни радиопредавания, съобщения и поздравления. Сутрин радиовъзелът е бил ползван от местната управа и ръководството на ТКЗС да бъдат информирани хората за актуалните задачи на деня, а вечер срещу минимално заплащане е можело да се правят музикални поздрави/това било особено популярно преди появата на телевизията/. Макар да са останали много по-малко, радиоточките и днес все още работят в някои домове в Угърчин.

   Две години след създаването ТКЗС е увеличило значително броя на членовете си и те са над 700 човека, но ръководството на БКП и ОФ в Угърчин отчитат, че това е далече от масовото обхващане на угърчинци в тази нова форма на стопанисване на земята и развитие на селското стопанство като цяло, а такава била крайната цел на реформата. Набелязват се нови мерки за постигането ѝ. Създава се сериозен агитаторски апарат от хора, които тръгват по колибите да убеждават хората да влязат в ТКЗС. Задачата им не била лесна, защото кооперирането на земята е съпътствано и с проблеми, които трябвало да се решават в движение, липсвал и опит. 

Продължавала да действа нарядната система и хората трябвало да предават мляко, дори ако притежавали волове и т. н. Имало и немалко угърчинци противници на колективизацията. Повлияни от тях в края на февруари 48 човека напускат ТКЗС. Стига се и до априлските вълнения в няколко населени места в Ловешко, в това число и в Угърчин, срещу новата форма на стопанисване на земята и отглеждането на животни. Някои от новоприетите членове напуснат и искат да си вземат добитъка, запален е фураж в местността Равнището.

   За преодоляване на възникналите проблеми по колективизацията в Угърчин през октомври е върнат от София Печо Терзиев и на бурно събрание, на което присъствали 689 кооператори, бил избран за председател на ТКЗС. На 3 и 24 ноември следват още две общи събрания с остри дебати в търсене на решение на проблемите. Изключени са 103 членове на ТКЗС, които реално работели срещу него. Подменен бил бригадирският състав. Набелязани били редица организационни мерки, които постепенно стабилизирали стопанството. Помогнало и това, че годината била плодородна и кооператорите, които участвали редовно в работата на стопанството в края ѝ получили голямо количество зърнени и други продукти.

   От 15 юни 1951 г. до 16 април 1959 г. кмет на Угърчин е Лальо Илиев Богданов.

   Някои стоки от първа необходимост все още са с купони.   

1952 година

   Образувано е Държавно земеделско стопанство/ДЗС/ с разсадник на плодни дръвчета, намиращ се западно от Угърчин. Там са построени административна сграда и четири типови къщи за работещите в стопанството.

   В Угърчин е докаран първият зърнокомбайн марка „Чепел”, управляван от Нешо Добревски.

   През 1952 г. ръководството на ТКЗС набелязва още мерки за отстраняване на допуснати слабости и подобряване на работата. Създават се няколко полевъдни и зеленчукови бригади, овцеферма, кравеферма и строителна група, която да изгражда  нови стопански сгради с оглед разширяване дейността на стопанството. От земята на кооператорите се оформят блокове, които да позволят  механизираното ѝ обработване, макар че към този момент машините са все още  малко. Ръчният труд на стотици кооператори и животинската тяга преобладават. При оформянето на блоковете се събарят и колиби. Тези процеси продължават и през следващите години.

   Всестранната потребителна кооперация се преименува в Селска потребителна кооперация - Селкооп. Започва производството на хляб в новопостроената фурна и на газирани напитки в национализирания цех на Кочо Илиев, разкрит е и пункт за изваряване на ракия.

1955 година

Открит е клон на Държавна спестовна каса -  единствената банка в България, която до 1990 г. обслужва населението.

Пътническите превози вече се извършват от държавната фирма ДАП. Поддържат се редовни автобусни линии до Ловеч, Плевен и София.

На 1 февруари общото събрание на ТКЗС одобрило решение за отпускане на парична и натурална помощ на 139 неработоспособни кооператори. Добрата реколта позволила и през следващата година да се отпусне помощ на 170 такива кооператори.

