четвъртък, 30 май 2013 г.

АБИТУРИЕНТИ, АБИТУРИЕНТИ...

Випуск 2013 на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин освен красота и луксозни автомобили при изпращането си показа отлично чувство за хумор и... оригиналност. Красива двойка пристигна за зрелостния си бал на традиционно балканско возило, теглено от трактор... Оказа се, че изящните бални рокли не се срамуват от обикновената каруца, а я припознават като каляска за принцеси... Така е в Угърчин! На добър час, Випуск 2013!

 
 
 
 

понеделник, 20 май 2013 г.

“БЪЛГАРИНЪТ КАТ ЗАКЛАН, НЕ ПРОДУМВА ДУМА”

170 години учебно дело в Угърчин - 2
Даскали в училището на село Угърчин, Ловешко, 1901 г.

Петко ВЛАДОВ

Непосредствено след освободителната война към средата на 1897 година училището е било отворено. Докато училището в миналото се отваряше по инициативата на някои селяни, сега след освобождението, учителите и училищните нужди се заплащат не от учениците , а от общината. Учението става един вид безплатно – то се демократизира. И грижи за неговото преуспяване полагат не частните заинтересовани лица, а общината респективно – кмета.

За пръв учител след освобождението ни е бил условен Радой Ичов Сираков от с. Угърчин. Голяма е била радостта на угърчинци, че за учител са имали лице от собствената им среда. Той се е учил при даскалите Минко и Доротей и малко нещо в гр. Ловеч. Училището се е помещавало временно в къщата на Мехмед Асов, точно където е сега къщата на Вълчо Радев Патарински, а до края на учебната година то е било преместено в старата двуетажна къща на Цоко Н. Мустакерски до хубавата селска чешма, която къща е била откупена от общината и е служила едновременно за общинско управление и за училище. През .... година кметът Пело П. Михалев на същото това място построява общински едноетажен дом с 6 стаи за нуждите на развиващото се общинско управление. Това здрание е просъществувало повече от 50 години, което в 1931 година биде срутено и на същото място се издигна и завърши в 1932 година настоящият великолепен общински дом с читалище и театрален салон. Радой Сираков е учителствувал само една година. Той е бил доста полезен не само в училището, но и в обществото. Подпомагал е със съветите си кръчмарите и търговците в зараждащата се търговия. Правил им е сметките, писал им е записите и договорите по покупко-продажбите на недвижимите имоти от изселившите се турци. След едногодишно учителствуване той постъпва в новооткритото юнкерско училище, свършва го; взима участие в Сръбско-българската война като офицер. След това бива изпратен на специализация по военно дело в Италия. Взима участие в Балканската и Общоевропейската война като началник на дивизия и през ... година умира като генерал от запаса на бългаскта армия.

През 1881 година поментият по-горе твърде деятелен кмет на общината едноврменно построява две училища: едното в долния край и друго в горния край на селото. Първи учители в новопостроените училища са били: - в горнокрайското Петко Байчев от гр. Тетевен, а долнокрайското Васил Шапкаров от гр. Ловеч.
Понеже  Угърчин е едно от големите заселища, то почват да прибягват насам и по-способни сили за учители. След горните двама, които са учителствували само една година, постъпват даскал Христо Ганчев и калугерицата Малина от гр. Троян.
Паралелка ученици сас своя класен ръководител, Угърчин 1930-те

Преди да охарктаризираме деятелността на бележития за село Угърчин даскал Христо, смятам, че няма да бъдат пълни бележките ни по миналото на учебното дело на Угърчин, ако не посоча на това място на песните и игрите – тия вечни спътници в развитието на младежта – с които младежите ученици са се забавлявали вън от схоластичното учение по черковнославянските книги. Известно е , че разрешението на черковния въпрос 1870 година е било посрещнато с голямо задоволство от целия български народ. По тоя случай учениците са били упражнявани хорово да пеят една турска хвалебна песен, с която са посрещнали тържествено един представител на турската власт, идящ от гр. Ловеч. Един куплет от тая песен преведена на български значи:
                   Както вали дъждът, та налива земята, за да храни
                   растенията и животните такова даде Султан Абдул
                  Азис за народа /българите/.
Градът Троян е бил един от важите центрове на нашите предосвободителни революционни движения. От тоя град в онова време ние имаме вечи 4 – 5 души учители, които са били закърмени с революционни идеи. А това безспорно не е могло да не се отрази, ако не върху възрастните, то поне върху душите на техните възпитаници – учениците. И ние виждам, че песните, които тогавашните младежи са пеели в училището, а сетне разнасяни из населението, са повече песни бунтовнически с революционен отенък, с които се е будил патриотическия дух на българина. Тези песни бяха тъй популярни, че повече от 20 години след освобождението, се пееха между народа. Понеже те бяха и на нас любимите ни песни в младежките ни години и понеже тия песни се почти забравиха от поколението, считам за необходимо да посочим заглавията на няколко от тях:
1/ Смей се на нас горд балкан.
    Зеленей се шума.
    Българинът кат заклан,
    непродумва дума.

