събота, 21 януари 2017 г.

НАКО АЙЛЯКА НА ВОЙНА

Досега на страниците на блога ни сме публикували няколко материала, посветени на 100-годишнината от участието на България в Първата световна война и участието на угърчинци в тази война. 154 от тях  оставят костите си по бойните полета. 
В повечето случаи за тези наши публикации сме използвали спомените на Подпоручик ДАНЧО КОЕВ , служил като командир на взвод в 33-ти Свищовски полк, съседен на 34-ти Троянски полк, в който са служили най-много угърчинци. И двата полка са били разположени на Дойранския фронт. 

Наред с многото героични епизоди от тази война, в които участват и угърчинци, е имало и такива от нашите земляци, които не са били изпълнени от желание за подвизи. Те понякога са изпадали и в комични ситуации. За един от такъв "герой" разказва Данчо Коев. Това е небезизвестният по онова време в Угърчин Нако Цоков по прякор Айляка, прочул се най-вече с пословичнния си мързел.  
За да се добие по-добра представа за обстановката, в която "действа" Айляка разказът  ще започне със самолетните нападения на англичаните върху нашите позиции и ще завърши с тях. 

    През 1917 г. настъпи топла пролет, а тук на юг - лято. Неприятелските аероплани идваха и се спускаха между Аеропланната височина и северозападния склон на връх Дуб и стреляха по входовете и вратите на укрепленията. Те идваха всеки ден по обяд между 12 и 13 часа, когато се раздава храната на войниците. Всички биваха принуждавани да влязат в укритията и им се проваляше обяда. Само две германски картечници се опитваха да противодействат на аеропланите.

   Една сутрин през пресечения път наблизо мина 8-ма рота от 34-ти пехотен полк. Отиваха да работят по укрепленията на германските гаубици. Видях как двама войници от ротата се отклониха от нея и застанаха край пътя. На това място беше нахвърлян много строителен материал, който се използваше за изграждане на укрепленията. Там се намираха и две големи парчета нагъната ламарина, които изправени едно срещу друго образуваха нещо като тунел. Двамата войници влязоха в тази "палатка". Събраха суха трева наоколо и си направиха импровизирани легла. Метнаха върху тях куртките си и легнаха.
 
   Не се стърпях да видя кои са тези угърчинци, защото в ротата служеха много войници от Угърчин. Когато наближих единият извика:
   - О-о-о,нашият! - и се изправи седнал. Другият също се изправи. Познах гласа на Нако Цоков Влайков, но другият угърчинец не познах.
   - Какво правите тук? - казах - Знаете ли, че днес като напече слънцето живи няма да останете под тази ламарина? Но освен това тук по обяд идват неприятелски аероплани и обстрелват позициите ни. По-добре елате в нашите окопи.
   - Я дошли, я не. Нима ще пробият тази ламарина? Пък и къде в окопите ви ще намерим такива легла? - каза Нако.
   - Ами вие защо не сте с другарите си? - попитах.
   - Ние сме главни на депото за шанцовия инструмент. - отговори Нако - А и кой ще ме носи нагоре из тоя балкан? Веднъж се полъгах да тръгна и трябваше да дам на един 5 лева да ме носи. Да знаеш как ми е дотегнало тук, ще взема като Стойчо Гайтаната да се предам в плен на французите.
   - Той Стойчо е работлив, ами ти какво ще правиш там? - попита другият войник.

   Предложих им още веднъж да дойдат в нашите укрепления, но отказаха. Някой даже им занесе две канчета топла чорба. И тогава се появиха аеропланите и започнаха да обстрелват позициите ни. А двамата юнаци продължаваха невъзмутимо да се хранят. Войниците от окопите започнаха да ги подканят да бягат от там, но нашенците не искаха да се лишат от топлата чорба. Един от аеропланите слезе ниско и започна да обстрелва окопите, после удари и складовете ни, а няколко куршума улучиха ламарините над Нако и другаря му. Германските картечници започнаха да стрелят и отблъснаха аероплана. Нако и другарят му се възползваха от това. Нако грабна куртката си за ръкава и прегърбен, с полуизвадена риза от гащите повлече куртката си по земята, прекоси пътя и се вмъкна в най-близкия окоп на артилеристите, последван сръчно от другаря си. Войниците посрещнаха с гръмко "ура" спасението им, а германците засилиха стрелбата по аеропланите.

