четвъртък, 31 май 2018 г.

ДВА ФЕСТИВАЛА ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ ПРЕЗ ЮНИ В УГЪРЧИН

Досега обикновено на страниците на блога ни сме публикували информация за събития, които вече са се случили. Но този път ще ви информираме за нещо предстоящо. Става дума за два фестивала, които ще се състоят на 9 и 16 юни в Угърчин. 
На 9 юни ще се състои третото издание на областния танцов фолклорен фестивал "Тройче", чийто домакин тази година е Угърчин, а на 16 юни ще се проведе за втори път детският фестивал "Вярвай в чудеса", на който ще се пее, играе и рисува. И двата фестивала ще се проведат в центъра на Угърчин на специално изградена сцена. Ако времето е неблагоприятно ще се използва читалищната сцена.
Фестивалът "Тройче" е с конкурсен характер и тази година се организира от Община Угърчин и НЧ "Вълчо Русковски - 1894 г." под егидата на областния управител на Ловешка област. В него ще вземат участие 25 танцови състава от нашата област с 45 изпълнения в три възрастови групи. Фестивалът ще започне в 10.00 ч. с дефиле на съставите. Танцов ансамбъл"Фаворит"като домакин няма да участва в конкурсната програма, но ще се включи при откриването и закриването на фестивала. 

Поместваме реда на участията

С КОЛКО ПАРИ РАБОТИ ЧИТАЛИЩЕТО?

Досега не сме публикували данни за финансовото състояние на читалището ни. Но сигурно би било интересно за читалищните членове и читателите на блога за какво харчим парите си. Затова предлагаме отчета за финансовото състояние на читалището ни за 2017 г. и кратко пояснение за приходите и разходите през настоящата година.Читалището ни получава приходи от: субсидия от републиканския бюджет, приход от наем на земя, от наем на съоръжение на М-тел, членски внос и дарения.За 2017 г. приходите се виждат в таблицата на отчета, а за 2018 г. те са 48206 лв, като основната част от тях са  от републиканския бюджет.
Въпреки увеличението на субсидията от бюджета на републиката обаче, през миналата и настоящата година се очерта дефицит, който беше покрит от общинския бюджет. При това разходите ни са ограничени само до неотложните, а заплатите на работещите в читалището са минимални. Като говорим за неотложни разходи изобщо не включваме в тях разходи за дейност, с изключение на  закупуването на 20-30 нови книги за библиотеката. Пак благодарение  помощта на общината осъществяваме пътуванията за участие на съставите ни във фестивали, а нощувките и храната се поемат от самите участници в съставите. Имаме хубава сграда, но издръжката и поддръжката й изискват немалко средства.Само за противопожарни мероприятия отиват близо 1000 лева, а таксата смет е 342 лв. Да не говорим, че за електричество на месец се харчат от 150 до 350 лв.
"Живеем юнашки живот сиромашки..." - пее Тони Димитрова в една своя песен. С половин процент от републиканския бюджет за култура така живеят и читалищата днес. Но ще се борим юнашки, за да оцелеем и да докажем, че и в такива условия може да се работи. Още повече, когато общината не ни е обърнала гръб и помага.

вторник, 15 май 2018 г.

ТАНЦЬОРИТЕ НИ НОМИНИРАНИ ЗА СВЕТОВНАТА КУПА ПО ФОЛКЛОР

Със златен медал и номинация за световната купа по фолклор се завърнаха танцьорите ни от ХХII Старопланински събор "Балкан фолк 2018"във Велико Търново. Този събор е част от музикалните празници "Евро фолк", провеждани под егидата на Европейската Асоциация на Фолклорните Фестивали - EAFF. В тази асоциация членуват 450 фестивала. Тя е акредитирана към ЮНЕСКО с консултативни отношения.
 
Над 4000 участници ще се изявят тази година на сцените на Старопланинския събор във Велико Търново, който се провежда от 10 до 20 май. Сред тях ще бъдат представители от Индия, Канада, Швеция, Иран, Грузия, Индонезия, Словакия, Литва, Естония и Якутия от Руската федерация.

На събора се явихме с 26 танцьори от двата състава на юношите и големите. Четири танца бяха показани на сцената, като с "Пролетни игри" големите ни танцьори участваха в конкурса за световната купа. За този танц те получиха златния медал и номинацията за световната купа на EAFF. Освен това получиха диплома за лауреат на Световната купа по фолклор - Велико Търново 2018 и диплома за добро представяне по линия на Световната купа по фолклор. За втори път танцов ансамбъл "Фаворит" получи почетния знак на Старопланинския събор и препоръка, с която ансамбълът ни може да участва в Европейския шампионат по фолклор "Euro Folk" в Несебър и Слънчев бряг тази година.

 
 
Нашата колежка от читалището и танцьор в ансамбъла Цветина Бамбова беше специално поканена като лице на събора и взе участие в церемонията при откриването му на 10 май. Плакати с нейния лик се раздават на всички участници в събора, а също така са разлепени на много места във Велико Търново. Цветина от един билборд на сцената"наблюдаваше" играещата на същата сцена Цветина в деня на нашето участие. При раздаването на наградите специално беше обявено нейното присъствие и тя,  заедно с ръководителя на състава Михаил Денев, получи тези награди.
Един ден преди  Велико Търново танцьорите ни на 12 май взеха участие  във фолклорния фестивал "Люлякова ръченица" в гр. Ловеч, а о т 20 до 25 юли  ще участват в още един фестивал по линия на EAFF. Той се провежда в Босна и Херцеговина и се нарича "Лято на Високо". Надяваме се  и там да се представят достойно. /Б.П./

петък, 4 май 2018 г.