               Българино, спиш ли още?
               Няма ли за тебе пушка и нож?
               Цял свят ти се смее...

2/ Вятър ечи, балкан стене,
    Сам юнак на коня.
    С тръба зове своите братя
    Всички на оръжие...

3/ Къде си вярна, ти любов народна?
   Къде блестиш ти, искра любородна?
   Я буен пламък ти пламни,
   та силен огън разпали
   на младите в сърцата
  да тръгнат по гората....

Небезинтересни са били и игрите на открито, с които тогавашните школски питомци са се забавлявали. Редовни гимнастически упражнения от страна на учителите не са водени. И като че ли учителите тогава не са позволявали да играят учениците. Но когато са били по- настрана от наблюдението на учителя,, те винаги са играели. Най-приятните им игри са били на „топка” /трапаница/, на „кумин” и играта „на роби”. Тези игри бяха най-забавителните и така увлекателни, че младежите по цял ден можеха да играят без да се усетят за хляб. Тези игри, както и песните се поддържаха и поощряваха от новия Христо Ганчев.
Учители от Угърчин на разходка по хълма Бели камък край селото, 1933-та
Даскал Христо Ганчев е бил с неизвестно за нас образование. След като е учителствувал 2 години в Ловеч, поканен е бил от кмета за учител в с. Угърчин. Той бил с обширни познания по история, математика, физика и пр. Дисциплината при даскал Христо е била изменена: пръчката по-рядко се е употребявала. На място с бой и грубости, той си е служил с наставления, разумни бележки и съвети. Учениците обикнали тоя нов ред и намясто със страх и насилие, те захванали с радост да посещават училището. Със своите педагогични похвати той е засенчил деятелността на своите предшественици. Той е живял и учителствувал в долнокрайското училище – където в една от стаите се е извършвало и черковното богуслужение, понеже черква не е имало. Най – голяма популярност и симпатия е добил даскал Христо с хубавото си черковно пение, с което се слави и до днес между живите. Той не е изпущал случай да бъде полезен  и на селяните със своите съвети по разни стопански въпроси. Даскал Христо е учителствувал 3 години, а именно през учебните 1880/881 г., 1881/882 г. И 1882/883 година. Тази му 3 годишна дейност е създала цяла епоха. Той обучаваше, насърчаваше и поощряваше учениците си към образование и самоусъвършенстване. Негови възпитаници бяха: Петко Войников, Михайл Войников, Васил Ненов, Стоян Ненов, Енчо Владов, Дико Нешев, Стоян Стоянов, Вълчо Раден, Вълчо Вътев, Иван Колев, Кънчо Вълков, Петко Радоев, Кънчо Данов, Стоян Цачев, Радой Попов, Васил Узунов, Радю Колев и други. А това бяха и са най-интелигентните хора на Угърчин. От гореизброените личности имахме: адвокати, съдии, търговци, офицери, учители, секретар-бирници и други общественици. Мнозина от тях днес са покойници, а останалите живи – немощни старци, някои пенсионери; обаче в своето творчество, в своята обществена дейност, както и в частния си живот, нито един от тях не се е компрометирал в обшеството. С такъв морал и с такива добродетели ги е напоил даскал Христо. Всичко това е един актив за духовната и материалната култура на с. Угърчин, с който можем да се гордеем, с какъвто актив не могат се похвалине само много села, но и много от малките градове в страната.
Напоследък трябва да споменем, че през учебната 1882/883 г. колега на даскал Христо в горнокрайското училище е бил Васил Стоянов от с. Угърчин с ІІ класно образование. Сам той обучавал учениците при пълно развито основно училище а брой повече от 100 деца. Той е изучавал църковното пение и черковния ред при даскал Христо. Учителствал е 10 години, бил е окръжен и общински съветник, а от 28 години дори до днес е черковен певец. Сега дядо Васил Стоянов е 85 - годишен, здрав, жизнерадостен, примерен и почтен селянин на с. Угърчин.

