вторник, 15 август 2017 г.

СЛЪНЦЕ, ДЕТСКИ ЗАБАВИ, ГОРЕЩИ ТАНЦОВИ СТЪПКИ


На 26 юли се проведе традиционното детско забавление "Весело забавно лято" с участието на доброволци от  регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч. Над 30 деца се включиха в него, въпреки, че преваляваше. Последва предложение на ръководството на общината всеки делничен ден през август със собствени сили да продължат да се провеждат забавни игри с децата от Угърчин в читалището. В организирането на игрите се включиха  три момичета, които работят към общината по програма. Освен в игрите, децата бяха ангажирани в кулинарни занимания, в изработване на прически за момичетата и др. А през един от слънчевите горещи дни групата от над 30 деца беше заведена на басейна, където те бяха посрещнати като специални посетители и прекараха няколко незабравими часа. Сред децата има и такива, които са дошли на гости при баба и дядо през лятото и бяха приятно изненадани от възможността да прекарват по такъв начин времето си в Угърчин.

Междувременно танцовият ни състав взе участие във втория международен фестивал "Ехо от Стовци", провел се на 12 и 13 август в с. Смоляновци, обл. Монтана. Село Смоляновци е свързано по особен начин с Угърчин. Преди повече от 150 години там са се заселили преселници от Угърчин, избягали от преследващи ги турци. Сега много наименования на местности, битът на хората, техният говор, а и колибарският начин на живот в миналото  напомнят за връзката с Угърчин. През последните десет години два пъти самодейци от Смоляновци са били участници в общинския пролетен празник "Светиите" в Угърчин. Сега нашите танцьори върнаха визитата. Те   направиха впечатление на журито със своите изпълнения и бяха поканени от Галя Асенова, която беше негов член, да гостуват в нейното фолклорно предаване"От българско по-българско" в телевизия СКАТ.

Средата на август е. Жегите и лятото продължават, а с тях и забавните детски игри в читалището. Предстоят и нови изяви на танцьорите ни.
 
 
 
 


петък, 28 юли 2017 г.

РОДОВЕТЕ ЕВРЕВИ, ВЛАДОВИ И ВОЙНИКОВИ

АРХИТЕКТ ВЛАД ВЛАДОВ, ЗАВЪРШИЛ В МЮНХЕН, ПРОЕКТИРА МОСТА НА РЕКА ЛЕПЕТУРА, СГРАДАТА НА ДОЛНОТО УЧИЛИЩЕ, БАНЯТА И ФУРНАТА, ПАМЕТНИКА В ЦЕНТЪРА НА УГЪРЧИН
Строителството на моста на река Лепетура, 1940г.

Наскоро живеещият в София архитект Петко Еврев изпрати за читалищната библиотека своята книга "Градът през моите очи". В нея се разказва за град Ловеч, но има и глава в книгата, посветена на Угърчин. Спомени за дните от детството си, прекарани при дядо му Петко Владов. Освен тях в книгата са описани и личности, които заемат важно място в историята на Угърчин. Събития и хора от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, с които ще ви срещнем в поредица от публикации.

Архитект Петко Еврев е роден, израсъл и живял доста години в Ловеч. Но майка му Тотка Еврева  е от Угърчин и има връзка с родовете Владови и Войникови. Баща й Петко Владов е един от най-известните хора на Угърчин през първата половина на ХХ век. Не толкова заради това, че е бил богат, а заради обществената дейност, която е развивал. Бил е дълги години учител. Петко Владов е и първият председател на читалищното Настоятелство, избран на 26 ноември 1895 г. Активно е участвал в читалищната дейност повече от 40 години.


