четвъртък, 25 февруари 2016 г.

ПЪРВАТА СВЕТОВНА - ПЪРВИТЕ ШОФЬОРИ, 1915

Не много кратка история на автомобила в Угърчин – 6 
Досега неведнъж, когато се е отнасяло до събития от историята на Угърчин, сме ползвали информацията, която се съдържа в спомените на учителя Данчо Данчев Коев. Оказа се, че той е и сред първите угърчинци, обучени да управляват  автомобил. Това се случва докато той служи в армията по време на Първата световна война.

България се включва във войната на 1 октомври 1915 г. На 15 октомври Данчо Коев и още четирима угърчинци – Мирчо Колев Йоновски, Дико Стоянов Присадашки и Кольо Маринов Божков получават повиквателни. Събират се вечерта у Кольо и на по чаша вино и мезе си правят изпращане. Повечето угърчици, подлежащи на мобилизация, вече са в армията. На следващия ден и те заминават.

Данчо Коев постъпва в телеграфната дружина на 9 пехотна дивизия, където започва обучение. През 1914 г. той завършил полувисше образование в педагогическото училище в Русе и може би затова не е мобилизиран заедно с болшинството угърчинци в 34 пехотен полк към същата дивизия, а е взет за телеграфист.

Не минава и месец обаче, и излиза разпореждане на министъра на войната да се сформира нова войскова част „Инженерен транспорт” при железопътната дружина на дивизията. На 15 ноември са събрани 100 новобранци и по-стари войници, които да бъдат обучени за шофьори.
Настаняват ги в едно помещение, което е застлано със слама, върху която има платнища, имитиращи легла. Тук съдбата събира Данчо Коев с приятеля му Мирчо Йоновски.  Спят на едно платнище и се завиват с едно одеяло.
На снимките: Подпоручик Данчо Коев/вляво/ и приятелят му Петко Радоев Попски от Угърчин на Дойранските позиции, март 1917 г.  - горе;
Подпоручик Данчо Коев в бойно снаряжение


Същото помещение се ползва и за обучението им. В единия му край била монтирана черна дъска, пред нея имало маса, а до нея върху платнища  стояла някаква машинария.  По-късно научават, че това е двигател на камион.

Започват обучението по автомобилно дело, правилници,  устави и т.н. Върху платнищата разглобяват и сглобяват автомобилния двигател. Кормуват. В края на 1915 г. обучението приключва.

Сформирани са четири камионни отделения. На 1 януари 1916 г. щабът на отделенията е настанен в Дупница. На шофьорите е дадена задача да превозват храни и припаси по Кресненското дефиле до фронта. Не е трудно да се досетим, че тогава магистрала „Струма” не е съществувала. Не го е имало и асфалтът на досегашния главен път. Зима, мокро, разкалян, тесен път, често минаващ край дълбоки урви. В тези условия са се движели 22-та камиона „Опел”, управлявани от новоизлюпените шофьори. Сутрин тръгват натоварени от Дупница, стигат до Симитлийските складове, разтоварват ги и вечер се прибират обратно в Дупница.
Тритонен камион "Опел" с бандажни гуми, модел 1914 г. Вероятно такъв е управлявал Данчо Коев. 

Скоро удължават маршрута до Крива ливада. Връщайки се от там с празния камион, Данчо Коев става свидетел на злополука, от която му се изправя косата. На един остър завой камионът пред него полита по урвата и започва да се преобръща. Спира се в  каменната ограда на една градина. Шофьорът и помощникът му загиват на място. Камионът обаче не избухва в пламъци, защото това не се е случвало толкова често, както по-късно във филмите на Холивуд.
На следващия ден Данчо Коев, след като отминава злополучното място чува неприятен стържещ метален звук и камионът му спира. Открива тежка повреда в диференциала. Налага се да прекара цяла седмица в камиона на пътя докато му докарат резервни части от София.
Прибирайки се в Дупница той получава заповед да постъпи  като писар в щаба на дружината и така, след по-малко от месец , приключва шофьорската му „кариера”.

Малко по-късно Данчо Коев постъпва в офицерската школа в Скопие под ръководството на подполковник Борис Дрангов. Служи през цялата война като офицер в 33 пехотен полк на един от най-тежките участъци на Южния  фронт – при Дойран. Но за това ще ви разкажем друг път.
Мирчо Колев Йоновски - снимка от 20-те години на ХХ век.

Що се отнася до приятеля му Мирчо Йоновски, той продължава да служи като шофьор. През 1917 г. е повишен в звание младши подофицер за отлично овладяване на машината. Служи до края на войната. После се завръща в Угърчин. Включва се активно в обществения и политическия живот. Става общински съветник от името на комунистите. После е назначен за учител в новооткритата гимназия.

През 1922 г. заминава за Австрия, където в гр. Грац учи инженерство. Заради комунистическата му дейност е арестуван от полицията. Емигрира в Съветския съюз. През 30-те години става директор на целулозно хартиен комбинат в гр. Вишера – Урал.
През 1937 г. е арестуван по време на сталинските  репресии и през 1939 умира в лагер.

Борислав ПАТАРИНСКИ

петък, 19 февруари 2016 г.

СПРЯХА "ХЕМУС"

Тема с продължение... С други думи: "А, дано!"...

За малко повече от месец има над 1500 посещения на блога ни. Предполагаме, че последната публикация за предстоящото изграждане на новия участък от магистрала "Хемус", който ще мине на няколко километра от Угърчин,  е предизвикала този интерес.

За съжаление на 15 февруари премиерът Бойко Борисов обяви, че процедурата по избор на изпълнител на двата лота от Ябланица до Угърчин и от Угърчин до шосето Ловеч - Плевен се прекратява. Нищо, че през декември, без нарушение на процедурата, вече бяха определени такива изпълнители и в момента течеше очаквано обжалване от фирмите, които не се класираха. Самият премиер потвърди, че няма нарушения на процедурата по избор на изпълнители на строителството, но у него възникнали някакви съмнения.

Стана ясно също, че в момента ги нямало необходимите 800 милиона лева за строителството, но пък утре финансовият министър Горанов можел да ги намери. Процедурата по избор на изпълнител обаче, трябвало да стартира отново.

А на 18 февруари от Брюксел, където Бойко Борисов беше на среща със свои колеги, дойде информация, че май проектът за новия участък на "Хемус"  ще трябва да се преработи, за да се намали цената му...

С други думи, строителството ще се отложи за неопределено време. И ако изобщо започне скоро, то може и да не е по това трасе, за което се говореше досега. Изглежда Угърчин за пореден път ще се размине с реализирането на сериозен инфраструктурен проект край него.

Спомнете си и завода за преработване на животински отпадъци за 22 милиона лева, който държавата трябваше да изгради край Угърчин и да отвори стотина работни места със заплати не по-ниски от 1000 лева...

Засега остава все пак някаква вероятност магистралата, макар и със закъснение, да продължи да се строи. Ще кажем само половината от онзи прословут израз: А, дано...