Важни събития в историята на Угърчин, част 17
Започналите през втората половина на 40-те години на ХХ век съществени обществено-политически промени в България, намират своето отражение върху живота в Угърчин и през следващото десетилетие. Това се изразява най-вече с промяната на собствеността върху земята и въведената кооперативна форма на стопанисването ѝ чрез създадените трудово-кооперативни земеделски стопанства/ТКЗС/. Всичко останало, което се случва през това време тук, като че ли минава под знака на този процес, който трае няколко години и не минава гладко и безболезнено.
1951 година
От 15 февруари до 31 май кмет на Угърчин е Йочо Колев Присадашки.
Започва радиофициране на селото, което приключва през 1952 г. Почти във всеки дом в Угърчин се появява малък радиоапарат, който е свързан с радиовъзела в пощата, помещаваща се тогава в сградата на общината. Освен Радио София, от студио в пощата се излъчват и местни радиопредавания, съобщения и поздравления. Сутрин радиовъзелът е бил ползван от местната управа и ръководството на ТКЗС да бъдат информирани хората за актуалните задачи на деня, а вечер срещу минимално заплащане е можело да се правят музикални поздрави/това било особено популярно преди появата на телевизията/. Макар да са останали много по-малко, радиоточките и днес все още работят в някои домове в Угърчин.
Две години след създаването ТКЗС е увеличило значително броя на членовете си и те са над 700 човека, но ръководството на БКП и ОФ в Угърчин отчитат, че това е далече от масовото обхващане на угърчинци в тази нова форма на стопанисване на земята и развитие на селското стопанство като цяло, а такава била крайната цел на реформата. Набелязват се нови мерки за постигането ѝ. Създава се сериозен агитаторски апарат от хора, които тръгват по колибите да убеждават хората да влязат в ТКЗС. Задачата им не била лесна, защото кооперирането на земята е съпътствано и с проблеми, които трябвало да се решават в движение, липсвал и опит.
Продължавала да действа нарядната система и хората трябвало да предават мляко, дори ако притежавали волове и т. н. Имало и немалко угърчинци противници на колективизацията. Повлияни от тях в края на февруари 48 човека напускат ТКЗС. Стига се и до априлските вълнения в няколко населени места в Ловешко, в това число и в Угърчин, срещу новата форма на стопанисване на земята и отглеждането на животни. Някои от новоприетите членове напуснат и искат да си вземат добитъка, запален е фураж в местността Равнището.
За преодоляване на възникналите проблеми по колективизацията в Угърчин през октомври е върнат от София Печо Терзиев и на бурно събрание, на което присъствали 689 кооператори, бил избран за председател на ТКЗС. На 3 и 24 ноември следват още две общи събрания с остри дебати в търсене на решение на проблемите. Изключени са 103 членове на ТКЗС, които реално работели срещу него. Подменен бил бригадирският състав. Набелязани били редица организационни мерки, които постепенно стабилизирали стопанството. Помогнало и това, че годината била плодородна и кооператорите, които участвали редовно в работата на стопанството в края ѝ получили голямо количество зърнени и други продукти.
От 15 юни 1951 г. до 16 април 1959 г. кмет на Угърчин е Лальо Илиев Богданов.
Някои стоки от първа необходимост все още са с купони.
1952 година
Образувано е Държавно земеделско стопанство/ДЗС/ с разсадник на плодни дръвчета, намиращ се западно от Угърчин. Там са построени административна сграда и четири типови къщи за работещите в стопанството.
В Угърчин е докаран първият зърнокомбайн марка „Чепел”, управляван от Нешо Добревски.
През 1952 г. ръководството на ТКЗС набелязва още мерки за отстраняване на допуснати слабости и подобряване на работата. Създават се няколко полевъдни и зеленчукови бригади, овцеферма, кравеферма и строителна група, която да изгражда нови стопански сгради с оглед разширяване дейността на стопанството. От земята на кооператорите се оформят блокове, които да позволят механизираното ѝ обработване, макар че към този момент машините са все още малко. Ръчният труд на стотици кооператори и животинската тяга преобладават. При оформянето на блоковете се събарят и колиби. Тези процеси продължават и през следващите години.
Всестранната потребителна кооперация се преименува в Селска потребителна кооперация - Селкооп. Започва производството на хляб в новопостроената фурна и на газирани напитки в национализирания цех на Кочо Илиев, разкрит е и пункт за изваряване на ракия.
1955 година
Открит е клон на Държавна спестовна каса - единствената банка в България, която до 1990 г. обслужва населението.
Пътническите превози вече се извършват от държавната фирма ДАП. Поддържат се редовни автобусни линии до Ловеч, Плевен и София.
На 1 февруари общото събрание на ТКЗС одобрило решение за отпускане на парична и натурална помощ на 139 неработоспособни кооператори. Добрата реколта позволила и през следващата година да се отпусне помощ на 170 такива кооператори.
1956 година
На 31 март общото събрание на ТКЗС одобрява приемането на още 1132 членове, като общият брой на кооператорите надхвърля 2000 души.
