събота, 29 декември 2012 г.

КОЛЕДАРИ ПРЕД ПОРТИТЕ

Няма друго време, освен около Нова година, когато в рамките на малко повече от месец, да са събрани толкова празници. Като се започне от Никулден, та се свърши с Бабинден. А върхът, естествено, са Рождество Христово и Нова година.
Читалището ни традиционно отбеляза Коледа с коледуване на момчетата от групата за автентичен фолклор с ръководител Виолета Петкова. Те посетиха общината, дома за стари хора и няколко фирми. Коледарчетата се включиха и в организираното от общината, читалището и сдружението на пенсионера "Цвятко Благоев" тържество под мотото "Възрастта не е порок", състояло се на 20. декември в клуба на пенсионера.

На 24. декември вечерта читалището организира посещение на Дядо Коледа при деца от Угърчин, които той зарадва с подаръци. А на 25. декември група от по-големи коледари възроди прекъснатата за повече от 25 години традиция за коледуване по домовете.

 
 

неделя, 23 декември 2012 г.

ЕТНО-МОДА ОТ ВЕКОВЕТЕ

"Очаквайте скоро Ревю 1965 – цветно"
С тази гръмка, почти телевизионна реклама обещахме още през есента да ви покажем нещо интересно, състояло преди близо половин век на Централния площад. Е, не баш ревю, но със сигурност цветна фотосесия на угърчински носии от вековете за „порт фолио” на Читалището. Но от концерти, турнета, изяви, конкурси, тематични вечери, участия и прочие, и прочие..., на етно-галерията й дойде ред едва днес, току под фенерите на звездните Бъдни вечер и Коледа...
Сигурни сме, че ще ви е интересно да разгледате абсолютно автентичните костюми от Угърчин, които преди 50 години са били извадени за снимки от 100- годишни скринове на баби, лели, стринки... Сиреч, днешното виртуално празнично ревю „ЕТНО-МОДА ОТ ВЕКОВЕТЕ” показва как са се гиздели угърчинци преди около 150 години... Цветно, в Интернет... Като по световен ТВ канал...

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Албумът с оригиналните снимки, който се пази в архива ни, носи следния калиграфски надпис: „На читалище „СВЕТЛИНА”
По случай чествуване на 21 март  1965 година ПРАЗНИКА НА ПРИРОДАТА
в с. Угърчин, пожелаваме да пребъде във вековете тази стара и чудно хубава угърчинска традиция.
Дар от Овцевъдния музей към катедра „Дребни животни”
И Школата за овцевъди – бонитьори при ВСИ „Г. Димитров” – София.

*Възрожденската къща на два ката зад моделите в ревюто е точно на мястото, където днес е издигнато Читалището.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

ЕЛЕ МЪ И МЕНЕ СКАЧКЪТА – 2


ЖЕНЕН СЪМ ЗА ЖЕНА

Отидох на пазар в градъ. Закарах праслаци. Гледам – иде един от властта и ми вика:
- Ти от къде си бе?
- Отсам колата.

Аз, Скачкъта, бях наистина отсам колата.

- А бе не те питам аз от коя страна на колата си, а къде си раждан?
- На колибата...

-  Де живееш?
- Азе ли?... От Угърчин съм. Казват ми Стойко.

- Презиме?
- И зиме и лете – все Стойко Скачкъта  ми казват…

- Женен ли си?
Женен съм за жена, така му рекох.
- Че кой е женен за мъж?!
- Сестра ми.

- А-ха-а... А жена ти комунистка ли е?
- Кому - ниска, кому – висока, на мене си ми е добре.

Джандарина се ядоса нещо и ме покара към Околийското управление. Там началника ме знае, ама уж ме хока:
- Бай Стойко, пак си в нарушение! Но ако минеш от единия до другия край на стаята само по една от ей тия дъски на пода, ще отървеш кауша и тоягите!

Изпружих се като войник и докладвах:
- Съгласен, гу-син Началник! За Вас съм съгласен по всичките дъски да мина!

И тоя го хвана яд, ама не ме прибра. Джироса ме обратно на село.


Стойко Скачката /в средата/ на служба като капрал /ефрейтор/ в Българската армия, 1902-5 г. ?

ЛЯБА ФЪРЧИ

Имах си азе един приятел от Садовец. Зададеше ли се времето, кугиту  зрееа  дините, отивах  му одма на госте.
Един път седнааме на пладне. Садовчанинът като гледаше ка бързо ям и ляба  намалява, рече на женъ си:

- Женъ, ляба фърчи!

Направих съ, че нищо не забелязвам... Кугиту садовчанинът ми доде на госте, щом седнааме на пладне , азе рекох на женъ си:

- Женъ, давай! У назе ляба не фърчи…

ТЕЖЕСТ

На годишно-отчетно събрание присъствал и представител на районния  кооперативен съюз. Той взел думата и дал мнение:

- За председател да се избере човек с тежест. Например бившият председател.

- Правилно- обадил се Скачката. Старият председател е човек с  тежест.Разбрали сме го на гърба си. И аз съм за него. А то да търсим други – не върви. Докато новият получи тежест, туку виж объркал сметките.

Записали:  Борис Паунов, Димитър Гечевски

В. „Друм” бр.13 и 14,  20.VII.1976г.