четвъртък, 16 декември 2021 г.

ТРИ ВОЙНИ ЗА ШЕСТ ГОДИНИ, 1900 - 1920

 Важни събития в историята на Угърчин - част 11

   В началото на ХХ век Угърчин е най-голямото село на територията на днешната Ловешка област. Населението му постоянно се е увеличава, поради  високата раждаемост, независимо от това, че хората са живеели по колибите в мизерни условия. 

   Преобладаващата част от това население е било бедно и едва се е изхранвало от земята, която притежава. Но хората започват да осъзнават  колко  важно е образованието и често с цената на много лишения започват да пращат децата си на училище, за да живеят един ден те по-добре. Повишеният интерес към образованието довежда до последователното разкриване през 1904-1906 г. на първи, втори и трети прогимназиален клас в училището, а през 1910 г. прогимназията става районна. Тук вече учителства първата жена учителка от Угърчин Стойна Сиракова-Македонска.

   По същото време, през 1905 г., в Угърчин се открива телефонна и телеграфо-пощенска станция. 

   През 1906 г. е открита здравна амбулатория с лекар и медицинска сестра, а през 1909 г. е построена и болница с 10 легла.

   По това време в Плевен угърчинецът Георги Стоянов Пейчевски започва издаването на първото детско списание "Светулка", на което по-късно сътрудничат много известни български поети и писатели.

   През 1908 г. в Угърчин е открито и мирово съдилище.

   След обявената през 1908 г. независимост и укрепването на българската армия, през 1912 г. Цар Фердинанд и правителството решават, че е дошъл моментът да се изправят срещу довчерашния поробител и да освободят българските земи, останали все още под властта на Османската империя. За участие в обявената Балканска война са мобилизирани и много угърчинци. В селото почти не остават младежи. Много от угърчинците попадат в 9-та Плевенска пехотна дивизия, командвана по това време от угърчинеца генерал Радой Сираков. Дивизията участва в едни от най-тежките сражения при Чаталджа и Одрин. Само за един ден, на 4 ноември 1912 г., в боевете при Чаталджа загиват 20 войници от Угърчин. В тази война, и последвалата я Междусъюзническа, през 1913 г., загиват общо 70 войници от Угърчин. По време на Междусъюзническата война, докато нашите войници се сражават с довчерашните ни съюзници в Южна и Югозападна България, от север  нахлува румънска войска, която стига едва ли не до София. За около месец румънците пребивават и в Угърчин. Те реквизират храни и добитък и подлагат на тормоз всеки, който се съпротивлява.

   Неблагоприятният изход от Междусъюзническата война кара Фердинанд и правителството да търсят реванш, като се включат на страната на Германия и Австро-Унгария в започналата през 1914 г. Първа световна война.

   На 10 септември 1915 г. започва мобилизация на войници от Угърчин. По това време населението му наброява 6386 души. За кратко време са мобилизирани 421 човека, като до края на войната през 1918 г. броят на мобилизираните от Угърчин достига 950 човека. Повечето от угърчинците попадат в полковете на 9-та Плевенска пехотна дивизия. Най-много са в 34-ти Троянски полк - 567 войници, като една от ротите - 8-ма, е била почти изцяло от угърчинци. В резервния 58-ми полк, участвал в едни от най-тежките сражения на тази война в Сърбия и Македония, са мобилизирани 159 угърчинци. Това са предимно войници с боен опит от Балканската и Междусъюзническата война. В него не е рядкост бащи и синове да се бият заедно. В 9-ти артилерийски полк попадат 82 войници от Угърчин,  в 33-ти Свищовски полк са 35, в 11-ти маршеви полк - 29, в 9-та пионерна дружина - 17, в 9-ти маршеви полк - 13 и още 11 войници са мобилизирани в други полкове. Изредените до тук полкове и военни формирования участват основно в сраженията в Сърбия и Македония. Но има мобилизирани угърчинци и в 73-ти пехотен полк, участвал в боевете на Добруджанския фронт. Те са 35.

   Роденият в Угърчин полковник Михаил Войников командва 6-ти конен полк, който се сражава, както  на Добруджанския, така и на Югозападния фронт.

   Участието на угърчинци в Първата световна война е свързано с едни от най-тежките и славни битки на българската армия, като  бевете при Дойран, завоя на река Черна, Червена скала, кота 1212, Каймакчалан, Добруджа. Над 150 войници от Угърчин са наградени с ордени за храброст, като някои имат повече от един такъв орден. Сред наградените се откроява фелдфебел Петко Йочев Кръчмаров. Неговите гърди красят четири ордена за храброст, като поне три са от тази война.

   212 войници от Угърчин остават завинаги по бойните полета на  войната. Когато човек застане пред изградения през 2015 г. мемориал в тяхна памет в Угърчин най-често вижда срещу името на загиналия: убит при Дойран... 112 са загиналите войници само от 34-ти полк., 40 войници от 58-ми и т.н. до 212. И... един оцелял до днес паметник. Да, само един паметник на загинал войник е оцелял до днес там при Дойран - на канонир/артилерист/ Йото Радоев Мичевски. Великосръбската и антибългарска политика по тези земи през изминалите над сто години от войната е целяла пълното заличаване на спомена от героичните сражения на нашите войници там.

   Първите 20 години на ХХ век, както за Угърчин, така и за страната ни, са белязани от трагедията, последвала водените тогава войни. Армията ни печели битките на бойното поле, но недалновидната политика на управниците ни води до национална катастрофа. Следват трудни години на мъчително възстановяване. Б. Патарински

При изготвянето на този материал са използвани данни от притурката на в."Стремление" от 2005 г. "520 години с името Угърчин" и излязлата наскоро книга "При Дойран..." от Мария Щрегарска.







Текстове към снимките

1. Край Дойран 1917 г.

2. Угърчинци на Дойранските позиции.

3. Подпоручик Печо Райновски със своите войници на Добруджанския фронт.

4. Оцелял до днес бункер на Дойранските позиции.

5. Паметникът на канонир Йото Радоев Мичевски.

6. 1968 г. Среща на останали живи ветерани от Първата световна война. Първият отзад вляво е фелдфебел Петко Йочев Кръчмаров.

7. Мемориалът на загиналите войници от Угърчин във войните за национално обединение на България.

8. Фелдфебел Петко Йочев Кръчмаров.