1956 година

   На 31 март общото събрание на ТКЗС одобрява приемането на още 1132 членове, като общият брой на кооператорите надхвърля 2000 души.

   Иван Пашов е първият притежател на личен автомобил в Угърчин - един трофеен „Опел Кадет” от войната.

   Читалищната дейност през този период е активна и е в областта на театралното, певческото, музикалното и танцовото изкуство.

1957 година

    Създадена е Машино-тракторна станция/МТС/ като държавна структура, която да помага на ТКЗС при обработката на земята. През следващите години започва насищането ѝ с техника, която все повече измества ръчния труд на полето. Изграждат се ремонтна работилница и хангари за машините, административна сграда, столова и зъболекарски кабинет. 30 години по-късно в МТС работят над 380 човека.

   Завършва изграждането на 20 километров водопровод от извора Топля край с. Голяма Желязна до Угърчин. Изкопните работи се извършват на ръка от всички трудоспособни угърчинци под строгия и безкомпромисен контрол на запасния фелдфебел Петко Йочев. За около 10 години след това приключва водоснабдяването на всички къщи в Угърчин.

1958 година

   На състоялото се на 8 февруари общо събрание на ТКЗС са приети нови 254 членове и с това се отчита, че са обхванати почти всички земеделски стопани от Угърчин. Така приключва един десетгодишен процес по трансформирането на частната земеделска собственост в кооперативна. Процес, който не минава гладко и безболезнено и дава своето сериозно отражение върху живота на хората в Угърчин през следващите години. ТКЗС става стопанин на 107 077 дка земя, 54 824 дка от която обработваема. Развиват се зърнопроизводство, овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство. Към този момент в стопанството има 1 400 глави едър добитък и 6 500 овце, а основните средства възлизат на 2 800 000 лева. За членовете на стопанството е предвидено да им се предоставят по около 10 дка обработваема земя и ливади в близост до Угърчин за лично ползване, като могат да отглеждат и домашни животни - крави, биволи, овце, кози, прасета и кокошки за задоволяване на собствените им нужди от животинска продукция. Една част от колибите са съборени - тези които пречат на образуването на блоковете, а други остават и попадат в земите за лично ползване. Към този момент са изградени два стопански двора със зърноплощадки и складове в горния и долния край на Угърчин и няколко обора, но строителството на обори продължава, защото построените са недостатъчни. Изграждат се дърводелска и автотранспортна работилница. Увеличава се броят на притежаваните от стопанството товарни автомобили. Мелниците в Угърчин също минават към ТКЗС.

   Край Железния мост на река Каменица е построена сграда с гараж за противопожарен автомобил за разкритата противопожарна служба.

1959 година

   Извършено е ново административно-териториално деление на страната и Угърчин попада в новообразувания Ловешки окръг.

   Закрито е Държавното земеделско стопанство/ДЗС/ и принадлежащата му  6500 дка земя е предадена на ТКЗС.

   От 1 май 1959 г. до 30 август 1960 г. кмет на Угърчин е Петър Петков Ковачев.

1960 година 

   Към 1960 г. болницата в Угърчин разполага с 30 легла, хирургическо и родилно отделение и линейка „Шкода”. Отделно има поликлиника, където ежедневно се преглеждат хора, които имат здравословни оплаквания, детска консултация, зъболекарски кабинет за граждани и друг за ученици в средното училище.

   От 1 септември 1960 г. до 30 юни 1971 г. кмет на Угърчин е Гачо Даков Герганов.

   Три години след създаването си МТС разполага с 27 трактора от различни марки, няколко зърнокомбайна, 13 сенокосачки и друга техника, а ТКЗС  има 16 товарни камиона. Започнало е използването на изкуствени торове в земеделските работи и през 1960 г. са употребени 3000 тона.

   По-ниското заплащане на труда в ТКЗС и навлизането на все повече земеделската техника в земеделието, както и изграждането на много нови промишлени предприятия в градовете, предизвикват миграция от селата към градовете, основно на млади хора. Те запълват недостига от работна ръка в новите предприятия. Това поставя началото на една трайна тенденция за намаляване на населението и на Угърчин през следващите години и десетилетия.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Първомайска манифестация в Угърчин - началото на 50-те години.

