С такъв въпрос се обръща Петко поп Георгиев към сина си Радой, след срещата им с двама млади калугери на път за църквата в Угърчин. Синът с голямо удивление разбира, че това бил самият Левски. Навсякъде гонен и навсякъде приет, както е писал поетът. Така било и в Угърчин в ония години. За това разказват братята Георги и Петко Радоеви в книгата "Из миналото на Угърчин". Те са внуци на поп Петко и синове на същия този Радой, който е имал щастието да се срещне с Левски.
По-надолу ще поместим буквалният текст от нередактирания първоначален вариант на книгата на братя Радоеви, който се пази в читалището.
Угърчин, в миналото най-голямото село в Ловчанска околия, взел активно участие в освободителното движение. Населението му се намирало изцяло под влиянието на революционните идеи на Левски.
Самият Дякон идвал нееднократно в Угърчин, като е правил опити да се свърже с по-просветени и доверени хора и с тях да основе революционен комитет. Обаче раболепно подчинени на турската власт угърчински чорбаджии били против включването на угърчинските патриоти в революционното движение.
Синът на Петко поп Георгиев - Радой поп Петков разказваше, че една сутрин, отивайки с баща си на черква, срещнали двама млади калугери, облечени с дълги раса, които излизали от портата на Миховския поп. Те се спрели, ръкували се най-учтиво и тръгнали заедно за църквата. Калугерите преседели няколко дни в селото, срещали се и говорили с хората и след това си заминали. Чак тогава дядо поп Петко попитал сина си: "Позна ли кой беше стройният, симпатичен рус калугер? Това беше самият Левски."- добавил той на удивения си син.
Васил Левски е идвал и друг път в Угърчин. Влизал е във връзка с по-събудените селяни и с даскал Минко, който ревностно разпространявал революционните му идеи и ги проповядвал сред учениците си и населението. Заради това по-късно угърчинските чорбаджии го изгонват от селото. Даскал Иван Тодоров от Троян, който учителствал четири години в селота, също бил по всяка вероятност във връзка с Левски, защото бил заподозрян и преследван от турците, а малко преди Освобождението - убит от тях при Бальовското езеро.
В романа "За свободата" от Стефан Дичев на стр. 419 е писано за Угърчин следното: "В село Угърчин нарочен комитетски куриер бе намерил Левски да му предаде писмо от председателя на Ловчанския комитет. Поп Кръстю пишеше, че в града бил дошъл Димитър Общи по бърза, важна работа..."
През 2014 г. ви запознахме с разказа на единия от братята Радоеви, Георги, поместен в бр. 4 на в. "Друм" от 1976 г., където също се разказва за пребиваването на Левски в Угърчин. Там са дадени допълнителни подробности за това, че Левски е пял на литургията в църквата, за опита в къщата на Пено Патарински да се основе революционен комитет и др., които отсъстват от цитирания по-горе текст от книгата на братята. Но пък има някои подробности, които в другия текст ги няма.
Два разказа от едни и същи хора за едно и също събитие. Те не си противоречат, по-скоро взаимно се допълват. Затова публикувахме този материал сега, за да изградим една по-детайлна картина за пребиваването на най-великия българин в Угърчин.
На снимките:
Левски - худ. Мариан Маринов
И тази година бяха поднесени цветя на паметната плоча за пребивавенето на Левски в Угърчин. - сн. Петя Кърджова
И тази година бяха поднесени цветя на паметната плоча за пребивавенето на Левски в Угърчин. - сн. Петя Кърджова
