НОВО ОТ 18-те ПАПКИ

Важни събития в историята на Угърчин

   Ще разкажем за още събития от историята на Угърчин, които са се случили в периода от 1878 г. до 1930 г. До тази информация стигнахме, след като се поровихме в 18-те папки - наистина пълният текст на книгата на братя Радоеви "Из миналото на Угърчин".

    1877 година

   Освобождението на Угърчин от Османското иго е свързано с погроми и безчинства. За това вече разказахме в част 9 на поредицата ни, но излязоха още някои подробности.

   След като през лятото на 1877 г. до Угърчин стига новината, че Ловеч е превзет от руските войски, много угърчинци тръгват натам, търсейки спасение от очаквани турски репресии. И те не закъсняват. В почти обезлюдения Угърчин много къщи са запалени, а над 30 души са убити сред тези, които са останали тук или по колибите. Турците вилнеят усещайки, че те повече няма да са господари на тази земя. Заради тормоза над българското население   и очакваното възмездие те изоставят своето село Махала Угърчин и 32-та чифлика в угърчинското землище и потеглят на юг с отстъпващата турска армия.

    1878 година

   Още през 1878 г. в Угърчин се настаняват руски офицери и войници и остават тук около година. За това разказва в спомените си свещеник Цоко П. Петков, който по това време е бил на 17 г. и заедно с по-големия си брат Георги са държали дюкян, в който руснаците често пазарували.

    1878-1894 година

   Както вече писахме, първият кмет след Освобождението Пело поп Михайлов е закупил от изселващите се турци немалко земя за общината. Сега можем да добавим, че от турския мезлич от 1881 до 1883 г. той е изкупил 70 000 дка ниви, ливади и гори за общинска мера. И още нещо за самия Пело поп Михайлов - освен кмет, той е бил и народен представител от партията на Стефан Стамболов и лично се е познавал с него. Можем да добавим също, че построеното в края на 16-годишното му кметуване двуетажно централното училище е струвало 80 000 лв. Строителството е извършено през 1893-94 г. от тревненския майстор и предприемач Дени Денев.

    1895 - 1897 година

   През 1895 г. започва строежът на 13-километров участък от Угърчин до разклона за с. Микре и Ловеч, а през 1897 г. - и строителство на шосе покрай Бальовското езеро. То е трябвало да направи връзка със с. Каленик на запад и с Ловеч на изток през Радювене. Тези данни допълват, но и малко се разминават във времето с изнесеното в част 10 от поредицата ни.

Къщи в центъра на Угърчин в началото на ХХ век.

    1903 година

   Открит е клон на Българска земеделска банка. Знае се, че първият ѝ управител е бил с фамилия Павлов, а касиер-счетоводител е бил Александър  Македонски, чиято съпруга е учителката Стойна Сиракова-Македонска.

    1905 година

   Пощенската станция в Угърчин е открита, както писахме, през 1905 г.  Сега можем да уточним, че това е станало на 24 декември. Телеграфът и касовата служба са заработили на 1 януари 1906 г. Първата телеграма, получена тук, е подадена от Стойчо Скореца от Угърчин. Той отишъл с каруцата си в Ловеч на пазар, където закарал дървен материал, но забравил да вземе катраника - дървен съд със смазка от растителен произход, наричана катран. С катрана мажели дървените оси на каруцата, за да не се износват бързо. Телеграмата гласяла: "Се, се, се/тогавашен угърчински израз/ катраника на сливата. Изпратете го."

    1906 година

   Откриването на здравната амбулатория в Угърчин е станало на 25 декември 1906 г. в 9 часа. Първият лекар и милосърдна/медицинска/ сестра, назначени в нея са били д-р Ан. Василиев и съпругата му Олимпия. Те дошли от гр. Русе, но всъщност са изселници от Русия. В родината си са работили в гр. Владивосток и са участвали като лекар и милосърдна сестра в руския военноморски флот по време на Руско-японската война от 1905 г.

    1908 година

   Откритото Мирово съдилище, освен Угърчин, е обхващало и селата Драгана, Микре, Каленик, Катунец, Радювене, Голец, Сопот и Славщица. За пръв съдия е бил назначен Цвятко Цветков от гр. Враца, а за секретар - Атанас Чернев. Имало още регистратор-отговорник, деловодител и помощник- писар. Съдилището било закрито след Деветоюнския преврат през 1923 г.

    1909 година

   Строежът на болницата в Угърчин започва през 1908  и завършва през 1909 година. Построена е за 40 000 лв. Първоначално е открита като държавна третостепенна болница с 10 легла. По-късно леглата се увеличават на 35 и тя става районна болница. Впоследствие към нея се откриват родилен дом, хирургически отдел и рентген.

    1913 година

   Основана е първата кооперация "Взаимност". В нея са членували 28 души. Кооперацията открива магазин за потребителски стоки. Ликвидирана е през 1927 г.

В края на 20-те години в Угърчин се появяват първите трактори и вършачки за пшенично зърно.

   1915 година

   В края на март  на местността Бели камък, северно от Угърчин, на площ от 20 дка е засадена боровата гора, която е един от символите на града ни. Тя съществува и до днес, макар и пооредяла. Засаждането става с дейното участие на учителите и учениците от Угърчин.