2. Първият зърнокомбайн - 1952 г.

3. По примера на Стойко Скачката, който завел бика си пред общината в началото на 50 те години и предложил на общинарите да го издоят, ако могат, за да си покрие наряда за мляко.

4. Общинската управа и кметът Лальо Богданов/третият отляво надясно/ - 1954 г.

5. Читалищният ансамбъл за народни песни на областен фестивал в гр. Плевен - 1956 г.

6. Вършитба през втората половина на 50-те години. На преден план механизаторът Стефан Бочевски, наричан Фото Америка, с децата си върху мотоциклет "Сакс".

7. В началото на 50-те "Марийка" на Атанас Коларов все още извършва пътнически превози, макар често да се поврежда.

8. Сбирка на литературния кръг "Друм" - 1957 г.

9. Учредителите на Машино-тракторната станция - 1957 г.

   При изготвянето на този материал са използвани книгите „История на Угърчин” от Марин Мяшков, „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” от Георги и Петко Радоеви и притурката на в. „Стремление” от 2005 г. „520 години с името Угърчин”.

НАЧАЛО НА ДЪРЖАВНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ, 1946 - 1950

Важни събития в историята на Угърчин - част 16

Вземането на властта в България от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. и разгромът на хитлеро-фашистката коалиция във Втората световна война през 1945 г. водят до много сериозни обществено-политически и икономически промени за дълъг период от време, както у нас, така и по света. Установява се нов световен ред, при който България попада в зоната на влияние на Съветския съюз. Това от своя страна води до един 45-годишен период, през който е възприет държавният социализъм като обществено устройство, а Българската комунистическа партия неизменно управлява с безрезервната подкрепа на Българския земеделски народен съюз формално обединени в Отечествения фронт. По-надолу ще се спрем на някои събития в Угърчин в периода от 1946 г. до 1950 г.

1946 година

През 1945 и 1946 година, освен обедняването на хората и тежките икономически последици за страната ни от Втората световна война / България например изнася за Германия до септември 1944 г. храни и друга продукция за 23 милиарда райхсмарки, без да е получила заплащане за това към септември 1944 г./, през лятото на тези две години има и незапомнена суша. Това води до въвеждане на купони за някои стоки от първа необходимост. В същото време действа система за възлагане на населението на наряди за събиране в полза на държавата на растителна и животинска продукция.

Юристконсултът в Министерство на земеделието Васил Радоев изготвя доклад до министъра на земеделието Александър Оббов и в присъствието на арх. Влад Владов и двамата изявени членове на БЗНС Георги и Петко Радоеви от Угърчин  успяват да издействат на среща с министъра кредит от 4 милиона лева при изгодни условия. Кредитът е отпуснат на общината за изграждане на сграда за фурна и баня в центъра на Угърчин. Проектът на сградата е изработен от арх. Владов и скоро строителството започва.

През месец май ученическият художествен певчески колектив с ръководител Вълчо Шойков става национален първенец.

На 8 септември се провежда референдум  България от монархия да стане република. Няколко дни преди референдума ОФ организира в Угърчин многолюден  митинг в подкрепа на републиката, на който присъстват и групи от съседните села. На него говори регентът академик Тодор Павлов. На самия референдум над  95% от гласувалите в Угърчин подкрепят републиката.

На 27 октомври се провеждат и избори за Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. Те са предшествани от много активна предизборна кампания, както на отчественофронтовските партии, така и на опозицията им. Представителите на Отечествения фронт печелят 85% от гласовете в Угърчин. Сред избраните депутати във ВНС от Отечествения фронт е и угърчинецът Стоян Нешев Петровски.

През октомври е избран Общински съвет от пет човека: Ботю Колев Пейков е  кмет, а Митю Лазаров/БРП/к/, Лило Балевски/БЗНС/, Додю Дочев/БРП/к/ и Петко Вълчев Патарински/безпартиен, който е бил кмет и преди 9 септември 1944 г./ са съветници. Ботю Пейков остава кмет до 5 ноември 1947 г.