Петко ВЛАДОВ, 22.ХІІ. 936 год.
 „Учебното дело в с. Угърчин / 1842 -1883 /”
Дигитализация:
Тамара КОЛЕВА , учителка в СОУ „Св.Св. Кирил и Методий”

вторник, 14 май 2013 г.

НЕ СЕ БИЕ МЛАДЕЖ С МЕТЛА

Народни вярвания и забрани 2
Когато се яде коприва за пръв път през пролетта, пази се да не се покапеш, за да не те хапят бълхите през лятото.
Вие ли куче, ще умре човек - гони го!
Сврака цъцре ли пред къщната врата - не е на добро. Гониш ли щъркелите, или разрушаваш гнездата им, ще те сполети нещастие.
При миене не се подава сапун от ръка на ръка, за да не се скарате.
Когато чуеш гръм за първи път през пролетта, чукай главата си с желязно парче, за да не те боли.

Не се бие младеж с метла и не се възмита в него - няма да се ожени.
Не бива да полива сутрин вода на гостите онзи, който сам още не се е измил.
Не сядай на ъгъла на масата, когато се храниш, че няма да можеш да се ожениш (омъжиш).
Останките от хляб не се хвърлят на сметта, нито се стъпва върху тях, за да има плодородие.
Пропее ли кокошка - не е на добре. Пропее ли петел на прага - ще дойдат гости.

Срещнеш ли поп, когато отиваш на работа, трябва да се върнеш додето отмине, или да завържеш червен конец и да го хвърлиш във водата.
Пищи ли ти ухото - хабер ще чуеш.
Когато се отива вечер при родилка, оставя се нещо при бебето - за да има сън.
Цъфнал кукуряк не се носи в къщи - кокошките няма да снасят яйца.
При първото чуване на кукувицата, имаш ли пари в себе си - ще забогатееш, закука ли те без пари - така ще бъдеш цялата година.
Родилка вечер не излиза от къщи до 40 дни, за да не и изчезне млякото.

Сърби  ли те дланта на дясната ръка - пари ще даваш.
Сърби  ли те дланта на лявата ръка - пари ще вземаш.

При  несполука в живота, при големи загуби, кражби, изчезване на добитък или пари, в случай на болест и пр. угърчинските селяни прибягвали до врачуване и магии. Макар и не много разпространени, те са съществували.
Врачките гледали на боб, на восък, на ръка, с шутилка и др. Например гледане на боб. Вземала протака (решетото), обръщала го нагоре с дъното, отчитала 41 зърна от зрял боб и ги слагала на купчинка. Дели  ги с ръцете си на по-малки купчинки, събира ги и дели и ако боба се накити, ще е на добро. Ще има сполука, ако боба се пръска, няма сполука. С врачуване врачките са „лекували" и болести.

Магии се правили с цел да се напакости или отмъсти на някой неприятел. Жените най-много се страхували от магии. Най-силни магии се избайвали с живак.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», 1978 

сряда, 8 май 2013 г.

ВЕЛИКДЕНСКО НАСТРОЕНИЕ

За около една седмица в читалището ни се случиха няколко събития, свързани с великденските празници.
След лазаруването на малките лазарки два дни преди това , на самия Лазаров ден танцьорите ни се включиха в празника на Ловеч с 40-минутна програма.
Преди самия Великден най-редовните малки  посетители на библиотеката се включиха в боядисване на яйца , а няколко от по-големите приятели на читалището помогнаха при изработването на голяма кошница с яйца , която беше поставена до паметника в центъра на Угърчин.
На 2 май при пълен салон беше представена  за втори път пиесата „Женско царство”. С тези изяви завърши април и започна май- един месец , в който също има много празници. Най-големият от тях разбира се е на 24 май – Денят на българската просвета и култура, в който  читалището ни ще се включи по подобаващ начин.