    Със заповед  № 716 е утвърден първият регулационен план на Угърчин, а след Първата световна война техникът-трасировач Готорански е трасирал и прокарал улиците.

    В околностите на Угърчин за първи път се провеждат археологически разкопки . Тогава в района е имало все още множество тракийски могили и други обекти от времето на Римската империя и по-късно, които са представлявали интерес за археолог като Васил Миков.

    1920 година

    Привържениците на земеделския съюз основават Земеделски синдикат. Откриват и магазини за стоки и земеделски инвентар. По същото време е създадена и кооперация "Освобождение", в която членували предимно привърженици на комунистическата партия. Разтурена е след 9 юни 1923 г.

    1921 година

    В угърчинското землище за втори път се провеждат археологически разкопки. Към района проявява интерес археологът Иван Велков, който по-късно издава и книга за своите проучвания.

    1923 година

   Откритата през тази година аптека в Угърчин се е помещавала в къщата на Иван Топузов., а аптекар е бил Стоил Узунов.

    1924 година

   На 4 януари  е основана кооперация "Горник". За кратко време кооперацията построява модерна валцова мелница, която се задвижва от газожен мотор, а не от вода, както съществуващите дотогава над 30 воденици в землището на Угърчин. Към нея е имало и дарак за вълна.

    1926 година 

    Основано е говедовъдно дружество, последвано от птицевъдно, пчеларско и лозарско дружество.

    1928-29 година

    Петко Владов построява втора модерна валцова мелница в Угърчин, задвижвана от нафтов мотор.

   Това, което добавихме тук към събитията от угърчинската история се оказа не толкова малко. Става дума за събития отпреди 100 - 140 години, за които човек трудно би очаквал да научи повече подробности или пък да добави нови такива. Но благодарение на немалко хора от Угърчин, които в миналото са положили усилия да запазят върху хартия неговата история, днес имаме възможност да възкресим важните събития от нея, дори да обогатяваме в движение вече известната информация.

На снимката горе:  Автомобил "Форд АА", пригоден от Койно Недялков за пънически превози между Угърчин и Ловеч, края на 20-те години.

Очаквайте продължение. 

"ИЗ МИНАЛОТО НА НА УГЪРЧИН" - РЪКОПИСИ В ДВЕ КАСЕТИ ЗА ЗЕЛЕНЧУК

Преди две години започнахме поредица от публикации, свързани с важни събития в историята на Угърчин. Досега сме поместили 12 части от тази поредица и те обхващат периода от древността до 1930 г. Предстои публикуването на още няколко части, за да проследим и събития от последните 90 години. Но преди това ще се върнем малко назад, за да добавим още малко информация към вече написаното. 

За досегашните публикации сме ползвали няколко източника, като най-сериозният от тях е книгата на братя Петко и Георги Радоеви "Из миналото на Угърчин". Тя има 234 страници и е издадена през 1977 г. от издателство на Отечествения фронт. В редакционната колегия за издаването ѝ тогава влизат проф. Страшимир Димитров, проф. Петър Петров, доц. Евлоги Бужашки и Тодор Ангелов. 

За да се стигне до този вариант на книгата обаче, е бил събран много повече материал, както като текст, така и като снимки и други илюстрации. В събирането на този материал са участвали още хора. Един от тях е и Никола Русковски, който в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г. под същото заглавие публикува част от това, което по-късно намира място и в книгата. Онова, което обикновено подчертаваме в нашите публикации е че ползваме като източник не просто отпечатаната книга, а пълният текст към нея. Става дума за писмен материал, който е поне два пъти по-голям от текста в книгата. И този материал се намира от около 40 години на съхранение в читалището ни. Нещо повече. 

През 1989-90 г. живеещият в Русе угърчинец д-р Радой Еков и живеещият в София угърчинец Никола Патарински донесоха в читалището две касетки, които вероятно са взели от някой зеленчуков магазин. Но в тях се намираха 18 папки с писмен материал, които наредени една над друга сигурно биха имали поне 50 см височина. Това беше наистина пълният текст на книгата "Из миналото на Угърчин". Бяха го открили на един таван в София при близки на починалите вече автори. И въпреки, че в някои от папките има дублиране на материали, защото вероятно са правени няколко варианта на книгата докато се стигне до окончателния, все пак обемът на текста впечатлява. 

Това говори за години труд, защото тук не става дума за развихряне на авторова фантазия, а за обективно отразяване на историята, веществената, духовна и обществена култура и народното творчество на Угърчин - селище, което преди 80 години е бИЛО най-голямото село в България.

В досегашните публикации използвахме текст, който считахме, че обхваща  всичко, което братята Радоеви са събрали. Но се оказа, че не е съвсем така. В зеленчуковите касети открихме още любопитни подробности от вече описани периоди в историческата ни поредица. Затова, преди да продължим напред, ще се върнем малко назад, защото считаме, че си струва да добавим още няколко щрихи към угърчинската история. Очаквайте продължението след седмица.

На снимката: Петко, Борис и Георги Радоеви по време на Първата световна война. Най-вероятно момичето е тяхната сестра, при близките на която са открити касетите с материали през 1988 г.