Много младежи от Угърчин се включват в бригадирското движение и в продължение на няколко години участват с доброволен труд при изграждането на различни обекти в страната.

По инициатива на Отечествения фронт в Угърчин е създаден инициативен комитет, който да подеме кампания сред населението за събиране на средства за изграждане на паметник на загиналите партизани и ятаци от Угърчин. До края на 1946 г. са събрани 1 436 000 лева. Общинското ръководство предоставя терен на площада пред общината. Архитект Влад Владов изработва проект за паметника. Той привлича известните скулптори Иван Фунев и Любомир Далчев за изработване на скулптурите на паметника.

Започналата още през 1945 г. кампания за ликвидиране на неграмотността сред населението за няколко години води до пълен обхват на децата в трите училища на Угърчин. В една къща в края на Угърчин на пътя за Драгана и Каленик временно също се открива училище за децата на няколко семейства власи, живеещи недалеч от там.

1947 година

Общината, прилагайки новоприетия закон за поземлената собственост, оземлява 310 безимотни семейства с 5 до 8 дка земя, което има голям социален ефект.

През 1947 г. и жените получават право на пенсия/до тогава само вдовици на загинали във войните са получавали пенсия/. След тази промяна пенсионерите в Угърчин са 844, като 488 от тях са жени. По същото време  при данъка върху общия доход са приети облекчения за хората с ниски доходи. Така в Угърчин при около 9 000 души население само 191 семейства са заплащали пълния му размер.

За ограничаване употребата на алкохол общинската управа закрива 21 кръчми в Угърчин от общо 27. Остават да работят и два ресторанта към новосъздаденото общинско предприятие „Хоремаг”.

През април започва изграждането на паметника на загиналите партизани под ръководството на Митю Лазаров от Угърчин. По-късно е решено на него да бъде поставена и плоча с имената на угърчинските опълченци и на загиналите през Втората световна война. На 2 юни в основите му е вградена бутилка с послание към бъдещите поколения. Обелискът му е изграден до края на 1947 г., а скулптурите са завършени през пролетта на 1948 г.

След  1945 г. се наблюдава активизиране на културния живот в Угърчин. Негови средища са читалището и училищата. Създадени са певчески, музикални, танцови и театрални състави, които са ръководени от квалифицирани  ръководители. Певческият състав на читалището под ръководството на Бальо Богданов става областен първенец в Плевен, а танцовият с ръководител Величка Присадашка - национален първенец в София. Танцьорите ни са включени в сборен танцов състав от 100 човека, който през 1947 г. участва в първия световен младежки фестивал в гр. Прага - Чехословакия, откъдето се завръщат с награди. По-късно хорът , музикантите и танцьорите са обединени в ансамбъл за народни песни и танци към читалището с 24 хористи, 18 музиканти и 24 танцьори. Свое неизменно място в културните изяви по това време има и Угърчинската духова музика.

Кмет на Угърчин от 5 ноември 1947 г. до 4 януари 1951 г. е Стойко Ичев Съботинов

След приемане на закона за национализация на частните промишлени предприятия и мините в Угърчин на 23 декември са национализирани  мелница „Горник” с маслобойна и дарак, две мелници, собственост на Петко и Енчо Владови и 8 трактора и вършачки, като са предвидени съответните парични обезщетения. Национализираните обекти са включени в създаденото през 1947 г. стопанско предприятие „Хоремаг”. Към него са още два ресторанта, хотел, сладкарници, содо-лимонадена работилница, магазини за промишлени стоки и зеленчукова градина от 20 дка. Директор на предприятието е Митю Лазаров.

