четвъртък, 28 юли 2011 г.

МАРГАРИТА И ЛЕТЯЩИЯТ МОМЪК


Легенда «МАРГАРЕЦ» 2

Било много отдавна. Край устието на дерето Грешки дол имало кладенец. Южно от него се издигал широк хълм, обраснал с дървета и храсти. В самотна колиба живеел латинец и красивата му дъщеря Маргарита. Кладенчето е било страшилище за местното население, защото се е вярвало, че от него излизали змейове, вили и самовили.

Минали много години... Хълмът станал градина. От леторастите на една лозница населението вкоренило и засадило целия хълм с лозя. Станали чудни лозя. Населението всяка есен беряло жълтото като кехлибар грозде, от което всеки стопанин наливал по бадън (бъчва) хубаво домашно вино.

В помощ на баща си била и Маргарита. По цял ден работела на лозята на баща си. Старият латинец бил мераклия лозар. Направил си маза близо до кладенчето и в нея държал виното си, което с дървени пахари продавал на местното население.

При Маргарита идвал нейният избраник. Момъкът бил красив, а дрехите му лъщели като слънце. Между високите лозници те се любували един на друг. Времето течало, а красивият момък непрестанно идвал при Маргарита. Хората подозрително и мълчаливо гледали непознатия момък.

Един есенен ден по гроздобер, когато двамата влюбени били заедно в лозята, се извила силна вихрушка и над хълма се спуснал черен облак. Светещият момък-змей прегърнал в обятията си своята любима и я понесъл заедно с облака. Дълго време летели над високите баири по долината на Лепетура, а колибарите се маели и чудели какво е чудо станало, но били безпомощни да спасят девойката.

Облакът се заспускал към кладенчето, затрещели светкавици и момъкът-змей заедно с девойката потънали завинаги в кладенчето.

Дълго бащата чакал дъщеря си и от мъка се пропил и умрял.

За да не се забрави красивата девойка, селяните нарекли хълма Маргарец, който и до сега носи това име. А изоставеното и разбито кладенче много по-късно било поправено и му казвали „Латинското кладенче", което име носи и сега. Ако и сега разгърнете храстите и тревата до него, ще видите зид в брега - това е от мазата на стария латинец. Мръкне ли се, никой не смей да мине край кладенеца – тук е змейско свърталище.

Записали: Братя РАДОЕВИ
Горе: Никола Кожухаров – Мене ме,мамо,змей люби,1922,НХГ

петък, 15 юли 2011 г.

АРНИШИ СЪ!

> Речник на специфични думи и изрази в угърчинския говор
Речникът на угърчинския говор не прави изключение от положението във всички български народни говори, а именно - неговото ядро, основните и най - употребявани думи са общи за всички народни говори и за общобългарския език. Разбира се, всеки говор притежава и специфични черти, които в известна степен го отличават от останалите български говори и от книжовния език.

В ежедневния живот угърчинците от старото поколение употребявали много специфични думи и изрази. Някои може да чуете и в наши дни - само в Угърчин и селата около него:

айдамак - глупав; абер - вест; айгарит - неубоздан; айлазин - мързелив човек; але -ненормален; алосва се - прави се на луд; алтав - кара на широко; аргасай го - удари го; артък - в повече; алис - тъкмо така е; айналия - хубаво докаран; ахмак, абдал - глупав човек; арниши съ – остави тая работа, не се занимавай;

бастисал го - надвил му; бендел - ленивец, мързеливец; бетуин - бетух, инат силно; близо му дослука - бързо се обижда; брус - камък за точене, но и тежък характер; бутюрясва - бута силно; бъка – бута, разваля;

въгарчив - не седи на едно място; варка го - бърза пред него; воращиства се - намира си работа; впален - недозрял плод; гайле - грижа; гайрет - търпение; ганати - кара се, гълчи; гьостерица – тояга, неокастрен прът; гюр седянка - седянка с отбрани моми;

джавкат се - карат се; дживгар - впрегнати два чифта волове; емне - затича се; еляк – човек без работа, мързеливец; есап - сметка; еца - като говори запъва се;

 
Уфатни моми, булки и момци жънат край Угърчин, 1930-те

заглавуши - удари го силно; зазъбица - хванал пощявка за ядене; заклинджосал - заздравил; заклюпосал - завързал го с клюп; занасям се - шегувам се; заран - сутрин; збуна - много хора; заплес - глупав човек; затра е нива - която нищо не е родила; збъдник - който иска неговото да стане; зевзек - шегаджия; зеере - зърнени храни; зор - трудност, но и тегло, страдание; зорладисвам се - преуморявам се; зорлем - насила;

