сряда, 29 август 2012 г.

Културни изяви в августовските горещници

През втората половина на август в Угърчин се състояха няколко прояви , в които и читалището ни имаше своето участие. На 18 август  клубът на вдовиците и вдовците организираха юбилейно тържество, посветено на 90- годишнината на дългогодишните самодейци Величка Присадашка и Калчо Калчевски. Читалището взе участие  в подготвената програма с изпълнение на юношеския танцов състав. Отправено бе и поздравление към юбилярите от името на читалището. Подобно тържество, посветено на 90-годишнината на Величка Присадашка се състоя и в клуба на пенсионера на 24 август, където близо 10 години е била председател. На 27 август, отново в клуба на пенсионера, бе отбелязана 97- годишнината от рождението на Цвятко Благоев – изтъкнатия наш кавалджия, чието име носи и сдружението на пенсионерите в Угърчин. Присъстваха и гости от село Дерманци. И в тази изява читалището оказа съдействие при реализирането й.


 
Най- сериозното участие на читалищни самодейци през тези дни бе на фолклорния събор „От Тимок до Вит” в село Черни Вит, където танцьорите от танцова формация „Фаворит” изиграха танца „Угърчинска китка” по музиката на Цвятко Благоев. 
 

вторник, 21 август 2012 г.

Когато по обед петел пропее


Народна метеорология

Угърчинците са имали свои обяснения за метеорологичните явления в природата. Представите си за образуването на облаци, дъжд, мъгла, слана, вятър; за растителния и животинския свят са близки до действителността.

Силните гръмотевици и валенето на дъжд през лятото се обяснявало с явления, свързани с неговия бит. Свети Илия търкаля бъчви, пълни с вода по небето, от удара им (гръм) се спукват и водата пада като дъжд.

Появата на небесната дъга след дъжд е считана за признак на плодородие. По цветовете в нея се съди за плодородието на посевите. От опит народът е знаел кога дъждът е най-полезен.

Гергьовският дъжд е като злато, защото е полезен за поникване на царевицата и за вретенене на житата. Полезен е и дъждът по Илинден - от него царевицата засича - растат мамулите.

Предсказването на времето (народна метеорология) е било широко разпространено. То се е основавало на богатия опит от наблюдения на природните явления и върху поведението на животните, птиците и насекомите, движението на облаците, посоката на вятъра, препичане на слънцето, прозрачността на въздуха, вида на изгрева и залеза, зачервязане на хоризонта и много други. Резултатите от предсказването населението е ползвало в стопанската работа и в бита. Ето някои от тях:

Когато месецът е обграден със зачервен обръч, ще се развали времето.

Когато слънцето залязва в ясно небе, времето отива на опряване. Когато залязва в розов хоризонт (облаци), ще вали дъжд.

Чуват ли се много ясно гласовете из полето - ще вали дъжд.

Крякат ли жабите силно - ще се развали времето. Мучи и реве  ли  добитъка - предвижда   се лошо време.

Хапят ли мухите и разиграят ли се пчелите - ще се развали времето.

Когато качулатата чучулига се издига високо и се спуска към земята и пак се издига и пее весело - ще вали дъжд.

Рови ли къртицата земята и избутва пръстта нагоре - ще вали дъжд.

Когато мравките се раздвижат силно - ще вали дъжд.

Играе ли рибата над водата - ще вали дъжд. Когато лястовичките летят ниско - ще вали дъжд.

Щом конете пръхтят - на дъжд е.

Вият ли се много вихрушки - то е на суша. Прогърми ли по пладне - ще има буря.

Когато по обед петел пропее, предвещава лошо време.

Когато котката зимно време се омилква и се вие до огъня - ще има голям студ.

Когато планината се вижда много ясно и близо - времето ще се развали.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», 1978

петък, 10 август 2012 г.

СУШАТА 1945-ТА, ХЛЯБЪТ С КУПОНИ, НОВИТЕ СЪВЕТСКИ ФОРДОВЕ

- Не много кратка история на автомобила в Угърчин -4

 „МАРИЙКА” НА ТАСЮ МАНИФЕСТИРА – 1 МАЙ 1945 г.