1948 година

За периода от 1946 до 1948 г. в Угърчин са инвестирани над 26 милиона лева за строителство и благоустрояване/стойността на лева тогава не е съпоставима с днешната, макар да е по-близка до нея, отколкото стойността, която имат парите ни след паричната реформа от 1962 г./. Освен сградата на банята и фурната е построен трети етаж на централното училище и етаж над днешния клуб на пенсионера между сградите на общината и читалището. Застлани са 3 км улици в Угърчин с трошен камък. Направен е ремонт на множество полски пътища, чешми, кладенци и мостове. За добра работа в строителството Угърчин е награден от Околийския комитет на Отечествения фронт в Ловеч.

На 1 май се открива паметника на загиналите партизани и ятаци/ в специална ниша са поставени техните кости/, угърчинските опълченци и загиналите угърчинци във Втората световна война. Лентата прерязва министърът на вътрешните работи Антон Югов. Присъстват хиляди хора. Кратки слова произнасят Никола Павлов Колев и Петър Нешев Петровски.

На 8 декември в къщата на Иван Войников се учредява трудово-кооперативно  земеделско стопанство/ТКЗС/, в което влизат 48 домакинства с 1957 дка земя. Животновъдната ферма влиза в състава му, а нейните създатели се явяват учредители и на ТКЗС.

Общинският народен съвет по това време има състав от 19 човека и Изпълнителен комитет от пет човека, част от който е и кмета. Общинската власт тогава не се е деляла на законодателна и изпълнителна. Това продължава до 1991 г. На 17 декември съветът командирова кмета Стойко Съботинов до Министерство на земеделието с искане в Угърчин да се разкрие машино-тракторна станция, за да се премине към механизирано обработване на земята. Изминават 8 години докато това се случи.

1949 година

В началото на годината от Кредитна банка и кооперация „Лъч” се образува  Всестранна потребителна кооперация и първоначално магазините, а след това и дейностите на общинското стопанско предприятие преминават към нея/през 1948 г. общинското предприятие има 13 700 000 лв оборот и 2 000 лв печалба/. Всестранната кооперация става основната стопанска организация за търговия, изкупуване и снабдяване на населението със стоки. 

В долния край на Угърчин също е открита фурна с отговорник  Пейчо Бамбов.

Под влияние  на някои процеси, които текат в Съветския съюз и в България започват да се търсят противници на социализма дори в редовете на управляващата Българска комунистическа партия, така наречените врагове с партиен билет. Най-ярка демонстрация на тези прояви е арестът на Трайчо Костов - вторият човек в партията по това време. Обвинен е в заговор срещу установения държавен строй и сътрудничество с британското разузнаване и е осъден на смърт на 14 декември. Три дни по-късно присъдата е изпълнена. Заедно с него на дълги години затвор е осъден един от най-близките му съратници Никола Павлов Колев. Той е угърчинец и е бил деловодител на партията в най-тежкото за нея време преди 9 септември 1944 г. След Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. всички обвинения срещу тях са отменени.

1950 година

През 1950 г. общинската управа и партийното ръководство продължават да работят по започнатото през предходните години, но най-важната задача все още не е намерила решение -  да убедят населението да приеме кооперативното стопанисване на земята и това население на практика да се откаже от един столетен начин на живот. Опитът от предходните две години им подсказва, че това няма да стане лесно. В същото време хората са задължени да осигуряват и задължителните наряди от селскостопанска продукция за държавата. Предстоят няколко години, в които промяната ще се случи, но няма да е безболезнено.

НА СНИМКИТЕ:

1. Група младежи бригадири

2. Строежът на банята и фурната

3. Изграждането на паметника

4. Танцьорите ни в Прага

5. Среща на младежи бригадири с Георги Димитров. До него отляво е угърчинката Иванка Шахънска.

6. Откриване на паметника на 1 май 1948 г.

7. Антон Югов прерязва лентата.

8. Активни участници във въоръжената съпротива 1941 - 1944 г. при откриването/отпред първите двама са Петър Нешев Петровски и Нешо Вълов Царевски/.

При изготването на на този материал беше използвана информация от пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин" от Георги и Петко Радоеви, книгата "История на Угърчин" от Марин Мяшков и книгата "Книга за Угърчин и Присадашкия род" от Стоян Присадашки, а първите две снимки са ни предоставени от Стоян Пелтешки.

