вторник, 31 март 2015 г.

ПОД ЗНАКА НА ПРОЛЕТТА

Слънцестоенето по изгрев на хълма Бели камък, „Светиите”, кушията на Бели рът, хандбал, танци, концерт, театър…
Открай време настъпването на пролетта в Угърчин е било почитано с особен ритуал – жени са събирали съчки  при изгрев слънце на близкия хълм Бели камък. Успоредно на 22 март е отдавана голяма почит и на християнския празник ,,Свети 40 мъченици,,. А от 1929 г., по инициатива на учителите от трите тогавашни училища, празникът слага особен акцент върху опазването на традициите и на народните песни и танци. Започват да го наричат ,,Светиите,, - на името на 40-те мъченици. Вече над  десет години този празник е и общински.

Тази година пролетта пукна изведнъж и то точно на 21 март, когато настъпи астрономически. Баба Марта се сърди до последно – на 20 март температурата беше 4 градуса и прехвърчаха снежинки. Но на следващия ден и особено на 22 март, баба ни се усмихна широко и вдигна температурата до цели 20 градуса. Слънцето напече приятно и хората се разщъкаха по улици и градинки. А по традиция в читалищния салон се събраха над 140 певци и танцьори  от цялата община. Даже и гости дойдоха от Ябланица. Програмата продължи повече от два часа и половина.  По-късно се състоя и традиционната  кушия на местността Голи рът, западно от Угърчин. Но с това не се изчерпват инициативите, свързани с празника. На 21 март се състояха вече станалите традиция състезания по хандбал и шахмат. А вечерта в читалищния салон свой концерт изнесе известната певица Гуна Иванова.
Преди обаче Баба Марта да свърши със своите климатични лудории за тази година, в топлата дъждовна вечер  на 27 март – Деня на театъра – театралните деятели на читалището ни представиха пиесата ,,Госпожа Министершата,, от Бранислав Нушич. Честите аплодисменти, чуващи се от пълния салон по време на продължилото час и половина представление, накараха самодейните актьори да изпитат удовлетворение, че трудът им не е бил напразен.

четвъртък, 19 март 2015 г.

НОВ МЕМОРИАЛ НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ

Една 96- годишна инициатива най-сетне ще бъде осъществена – вечна памет и слава за  242-та  угърчински герои
В края на февруари в общината дойде вестта, че проектът за изграждане на мемориал на загиналите във войните угърчинци ще получи финансиране по програмата ,,Красива България”. В бюджета на общината също бяха заложени средства, тъй като тази програма осигурява около половината от необходимите за изграждането на мемориала пари. Една инициатива, подета преди  96 години, най-после има реални шансове да се реализира.

Първата инициатива за изграждане на паметник на загиналите във войните угърчинци е подета по-малко от година след края на Първата световна война – през 1919 г. Създаден е инициативен комитет и започва набирането на средства. Но през 1920 г., след като са събрани 6500 лева, по неизвестни днес причини инициативата замира. Минават 15 години преди отново да се заговори за паметника. През 1935 г. Министерство на войната изпраща писмо до общината, в което  пита защо до момента нищо не е направено за изграждане на паметник на загиналите във войните от Угърчин  и се настоява да се предприемат конкретни действия в тази насока.
       
Две години по-късно общината започва да заделя от бюджета  средства за паметника. Това продължава и през следващите години. Към 1941 г. са събрани 70 000 лева при необходими 100 000. Част от тях са и от дарения на угърчинци. Започва изработването на проект. Определено е и мястото за паметника – на площада пред общината. Предвиждало се е върху паметника да има скулптура на войник. Не е ясно дали проектантът е имал намерение да се изпишат имената на всички загинали върху паметника. По вероятно – не, защото едва ли е щяло да има достатъчно място върху него, във вида, в който е проектиран.  Но започналата  Втора световна война води до увеличаването на инфлацията и от там до обезценяване на събраните средства. Това от своя страна води до отлагане във времето на изграждането на паметника.
На 1 март 1941 г. България става официално съюзник на хитлеристка Германия, влизайки в Тристранния пакт. След превземането на Югославия и Гърция от германците през пролетта на същата година, български войски са изпратени в Егейска Тракия в Гърция, в Македония и в районите на Ниш, Зайчар и други градове в западната част на Югославия. През 1944 г. пристигат и известия за загинали угърчинци от окупационния ни корпус в Югославия. Трима души от Угърчин загиват между февруари и юли 1944 г., вероятно в сражения с югославски партизани.

През 1941 г. възниква партизанското движение в България и немалко полицейски, жандармерийски и войскови части са включени за ликвидирането му . Между май 1943 г. и януари 1944 г. шестима угърчинци загиват като участници в партизанското движение в Ловешкия край, а други четирима са разстреляни от властта без съд и присъда заради това, че са помагали на партизаните.  Не е известно в сраженията с партизаните да има загинали угърчинци като полицаи, жандармеристи или войници.

