Читалище Угърчин: ВАСИЛ ДЖАБАРСКИ - ПОСЛЕДНИЯТ ОПЪЛЧЕНЕЦ

146 години от Освобождението на България от Османско иго

В края на ноември 2023 г. във Фейсбук се появи една публикация на Росен Петров, водещ предаването „Операция история” по телевизия BG ON AIR. Тя беше свързана с една снимка на последните трима живи опълченци в България, направена на 22 февруари 1948 г. във Военното училище в София от в. „Труд”. Единият от тези трима опълченци е Васил Джабарски от Угърчин /първият отляво/, а другите двама са Кръстю Попов, живял най-дълго и умрял на 104 г. през 1954 г. и Тодор Калоянов от Панагюрище, починал пет месеца след направата на снимката, на 96 години.

Името на Васил Джабарски сме споменавали и в предишни наши публикации, но той със сигурност е заслужил да разкажем по-подробно за него. Ще започнем с написаното от Росен Петров, но ще добавим и друга информация и снимки, с които разполагаме.

Васил Джабарски е роден през 1848 година в село Угърчин, Ловешко. Учи се на занаяти и търговия, опитва късмета си в Австро-Унгария, Египет и Влашко. Точно тук, на север от Дунав, се записва като доброволец в 4-та дружина на Българското опълчение, участва смело в сраженията при Шипка и Шейново, за което получава Георгиевски кръст „За храброст”. След раждането на новата българска държава се завръща в Ловеч и подхваща търговията. За кратко става кмет на града, а синовете му Георги и Минчо загиват в битките при Дойран. Дядо Васил е един от големите дарители на Ловеч и Угърчин. Отива си от този свят, навършил 100 години, на 15 март 1949 година. /Росен Петров/

От издадената преди 10 години книжка „Опълченци от Угърчин”, както и от пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин”научаваме още някои подробности от неговото житие, за които ще разкажем накратко.

Няколко години след като той се ражда, семейството на Васил Джабарски се премества да живее в Ловеч. Там той учи до четвърти клас, след което усвоява обущарския занаят при единия си брат, а после работи при един грънчар. Васил умеел хубаво да пее и веднъж, когато турци гостували на грънчаря, го накарали да изпее една турска песен, но вместо това запял бунтовна песен от песнопойката на Любен Каравелов. Заради това си своеволие го изгонили от работа, а малко по-късно заминал за Румъния. В Румъния Васил Джабарски работил на няколко места. Запознал се и с българските революционери емигранти и когато научава, че Христо Ботев събира чета се записва в нея. Преди самото заминаване на четата за България обаче, Васил Джабарски бил задържан от властите в гр. Зимнич и това му попречило да се включи в нея. Една година по-късно той вече е опълченец в 4-та дружина на Българското опълчение в започналата Освободителната война.

Васил Джабарски е участвал в боевете не само на Шипка и Шейново, но и при Стара Загора, Хаинбоаз, Казанлък, Каяалтън, Беброво, Кръстец и Зелено дърво. В тежките боеве при Стара Загора през лятото на 1877 г. той се биел наблизо, когато командирът на 3-та дружина подполковник Калитин е ранен смъртоносно. Последните думи на Калитин били да спасят важните документи, намиращи се в кобури на седлото на коня му. Васил Джабарски откъснал кобурите и не позволил да попаднат при турците. В същото време друг опълченец от Угърчин - Нино Райновски, макар и ранен, изтръгва Самарското знаме от турски войник, който го е взел от ръцете на умиращия подполковник Калитин. Брат му Вътю Райновски, както и още двама опълченци от Угърчин - Стефан Кулински и Енчо Пачаръзки също участват в това тежко сражение, в което няколко хиляди българи и руснаци се бият с многократно превъзхождаща ги по численост турска войска.

За проявената храброст в сраженията по време на Освободителната война Васил Джабарски е награден с осем ордена и медала, сред които и Георгиевски кръст „За храброст”. След завършване на бойните действия Васил Джабарски е част от група от двадесет опълченци, на които генерал Столетов съобщава, че са избрани да отидат в Русия и да завършат военна академия, за да станат офицери в новата българска армия. Но тогава той научава за смъртта на баща си и единия му брат, който загинал като четник/ През лятото на 1877 г., преди нашият край да бъде превзет от руските войски, известно време тук е действала четата на Илю Войвода, която е предавала информация на руснаците за движението на турските войскови части в района. Има сведения, че при един сблъсък с турците е загинал четник с фамилия Джабарски, като се предполага, че това е един от двамата братя на Васил Джабарски/. След като научава тези тъжни вести той се отказва от поканата да учи военно дело в Русия.

След Освобождението Васил Джабарски се установява в Ловеч. Вероятно заради показаните качества по време на Освободителната война, той бил натоварен от управата с две специални задачи - откриване и залавяне на предателя на поборника Тодор Кирков и обезвреждане на бандата на братя Николови. И с двете се справя успешно.

Джабарски създава семейство, раждат му се четирима сина и пет дъщери. Освен с търговия се занимава и с обществена дейност. В периода от 1890 до 1900 година е народен представител, а през 1915-1916 г. е кмет на Ловеч. Дълги години е в ръководството на Почетното опълченско дружество. От 1923 г. е почетен гражданин на Габрово, а от 1947 г. - и на Стара Загора.

Вече близо век и половина след Освободителната война ние имаме имената на 15 опълченци от Угърчин, които са участвали в нея. Васил Джабарски е един от най-героично сражавалите се, участвал в най-много битки и най-дълго живелият опълченец от Угърчин.

НА ФОТОГРАФИИТЕ

1. Снимката от в. "Труд"

2. Младият Васил Джабарски

3. И през 1930-те години