ДЯДО КОЛЕДА ДОЛЕТЯ С ЧЕРВЕН ТРАБАНТ

 Традиционно всяка година през декември в Угърчин се организират различни културни прояви, свързани с Рождество Христово и Новата година. Основен организатор на тези прояви е Общината, но и читалището има свое участие. През 2023 година програмата поне с няколко "процента" беше по-богата от предходния декември.

   Предколедните прояви започнаха на 4 декември със запалване светлините на елхата пред Общината. По този повод беше представена и шоу програма. Нашите танцьори също се включиха с две изпълнения. Основен елемент от коледната украса на площада беше боядисано в червено трабантче.

   През следващите дни беше организиран, отново в центъра на Угърчин, коледен базар на предмети и коледна украса, изработени от учениците от СУ "Св. св. "Кирил и Методий" и децата от детска градина "Светулка". Събраните пари бяха преведени на "Българската коледа"

   На 15 декември в читалищния салон беше представен двучасов концерт на Койнарската духова музика и певецът Свилен Тодорински. Участие взе и танцова група от с. Сухаче.

   Следващата предколедна проява се състоя на площад "Петър Балевски" на 22 декември. Известният кулинар Ути Бъчваров приготви пред очите на около 200 угърчинци и гости свинско със зеле в една "съдинка" с диаметър около 1,5м, което после беше раздадено на присъстващите. Месото беше взето от докарано на място прасе, предварително подготвено за разфасоване. Част от неговото месо беше раздадено и на присъстващите след като отговореха на зададени от Ути въпроси. Специален музикален фон на събитието създаде Етрополската духова музика, която свири повече от 4 часа.

   На 24 декември, по установена вече дългогодишна традиция, читалището ни организира посещение на Дядо Коледа и Снежанка по домовете в Угърчин. Бяха посетени 40 къщи и зарадвани с подаръци над 60 деца. Този традиционен начин за раздаване на подаръци в други по-малки или по-големи населени места вече почти не се практикува. Дядо Коледа обикновено събира децата на едно място и им раздава подаръците, но при този вариант детските емоции са на друго ниво.

   Читалищните коледари на 25 декември отново обиколиха домове в Угърчин и отправиха своите благопожелания за здраве и благоденствие към домакините.

   На 31 декември с държавния химн, "На многая лета", "забраненото" Дунавско хоро и още други хора в центъра на Угърчин беше посрещната Новата 2024 година. Общината осигури и по чаша червено вино за всички присъстващи.

   Последното събитие от хрониката ни е свързано първото събитие от 2024 г. - ваденето на кръста от водите на река Каменица на Йордановден. За трети път до него най-бързо се добра Николай Стойков от Угърчин.

   Ще завършим обаче с нещо, което предшестваше всички дотук описани събития. То е свързано с читалището. След близо 20 години прекъсване в него беше възстановена певческата дейност. На 1 ноември от четири жени и един мъж беше създадена вокалната група "Угърчински славеи". Неин ръководител стана Ганка Балевска, която преди 35 години ръководеше мъжката и женската вокална група на читалището, а после доста години не беше в Угърчин. Първата изява на вокалната група стана на 2 декември на международен певчески фестивал в София, организиран от Съюза на пенсионерите в България и Съюза на Народните читалища. От него те се завърнаха с медал за отлично представяне.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Коледната украса на на центъра на Угърчин

2. Танцьорите ни играха при запалване светлините на елхата

3 и 3а. Коледният базар

4. Свилен Тодорински и Койнарската духова музика

5. Ути Бъчваров в ролята на музикант

6 и 7. Моменти от посещението на Дядо Коледа и Снежанка по домовете

8. Коледарите

9 и 10. Ваденето на кръста от р. Каменица на Йордановден

11 и 12. Вокална група "Угърчински славеи" на софийска сцена и наградата им.

14 и 15. Веселите празници бяха помрачени от грозното окастряне на най-красивото дърво в центъра  на Угърчин от фирма, наета от общината.   

Снимки: Борислав Патарински и Фейсбук