изнаваксвам - набавя си необходимото; и да сте - добре сте сторили; измична мома - висока мома; икиндия - към 16.30 часа; кабил - съгласен; калесвам - каня за сватба с бъклица; кандисвам - съгласявам се; каракиш - качамак с крушовица; кескин - серт, лют; кльощав - слаб физически; кондисвам - разполагам се нашироко; кумбал - човек с изпъкнали очи; курдисвам - настанявам се; куцуз - без късмет; кърпел - парче от дърво;

лангар - изоставено бедно място; лемав - болнав; левак - калпав; лимбизия - болнав; ломоти - много говори напразно; магери нещо - майсторува; майтап - шега; макамлия -мераклия; маймарин - голям майстор; маравица - хрема; матор овен - стар овен; мундарин - мръсен; муксур - нечист /немит/; мурафет - номер;

набарам - намирам нещо; навъзбаник - право нагоре; назимка - едногодишна свиня; шиле - едногодишна овца; на лио - на шега; не е таферна - не е добра; омразен - неприятен; отчегалил - отделил; палка го палило - да прави каквото си ще; поднасям - подигравам се; проломък - висок неспретнат човек; петимен - жадуващ нещо; пешак -неопитен, невежа; платник - тъкан чувал от кълчища; префакут - неуспех; пърцогорец - пролетен вятър /развигор/;

Чувагаш, но тафра компания ломоти в кръчмата на Угърчин (1940-те). 
Полицаят козирува за фотото с юсче за вино.

разпетляй се - разкопчей се; репак - неравен път; рефули - парчета от дреха; роптае се - блъска се; сербез - лют; скръндза - скъперник; скърнаф - яде по-малко; съпикасъл - забелязал; смъднало го - заболяло го; сугарни - късни; съклет - притеснение; съпикасвам - забелязвам; сащисвам се - обърквам се;

тафра - наконтен; тътрузи се - влачи се; туна - мухъл, плесен; тищи се - допича се; тъпигьоз - тъп човек, безочлив; улав - смахнат, глупав; урулясвам - жестоко се карам; уфатна булка - сръчна; фандак - малко парче вълна; цалав - сладкодумен, но и хубав; цапардосвам - удрям;

читав - здрав; циври се - плаче, подсмърча; чокале - малки деца; чекорато - разклонено; чувагаш - разхайтен; шашкънин - луд човек; шатък - шетня; шмуле - брули; шоролоп - бърканица, бъркотия; шугав - крастав; шушумига - дребен хитрец; щипна - избяга; щурам се - губя си времето.

Тракийското наследство в областта на речника тепърва ще се издирва, установява, доказва. Интерес представляват някои турцизми, които се отнасят до предосманския период на тюркско- българските езикови връзки. Те са свързани с две важни съставки на българската народност - прабългарите и куманите. Ако сравним наименованията: сукман, туйагъ, шаран, делва, калпак, курем, жумъ, йапанджак, коцкар, кошаръ, шейнъ, чълмъ, шарка, сумъ (хоръ), джуркъм, куче, въмпир, бъбрек, окъм (викам), ще разберем, че прабългарските и куманските думи в говора на Угърчин потвърждават още веднъж дълбоките етнически корени на местните хора.

петък, 8 юли 2011 г.

НАРОДНА МЕДИЦИНА

Хумористичен разказ от ЧУДОМИР


Тази сутрин драгият ми приятел Нуньо Нункин сe яви в кафенето като махараджа. На главата му беше увита толкова голяма чалма, чe закриваше ушите и едното му око чак.

- Какво тъй, любезни, ако смея да попитам?
- Нищо. За фелдшера дойдох. Обеща да таквози, а още го няма!

- Ами тази опаковка каква е? Да нe би зъби или ухо?
- Не е ухо. А от зъби и пътна повинност съм освободен преди седем години още.

- Тогава навярно нещо окото?
- Кажи го окото, кажи го веждата, пък ако щеш, и цялата глава.

- Да не би от тънкия занаят да е? - закачих го аз. - Да не си прескачал някой плет на стари години?
- Не е бе, брате! Не е. И ти ли тъй мислиш. И ти ли? Лоши хора, брееей! Лош свят!

И като подсмъркна, Нуньо Нункин си пренесе чашата на моята маса и почна:

- Заболя ме окото. Само че не това, дето е превързано, а другото, което те гледа. Зачерви се един ден, залютя ми, защрака и нали е речено: вържи пръст и тръгни из село, здраве мнооого. Като човек тръгнах и аз помощ да диря.


