сряда, 26 септември 2012 г.

”Панаиря” – сезон „Есен-2012”

С концерт на трите състава на танцова формация „Фаворит” при читалището ни, с изпълнения на танцьорите  от формация „Елит” при Народно читалище „Зорница – 2010” гр. Ловеч,  и с песните на Славка Калчева на 21 септември беше открит традиционният Угърчински панаир. Хубавото време през първите три дни на есента позволи на много хора да се срещнат и повеселят, че и някоя и друга „търговия” да направят...


понеделник, 24 септември 2012 г.

ЦВЯТКО БЛАГОЕВ - В ЗЛАТНИЯ ФОНД НА БНР

Връщайки се назад в годините приживе Цвятко Благоев разказвал:
 ”Имаше от кого да се уча, защото всички от нашия род по майчина и по бащина линия свиреха на някакъв инструмент . И то не как да е, а като майстори -  изявени и утвърдени.

В началото на 1936г. по радиото започнаха да звучат изпълнения на музиканти от софийското село Бистрица. Имаха гайда, гъдулка, тамбура и кларинет,нямаха кавал обаче. Така се роди „Бистришката четворка”, която е първият състав от народни инструменти.Понякога дори само аз  свирех, а те играеха живи, бодри и кръшни хора. През 1938 г. се включих като кларинетист в Софийската кореняшка група, ръководена от Карло Алиев, бащата на Борис Карлов. Съпровождахме изпълненията на много певци, между които и легендарната Наста Павлова. Първата група от класически инструменти се наричаше „Групата на Цвятко Благоев”, в нея аз свирех на тромпет..А съставът, в който същите изпълнители свиреха на народни инструменти,  сложи началото на  Угърчинската група, към която се включваха още бас-гъдулка и тъпан. С групата изнесох стотици концерти в България и чужбина, заедно с изявените народни певци Атанаска Тодорова, Борис Машалов. През 1948г. моята група стана щатна в радиото , а през 1962г. – основно ядро в сформиращия се тогава ансамбъл на Българското радио с диригент Борис Петров. Аз бях концертмайстор” .


Угърчинската група за народна музика при Радио София, 1950 г.

Самостоятелно с угърчинската група и оркестъра на радиото Цвятко Благоев реализира стотици записи, които днес се съхраняват в Златния фонд на БНР, телевизията и Балкантон. Награден е с ордените „Кирил и Методий” и „Червено знаме на труда”. Създава авторски песни, посветени на социалистическото строителство, на подвизите на партизаните. Такива са „Трепнала е равна нива”, „Марийка звеноводка”, „Песен за партизанина Вълчо Мерджнина”  и др. С благородния и кристално чист тон на кавала , с красивата старинна музика, поднесена майсторски и виртуозно , името на Цвятко Благоев се помни и днес.

Александър АЛЕКСАНДРОВ - Алекс
В.”Минаха години”, бр.32 от 07.08.2012г

вторник, 18 септември 2012 г.

170 ГОДИНИ УЧЕБНО ДЕЛО В УГЪРЧИН

Първият школски звънец – 2012
Новата учебна година в СОУ ”Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин започна традиционно с тържество в двора на училището. Беше издигнато националното знаме, изнесено бе и училищното знаме. Приветствие към учениците поднесоха кмета на Общината Валентин Вълчев и директорката на училището Олга Петрова. Ученици изнесоха художествена програма , в която със свое изпълнени се включиха и най-малките танцьори на читалището. С весел звън на  училищния звънец бяха посрещнати първокласниците, прекрачващи за първи път училищния праг. И всичко това премина под знака на 170-годишнината на училището. Тук бяха поканени и всички учители ветерани, посветили десетки години от живота си на учителската професия и сътворили една не малка част от тази 170-годишна училищна история на Угърчин.

Предосвобожденски период – началото, 1842
Всичко започва през 1842г. в покритата със слама дървена къща на Кольо Райнов Терзийски. Даскал Цвятко Каракижков от село Торос в една по-голяма одая започва да учи 10-12 деца на четмо и писмо. Това са деца на по- заможни родители. Тези родители наели даскала срещу възнаграждение един грош месечно  или 60 пари, и една кофа жито годишно. Освен това всяка сутрин по ред му носели хляб и някаква храна. Учебната обстановка е била твърде мизерна. Не е имало почти никакво „офис оборудване” с изключение на дървени сандъчета с пясък. Децата седели по турски край тях и пишели в пясъка с пръчка или пръст. Преподаването е било по чисто килийната метода, а учебниците им са се изчерпвали с буквара, наустницата и псалтира, напечатани със славянската азбука.

По неизвести причини след двегодишно съществуване  училището се закрива. Шест години по-късно се открива наново и за учител е  спазарен Петко П. Георгиев от Угърчин. Но скоро той става свещеник  и училището отново е закрито.

Къщата на дядо Недялко Пастухов. През 1850 г. на горния етаж било училището

През 1866 г. отново се открива с учител даскал Тодор от село Дерманци, но скоро турците го убиват. Негов заместник става даскал Доротей от Троян , който се занимавал и с кожарство. В свободното време учениците му помагали в „ бизнеса” , тъй като тезгяхът му се  намирал до учебната стая. През 1871г. го замества даскал Минко,  също от Троян. Той бил революционно настроен, говорел за бунт, за борба . Чорбаджиите донесли за тези негови приказки на турската управа и той се принудил да напусне. След него през 1873 г. дошъл друг даскал бунтар от Троян – Иван. Той започнал да учи децата и на революционни песни. Но пък управата го намразила . Разбрал даскал Иван, че нещо лошо може да го сполети,  приключил по-рано учебната година и  в ранната пролет на 1877г. потеглил за Ловеч. Но по пътя го настигат турци и го убиват край Бальовското езеро, на около 6-7 километра източно от Угърчин. Скоро идва освобождението от  османското „присъствие” и учебното дело в Угърчин получава ново трайно развитие.
Следва продължение…