НАЙ-ГОЛЯМОТО СЕЛО В БЪЛГАРИЯ, 1936-1940

 Важни събития в историята на Угърчин - част 14

 Центърът на Угърчин 1940 г.

Започналият стопански и културен подем в Угърчин през първата половина на 30-те години на ХХ век се запазва и през втората половина на това десетилетие. След като през 1936 г. Кнежа е обявен за град, Угърчин става най-голямото село в България и към 1940 г. населението му е близо 10 000 жители. .Промишлена дейност няма, с изключение на някои занаятчийски работилници, но селскостопанското производство се разраства. Доста активен е общественият и културен живот. Продължава строителството на нови къщи, което променя облика на Угърчин. Бедността на една голяма част от населението му обаче остава като проблем, който  още не е намерил своето решение.

    Виждайки положителните тенденции в развитието на Угърчин през разглеждания от нас период  тогавашният народен представител Петър Думанов, в една статия, посветена на Угърчин в столичния вестник „Вечер” от 25 декември 1939 г.,  споделя, че може би е време и Угърчин да бъде обявен за град. Но четири месеца преди това Втората световна война вече е започнала и тя  слага спирачка на много дейности и инициативи през следващите шест години, а от друга страна  катализира  коренни промени в живота на хората.

1936 година

-          В началото на годината с тържество в читалището е отбелязана 40-годишнината от създаването му. Издаден е юбилеен сборник по този повод.

-          От 16 март до 1 септември 1936 г. кмет на Угърчин е Михаил Павлов

-          Основана е Угърчинска земеделска задруга.

-          Основана е първата детска градина с около 30 деца.

-          Койно Недялков купува автобус, марка „Форд”, с 33 места, осем цилиндров двигател и... радио, с който много по-комфортно вози пътниците по каменистите пътища, вече не само до Ловеч, но и веднъж седмично до София.

-          През есента на 1936 г. 36 човека, предимно млади хора, основават Кредитна кооперация „Каменка”, която да раздава кредити на угърчинци с по-ниска лихва.

-          На 1 септември Сава Христов Савчев, имащ висше икономическо образование, е назначен за кмет на Угърчин.

-          На 3 октомври по инициатива на кмета Сава Савчев 16 души учредяват електроснабдителна кооперация „Лъч” за електрифициране на Угърчин. Скоро членовете стават повече от 200. От тях са събрани 100 000 лв. дялов капитал. Общината се включва с 50 000 лв. Със събраните пари е закупен генератор „Сименс” с мощност 30 kW и друго оборудване, за да започне електрифицирането. Генераторът е поставен в мелница „Горник” и е задвижван от двигателя на мелницата. Сключен е договор с общината за електрифицирането на Угърчин.

-          На 1 ноември към Кредитна кооперация „Каменка” от над 100 младежи е основана младежка кооперативна група, чиято цел е да се занимава с културно-просветна дейност.

-          През ноември към читалището са сформирани младежка театрална група с около 15 членове, представила над 10 пиеси и младежка просветна група с около 40 членове, която изнася беседи, сказки и реферати.

-          Неизменна част от живота в Угърчин са неделните хора на площада пред общината. На терасата между общината и читалището свири угърчинската духова музика, ръководена от Вълчо Шойков.

1937 година

-          На 5 януари 1937 г. генераторът в мелница „Горник” започва да работи и първите електрически крушки светват в Угърчин. Първоначално електричество се подава само вечерно време от 20 до 22 часа.

-          Кредитна кооперация „Каменка” открива два свои магазина, в които на по-достъпни цени се продават стоки, земеделски инвентар, торове и др., изкупуват се яйца и сливи.

-          Популярната банка също разкрива свои магазини, в които се продават по-евтино стоките, раздава и кредити с по-ниска лихва.

-          Общинското ръководство предоставя 20 дка общинска земя на Земеделското училище за ябълкова градина.

-          На 24 май учителският съвет при началните училища „Св. Св. Кирил и Методий” и „Васил Левски” обявява за почетни членове на съвета пенсионираните учители Петко Владов, Иван Войников, Стойна Македонска, Паца Вълчева и Мария Ганева.

-          Атанас Коларов - Тасю се отделя от Койно Недялков, купува свой автобус „Форд ББ” с 32 места и започва самостоятелни пътнически превози. По-късно, заради един инцидент, угърчинци започват да наричат автобуса му „Марийка”.

-          Започва строителство на общежитие към централното училище, което е завършено през 1938 г. Предназначено било за ученици, които идвали на училище от колибите и ежедневно е трябвало да изминават пеш по над 10 км.

-          През септември кметът Сава Савчев и представителите на електроснабдителна кооперация „Лъч” Никола Цачев и Никола Русковски вземат участие в годишното събрание на водния синдикат „Златна Панега” в гр. Луковит, който има своя водна електроцентрала. Кооперация „Лъч” става член на синдиката с дялов капитал 300 000 лв. Това отваря нови възможности за по-нататъшното електрифициране на Угърчин.