Едни доктор рече: борова вода, друг рече розова, трети препорьча компрес, опитах и едното, и другото, и третото, по не минава. Най-после, да си призная, отидох при баба Дойна билярката. Народна медицина, таквози, изпитано нещо, и старият доктор Мехлемов я нрепорьчваше навремето, и поп Костадин, че и наместникьт, ако щеш. Отидох при бабата, значи, седнах на столчето, обръща ми клепачите, гледа, гледа, па отсече като с нож:

- Нищо друго, кай, баба, няма да ти помогне освен мляко. Прясно човешко млечице, но от първескиня жена да е. Ще идеш при някоя да ти цръкне топла капчица в него, после пак и пак, и толкоз. Като с ръка ще ти отнеме болката, кай. Ами, като с ръка! Само като ти цръкне, кай, ще постоиш малко, след туй ще клекнеш дваж-триж, та да проникне навътре и да изчисти заразата.

Добрее... Тъй да бъде. Мляко - мляко, първескиня - първескиня! Да опитаме и това чудо и да видим какво ще излезе. Станах, платих й и право у дома. Аз, както знаеш, имам квартиранти. Млади хора, таквози, честни, почтени, държат стая и кухня, а пералнята и зимника, значи, на общо ползване. Мъжът работи във фабриката, а госпожата, първескиня с момче годинак, шета из къщи. Един вид - разгеле!

Щом си отидох, изпратих жената да ми купи памук от аптеката, а аз - при квартирантката.

- Тъй и тъй, й викам, госпожа Пенке, така и така ми рече баба Дойна билярката, ти баша, викам, ти майка, ще ми помогнеш, ще ме спасиш, а пък колкото до таквози, аз ще си платя за услугата.

Хубаво, ама тя, нали е млада и скромна, позачерви се, посмотолеви, па ми дума:
- Ами не може ли в една кафена чашка, таквози, а вий ла си го промиете у вас?

- Не може, викам, госпожа. Никак не може. Баба Дойна рече направо да се капне, топличко да е, че инак му се губело силата. Лековитостта му намалявала, рече.

Жената въртя, сука, па нали разбира от добро, съгласи се. Съгласи се, но понеже, знаеш, хора сме и всеки може различно да го претълкува, помоли ме никому нищо да не казвам.

Полегнах на миндеря, наведе се тя пад мене, цръкна ми, услужи ми, значи, постоях и всичко стана, както трябва, ама нали не мога да клекна, както рече бабата! Нали се ококорили ония ми ти очи и не щат да се затварят. Днес да кпепнат, утре да клепнат пустите му зъркели, мина се неделя, лекуването вьрви редовно, а болката не минава.

По едно време и жената взе да се досеща. Все ме следи, все нещо мърмори и все изкриво ме поглежда. Какво от туй например, че една капчица таквоз, ама на: все фучи, все троснато ми отговаря и по цял ден гони котките с точилката из двора.

Вчера заран, рано-рано, я гледам, стяга се да иде в черква. Разгеле, си рекох, ще мога да си направя още една промивка.
Щом излезе тя, повиках квартирантката и я помолих пак да ми услужи.
- Не може, кай, неудобно е, че мъжът ми е тук.
- Нищо, казвам, госпожа, нищо, колко е то? Ще слезете в зимника за дърва уж, ще дойда и аз за минутка само. Моля ви, казвам, голяма услуга и за последен път, казвам.

Намъкнах се аз тихичко в зимника, седнах на коритото и тя пристигна. Ти пак ще помислиш кой знае какво, ама на: тоя кръст да е верен, нищо друго нямаше, нищичко! Дойде госпожата, значи, заразкопчава се, с извинение, заприготвя се и тъкмо аз ококорих болното си око, тъкмо се приготвих, и моята холера се показа на вратата с точилката, строполи се минутно надолу по стълбите, че като ме почна.

-Чакай - викам, - бe, жена, успокой се бе! Изслушай ме! Нищо такова няма, дето го мислиш бе! Лекува ме госпожата, викам, почтено и толерантно! С народна медицина ме лекува.

А тя пердаши, дето свари, и крещи, та се чува до говеждия пазар чак.
- На ти, вика, едно лекуване. На ти една народна медицина в зимника! На ти още една. На ти още две! - дордето ми направи главата на нищо.

И сега, кажи го, окото, дето ме болеше, оздравя и си гледа, таквозинка, а здравото се поду, отече, посиня наоколо и с каква медицина ще го лекувам, с какво ще го църкам, като си излязоха квартирантите, и аз, брате, не зная!


Рисунки (акварел): ЧУДОМИР