ХРОНИКА НА ПРОЛЕТ 2024 С ЧЕТИРИ ТРАДИЦИИ

В рамките на малко повече от месец се случиха пет събития, четири от които се провеждат не за първи път по това време на годината. Последното от тях се състоя на 22 март  - пролетният празник "Светиите", който се отбелязва от най-дълго време - от 95 години.  Този празник, който от около 20 години е и общински, беше предшестван от други четири събития. Във всички тях свое участие имаше и читалището ни.

   Хронологично ще започнем с традиционното отдаване на почит към делото на Васил Левски на 19 февруари. 151-та годишнина от гибелта на Апостола тази година беше отбелязана с шествие на ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий". То започна  от училището и завърши пред  паметната плоча за Левски на пл."Петър Балевски" в центъра на Угърчин. От името на Общината и присъстващите ученици и граждани бяха поднесени венци и цветя, а учениците представиха и художествена програма, посветена на делото на Васил Левски. Деца от детската градина също поднесоха цветя пред паметната плоча.

   На 25 февруари танцьорите ни бяха поканени  в художествената програма на едно традиционно събитие, в което досега не са участвали - Празника на сланината и греяната ракия в гр. Априлци. И макар, че те се изявиха в края на двудневния празник, посетен от над 35 000 души, с изпълнението си събраха овациите на многолюдна публика, останала до края на този празник. 

   На 1 март традиционно читалищната Баба Марта раздаде мартеници на различни места в Угърчин, както и пред сградата на Общината и в дома за стари хора. Този път тя беше съпровождана от двама Пижовци/близнаци/ и две Пенди.

   Националният ни празник и 146 години от Освобождението на България от Османско иго на 3 март също отбелязахме с традиционното вдигане на националното знаме в центъра на Угърчин и поднасяне на цветя пред паметника с имената на опълченците. По-късно танцьорите ни се включиха със свое изпълнение и в тържеството при Руската скала край Лесидрен.

   Тази година пролетният празник "Светиите" се състоя в две части. Първата беше преди обяд и бе свързана с изяви на местни изпълнители от читалищата в Угърчин, Кирчево, Микре, Голец и Драгана, както и от детските градини и училищата от общината.Общо 15 състави и индивидуални изпълнители се включиха в програмата, която продължи близо два часа. Втората част на празника беше вечерта - концерт на народните певици Петя Панева и Галина Димитрова  със съдействието на Митко Денев. И двете части на празника преминаха в салона на читалището. Времето навън беше слънчево, с цъфнали джанки, казанлъшки понички, продавани на четири сергии и щъркели, пристигнали седмица по-рано в своето гнездо на паметника.

   А финалът на празника и хрониката ни беше такъв: "Съпругът" щъркел слезе на следващия ден от гнездото на поляната пред читалището, забелязал недоядена порция понички и я отнесе на "жена си". Катеричката от близкия орех беше сторила нещо подобно, а врабците дояждаха останалото. Лек югозападен вятър носеше цвят от  прецъфтяващите джанки и мирис на пролет.

Текстове на снимките

1. Пролет над Угърчин

2 и 3 Възпоменанието за Левски

4 На сцената в гр. Априлци

5 Баба Марта с помощниците си

6 и 7 На 3 март в Угърчин

8 При Руската скала край Лесидрен

9 Танцьорите ни на 22 март

10 Нашата вокална група "Угърчински славеи" пя на пролетния празник

11 и 12 Петя Панева по време на концерта на 22 март 2024 г.

13 Певицата и водеща Галина  Димитрова

14. Поглед към читалищния салон на 22 март

Снимки: Община Угърчин, Цветина Бамбова и Борислав Патарински 

ВАСИЛ ДЖАБАРСКИ - ПОСЛЕДНИЯТ ОПЪЛЧЕНЕЦ

146 години от Освобождението на България от Османско иго

В края на ноември 2023 г. във Фейсбук се появи една публикация на Росен Петров, водещ предаването „Операция история” по телевизия BG ON AIR. Тя беше свързана с една снимка на последните трима живи опълченци в България, направена на 22 февруари 1948 г. във Военното училище в София от  в. „Труд”. Единият от тези трима опълченци е Васил Джабарски от Угърчин /първият отляво/, а другите двама са Кръстю Попов, живял най-дълго и умрял на 104 г. през 1954 г. и Тодор Калоянов от Панагюрище, починал пет месеца след направата на снимката, на 96 години. 

Името на Васил Джабарски сме споменавали и в предишни наши публикации, но той със сигурност е заслужил да разкажем по-подробно за него. Ще започнем с написаното от Росен Петров, но ще добавим и друга информация и снимки, с които разполагаме.