На 9 септември 1944 г., след като Съветският съюз е обявил война на България, партизаните слизат от Балкана и установяват властта на Отечествения фронт. България от съюзник на хитлерова Германия преминава на страната на СССР, САЩ и Великобритания и се включва във войната. От октомври 1944 г. до май 1945 г. в боевете с германците на територията на Югославия и Унгария загиват  десет души от Угърчин. А  дългият списък на загиналите във войните  се увеличава с още 13 жертви на Втората световна война и стават общо 242.  В това число не влизат загиналите партизани и техни помощници.

Поредица от важни събития в България и извън нея между 1941 и 1945 година, водят  до коренни промени в живота на хората в страната ни. Тези промени   от своя страна водят и до ново виждане какъв да бъде паметникът на загиналите от Угърчин.

През 1946 г. инициативата за паметника е подета отново. Събрани са  1200000  тогавашни лева, главно от дарения. Преценено е, че тези пари ще са достатъчни и се пристъпва към изработването на нов проект. Тогавашното  ръководство на Угърчин и проектантите от София решават, че върху паметника ще бъдат изписани имената на загиналите партизани и ятаци от Угърчин, загиналите във Втората световна война между октомври 1944 и май 1945 г. и на угърчинските опълченци, сред които за щастие никой не загива в Освободителната война през 1877–78 г.  Двама известни български скулптори  - Иван Фунев и Любомир Далчев изработват фигурите на партизанина и ятачката, а Митьо Лазаров от Угърчин  е главният майстор при изграждането на паметника. Не е  известно кой точно го е проектирал. На 1 май 1948 г. паметникът е тържествено открит от Антон Югов – министър на вътрешните работи.
С откриването на този паметник по онова време се е считало, че инициативата за изграждане на  мемориал на загиналите угърчинци е реализирана , макар  да няма никакъв знак върху паметника за онези над 200 войници от Угърчин, оставили костите си по бойните полета на Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Това  стана повод, макар и 60 години по-късно, отново да бъде подета инициатива за изграждане на мемориал на всички загинали във войните угърчинци. През 2008 г. беше  създаден  Инициативен комитет, който започна популяризиране на идеята сред угърчинците, живеещи в Угърчин и извън него. Открита бе банкова сметка и започна набирането на средства. Отпечатани бяха голям и малък календар с номера на банковата сметка, които се разпространяваха сред хората. Мнозина се отзоваха, но  събраните пари бяха крайно недостатъчни.

Беше ясно обаче, че само от дарения трудно ще се наберат необходимите средства. А те по предварителни изчисления трябваше да са поне 80 000 лева.  Беше ясно също, че единственият сигурен начин за реализация на инициативата е общината да се ангажира сериозно в набавянето на парите. Търсиха се и други възможности за финансиране, но не дадоха резултат. И едва тази година по програмата ,,Красива България” бяха отпуснати половината от средствата, а другата част беше осигурена от общинския бюджет.
 Мемориалът ще се изгради върху част от южната фасада на читалищната сграда откъм улица ,,Христо Ботев”. На площ от 32 кв. метра върху мрамор ще бъдат изписани имената на загиналите, войната, в която са загинали и местата, където са загинали. Над  тази площ  с имената, която има дължина 16 м и височина 2 м, ще има барелеф, изобразяващ атакуващи войници.  Околното пространство ще бъде оформено по подходящ начин. Ще се монтира и осветление на мемориала. В тревната площ пред него се предвижда поставяне на паметен знак за генерал Радой Сираков.

Една 96- годишна инициатива най-сетне ще бъде осъществена. Така ще запазим трайно спомена за тези 242  угърчинци, отдали най-скъпото  - живота си – за Отечеството. А ние, техните потомци, ще можем да се гордеем с тях, без да ни гризе съвестта, че не сме направили нищо за увековечаване на паметта им.

петък, 6 март 2015 г.

МАРТЕНСКИ ТЪРЖЕСТВА

 
Националният празник на страната - 3 март, България отбеляза с празнични програми. По инициатива на Общината и читалището ни на 2 март вечерта и на площада в Утърчин бе така. На откритата сцена пред сградата на общината се изявиха рецитатори и танцьори  от читалището, както и първокласникът Стойко Джахов, изрецитирал ,,Хайдути,, на Ботев.

След празнично обръщение на кмета на общината Валентин Вълчев бяха поднесени венци и цветя пред паметника в центъра на града. Там са изписани за памет през вековете и имената на угърчинските опълченци. Имаше , разбира се, и празнични салюти. Топлото за март време позволи на много хора да се включат в тържеството.  Празникът беше предшестван от вече традиционното раздаване на мартеници от Баба Марта, организирано от читалището.

Бяха посетени дома за стари хора , Общината, клуба на пенсионера. Много минувачи, които Баба Марта срещна в центъра на Угърчин също получиха мартеници. Сред тях беше и екип на ТВ 1, които в този момент снимаха  в Угърчин. Помощници на Баба Марта  бяха Христо Василев и Йоана Богданова в ролите на  Пижо и Пенда. Друго празнично събитие в тези дни беше отбелязването на Деня на самодееца. То се състоя в читалището и на него присъстваха над 60 човека.
 
През месец март има още един голям празник на 22 март - ,,Светииите,, , в който  читалището ни също ще участва. Успешното представяне на читалищните състави в празниците обаче, зависи  от работата, която ще свършим през делниците. Дано тя е ползотворна.

 

 
 

 

Б. Патарински