Иван Пашов е първият притежател на личен автомобил в Угърчин - един трофеен „Опел Кадет” от войната.
Читалищната дейност през този период е активна и е в областта на театралното, певческото, музикалното и танцовото изкуство.
1957 година
Създадена е Машино-тракторна станция/МТС/ като държавна структура, която да помага на ТКЗС при обработката на земята. През следващите години започва насищането ѝ с техника, която все повече измества ръчния труд на полето. Изграждат се ремонтна работилница и хангари за машините, административна сграда, столова и зъболекарски кабинет. 30 години по-късно в МТС работят над 380 човека.
Завършва изграждането на 20 километров водопровод от извора Топля край с. Голяма Желязна до Угърчин. Изкопните работи се извършват на ръка от всички трудоспособни угърчинци под строгия и безкомпромисен контрол на запасния фелдфебел Петко Йочев. За около 10 години след това приключва водоснабдяването на всички къщи в Угърчин.
1958 година
На състоялото се на 8 февруари общо събрание на ТКЗС са приети нови 254 членове и с това се отчита, че са обхванати почти всички земеделски стопани от Угърчин. Така приключва един десетгодишен процес по трансформирането на частната земеделска собственост в кооперативна. Процес, който не минава гладко и безболезнено и дава своето сериозно отражение върху живота на хората в Угърчин през следващите години. ТКЗС става стопанин на 107 077 дка земя, 54 824 дка от която обработваема. Развиват се зърнопроизводство, овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство. Към този момент в стопанството има 1 400 глави едър добитък и 6 500 овце, а основните средства възлизат на 2 800 000 лева. За членовете на стопанството е предвидено да им се предоставят по около 10 дка обработваема земя и ливади в близост до Угърчин за лично ползване, като могат да отглеждат и домашни животни - крави, биволи, овце, кози, прасета и кокошки за задоволяване на собствените им нужди от животинска продукция. Една част от колибите са съборени - тези които пречат на образуването на блоковете, а други остават и попадат в земите за лично ползване. Към този момент са изградени два стопански двора със зърноплощадки и складове в горния и долния край на Угърчин и няколко обора, но строителството на обори продължава, защото построените са недостатъчни. Изграждат се дърводелска и автотранспортна работилница. Увеличава се броят на притежаваните от стопанството товарни автомобили. Мелниците в Угърчин също минават към ТКЗС.
Край Железния мост на река Каменица е построена сграда с гараж за противопожарен автомобил за разкритата противопожарна служба.
1959 година
Извършено е ново административно-териториално деление на страната и Угърчин попада в новообразувания Ловешки окръг.
Закрито е Държавното земеделско стопанство/ДЗС/ и принадлежащата му 6500 дка земя е предадена на ТКЗС.
От 1 май 1959 г. до 30 август 1960 г. кмет на Угърчин е Петър Петков Ковачев.
1960 година
Към 1960 г. болницата в Угърчин разполага с 30 легла, хирургическо и родилно отделение и линейка „Шкода”. Отделно има поликлиника, където ежедневно се преглеждат хора, които имат здравословни оплаквания, детска консултация, зъболекарски кабинет за граждани и друг за ученици в средното училище.
От 1 септември 1960 г. до 30 юни 1971 г. кмет на Угърчин е Гачо Даков Герганов.
Три години след създаването си МТС разполага с 27 трактора от различни марки, няколко зърнокомбайна, 13 сенокосачки и друга техника, а ТКЗС има 16 товарни камиона. Започнало е използването на изкуствени торове в земеделските работи и през 1960 г. са употребени 3000 тона.
По-ниското заплащане на труда в ТКЗС и навлизането на все повече земеделската техника в земеделието, както и изграждането на много нови промишлени предприятия в градовете, предизвикват миграция от селата към градовете, основно на млади хора. Те запълват недостига от работна ръка в новите предприятия. Това поставя началото на една трайна тенденция за намаляване на населението и на Угърчин през следващите години и десетилетия.
ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ
1. Първомайска манифестация в Угърчин - началото на 50-те години.
2. Първият зърнокомбайн - 1952 г.
3. По примера на Стойко Скачката, който завел бика си пред общината в началото на 50 те години и предложил на общинарите да го издоят, ако могат, за да си покрие наряда за мляко.
4. Общинската управа и кметът Лальо Богданов/третият отляво надясно/ - 1954 г.
5. Читалищният ансамбъл за народни песни на областен фестивал в гр. Плевен - 1956 г.
6. Вършитба през втората половина на 50-те години. На преден план механизаторът Стефан Бочевски, наричан Фото Америка, с децата си върху мотоциклет "Сакс".
7. В началото на 50-те "Марийка" на Атанас Коларов все още извършва пътнически превози, макар често да се поврежда.
8. Сбирка на литературния кръг "Друм" - 1957 г.
9. Учредителите на Машино-тракторната станция - 1957 г.
При изготвянето на този материал са използвани книгите „История на Угърчин” от Марин Мяшков, „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” от Георги и Петко Радоеви и притурката на в. „Стремление” от 2005 г. „520 години с името Угърчин”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар