четвъртък, 7 април 2016 г.

БУРЕНИ НА ЗАБРАВАТА КРАЙ ДОЙРАН

100 години от Първата световна война
Наскоро получихме писмо в читалището от един непознат за нас човек. Той се казва Станимир Няголов, роден е в с. Бежаново и живее в София. Прочел в блога на читалището за открития в Угърчин мемориал на загиналите във войните угърчинци и решил да сподели с нас информация, свързана с участието на нашите герои в боевете при Дойран по време на Първата световна война.

През 2014 г. участва в една експедиция до гр. Дойран в Република Македония. Целта е била да потърсят български военни гробища по местата, където са се водели боевете преди сто години между 9-та Плевенска пехотна дивизия под командването на генерал Владимир Вазов и войските на съюзниците, предимно англичани. В състава на тази дивизия и най-вече в 34-ти пехотен Троянски полк, е имало и много угърчинци. В боевете на Дойранските позиции 77 от тях оставят костите си.

Известно е, че по времето на Тито в Македония, като част от бивша Югославия, е било разпоредено българските военни гробища да бъдат разрушени. Затова по местата на сраженията днес там са оцелели съвсем малко паметници и никой не се грижи за тях.
Експедицията, в която участва г-н Няголов, решава да проучи останалото от военните гробища край с. Црничани /преди с.Чернище/. Там са били погребани загинали войници от 9-ти и 13-ти артилерийски полк и 33-ти пехотен Свищовски полк.

В гробището на артилеристите откриват  бетонен паметник с височина около 2,1 метра и 9 отделни гроба с паметници, подредени в три реда. На един от добре запазените паметници, след извършеното почистване, се появило името на канонир Йото Радоев Мичовски от Угърчин, загинал на 18 април 1917 година. Паметникът е излят от бетон  по утвърден тогава модел. Изработването на паметниците е ставало на място и за всеки полк е било определено място за гробище на загиналите.

Засега нямаме информация дали е оцеляло нещо от гробището на 34-ти полк, в който са служили повечето мобилизирани угърчинци. Благодарение на г-н Станимир Няголов сега ние знаем, че поне на един от тези 77 загинали наши герои е оцелял паметникът му в Македонската земя, макар и обрасъл в бурени и храсти.

В смъртния акт, съхраняващ се в община Угърчин, за канонир Йото Радоев Мичовски е записано, че е загинал около три часа след пладне на 18 април 1917 г. на позицията, източно връх Дуб, на която е била разположена 4-та полска батарея. Той е бил прислуга в разчета на първо оръдие и загива след избухването на снаряд, който срутва ракления ров и го затрупва с пръст.

Боевете при Дойран са една от най-героичните страници от историята на Българската армия по време на Първата световна война. Пролятата от нашите 77 угърчинци кръв в тези боеве е достатъчно сериозен повод, макар и сто години по-късно, да се опитаме да разберем нещо повече за мястото, където почиват костите им.
Б. Патарински 
Снимки: Ст. Няголов

петък, 1 април 2016 г.

СТУД, ДЪЖД, ВЯТЪР, СЛЪНЦЕ, ЖЕГА И ПРАЗНИЦИ ПРЕЗ МАРТ


Празнична пролетна хроника

Баба Марта  дойде с гръм, град и дъжд, дълго време беше мрачна и студена, но накрая си отиде топла и слънчево усмихната. И в тази тъй променлива мартенска климатична обстановка посрещнахме пролетта. С нашия общински пролетен празник "Светиите". В него читалището ни се включи, както при организацията, така и със съставите си. Традиционната празнична програма в читалищния салон, беше съпътствана от няколко други прояви, посветени на празника.
 
На 19 и 20 март се проведоха състезания по хандбал и шахмат.
На 21 март вечерта беше открита фотоизложбата "Селото" на фотографа Ганчо Чурков от гр.Ловеч. Селото, което е обект на неговите черно-бели фотоси е Орляне.
Същата вечер в читалищния салон, беше прожектиран 15-минутен филм за община Угърчин и някои от читалищата на нейната територия. Последван беше от едночасов концерт на танцова формация "Танцуващи с вятъра" от Стара Загора. А след концерта в читалищното фоайе на втория етаж беше представено ревю на автентични народни носии от всички населени места на общината.
На 22 март, освен концертната програма от читалищни състави на общината, се проведе и традиционната кушия на местността Голи рът край Угърчин, в която се включиха и участници от други населени места.
 

Уплашени от често сърдитата Баба Марта щъркелите пропуснаха тези празнични прояви и кацнаха в гнездото си на паметника в центъра на Угърчин чак на 26 март. А на 1 април 29-градусова жега ги прогони от гнездото и отлетяха да търсят жаби по реката. /БП/