петък, 20 април 2012 г.

ДЪРВЕНИТЕ „ФОЛКСВАГЕНИ” ОТ КОЛИБИТЕ

 - Не много кратка история на автомобила в Угърчин – 1
 
 В поредица от няколко публикации ще разлистим  оцелелите  страници от историята  на автомобила в Угърчин. Това човешко изобретение  заема все по-голямо място в живота ни. Първият автомобил се появява на бял свят през 1886 г. в Германия. А в Угърчин?… Четете по-надолу и може би ще получите отговор…

Предисторията

Видоизменяйки един библейски израз може да кажем, че в началото бяха конят, кравата и волът, чат-пат някоя биволица и разбира се - магарето. В началото и начело на всяко возило преди появата на автомобила.

Такива са били „двигателите на превозните средства по нашите географски ширини в продължение на стотици, че и хиляди години. Бойни колесници, карети, каляски, файтони и най - обикновени каруци. Всичките били теглени от споменатия по-горе добитък.

Угърчинските „географски ширини”, обхващащи 135 000 дка. землище, са принудили хората да си  построят по още една по-примитивна къща при имота, наречена колиба, за да не изминават ежедневно по 8-10 км. До него в работния сезон. Това от своя страна е налагало да имат и някакво превозно средство. Затова в двора на всяка колиба обикновено имало и по един фолксваген. Фолксваген, както знаем, на немски означава народна кола.

През XIX  и първата половина на XX век повечето угърчинци са използвали един и същи модел на кола . Тя е била изработена от  екоматериала дърво. Дори осите на колелата са били дървени. Железни части почти не е имало. Технологично колата е била  пределно проста. И дори един по-сръчен човек е можел да я изработи, както се казва, с теслата на дръвника. Гледайки  на снимка сега такава кола, всеки би казал, че това е каруца . Но по онова време  угърчинците наричали  каруца колите, които имали железни оси, а колелата им са  обковани с желязна шина. Тоест, каруцата се явява луксозен вариант  на народната кола . Още по-луксозни са били  файтоните . Да не говорим за каретите  и каляските. Защото по угърчинските пътища  те не са минавали.

 Волска дървена кола (с двигател "2 биволици") на фолклорно шествие за 22 март, Угърчин 1965 г.

Просто „социалният статус” на болшинството угърчинци в онези години не им е позволявал да се возят дори на каруца, та камо ли на файтони и каляски. Затова обикновената волска  дървена кола  е била най-разпространена. Каруците и файтоните са били притежание само на отделни заможни хора  в Угърчин.

За „двигатели” на обикновените дървени коли  са ползвани крави, волове, биволи и биволици. Белчо и Сивушка са били за предпочитане пред конете по ред практични съображения . Само заможните хора са си позволявали да използват коне за теглене  на каруци и файтони.

Появата на каруца, теглена от коне, в началото на XX век е предизвиквала такъв възторг сред колибарчетата с „песента на колелетата” си, както сега - последен модел „Ферари” или „Порше” сред днешните малчугани.

Погледнато от днешна гледна точка, всичките тези возила, теглени от животни, са били доста екологични. Не са отделяли почти никакви вредни емисии, с изключение на конете и магаретата. Но дори и тяхната пръдня спокойно може да  се вмести в жестоките изисквания на стандарта ”Евро-7” например. Онези возила са можели да се управляват и с речеви команди, освен с пръчка, камшик и юзда. Дори при някои по-добре обучени ”двигатели”е било възможно да ги пуснеш и на „автопилот”... При автомобилите това тепърва се внедрява.

Еко-компания на конска каруца, Угърчин 1920-те

Ако продължим да екозалитаме обаче, има опасност да изпаднем в прекален телешки възторг от возилата с животинска тяга. Но не трябва да забравяме , че притежателите на дървените фолксвагени са били притиснати от мизерията  и беднотията, а не от стандарта  „Евро-7”. За болшинството угърчинци по онова време е било почти разкош да вечерят на газена лампа пръжки с лук и просеник, надробен в гърне с кисело мляко.

Затова появата на първата „кола без волове” в Угърчин през 1924 година е предизвикала много широк отзвук сред хората. Веднага разбрали, че идва друго време. Един димящ, трещящ и кихащ старичък „Мерцедес” започва постепенното изместване на дървените фолксвагени, за да не остане почти нито един от тях днес в Угърчин.

Борислав ПАТАРИНСКИ
(Следва продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар