РОДОВЕТЕ ЕВРЕВИ, ВЛАДОВИ И ВОЙНИКОВИ

АРХИТЕКТ ВЛАД ВЛАДОВ, ЗАВЪРШИЛ В МЮНХЕН, ПРОЕКТИРА МОСТА НА РЕКА ЛЕПЕТУРА, СГРАДАТА НА ДОЛНОТО УЧИЛИЩЕ, БАНЯТА И ФУРНАТА, ПАМЕТНИКА В ЦЕНТЪРА НА УГЪРЧИН

Строителството на моста на река Лепетура, 1940г.

Наскоро живеещият в София архитект Петко Еврев изпрати за читалищната библиотека своята книга "Градът през моите очи". В нея се разказва за град Ловеч, но има и глава в книгата, посветена на Угърчин. Спомени за дните от детството си, прекарани при дядо му Петко Владов. Освен тях в книгата са описани и личности, които заемат важно място в историята на Угърчин. Събития и хора от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, с които ще ви срещнем в поредица от публикации.

Архитект Петко Еврев е роден, израсъл и живял доста години в Ловеч. Но майка му Тотка Еврева  е от Угърчин и има връзка с родовете Владови и Войникови. Баща й Петко Владов е един от най-известните хора на Угърчин през първата половина на ХХ век. Не толкова заради това, че е бил богат, а заради обществената дейност, която е развивал. Бил е дълги години учител. Петко Владов е и първият председател на читалищното Настоятелство, избран на 26 ноември 1895 г. Активно е участвал в читалищната дейност повече от 40 години.

Архитект Петко Еврев

Неговият син /и вуйчо на арх. Петко Еврев/ архитект Влад Владов е завършил в Мюнхен архитектура и е проектирал в Угърчин сградата на долното училище, построено през 1940 г., сградата на банята и фурната, построена през 1948 г., мостът на река Лепетура, построен през 1940 - 41 г. и паметника на антифашистите и опълченците, построен през 1948 г. За изработване на скулптурите на паметника той привлякъл известните скулптори Иван Фунев и Любомир Далчев. Архитект Владов е умеел и да рисува добре и е оставил маслени портрети на първия кмет на Угърчин след Освобождението Пело поп Михалев, на Петко Владов и др. Сега някои от тях се съхраняват у известния хирург проф. Никола Владов. Арх. Петко Еврев ни изпрати копие на портрета на Пело поп Михалев, който публикуваме тук.

Пело поп Михалев – първият кмет на Угърчин след Освобождението

 

Трябва специално да подчертаем, че арх. Еврев е проектирал през 70-те години нашата читалищна сграда и беше доволен / изпратихме му снимки/, че се стараем да я поддържаме в добро състояние.

Освен това той ни изпрати неиздадена книжка с разкази, написани от брат му Тодор Еврев под  заглавие "Белите брястове". В тях се  разказва за хора и събития от несъществуващото село Угрен, но в действителност зад литературните герои лесно могат да се разпознаят действителни хора от Угърчин и реални събития, в които са участвали.

Макар архитект Еврев много малко да е живял в Угърчин, той и досега се чувства свързан с него. Доказва го с написаното  в книгата му и  изпратените ни допълнителни материали, за което сме му благодарни. /Б.П./

НАШИЯТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙ СИРАКОВ

Генерал Радой Сираков беше обявен за почетен гражданин на Угърчин, а книгата "Нашият генерал" възкреси делото на героя от Балканската война

В блога на читалището вече няколко пъти през последните години сме публикували материали, посветени на генерал Радой Сираков - единственият генерал от Угърчин. Това беше стремеж да извадим от незаслужена забрава делата на един човек, с който  може да се гордеят  жителите на Угърчин. Генерал-майор Сираков командва  9-та Плевенска пехотна дивизия по време на Балканската война. Тя учасва в едни от най-тежките сражения в тази война при Чаталджа,  Булаир и Одрин и записва славни страници във военната ни история. Дори само тази част от биографията му е достатъчна,  за да заеме място сред най- достойните синове на Угърчин в 532-годишната му история.

Различни причини, но никоя от тях достатъчно основателна, бяха довели до това името на генерал Сираков да потъне за десетилетия в забрава. Но през последните години започна обратна тенденция. Нашите публикации спомогнха за това. А 156 години след рождението му излезе и книга за него - "Нашият генерал". Това е романизована биография за генерал-майор Радой Сираков, написана от Мdрия Щрегарска. Голямата дистанция между времето, в което е живял генерал Сираков и  липсата на достатъчно факти за живота и делата му, са накарали авторката да избере формата на романизованата биография, за да разкаже за него. Наскоро и Общинският съвет в Угърчин удостои генерал Сираков посмъртно със званието "Почетен гражданин на Угърчин“.

 

Тези две събития и 156-годишнината от рождението на генерала, станаха повод на 8 юли в салона на читалището да се съберат близо 170 човека от Угърчин, София, Плевен, Ловеч, Червен Бряг и населени места от общината. Сред тях бяха и народни предствители и ръководители на общината.

Над два часа продължи разговорът в залата за генерал Сираков и книгата за него. Този разговор не беше формален. Повече от десет човека говориха за книгата и генерала с вълнение и съпричастност и с одобрение, че макар и с голямо закъснение, генерал Сираков ще заеме полагащото му се място сред достойните синове на Угърчин. Мнозина подкрепиха идеята да бъде поставен и паметен знак за генерала в Угърчин. И най-вероятно този паметен знак ще бъде близо до мемориала на загиналите във войните угърчинци. Близо до тези над 50 войници от Угърчин, загинали в боевете на командваната от генерала дивизия през Балканската война, когато и той самият е бил сериозно ранен.

Тържеството завърши с изпълнения на нашите танцьори и вокалната група "Приятели на песента"

Борислав ПАТАРИНСКИ