Кметът Дико Стоянов Присадашки

Кметът Сава Савчев и съветниците му

-          След забраната на политическите партии през 1934 г. Работническата партия и РМС, които имат силно влияние в Угърчин, започват да търсят легални форми за запазване на това влияние. Намират ги чрез внедряването на свои представители в кооперациите, културно-просветните дружества, младежката кооперативна група и др. За разпространяване на комунистически идеи на 12 и 24 април има наказани и изключени ученици от непълната гимназия. Полицията се е опитвала да следи тази дейност, което личи от писмо № 95 от 25.09.1937 г., изпратено от старши стражаря Стойчо Николов до околийското полицейско управление в Ловеч. В него той посочва, че Угърчин е старо свърталище на комунисти. Най-активните са поставени под наблюдение, но за съжаление не можело да се направи много за разбулване на тайната им мрежа, защото 90% от населението било комунизирано.

-          Към читалището е разкрит Народен университет, където са изнасяни беседи, сказки и реферати и когато темите  били интересни се е стигало и до бурни дискусии.

1938 година

-          На 20 януари в читалищния салон се осъществява първата кинопрожекция в Угърчин. Показан е игралният филм „Клетниците”.

-          Завършен и осветен е новият църковен храм.

-          Кавалджията Цвятко Благоев привлича и други угърчинци, свирещи на народни инструменти и формира Угърчинската група към Радио София.

Угърчинци на събора във Велико Търново

-          От 15 юни угърчинецът Дико Стоянов Присадашки за трети път става кмет на Угърчин и остава на този пост до 10.02.1941 г.

-          Започва строителството на каменен мост на река Лепетура. Проектът е на проф. Пейчо поп Петров от Угърчин, а се осъществява от арх. Влад Владов - син на Петко Владов от Угърчин. Завършен е през 1939 г.

1939 година

-          Електроснабдителната кооперация „Лъч” и общината започват работа по изграждането на електропровод от с. Дерманци до Угърчин и трансформатор, за да се осигури електричество от централата на водния синдикат в Луковит. Към края на годината Угърчин вече се снабдява с електричество от електроцентралата при Луковит. Това позволява все повече домове в Угърчин да се електрифицират.

-          От 18 до 25 май внушителна група от Угърчин, начело с кмета Дико Ст. Присадашки участва в Първия областен исторически, културен и селскостопански  събор във Велико Търново.

-          През 1939 г. бюджетът на общината /Угърчин и Драгана/ е 4 300 000 лв./ тогавашният лев не е равностоен на днешния/. Има 250 000 лв. заем за строежа на училище „Отец Паисий” и 350 000 лв. дълг към Популярната банка след строежа на общинската сграда и читалището. В бюджета са заложени строителството на училището с 9 класни стаи, на обор за 8 разплодници и мост на река Каменица.

-          1200 земеделски стопани членуват в земеделско-стопанската организация, оглавявана от Кольо Лалев, 200 занаятчии членуват в занаятчийското сдружение, председателствано от Стоян Балабанов и 300 души земеделски работници също имат свое сдружение, оглавявано от Найден Стефанов, Милко Петров и Никола Дончев. Своя дейност развиват и търговското сдружение  и говедовъдното дружество.

-          Към 1939 г. землището на Угърчин е 130 000 дка. От тях 100 000 дка са частни земи и 30 000 дка са общински имоти. 40 000 дка са частните гори и 10 000 дка - общинските.

-          В Угърчин по това време се отглеждат 16 000 овце, 3 000 крави и 6 000 кози.

-          Над 3 000 дка са овощните градини, от които годишно се добиват 200 тона сушени сливи.

-          Популярната банка разкрива консервна работилница, построява сушилня за плодове и открива пункт за изкупуване на мляко. Отваря и книжарница.

1940 година

-          Завършена е новата сграда на училище „Отец Паисий” с 9 стаи.

-          Млади литературни творци създават литературния кръг „Друм” и започват да издават вестник „Друм”. Отпечатват и стихосбирки на свои членове. След шестия брой цензурата  спира вестника, тъй като в публикуваните материали съзира скрита комунистическа пропаганда.

-          На 21 юли в Угърчин е основано първото селско българо-съветско дружество. Председател е Иван Войников.

-          Към 1940 г., освен чешмата в центъра на Угърчин, има още 10  изградени чешми, от които населението ползва питейна вода. Те се захранват от извори при самата чешма или  от близките околности. Общата дължина на металните водопроводи до тях  е 2040 метра.

-          На 22 декември в Угърчин е проведена пунктова конференция на младежките кооперативни групи с около 1000 делегати от 26 селища на Ловешка, Луковитска и Тетевенска околия. Ботьо Пейчевски от Угърчин е председателствал конференцията, зам.- председатели  били Стоян Едрев от Радювене и Дочо Маринов от Българене, а секретари - Пенка Богданова и Илия Пейчевски от Угърчин. Приветствие към делегатите поднесли областният управител  Борис Казанлиев и писателят Стоян Даскалов.

Строителството на моста на р. Лепетура. Отзад се вижда новоизграденият трансформатор за електроснабдяването от Луковит.

         Следва продължение

         При изготвянето на този материал е използван пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” на братя Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, брой 53 на вестник „Вечер” от 25.12.1939 г.,  брой 18 на в. „Друм” от 1988 г. и притурката на в. „Стремление” от 23-30.09.2005 г. „520 години с името Угърчин”.