понеделник, 26 март 2012 г.

ПЪРВА ПРОЛЕТ ИЛИ „СВЕТИИТЕ” ЗА 83-ТИ ПЪТ


При топло, слънчево време  и температури над 20 градуса в Угърчин се проведе общинският пролетен празник. За 83-ти път на читалищната сцена се изявиха над 180 самодейци . Те пяха , играха  и веселиха  публиката  в читалищния салон  в продължение на три часа и половина.
В празничната програма се включиха децата  от ОДЗ – Угърчин , СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин  и ОУ „Св. Паисий Хилендарски“  в Лесидрен  и читалищните състави от Угърчин , Лесидрен , Кирчево , Голец , Микре , Славщица и Драгана, клубовете на хората с увреждания , на пенсионера „Цвятко Благоев” и на вдовиците и вдовците в Угърчин. Специални гости бяха самодейците от читалище „Христо Ботев-1895” – с. Дерманци.
На 22 март  в  11ч.  бе стартът и на традиционната кушия в местността Голи рът  карй Угърчин.
След празничната  програма в салона  на читалището в едно от фоайетата беше открита изложба  с творби на деца от СОУ „Св.Св. Кирил и Методий” в Угърчин , направени от отпадъчни материали. Авторите на най-добрите получиха грамоти от кмета на общината г-н Вълчев.


Празничните прояви продължиха  на 23 март вечерта с танцов спектакъл на танцова  формация „Елит” от гр. Ловеч и със състезания по шахмат , хандбал и футбол на 24-тимарт в спортната зала  в Угърчин. Вечерта на 24 март,  танцьорите и участниците в сатиричния състав на читалището се включиха в празничната пролетна програма на село Славщица.
Как е започнало  честването на пролетния празник  „Светиите” в Угърчин, от няколко години превърнал се  и в общински, кои са били инициаторите можем да прочетем в спомените на Данчо Данчев Коев от Угърчин:

1929 ГОДИНА: ПОСЕТИТЕЛИТЕ ДА СА В НАЦИОНАЛНО ОБЛЕКЛО И ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ НАРОДНИ ПЕСНИ И СВИРНИ

„Новата шлагер-музика , както се изразяваше бай Иван Н.Войников, не можеше да я търпи и понася. Със западното си влияние щяла да заличи хубавата народна песен от живота ни.
На другарска колегиална среща – вечер , организирана инцидентно, без всякакъв повод и причина пяхме ,  пихме и играхме. Бай Иван взе думата по неговата обичайна тема :”Против шлагер музиката”. На смях, на шега, но въпросът стана сериозен.  След  красноречиви дебати в поддръжка на мнението на бай Иван учителската колегия от първоначалните  училища /в Угърчин тогава те са били три-бел. ред./, прогимназията и гимназията се реши да се организира  Угърчинска национална вечер, на която всички да бъдат в национално облекло и да се изпълняват народни песни и свирни.

Предложено бе тази вечер да се организира на 22 март/ Светиите/, защото на този ден  май- много се празнува от угърчинци със стари обичаи.
В скоро време въпросът се постави на разглеждане в общия учителски съвет на всички училища в селото . Реши се още същата година , на 22 март 1929г.,да се проведе първата Угърчинска  национална вечер. Посетителите да са в национална носия , да се изпълняват  песни , хора и свирни с народни инструменти , като се поканят и доброволци от публиката. Вечерта  да  бъде с входни билети, постъпленията от които да са в полза на откритата  през 1928 г. безплатна ученическа  детска  трапезария. Възложи се на ръководството  на трапезарията да организира вечерта .
Първата национална вечер не бе много добре посетена , но през следващите години тя така се наложи , че от рано желаещите да участват се снабдяваха с нужните облекла , а на 22 март площадът се препълваше от хора, облечени в национални носии. Салонът също се оказваше претъпкан от хора , та двете входни врати стояха широко отворени…”

четвъртък, 15 март 2012 г.

Рекламата в България и фабриката на Матей Недков

- Историята на една от най- оригиналните реклами и въобще - на рекламата в България, е свързана с името и  фабриката на Матей Недков, родом от село Угърчин, Ловешко


Матей Недков е типичен представител на проспериращ търговец, фабрикант и новатор след Освобождението. Той притежава качествата, отличаващи младата българска буржоазия в тази епоха: почтеност, трудолюбие, любознателност и спестовност.

Роден през 1872 г. в село Угърчин, Ловешко, младият мъж се заселва във Варна. Отваря малък магазин за кинкалерия и парфюмерия. Бързо открива нишата в пазара и започва да продава бои за вълна.

Жени се за Надежда Екимова (1882-1960) от Габрово.

Връзките с габровските текстилни фабриканти разширяват търговската му дейност - боядисване на прежди и дрехи. Племеникът на жена му, Еким Н. Екимов (1897-1986) е привлечен на работа във фирмата. Младежът е завършил Търговската гимназия в Свищов, владее немски и френски. Има стаж в габровските фабрики на Тотю Пантев и братовчеда Пенчо Гатев, собственик на фабрика "Александър".

Така създадената през1908 г. еднолична фирма на Матей Недков се преобразува в събирателно дружество.


Варна. Сградата на фабриканта Матей Недков с бозаджийница и сладкарница (преди и сега)

Синът на Матей Недков, д-р Недко Недков се връща с докторат по финансии и статистика от университета във Франкфурт на Майн. Дейността на фирмата се държи от семейството. Тя непрекъснато се разширява след смъртта на стария Недков. Фабриката е оборудвана с модерни немски машини, боите и химикалите се внасят от Германия. Разкрити са представителства и магазини в повече от 40 български града.

Магазинът и кантората в София, се намирали срещу Руската църква, на бул. «Цар Освободител».

Д-р Недко Недков открива кантора в Букурещ, където търгува с дървен материал, нефтопродукти и захар.

Дейността на фабриката и магазините е поета от Еким Екимов. Услугите -химическо чистене, пране, гладене и боядисване, стават все по-популярни в България. Клиентелата расте, приходите също. В цялата страна става известно прочутото "мастилено петно", рекламата на фирмата. Тя е изключително авангардна и оригинална... Днес, след 80 години, графичният знак отново може да бъде използван с голям успех.

Конкуренцията на братя Ландау, другите играчи на пазара за химическо чистене е преодоляна. Водят се преговори за купуване на тяхната фабрика, за 6 000 000 лв.

София. Фабриката на братя Ландау в кв. Княжево  в рекламен каталог на столицата от 1938 г.

През 1944г. тези планове рухват.

През 1947г.фабриката на Матей Недков във Варна е национализирана, заедно с всички активи. Директор на фабриката става работника- комунист Христо Хълчев. Собствениците трябва да напуснат фабриката за 2 часа.Така завършва делото на Матей Недков - бедно момче, успяло да забогатее, а неговите наследници да създадат търговска империя в областта на химическото чистене в България.

Диана КОЛАРОВА
Източник:
http://dianakolarova.blogspot.com/2012/01/blog-post.html#comment-form

Снимки(Варна): Е- страница „Моя Варна”

Горе: Прочутият графичен знак на Матей Недков

четвъртък, 8 март 2012 г.

Вградили сянката на хубавица в темелите на училището

През 1893 година в Угърчин започнал строежът на голямо двуетажно училище (старата сграда на у-ще „Кирил и Методий"). Строели го тревненски майстори. При полагане на основния камък имало голямо тържество. След церемонията засвирили гусли и гайди и млади и стари извили кръшни хора около основите на училището, а през това време тревненските майстори хващали темелите на училището.
Пенка Калчова Бояджиева била много красива девойка, със златисти къдрави коси, стройна като фиданка и бяло лице. Хванала се е и тя и е играла кръшно хоро.
Не минали 2-3 дни и Пенка заболяла тежко и умряла. Разнесла се  мълвата, че заради красотата й тревненските майстори били вградили сянката й, кога хващали основите на училището, за да са яки темелите... И затова Пенка заболяла и умряла.

