Важни събития в историята на Угърчин - част 9
Към 1877 г. Угърчин е едно от най-големите села в района с население около 3300 жители. Населението му е българско, но има и някои турски семейства. Жителите му се занимават предимно със скотовъдство и земеделие, като голяма част от тях целогодишно живеят по колибите в обширното му землище. Българите притежават обикновено малки парчета земя, за разлика от турците, по заможните от които имат и чифлици в техните земи. Преобладаваща част от собствениците на тези земи и чифлици вероятно са били от намиращото се на около 10 км на север от Угърчин турско село Махала Угърчин. То възниква през 18 век от заселени тук турци юруци и към 1877 г. жителите му са били поне 300 души, ако се съди косвено по някои данни за събирани данъци. Кметът му по това време се е наричал Шукри. Двете села не са били просто съседни, за това говорят и имената им. Угърчин и населението му по-скоро са били в подчинено положение на турците от Махала Угърчин, село изкуствено създадено в землището на Угърчин, за да противодейства и държи под контрол свободолюбивите жители на Угърчин.
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА УГЪРЧИН
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. Румъния се включва във войната на страната на Русия. Шест хиляди българи се записват в Опълчението и заедно с руските войски пресичат Дунав и започват своята освободителна мисия. Сред опълченците има и десет угърчинци Турците беснеят и избиват хиляди мирни хора, отстъпвайки под натиска на освободителите.
Дочул за предстоящата война даскал Иван Тодоров приключва по-рано учебната година в Угърчин и тръгва пеш към Ловеч. Той е бунтар и местните турци го ненавиждат. За съжаление заминаването му към Ловеч не остава незабелязано и няколко турци го застигат край Бальовското езеро. Убиват го, отрязват му главата и я окачват на едно дърво. Той става пъвата жертва в Угърчин на безсилния гняв на турците, че идва краят на тяхното петвековно владичество на българските земи.
През август до Угърчин достига новината, че руските войски са превзели Ловеч. Много угърчинци, опасявайки се от издевателства на турците, тръгват за Ловеч. Други напускат Угърчин и се укриват в околните гори и отдалечените от пътищата колиби.
В кошарата на дядо Вътю Спахийски, на няколко километра южно от Угърчин, се укрили тридесетина мъже. Но двама турци кърсердари, идващи от Сопот, ги откриват и заявили, че който от мъжете се откупи - ще живее, останалите ще бъдат убити. Първа жертва станал дядо Нешо Арабаджията. След него са убити Цеко и Цачо Спахийски, Бочо Кисовски и Трифон Бендовски. Още 10-15 мъже от Геновци и Вълевци също са убити. Радю Гавалкин, Колю Геновски и още десетина мъже обаче успели да пробият отзад тънката стена на кошарата и в създалата се суматоха избягали. Но останала и една група от няколко човека, които турците навързали с въже и повели към Угърчин, за да ги накарат да изнесат пари от къщите си. По пътя съсекли Стойчо Даковски и Иван Спахийски. Последният останал на пътя недоубит и оцелял, но за цял живот - сакат. Когато кърсердарите довели оцелелите няколко човека в Угърчин, на Бели камък гръмнала пушка. Някой казал, че това са руснаците, турците оставили своите пленници и побягнали.
По същото време други турци убиват воденичаря Ботю Гергатски и го хвърлят в керепа на воденицата му, а Мирчо Патарински е застрелян край колибата си от кърсердарина Кара Усин Абаза и пандурина Дели Мустафа, защото нямал пари да откупи живота си. Същата съдба щяла да сполети и двамата свещеници, укривали Левски - поп Петко и поп Михал, но успели да избягат и да стигнат до Ловеч.
По това време в района действа четата на Илю Войвода, която предавала разузнавателна информация на руските войски. При едно от стълкновенията с турците загинал четник с фамилия Джабарски, който най-вероятно е от Угърчин, защото другаде не се среща тази фамилия. Възможно е това да е братовчед на опълченеца Васил Джабарски.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ УГЪРЧИН
Днес са известни десет имена на опълченци от Угърчин, взели активно участие в Освободителната война: Стойко Монов Урушки от Първа дружина, Васил Стоянов Джабарски от Четвърта дружина, Енчо Стоянов Пачаръзки от Втора дружина, Стефан Георгиев Кулински от Пета дружина, Вътю Колев Райновски от Втора дружина, Нино Колев Райновски от Трета дружина, Нешо Радоев Геновски от Четвърта дружина, Йочо Нинов Слановски от Пета дружина и Цано Ненов от Втора дружина. Радой Нешев Геновски, участва с руските войски при освобождението на Добрич и\Добруджа.
