петък, 19 октомври 2012 г.

ЕЛЕ МЪ И МЕНЕ СКАЧКЪТА


Угърчинският Хитър Петър, именуван Стойко Скачката. Известен със золумите и афоризмите си из цялата околия Ловешка, а през 1960-те чрез вестник „Стършел” и по цялата страна. Обикновен колибарин, земеделец, доблестен и храбър войнник в Първата световна война...

Дошъл на белия свят на 13 юни лето 1882, на 4 -5 километра западно от Угърчин, в колибата на Стефан и Мица  Кулински. За непосветения читател другоселец: със скромното „колиба”  по нашия хълмист край от години и векове назовават частната фамилна ферма. Това по европейски, а по американски – ранчото извън града...  Шестдесет и девет години Стойко изучавал света, радвал му се, но и осмивал кривиците му. С такова чувство за хумор, че и днес по-възрастните угърчинци помнят притчите му...  Сиреч, Скачката още е жив в усмивките им...

Ще се задоми с Йона от рода Керински. И кому ниска, кому висока..., за него цял живот ще си е добра. Йона ще му роди  деца. И ще го надживее. А той ще се спомине на 12 ноември 1951 г. като невлязъл в кооперацията земеделец. Като дух свободен, дете на природата и Предбалкана... Горд и жилав особняк.

Днес  никой не помни истинското му фамилно име. Но историите на  Скачката се разказват  по широката земя навред, където са стъпили  негови съсе..., пардон - съграждани. (Всъщност, защо ли са го нарекли Скачката? Може би заради това, че и умът, и тялото, и словото на Стойко са били еднакво пъргави – „скокливи”?)

Има и една къща в града, която още пази спомена за великия шегаджия. Там, в двора й, на една стена, само с 3 удара на чука угърчинският Хитър Петър се е увековечил. На 3 пирона под сайванта висят три велики образа - портретите на Стойко, на Владимир Илич Ленин и на баба Йона. Един до друг... Тримата велики от епохата „Стойко”... От личната му съдба... Мъдро, смешно, горчиво... Но за тази история по-нататък. Сега – Скачката „на живо”, епизод 1...

 ПЛАЩАМ САМО НА ГРАДУС

Като всички угърчинци и Скачката си варил контрабанда  ракия, та имал често  разправия с акцизните. Един ден Нейко   го издебнал и при  обиска намерил буре с ракия .
- Хванах ли  те  най- сетне? Сега ще си платиш всички гяволъци! – заканил се финансовият служител.
- Какво каже законът – отвърнал Скачката, а Нейко измъкнал книжле и чете членове и параграфи, съгласно които се налага глоба за незаконно варене на ракия .
- А сега впрягай  колата да откараме бурето  в общината. Там ще оформим акта – наредил акцизният.
- Аз работя само по закон – отвърнал Скачката .Никъде в книжката не пише , че аз трябва да превозвам бурето. Докарай си колата , превози стоката , напиши акта – аз съм насреща . Така гласи законът.
Нямало как . Отскочил до някъде Нейко , намерил кола , а в това време Скачката, свали един от обръчите на бурето, пробил дупка и източил ракията. След това го напълнил с вода, запушил дупката и сложил обратно обръча.
Идва   Нейко с колата , натоварва бурето и  хайде в общината.
- Ела сега , бай Стойко, да подпишеш акта  - подканил  той нарушителя да оформи деянието си .
- Аз съм за закона . Подписвам и плащам само  на градус, - възразил бай Стойко.
Измерили течността в бурето, но тя се оказала чиста вода . Общинарите дигнали  учудени очи към Скачката.
- Бях накиснал бурето с вода да се позакиснат дъгите , ама Нейко избърза , та затова му е малък градусът на питието – обяснил бай Стойко и дигнал бурето да го занесе у дома си.

  НА КОЛКО ПОПА?

Една заран поп Димитър и попадията изкарали козата си в общинското стадо . Откъм площада се задал Скачката и попадията , която знаела що за шегаджия е той , рекла на попа :
- Закачи го, та да каже някоя шега.
Речено-сторено.
- Добро утро Стойко, кажи някоя лакардия.
- Какво да ти кажа , отче.На зор съм. Правя плевня , стигнал съм до покрива , тежест значи ще носи , та се чудя как да го скроя.
- Какво има за кроене . Тури по-здарво дърво за поп и това е .
- Тук ми е зорът я ! Да го туря на един поп – слабичко ми се вижда . Няма да издържи . Да го туря на два попа – не ми стига дървото. Ти да си как ще я оправиш?
- Аз ли?  Ама тя такова бе Стойко, попадията рече та….- смънкал попът.
- Е, не  знам, отче, ти кога решиш да правиш покрив , подпирай го с попадия. На мене ми трябват попове, и то два-завършил Скачката.

Налели от чучура – братя Угърчински

Публикувано във в.”Стършел”бр. 1011   1965 г.
Препечатано във в. „Друм” бр. 12  30.VI.1981г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар