четвъртък, 8 септември 2011 г.

ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ = ЧЕТИРИ ГЪСКИ, 10 ПИЛЕТА И 140 ЯЙЦА


Бранислав НУШИЧ
Из «Aвтобиография»

- Имало две момченца - Симо и Ненад. Симо бил син на един файтонджия и бил непослушен, глупав и непрокопсан, а Ненад бил син на един много почтен човек, честен и примерен гражданин, колбасар. Разбира се, и синът приличал на баща си и бил почтено и добро момче.

Ако например синът на зарзаватчията не си знаеше урока, но беше донесъл наскоро двадесетина зелки и три венци лук, учителят го съветваше по следния начин:

- Виждаш ли, моето момче, баща ти е честен и почтен човек, вземи пример от него. За днеска ти прощавам, но гледай утре да си знаеш урока. Поздрави баща си.

А ако урока не си знаеше синът на гробаря, учителят го кореше по следния начин:

- От тебе, моето момче, нищо няма да излезе. И собственият ти баща няма да може да ти изкопае гроба - ти ще свършиш на бесилката.

Професията на родителите ни определяше и успеха и поведението ни. Най-добрият ученик например беше синът на колбасаря, а непосредствено след него следваше синът на месаря, след него идваше синът на един бакалин, след това - синът на зарзаватчията (и то след като баща му започна освен зеленчуци да изпраща пилета и пуйки) и чак на най- последния чин седяха синът на гробаря, на един музикант, на файтонджията и въобще синове на родители с непродуктивни професии.

Рис.: Киро МАВРОВ

Отначало и моят баща като търговец се числеше към непродуктивните професии и затова и аз бях лош ученик. Но след като два- три пъти (за Коледа, за Великден и за Нова година) занесох на учителя нещо, сгънато в един малък, бял плик, то аз преминах в първата редица и известната приказка получи следния вид:

- Имало едно време две момченца - Симо и Ненад. Симо, син на файтонджия, бил лош, непослушен, глупав и тъп, а Ненад, син на един търговец, бил...

След свършването на основното училище можехме спокойно да пресметнем колко е похарчил всеки от нас, за да се научи да чете и пише...

Така например на Симо Янкович това му струваше 380 яйца, на Перо Вукич - четири гъски, десет пилета и 140 яйца, на Миленко Пурич - сто зелки, седемнадесет венци кромид лук и десет чифта телешки крака за пача, на Янко Попович 294 чифта наденици, четири бута шунка, четири суджука, две парчета сушена сланина и единадесет чифта пушени ребра.

Такава е приблизително стойността на нашата грамотност, изразена в материални величини. Жалко, че днес са изчезнали вече тия идилични отношения между учители и ученици и по такъв начин е загубена и мярката за преценяване на грамотността. Затова, изглежда, и неграмотността е добила такава висока цена.

Бранислав НУШИЧ

Няма коментари:

Публикуване на коментар