Идва  девети, след него и десети септември 1944 г. и на площада пред общината в Угърчин  се събира толкова много народ, колкото никога преди и след това. Всички знаят, че нещо важно ще се случи в живота им, но малцина знаят  какво. И затова са дошли да чуят. И чуват – иде краят на колибарския начин на живот, продължил стотици  години из угърчинското землище. Иде краят и на дървените волски фолксвагени. Но докато това наистина започне да се случва, ще минат още 12 години…

Междувременно през 1946-1947 година в Германия ще започне производството на железните фолксвагени, които ще залеят света. Но в момента е все още война и стотици угърчинци ще минат през ада и докато свърши на 9 май 1945 г. Към недоимъка и мизерията през 1945 година се добавя и небивала суша. Хлябът , цървулите и всички стоки от първа необходимост са с купони а добитъкът се храни с шума от дърветата, защото тревата е изгоряла от сушата и жегата. А ние трябва да си говорим за автомобилите в Угърчин през тези години. Та то почти не ги е имало. Но не съвсем така , защото „Марийка” продължава да се движи по обичайния си маршрут. Макар и не много ритмично. Недостигат гориво и резервни части.


КАМИОН ”ГАЗ-АА”

Но се появяват неочаквани „нейни роднини”. С навлизането на съветските войски в България се появяват камионите „ГАЗ-АА”. „АА” , а…. нещо като „Форд-АА”? Точно така- „ГАЗ-АА” е лицензно производство на „Форд-АА” В Съветския съюз. Същите „Форд-АА”, които и Койно  докарва в Угърчин през 1928 г. Въпреки че „Марийка” е „Форд-ББ” , основните им агрегати не се различават много. А това е един шанс „тя”  да продължи да се движи и със съветски части. Но като говорим за „Марийка”, да уточним – това име на автобуса на Атанас Коларов се появява по-късно, след 1956 година ...

КАМИОН „ОПЕЛ-БЛИЦ”

Въпреки мизерията в края на 1944, началото на 1945 г.,притежателят на работилница за кожи  в Угърчин  Цачо Марков Кележов  купува почти нов камион „Опел Блиц” и мотоциклет с кош след една успешна сделка с кожи  /един бивол тогава е струвал 7000 лева, а една обработена биволска кожа – 25 000 лева! /.
Година по-късно новосъздадената кооперативна животновъдна ферма в Угърчин купува за нуждите си камион „Рено”. Много скоро го наричат ”Овена”, защото на кабината му  била нарисувана глава на овен. Този камион е имал едно много важно за онези кризисни години устройство – газгенератор.  Този газгенератор  е позволявал при липса на бензин камионът да се движи с дърва или с дървени въглища. Подобни устройства са ползвани най-вече при военните камиони. А този модел „Рено” е бил внесен за нуждите на армията в България.

КАМИОН „РЕНО”

В продължение на повече от 10 години , от 1944 до 1956 г., в Угърчин други автомобили не са купувани.  Така че „Марийка” , „Овена” и „Опела” са били най-често срещаните моторни превозни средства по угърчинските друмища. „Марийка” често е имала срещи с „Овена „ и „Опела”, но до физически контакт никога не са стигали. Все пак в онези години движението е било твърде слабо откъм автомобили . Но тъкмо един такъв  физически контакт, само че с дувар, води до това женско име на автобуса на бай Тасю. Но да проследим  хронологията на събитията...

През 1956 г. започва създаването на ТКЗС (Трудово  кооперативно земеделско стопанство). Къде доброволно, къде доброзорно..., за около две години почти всички угърчинци стават членове на ТКЗС. Започва окрупняването на земеделските земи и събарянето на колибите. Едни се прибират да живеят в Угърчин, а други заминават по градовете. Започнала е най-голямата промяна в начина на живот на угърчинци от столетия насам.

Атанас Коларов заедно с „Марийка” също става член на ТКЗС. „Овена” влиза от страна на животновъдната ферма. Но Цачо Кележов не желае да вкара камиона си в ТКЗС. Затова отива в Ловеч и успява да си издейства документ , който го освобождава от това задължение. Но когато го показва на партийния секретар на Угърчин, той го скъсва и с характерното си заекване  започва да го наставлява да не се дели от другите хора. На Цачо обаче му притъмнява пред очите и в яда си упражнява  определено физически въздействие  върху секретаря под формата на побой.  За тази си постъпка е осъден да „лежи” две години на брега на тихия бял Дунав в едно популярно „заведение” край Белене сред комари и други двукраки опасни насекоми. Нищо, че по-рано е помагал  на партизаните...

