неделя, 25 септември 2011 г.

УГЪРЧИНСКИЯТ ПАНАИР - 2011

Откриването му се състоя на 22 септември на площада пред читалищната сграда. Програмата по откриването на панаира започна със слово на кмета на общината г-н Валентин Вълчев, последвано от концертна програма в 2 части. В първата част се представиха изпълнители от читалище ‘Вълчо Русковски – 1894’. Танцовата формация ‘Фаворит’ се представи с изпълненията на юношеския танцов състав и на най-големите, а с песни се изявиха Невена Джахова – най-малката изпълнителка, Десислава Бешкова, Надежда Щрегарска, Ася Кючукова и Емилия Димитрова. Читалищната програма завърши с авторското изпълнение ‘Хайде на купона’ на Ася Кючукова и ‘Хубава си, моя горо’, изпълнена от Емилия Димитрова – изненадата на вечерта. Във втората част на концертната програма фолклорният изпълнител Николай Славеев повече от час забавлява многобройната публика с македонски и други популярни български песни.
Съвпадението във времето на панаира в Угърчин с тези в Луковит, Торос и Садовец, намали броя на сергиите в Угърчин, но не попречи на забавлението на децата и традиционните срещи по домовете с близки и приятели.










сряда, 21 септември 2011 г.

БЪЛГАРИО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА ...

22 септември -  Ден на независимостта и 90 години от кончината на Иван Вазов


Новото гробище над Сливница

Иван ВАЗОВ

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

        до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

        куршума... Спете в мир.



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

        умираха без страх.



Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

        и майките свети.



Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

        от вашето ура.



И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

        над гробни ви хълми.



Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

        Юнаци, лека нощ!



 1885


На бойното поле - «Шапки долу!» за току-що загиналите другари. Надписана: «Участие на Първата световна война. Погребение на угърчинците Пейко Данчев Арабаджиев и Пено Стоянов Пелтешки»

четвъртък, 8 септември 2011 г.

ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ = ЧЕТИРИ ГЪСКИ, 10 ПИЛЕТА И 140 ЯЙЦА


Бранислав НУШИЧ
Из «Aвтобиография»

- Имало две момченца - Симо и Ненад. Симо бил син на един файтонджия и бил непослушен, глупав и непрокопсан, а Ненад бил син на един много почтен човек, честен и примерен гражданин, колбасар. Разбира се, и синът приличал на баща си и бил почтено и добро момче.

Ако например синът на зарзаватчията не си знаеше урока, но беше донесъл наскоро двадесетина зелки и три венци лук, учителят го съветваше по следния начин:

- Виждаш ли, моето момче, баща ти е честен и почтен човек, вземи пример от него. За днеска ти прощавам, но гледай утре да си знаеш урока. Поздрави баща си.

А ако урока не си знаеше синът на гробаря, учителят го кореше по следния начин:

- От тебе, моето момче, нищо няма да излезе. И собственият ти баща няма да може да ти изкопае гроба - ти ще свършиш на бесилката.

Професията на родителите ни определяше и успеха и поведението ни. Най-добрият ученик например беше синът на колбасаря, а непосредствено след него следваше синът на месаря, след него идваше синът на един бакалин, след това - синът на зарзаватчията (и то след като баща му започна освен зеленчуци да изпраща пилета и пуйки) и чак на най- последния чин седяха синът на гробаря, на един музикант, на файтонджията и въобще синове на родители с непродуктивни професии.

Рис.: Киро МАВРОВ

Отначало и моят баща като търговец се числеше към непродуктивните професии и затова и аз бях лош ученик. Но след като два- три пъти (за Коледа, за Великден и за Нова година) занесох на учителя нещо, сгънато в един малък, бял плик, то аз преминах в първата редица и известната приказка получи следния вид:

- Имало едно време две момченца - Симо и Ненад. Симо, син на файтонджия, бил лош, непослушен, глупав и тъп, а Ненад, син на един търговец, бил...

След свършването на основното училище можехме спокойно да пресметнем колко е похарчил всеки от нас, за да се научи да чете и пише...

Така например на Симо Янкович това му струваше 380 яйца, на Перо Вукич - четири гъски, десет пилета и 140 яйца, на Миленко Пурич - сто зелки, седемнадесет венци кромид лук и десет чифта телешки крака за пача, на Янко Попович 294 чифта наденици, четири бута шунка, четири суджука, две парчета сушена сланина и единадесет чифта пушени ребра.

Такава е приблизително стойността на нашата грамотност, изразена в материални величини. Жалко, че днес са изчезнали вече тия идилични отношения между учители и ученици и по такъв начин е загубена и мярката за преценяване на грамотността. Затова, изглежда, и неграмотността е добила такава висока цена.

Бранислав НУШИЧ

четвъртък, 1 септември 2011 г.

ГАСТРОЛ "ЧЕРНИ ВИТ 2011"

Нашите танцьори и изпълнители в отминалите неделни дни участваха в Общинския събор на народното творчество "Черни Вит"- 2011.
Танцова формация " Фаворит" към читалището в Угърчин се представи с изпълнения на два от танцовите състави - юношеския и на най-големите. Освен това бе представена  автентична угърчинска носия.  В кулинарната изложба читалището представи прочутата угърчинска пъльовска яхния. Освен читалището, в събора взе участие и вокалната група на клуба на пенсионера "Цвятко Благоев" от Угърчин.
Надпяването, надиграването, надсвирването в гиздавото тетевенско село бе под надслов "От Тимок до Вита". Участниците посетиха и местната етно-историческа сбирка, където се пази оригинално знаме от Априлското въстание 1876 г.

 
 

 
 
 
  

 
 
 
 
 
 

Фотографии: Б.ПАТАРИНСКИ