Архитект Петко Еврев

Неговият син /и вуйчо на арх. Петко Еврев/ архитект Влад Владов е завършил в Мюнхен архитектура и е проектирал в Угърчин сградата на долното училище, построено през 1940 г., сградата на банята и фурната, построена през 1948 г., мостът на река Лепетура, построен през 1940 - 41 г. и паметника на антифашистите и опълченците, построен през 1948 г. За изработване на скулптурите на паметника той привлякъл известните скулптори Иван Фунев и Любомир Далчев. Архитект Владов е умеел и да рисува добре и е оставил маслени портрети на първия кмет на Угърчин след Освобождението Пело поп Михалев, на Петко Владов и др. Сега някои от тях се съхраняват у известния хирург проф. Никола Владов. Арх. Петко Еврев ни изпрати копие на портрета на Пело поп Михалев, който публикуваме тук.

Пело поп Михалев – първият кмет на Угърчин след Освобождението
 
Трябва специално да подчертаем, че арх. Еврев е проектирал през 70-те години нашата читалищна сграда и беше доволен / изпратихме му снимки/, че се стараем да я поддържаме в добро състояние.

Освен това той ни изпрати неиздадена книжка с разкази, написани от брат му Тодор Еврев под  заглавие "Белите брястове". В тях се  разказва за хора и събития от несъществуващото село Угрен, но в действителност зад литературните герои лесно могат да се разпознаят действителни хора от Угърчин и реални събития, в които са участвали.
Макар архитект Еврев много малко да е живял в Угърчин, той и досега се чувства свързан с него. Доказва го с написаното  в книгата му и  изпратените ни допълнителни материали, за което сме му благодарни. /Б.П./

вторник, 11 юли 2017 г.

НАШИЯТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙ СИРАКОВ

Генерал Радой Сираков беше обявен за почетен гражданин на Угърчин, а книгата "Нашият генерал" възкреси делото на героя от Балканската война
В блога на читалището вече няколко пъти през последните години сме публикували материали, посветени на генерал Радой Сираков - единственият генерал от Угърчин. Това беше стремеж да извадим от незаслужена забрава делата на един човек, с който  може да се гордеят  жителите на Угърчин. Генерал-майор Сираков командва  9-та Плевенска пехотна дивизия по време на Балканската война. Тя учасва в едни от най-тежките сражения в тази война при Чаталджа,  Булаир и Одрин и записва славни страници във военната ни история. Дори само тази част от биографията му е достатъчна,  за да заеме място сред най- достойните синове на Угърчин в 532-годишната му история.

Различни причини, но никоя от тях достатъчно основателна, бяха довели до това името на генерал Сираков да потъне за десетилетия в забрава. Но през последните години започна обратна тенденция. Нашите публикации спомогнха за това. А 156 години след рождението му излезе и книга за него - "Нашият генерал". Това е романизована биография за генерал-майор Радой Сираков, написана от Мdрия Щрегарска. Голямата дистанция между времето, в което е живял генерал Сираков и  липсата на достатъчно факти за живота и делата му, са накарали авторката да избере формата на романизованата биография, за да разкаже за него. Наскоро и Общинският съвет в Угърчин удостои генерал Сираков посмъртно със званието "Почетен гражданин на Угърчин“.
 

Тези две събития и 156-годишнината от рождението на генерала, станаха повод на 8 юли в салона на читалището да се съберат близо 170 човека от Угърчин, София, Плевен, Ловеч, Червен Бряг и населени места от общината. Сред тях бяха и народни предствители и ръководители на общината.

Над два часа продължи разговорът в залата за генерал Сираков и книгата за него. Този разговор не беше формален. Повече от десет човека говориха за книгата и генерала с вълнение и съпричастност и с одобрение, че макар и с голямо закъснение, генерал Сираков ще заеме полагащото му се място сред достойните синове на Угърчин. Мнозина подкрепиха идеята да бъде поставен и паметен знак за генерала в Угърчин. И най-вероятно този паметен знак ще бъде близо до мемориала на загиналите във войните угърчинци. Близо до тези над 50 войници от Угърчин, загинали в боевете на командваната от генерала дивизия през Балканската война, когато и той самият е бил сериозно ранен.

Тържеството завърши с изпълнения на нашите танцьори и вокалната група "Приятели на песента"
Борислав ПАТАРИНСКИ