Васил Джабарски е роден през 1848 година  в село Угърчин, Ловешко. Учи се на занаяти и търговия, опитва късмета си в Австро-Унгария, Египет и Влашко. Точно тук, на север от Дунав, се записва като доброволец в     4-та дружина на Българското опълчение, участва смело в сраженията при Шипка и Шейново, за което получава Георгиевски кръст „За храброст”. След  раждането на новата българска държава се завръща в Ловеч и подхваща търговията. За кратко става кмет на града, а синовете му Георги и Минчо загиват в битките при Дойран. Дядо Васил е един от големите дарители на Ловеч и Угърчин. Отива си от този свят, навършил 100 години, на 15 март 1949 година.  /Росен Петров/

От издадената преди 10 години книжка „Опълченци от Угърчин”, както и от  пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин”научаваме още някои подробности от неговото житие, за които ще разкажем накратко. 

Няколко години след като той се ражда, семейството на Васил Джабарски се премества да живее в Ловеч. Там той учи до четвърти клас, след което усвоява обущарския занаят  при единия си брат, а после  работи при един грънчар. Васил умеел хубаво да пее и веднъж, когато турци гостували на грънчаря, го накарали да изпее една турска песен, но вместо това запял бунтовна песен от песнопойката на Любен Каравелов. Заради това си своеволие го изгонили от работа, а малко по-късно заминал за Румъния. В Румъния Васил Джабарски работил на няколко места. Запознал се и с българските революционери емигранти и когато научава, че Христо Ботев събира чета се записва в нея. Преди самото заминаване на четата за България обаче, Васил Джабарски бил задържан от властите в гр. Зимнич и това му попречило да се включи в нея. Една година по-късно той вече е опълченец в 4-та дружина на Българското опълчение в започналата Освободителната война.      

Васил Джабарски е участвал в боевете не само на Шипка и Шейново, но и при Стара Загора, Хаинбоаз, Казанлък, Каяалтън, Беброво, Кръстец и Зелено дърво. В тежките боеве при Стара Загора през лятото на 1877 г. той се биел наблизо, когато командирът на 3-та дружина подполковник Калитин е ранен смъртоносно. Последните думи на Калитин били да спасят важните документи, намиращи се в кобури на седлото на коня му. Васил Джабарски откъснал кобурите и не позволил да попаднат при турците. В същото време друг опълченец от Угърчин - Нино Райновски, макар и ранен, изтръгва  Самарското знаме от турски войник, който го е взел от ръцете на умиращия подполковник Калитин. Брат му Вътю Райновски, както и още двама опълченци от Угърчин - Стефан Кулински и Енчо Пачаръзки  също участват в това тежко сражение, в което няколко хиляди българи и руснаци се бият с многократно превъзхождаща ги по численост турска войска.

За проявената храброст в сраженията по време на Освободителната война Васил Джабарски е награден с осем ордена и медала, сред които и Георгиевски кръст „За храброст”. След завършване на бойните действия Васил Джабарски е част от група от двадесет опълченци, на които генерал Столетов съобщава, че са избрани да отидат в Русия и да завършат военна академия, за да станат офицери в новата българска армия. Но тогава той научава за смъртта на баща си и единия му брат, който загинал като четник/ През лятото на 1877 г., преди нашият край да бъде превзет от руските войски,  известно време тук е действала четата на Илю Войвода, която е предавала  информация на руснаците за движението на турските войскови части в района. Има сведения, че при един сблъсък с турците е загинал четник с фамилия Джабарски, като се предполага, че това  е един от двамата братя  на Васил Джабарски/. След като научава тези тъжни вести той се отказва от поканата да учи военно дело в Русия.

След Освобождението Васил Джабарски се установява в Ловеч. Вероятно заради показаните качества по време на Освободителната война, той бил натоварен от управата с две специални задачи - откриване и залавяне на предателя на поборника Тодор Кирков и обезвреждане на бандата на братя Николови. И с двете се справя успешно.

Джабарски създава семейство, раждат му се четирима сина и пет дъщери. Освен с търговия се занимава и с обществена дейност. В периода от 1890 до 1900 година е народен представител, а през 1915-1916 г. е кмет на Ловеч. Дълги години е в ръководството на Почетното опълченско дружество. От 1923 г. е почетен гражданин на Габрово, а от 1947 г. - и на Стара Загора.

Вече близо век и половина след Освободителната война ние имаме имената на 15 опълченци от Угърчин, които са участвали в нея. Васил Джабарски е един от най-героично сражавалите се, участвал в най-много битки и най-дълго живелият опълченец от Угърчин.

НА ФОТОГРАФИИТЕ

1. Снимката от в. "Труд"

2. Младият Васил Джабарски

3. И през 1930-те години

4. Опълченецът ветеран говори с партизани по време на посрещане на съветските войски в Ловеч през септември 1944 г.