Братя РАДОЕВИ 

 На колажа: Угърчинска мома – хубавица и Училище «Кирил и Методий», 1940-те

понеделник, 5 март 2012 г.

Трети март – тържествено, с хоро на площада

По инициатива на читалището през последните години и в Угърчин бе възстановена традицията Националният празник Трети март да бъде отбелязван в тържествена обстановка. Тази година на Трети март вечерта на новата сцена пред общината беше представен рецитал от читалищни деятели и приветствие от името на кмета. Последва поднасяне на венец и цветя пред паметника и празнични фойерверки. Тържеството завърши с хора , в които най-дейни бяха танцьорите от формация «Фаворит» към читалище «Вълчо Русковски- 1894».

петък, 2 март 2012 г.

УНТЕРОФИЦЕР НИНО КОМИТСКИ ОТ УГЪРЧИН – СПАСИТЕЛЯТ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

- 134 години от Освобождението на България -

- Опълченците Никола Корчев от с.Горна Диканя и Нино Комитски от с.Угърчин в битката при Стара Загора спасяват от плен Самарското знаме                
- За изключителна храброст и войнска доблест двамата са наградени с редкия и висок орден „Свети Георгий –Победоносец”, IV степен (златен)
- От деня на сражението при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. до ден днешен българско бойно знаме не е пленявано


Десет  души от Угърчин се включват в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. От  тях нито един не загива, но това съвсем не означава, че те не са сред първите в боевете при Стара Загора и Шипка, при Шейново и Казанлък. По-надолу ще споменем с по няколко думи  за всеки един от десетимата, но ще разкажем по-подробно за един от тях – Нино Колев Райновски /Комитски/ - носител на Георгиевски  кръст за храброст за участие в спасяването на Самарското знаме край Стара Загора. Със същия орден „Свети Георгий –Победоносец”, IV степен (златен) е награден и един друг спасител на Самарското знаме – Никола Корчев, изобразен на известната картина на Вешин. Притежателите на подобен орден в България  са по-малко от пръстите на една ръка.

Нино Райновски е роден през 1844 г. в Угърчин и умира на 25 юли 1919 г. Оставя след себе си трима сина и пет дъщери, като двама от синовете му загиват през Първата световна война.

Отделен разказ би могъл да се напише за него само от пребиваването му в Румъния, където работи в печатницата  на Христо Ботев и Любен Каравелов .

По-надолу ще поместим един материал , публикуван  във вестник ”Септемврийска победа”- гр. Плевен през 1957 г. С това слагаме началото на поредица от публикации за нашите опълченци. Благодарим на г-жа Мария Щрегарска , която ни предостави ценни материали за тях.


НИНО КОЛЕВ КОМИТСКИ – 
живот, достоен за подражание

В края на миналата година 1956 Окръжният музей направи разкопка на гроба на изтъкнатия поборник и опълченец от с. Угърчин – Нино Колев Комитски. Между извадените от гроба вещи се намери и Георгиевски кръст за храброст IV степен (златен).

През 1873–1874г. се отзовал за 2-ри път в Румъния. Будният юноша привлякъл вниманието на Христо Ботев  и го взел на работа в печатницата, където Нино  се научил не само на грамотност, но придобил и политическа закалка.

Печатницата на Любен Каравелов в Букурещ на ул.„Мошилор” 134. Оттук, от хана "Фандуки" на братя Солакови към всяко българско сърце политат призивите за бунт от страниците на  вестниците „Свобода” и „Независимост”... Тук, по препоръка на Христо Ботев, работил и Нино Комитски  Сн.: Георги-Момчил Попов, 1987

По- късно, когато Ботев организирал своята легендарна чета, юношата много настоявал  да бъде  зачислен в нейния състав. Ботев не го приел, тъй като бил твърде млад. Но ботевското семе, което поникнало в неговата душа, пуснало дълбоки корени.

Когато избухнала сръбско-турската война през 1876 г. и Българският революционен комитет започнал организиране на български  доброволци  в помощ не само на Сърбия, а преди всичко за освобождението на българския народ, един от първите между  доброволците бил младият и буен Нино. Каква  била дейността му в Сърбия е неизвестно, но след разпускане  на българския отряд, той се връща отново в Румъния, вече запознат с военното изкуство. В Румъния е имало много българи емигранти.

След обявяването на Освободителната война и апела на Българския революционен комитет за събиране на доброволци за българското опълчение , Нино отива доброволец и влиза в състава на прославената Трета опълченска дружина на подполковник Калитин.

В най- решителния момент на боя при Стара Загора, когато трябвало да се защитава и спасява честта не само на опълчението, но и на целия български народ – борба за спасяване на Самарското знаме , безстрашният младеж и тоя път изпълнил своя дълг към родината. Когато знамето паднало в ръцете на врага, Нино убил дръзкия турчин и спасил пряпореца. За тоя му подвиг бил награден с орден „Свети Георги Победоносец”- IV степен (златен).

Този орден е много рядко отличие у нас. Доколкото ни е известно, такива ордени в нашата страна се намират до сега два. Единият е в нашия музей „Освобождение на Плевен” и е принадлежал на безименен руски войн, загинал при боевете за Плевен.

Намереният орден е още по-ценен, понеже се знае притежателят му и той е българин – опълченец.

През 2007 г. по инициатива на БАС и с подкрепата на община Угърчин бяха поставени нови паметни плочи на братята опълченци Нино и Вътьо Райновски (Комитски) Сн.: Б. Патарински

По-късно Нино Комитски взел участие  в героичната отбрана на Шипченския проход – против Сюлеймановите пълчища, където също се проявил като герой.

Със своето безстрашие, със своя героизъм, със  своята любов  и преданост към Родината , опълченецът – герой Нино Комитски може да служи за пример на подрастващите поколения.

Петко СТОЙЧЕВ
Директор на арх. Музей - Плевен

Вестник „Септемврийска победа”,
Плевен, 31.I.1957 г.


ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ УГЪРЧИН
УЧАСТВАЛИ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878

Бовете на вр. Шипка, 9-11.VІІІ.1877 г.

1. Стефан Георгиев Кулински от Пета дружина, ранен на 31 декември 1877 при отбраната на Шипка, Стара Загора и Казанлък а през  1878 е  ранен втори път.

2. Нино Колев Райновски (Комитата) - унтерофицер от Трета дружина на подполковник Калитин, участвал в спасяването на Самарското знаме край Стара Загора – награден с орден „Свети Георги победоносец”- IV степен (златен), участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.

3. Енчо Стоянов Пачаръзки от Втора дружина.

4. Вътю Колев Райновски (Комитата) от Втора  дружина. На 27.VIII.1879 г. е награден със сребърен медал за участието му при отбраната на Шипка.

5. Васил Стоянов Джабарски – участвал в боевете при Казанлък, Шипка  и Шейново и е награден с орден „Девети септември” III-та степен -1944 (с мечове).

6. Йочо Нинов Слановски от  Пета дружина.

7. Нешо Радоев Геновски, постъпил на 13 май 1877 г.

8. Стойко Монов Уружки от  Първа  дружина, участвал в боевете при Шипка.

9. Радой Нешев Геновски от Четвърта дружина – награден с медал за проявена храброст.

10. Цано Ненов – служил във Втора дружина.


За опълченеца- знаменосец Никола Корчев, боен другар на Нино Комитски, също така удостоен с орден „Свети Георгий – Победоносец”, IV степен (златен)
четете тук:
http://izsofia.blogspot.com/2012/03/blog-post.html