ДАЧКОВЦИТЕ - ЧУДАТИТЕ ТЕХНИЦИ ОТ УГЪРЧИН

Идеята за сгъваем велосипед и отказът на „Балкан“ – Ловеч през 1950-е
Първата монтажна линия за производство на велосипеди в завод „Балкан“ – Ловеч, 1957 г.

Края на 30-те години на ХХ век е. В един слънчев летен ден от Кирковския върбалак в долния край на Угърчин се чува силен протяжен виещ, с нищо несравним дотогава, звук. Кучетата от околните къщи се разлайват, а съседите наострят уши. Но за кратко - вече са свикнали с чудатостите на  Дачковците. Става дума за двамата братя Дачо и Нешо Шаркови, самоуки изобретатели и техници от Угърчин, които неведнъж са втрещявали угърчинци с чудатите си технически хрумвания. Този път те са закупили абрихт/моторна рендосвачка на дъски/, която изпробват...

За тези забравени чудати техници от Угърчин ще ви разкажем по-надолу.
Дачо се е родил през 1886 г., а Нешо – през 1889 г. Израснали са в бедност и не са имали възможност да получат високо образование, но Нешо е умеел да пише с двете ръце едновременно. Притежавали вродено влечение към техниката и умове, които ги карали постоянно нещо да правят, да изобретяват. Не се знае колко време са учили, но когато отиват в казармата Дачо е обучен за шофьор, а Нешо става фотограф.
Нешо Шарков - 1917г. на Дойран.

Нешо Шарков е фотограф на 34-ти пехотен полк, в който служат много угърчинци по време на Първата световна война. Този полк е в състава на знаменитата 9-та Плевенска пехотна дивизия под командването на генерал Владимир Вазов. При езерото Дойран разгромява едни от най-добрите английски и френски дивизии по време на войната. Нешо Шарков е бил пряк свидетел на тези събития и е запечатал върху фотоплаките не един кадър от тях. За съжаление днес в Угърчин има много малко от направените от него снимки. Някои вече сме поместили в предишни публикации на блога ни, други две ще видите сега.

След Европейската война Нешо открива малко фотоателие в центъра на Угърчин, а Дачо през 1924 г. докарва първия лек автомобил тук. Не е бил негов, по-скоро е искал угърчинци да видят това ново возило на 20-ти век. Продължавали да живеят в малката си къща в Кирковския върбалак. Край нея обаче построили работилница, в която се занимавали с дърводелство и железарство. Едно от първите им творения е дървен велосипед...

Угърчинци от 34-ти пехотен полк, снимани от Нешо Шарков на Дойранските позиции.

През 30-те и 40-те години на 20-ти век Дачо бил наеман от време на  време като шофьор. Разказва се една любопитна случка от битието му на шофьор...
Пътували с камион, нает от един от местните търговци, когото наричали Кьосето. Било август, свечерявало се, минавали през някаква гора. Видели край пътя автомобил с вдигнат капак и човек, който нещо ровел в двигателя. А до колата стоели мъж, жена  и две деца. Дачо спрял камиона и се приближил. Помолили го да помогне, защото колата не искала да запали. След около десетина минути Дачо запалил  двигателя. Доволен собственикът на колата попитал какво да плати. Дачо му поискал 5 лева... Когато се качил обратно в камиона Кьосето му се скарал, че е взел толкова малко пари и му рекъл с тях да си купи едно въже и да се обеси...

Друг път Дачо успял да отстрани повреда в двигател, задвижващ вършачка, след като три дни прекарал под палещите лъчи на слънцето. Платили му много по-малко, отколкото на инженера, представител на фирмата производител, който идвал преди Дачо и не могъл да ремонтира двигателя.
Такива бяха двамата братя - умни, но без търговски нюх и желание да извлекат лична изгода от способностите си. Затова си умряха в бедност.

Мнозина в Угърчин са ги гледали с насмешка, продиктувана обикновено от завист към способностите им, а и от нежеланието на Дачо и Нешо да се облагодетелстват от това. Несериозно се отнесли към тях и в завод „Балкан” в Ловеч, където през 50-те години занесли проект за сгъваем велосипед. Е, 20 години по-късно започва производството на сгъваеми велосипеди, но двамата братя  отдавна били забравени като автори на такава идея.

Сгъваемият велосипед "Балкан" от 1970-е години

Малцина ги помнят днес. Изминаха 50 години, откакто Дачо почина на 20 май 1968 г. Нешо го последва 8 години по-късно на 3 август 1976 г. Прегазен от кола при училището, той прекара последните си дни на легло със зле зараснали крака и рояк мухи за компания. Единственото материално нещо, което му беше останало, бе един двуобективен фотоапарат „Старт”, който стискаше до възглавницата...
Тъжен финал на една история, която в началото обещаваше да е забавна. Но си струваше да я разкажем, защото става дума за съдбата на двама угърчинци, оставили  диря след себе си със своя необикновен живот.
За съжаление не разполагаме със снимки на Дачо Шарков.

Борислав ПАТАРИНСКИ