„ОПЕЛ-БЛИЦ” и МОТОЦИКЛЕТЪТ С КОШ НА ЦАЧО КЕЛЕЖОВ НА ПЪРВОМАЙСКАТА  МАНИФЕСТАЦИЯ В УГЪРЧИН ПРЕЗ 1945 г.

През това време в ТКЗС се изгражда ремонтна работилница за автомобилите, началник на която става бай Тасю. Автобусът му е поверен на Стоян Вергиля. Основната му задача е да вози кооператорите с него. А пътническите превози до Ловеч, Плевен и София се поемат от създадената държавна фирма за такива превози, съкратено наричана ДАП. Като човек силно пристрастен към твърдите алкохолни деривати  като джанковица, сливовица и всякакви други шльоковици , Вергиля често управлява „Марийка” с много повече промили алкохол от разрешените днес по закон. Но тогава дрегери не е имало а единственият милиционер в Угърчин е имал твърде много работа, за да следи Вергиля дали кара пиян.

И така един ден , когато пътят  пак му се е виждал двоен, Стоян не успява да избере верния вариант и се блъска в дувара , може би и в самата къща на една Марийка от долния край на Угърчин. След този инцидент зевзеците лепват прословутото име на „нещастния” автобус. Разбира се „Марийка” после е изчукана от най-добрите майстори на Угърчин, като на „реновиране” е подложена не само предницата , но и задницата и. А дърводелската работилница на Стоян Балабаня са „ъпдейтвани”  някои хард елементи от вътрешната дървена конструкция на каросерията , а също така и седалките. След този сериозен ремонт „Марийка” изкарва още осем години по угърчинските пътища.


АВТОБУС „ФОРД-ББ” ОТ 1937 г., СЪЩИЯТ КАТО НА ТАСЮ, НО С КАРОСЕРИЯ, ИЗРАБОТЕНА ВЪВ ВАРНА

След 1956 г. освен „Марийка”,”Опела” и „Овена” ТКЗС се сдобива с два камиона  „ГАЗ-АА”   и още един  „Рено” . А по- късно се появяват „ИФА” ,”ЗИЛ-164” и други. През 1957 г. е създадена машино-тракторната станция (МТС), където също започва да постъпва и транспортна  техника. Прословутата „Марийка” продължава да навърта километри, но вече не така „самотна” на пътя...

Борислав ПАТАРИНСКИ
/Следва продължение/

понеделник, 6 август 2012 г.

„УГЪРЧИНСКА КИТКА" В ЖЕГАТА НА ЦАРЕВЕЦ

Под патронажа на Българските национални радио и телевизия, Фолклор ТВ за втори път в голямото свищовско село Царевец се организира Националния фолклорен фестивал „Фолклорен извор”. Сред поканените  за участие бе и нашето читалище . Решихме да откликнем на поканата с изпълнението на танца „Угърчинска китка” от танцовия състав „Фаворит”.
Фестивалът трябваше да се състои на 4 и 5 август, но тъй като се събраха около  пет хиляди души желаещи да участват, той започна още на 2 август, като изпълненията на участниците започваха сутрин в 8 часа и завършваха вечер в 22,30 часа. Времето беше топло, „приятно”, с температура над 30 градуса. Нашият състав има „късмета” да играе към 15,20 часа на 5 август. Но въпреки жегата танцьорите дадоха всичко от себе си да се представят добре.
Междувременно групата се запозна и с някои от забележителностите на Свищов, който се намира на 5 - 6 километра от Царевец. Сред тях бе и родната къща на Алеко Константинов .
Всички участници ще запазят трайни спомени от това горещо пътуване до брега на Дунава , където за втори път през тази година стъпи наш състав. Поощрителната награда от кмета на с.Царевец е още един атестат за отличното представяне на танцьорите ни.