четвъртък, 12 октомври 2017 г.

ЕСЕН, ТРЮФЕЛ ФЕСТ-2017, ЗЛАТНИ ТАНЦЬОРИ...

В тези дни, когато есенното слънце проправя път за циганското лято, ще обърнем поглед назад към края на истинското лято и редицата културни събития, случили се в края на август и  през септември, в които читалището ни пряко или косвено  беше участник.
Ще започнем от бронзовия медал, с който децата от танцовия ни състав се завърнаха от фолклорния събор в с.Черни Вит в края на август. Ще прескочим участието на танцовия ни състав във фестивала "Броеница" в гр. Улцин , Черна Гора, защото за него вече разказахме и ще се върнем отново на малките ни танцьори, които на 9 септември участваха в празника на с. Драгана.
На 21 септември  в читалището ни гостува форум-театър от гр. Ловеч с пиесата "Млади и независими".
Последва  събитие със столетна история - откриването на традиционния есенен панаир на 22 септември. В програмата при откриването взеха участие  нашите танцьори - и малките и големите. Освен тях играха и танцьорите от читалището в Лесидрен и  детският танцов състав при ансамбъл "Мизия" - гр. Плевен. В някои от танците нашите танцьори играха заедно с танцьорите от ансамбъл "Мизия" и тогава на сцената и пред нея, на площада пред спортната зала, едновременно участваха над 30 човека, което приятно изненада публиката. След танцьорите на сцената пяха и сестрите Костадинови.
На 23 септември с изпълнения на мажоретки и духов оркестър от гр. Ловеч беше открито второто издание на фестивала на трюфела. При откриването взе участие и малката "Мис България" Габриела Тодорова от Угърчин. Известният италианец - кулинар  Лео в двора на училището предлагаше специалитети от трюфели, а край  спортната зала се проведе състезание за кучета- трюфелотърсачи. Гости на събитието бяха областният управител Георги Терзийски, депутатът Илиян Миховски и др. Вечерта пред няколкостотин човека публика беше представена концертна програма с участието на формацията на Илия Илиев и певците Лилия Стефанова и Георги Милчев - Годжи. Панаирът продължи и в неделя, като за разлика от миналата година, сега бяха повече съоръженията за забавления и сергиите.
 
На 24 август в клуба на културните дейци в Ловеч беше представена книгата "Нашият генерал" от Мария Щрегарска. На това представяне беше прочетено поздравително писмо до авторката от президента Румен Радев. На 27 септември пред около  50 човека такова представяне се състоя и в гр. Плевен във Военния клуб. И двете представяния бяха организирани от Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса и на тях беше дадена висока оценка на книгата за генерал Радой Сираков.
Златен, сребърен и бронзов медал и първи награди за танцови изпълнения, хореография и костюми донесоха участията на танцьорите ни във фестивалите през отминалото лято. С две грамоти от престижните фестивали "Балканфолк" и "Еврофолк"  беше оценен и трудът на танцовия ръководител Михаил Денев. Толкова награди за един сезон досега танцьорите от танцов състав "Фаворит" не са получавали от създаването на състава преди 7 години. Имаме всички основания да очакваме, че и оттук нататък танцьорите ни ще продължат успешните си изяви.
След едногодишно прекъсване по обективни причини започна работа и театралният състав с подготовката на пиесата "Свекърва" от Антон Страшимиров, която ще бъде представена на публиката през март догодина.
 
 
Фотографии и текст: Б.Патарински

вторник, 19 септември 2017 г.

УГЪРЧИН ПРЕЗ 1926-а - КОЛКОТО ТРОЯН И ТЕТЕВЕН, ВЗЕТИ ЗАЕДНО

 
Днес това звучи невероятно, но е имало такъв период от време през ХХ век, когато населението на Угърчин е наброявало 7313 жители, а на Троян и Тетевен взети заедно е било 7804 жители. Годината е 1926.

Тази информация случайно ни попадна от един учебник за Военоморското училище във Варна преди 90 години. Учебникът се нарича "Поучения за войника гражданинъ", има повече от 800 страници и в него е събрана най-различна информация. Нещо като войнишка енциклопедия. На страници 316, 317 и 318 има таблица с населението на градовете и някои от най-големите села. Угърчин е на трето място сред селата по брой жители. Преди него е Перник /да, тогава все още е бил село/ с 12173 жители и Кнежа с 10595 жители. Червен Бряг също е бил село с 5700 жители.
От близките на Угърчин градове Ловеч  е наброявал 9111 жители, Луковит - 6924, Троян - 3926 и Тетевен - 3878.

Макар тези данни да не са взети директно от официалната статистика, изданието вдъхва достатъчно доверие. Такъв учебник сигурно е ползвал и поетът Никола Вапцаров, който е учил в това училище през онези години.
В края на 30-те години на ХХ век населението на Угърчин достига 10 000 жители и след като Перник и Кнежа са били вече обявени за градове, той става най-голямото село в България. В края на 1939 г. народният представител Петър Думанов в една статия за Угърчин във в. "Вечер" пише, че е време и Угърчин да бъде обявен за град. Това действително се случва, но 30 години по-късно - през 1969 г.

Днес Угърчин е с два пъти и половина по-малко население, отколкото през 1926 г. Демографската криза ни е притиснала сериозно. Но тук, на тази земя е имало живот преди повече от 10 000 години, Угърчин го има повече от 530 години. Поне два пъти е бил пред изчезване като населено място, както са изчезнали близките села Батово и Каменица, но отново се е възраждал. Надяваме се, че ще оцелее и в днешните трудни времена.

На фотографиите: Угърчинци - 20-те години на XX век, Факсимиле от учебника
Борислав ПАТАРИНСКИ
 

вторник, 5 септември 2017 г.

„ПАНАИРЯ“ НА АДРИАТИКА – ФЕСТИВАЛ „БРОЕНИЦА“

Първа международна изява на танцов състав „Фаворит“ - Угърчин
Танцьорите от Угърчин след 18 часа пътуване, на 30 август т.г. пристигнаха в гр. Улцин, на адриатическото крайбрежие на Черна Гора. На следващата вечер със своя танц "Пролетни игри" трябваше да открият международния фолклорен фестивал "Броеница".

Така и стана. След традиционните приветствия на сърбо-хърватски, албански и български език бяха произнесени имената на състава, читалището ни, града и държавата ни. И се започна на няколко метра от Адриатическо море. "Пролетни игри" от Угърчин в подножието на средновековната крепост, на главната улица на града с накацали една върху друга къщи по скалите... Сред безброй светещи лампи. Играха още десетина състава. Да сложат точка на първата фестивална вечер нашенци отново се качиха на сцената...
Но преди официална сцена, през деня, люшнаха необичайна репетиция - по бански костюми на плажа. Ситният тъмносив пясък летеше изпод краката на танцьорите под палещото слънце. Беше трудна репетиция, но ефектна и резултатна... Угърчинци събраха погледите на тихо плажуващите наоколо хора - етно фойерверг на този бряг.

На първи септември по изгрев слънце автобусът с групата от Угърчин потегли за знаково място на Адриатика - средновековния град Дубровник. Предстояха още 180 километра дотам по крайбрежието. Минахме и през градовете Будва и Бар, пресякохме морето с ферибот, границата с Хърватска и накрая от птичи поглед се видя и самия Дубровник. Световно културно средище, където "кацнахме" с автобуса. И случихме "панаиря". Така си помислил преди много години угърчинец, когато за пръв път в столицата попаднал в шумната глъчка по улиците.
В Дубровник, особено в стария град, навалицата беше голяма. Англичани, японци, французи, германци, испанци, италианци, сънародници българи изпълваха тесните средновековни улици. Усещането, че си се върнал няколко столетия назад във времето, въпреки щракащите наоколо стотици телефони и фотоапарати от съвременния свят, бе неповторимо.

Само три дни бяхме по тези интересни места... Сега обратно, натрупали много впечатления и преживявания, стотици снимки в телефоните и фотоапаратите. И на идване, и по обратния път минахме по атрактивния планински път с повече от 30 тунела на страховитите, но красиви каньони на реките Лим и Ибър. Емоционално, красиво, незабравимо!

Танците във фестивала на Адриатика в известен смисъл е и награда за танцьорите, която без помощта на общината не би могла дя се случи. Пътуването до Черна гора бе първото зад граница. Надяваме се, че ще бъде последвано и от други.
 
 
 
 
 
Борислав ПАТАРИНСКИ