   Надвечер войниците от ротата на Нако се завърнаха. Поспряха да починат след изкачването на хълма и тогава научиха за "героизма" на Нако. "Нима Нако Айляка бяга?" - чудеха се с искрено удивление те.
   - Абе то и вие да бяхте на този зор щяхте не да бягате, ами да препускате. - отговори Нако. Ротата пое към позициите на 34-ти полк с шеги закачки по адрес на Нако.

   Няколко дни по-късно двата английски аероплана спряха да ни тормозят, след като им беше устроена засада с още две наши картечници и бяха свалени.


На снимките: Един от свалените два английски самолета

събота, 7 януари 2017 г.

НА ЙОРДАНОВДЕН - ЗА ЗДРАВЕ

След повече от 60 лета тази година на Йордановден в Угърчин беше възстановена традицията на  ритуалното вадене на кръста от водите на река Каменица. 
При температура от минус 10 градуса и 25 сантиметра сняг повече от десет млади мъже се хвърлиха във водите на реката за кръста. Пръв достигна до него Георги Гергов и спечели овациите на присъстващите на ритуала повече от 150 угърчинци.

сряда, 4 януари 2017 г.

НОВАТА 2017-а

В последния месец на 2016 г. се случиха няколко събития, на които читалището беше организатор или участваше в тях.Традиционно това беше коледуването и посещението на дядо Коледа по домовете, а също и посрещането на Новата година.
   Шест момчета коледари на 23 декември посетиха седем места в Угърчин, между които и общината, и поднесоха своите пожелания за здраве и плодородие. А на 25 декември  вечерта друга група от по-големи коледари обиколи домове в Угърчин и отправи на стопаните пожелания за здраве, благополучие и мир.
   Между тези две дати, на 24 декември вечерта, Дядо Коледа и Снежанка, останала му в наследство от Дядо Мраз, посетиха 22 семейства в Угърчин и зарадваха децата с подаръци. И тъй като все още нямаше сняг, а шейната му се беше разсъхнала на един сайвант, Дядо Коледа обиколи децата с автомобил.

   На 30 декември в читалището се състоя концерт на танцов състав "Фаворит", продължил близо час и половина. В програмата взеха участие и гости от фолклорен клуб "Баховица" от едноименното село и НЧ"Бяла Анаста - 2016" от Ловеч. Присъствалите над 150 зрители и танцьорите успяха стоически да издържат на относително ниската температура в салона и на сцената, въпреки, че бяха включени три климатика и още толкова калорифери. Това беше последният концерт, организиран от Кристиан Костов, с когото се разделихме в края на годината като танцов ръководител на нашите танцьори.
   На следващия ден читалището беше съорганизатор на традиционното посрещане на Новата година на площада пред общината. Този път посрещането стана само с  фойерверки и хора, без традиционното наливно червено вино. но за сметка на това мнозина бяха донесли бутилки с шампанско. Някои бяха по къси ръкави, макар  тонколоните да бяха скрежасали, а термометърът да показваше минус 10 градуса.
   Преди всички тези събития обаче, още в началото на декември, за пореден път нашите танцьори гостуваха в с. Ъглен, където се включиха в тържество, посветено на 95 години от създаване на местното читалище, а също така на 23 декември участваха в коледния концерт на читалището в с. Баховица.
   Започваме Новата 2017 г. с надежда, че нещо по-добро ще ни се случи, че ни чакат по-добри дни, въпреки ежедневните проблеми, с които се сблъскваме и които постоянно трябва да преодоляваме. Но в момента едва ли има по-лесен начин да се върви напред.