За някои от нашите опълченци нямаме почти никакви данни къде и как са се сражавали, но за Нино и Вътю Райновски, Васил Джабарски, Енчо Пачаръзки, Стойко Урушки и Стефан Кулински се знае, че всички те са участвали в тежките боеве на Шипка през август 1877 г., описани по неповторим начин в стихотворението на Иван Вазов. Преди това обаче, през юли 1877 г. Нино и Вътю Райновски, Васил Джабарски, Стефан Кулински и Енчо Пачаръзки участват в тежките сражения при Стара Загора. Когато командирът на Трета дружина подполковник Калитин загива набучен на турските щикове, Нино Райновски се спуска и помага на Никола Корчев да спасят Самарското знаме, а Васил Джабарски прибира кобурите от коня на убития подполковник Калитин, в които е имало важни документи.
Боевете на Шипка и при Стара Загора, както пише Вазов, са не на живот, а на смърт. Стефан Кулински е тежко ранен в боевете при Шипка, но още не оздравял се връща в строя. Той е на Шипка и в студената зима на 1878 г., охранявайки прохода. По-късно участва в боевете при Казанлък, където е ранен повторно. Преди да умре през 1936 г. той разказал на дъщеря си как в тежките шипченски боеве на Орлово гнездо турците опитали да го хванат жив, но той не се дал, а сабята му не спирала да сече...И когато на петия ден боят утихнал, чак тогава видял, че целият е потънал в кръв и множество рани...
Нино и Вътю Райновски и Васил Джабарски участват през декември 1877 г. в боевете при Шипка и Шейново. За проявения героизъм в тези боеве и преди това в боевете при Стара Загора и Шипка, през юли и август 1877 г., Нино Райновски е отличен с най-високата степен на руския орден за храброст "Свети Георги Победоносец" - IV степен, златен. Номерът му е 66120. С такъв орден е награден и Никола Корчев, но от над 6000 опълченци, само няколко са наградени с тази най-висока степен на ордена. Братът на Нино, Вътю, е награден със сребърен медал за проявен героизъм при отбраната на Шипченския проход. И двамата братя, преди да станат опълченци, повече от година прекарват при хъшовете в Румъния и често помагат в печатницата на Любен Каравелов и Христо Ботев. Нино е поискал да тръгне с четата на Христо Ботев за България, но той го е върнал и му е казал, че е още твърде млад. Част от пламъка на този велик българин обаче, сигурно се е прехвърлил в сърцата на двамата братя. Проявеният от тях героизъм по-късно говори за това.
УГЪРЧИН - 1878
Описаните по-горе събития в Угърчин са се случили през лятото на 1877 г. Но какво е последвало след това не се знае. Няма никаква информация кога са дошли руските войски в Угърчин и са прогонили турците. Като се казва прогонили се имат предвид някакви войскови части, ако е имало такива тук. Но освен това през 1877 - 1878 г. става едно сериозно изселване на турците от Махала Угърчин и това населено място престава да съществува. Вероятно заради отношението им към българското население в района те са решили, че не ги чака нищо добро, разпродават имотите си на безценица и се оттеглят заедно с турските войски. Пело поп Михалев, който от 1878 г. до 1894 г. е кмет на Угърчин, се възползва от ситуацията и изкупува изгодно от турците доста земя, която и до днес е общинска собственост и носи приходи на общината.
СЛЕДИ В ПАМЕТТА
Поместеният в юбилейния сборник на читалището от 1936 г. материал "Из миналото на Угърчин" от Никола Русковски, на който не веднъж сме се позовавали, се явява първа част от едно проучване на важни събития от историята на Угърчин. Описаните там събития обаче се отнасят за периода от угърчинската история преди Освобождението - до към 1876 г. За съжаление втората част от проучванията на Н. Русковски не вижда бял свят. Но по-късно те стават част от събраните материали за книгата на Георги и Петко Радоеви със същото име "Из миналото на Угърчин", издадена през 1978 г. Затова при изготвянето на този материал сме използвали информация от пълния текст на книгата на двамата братя, черновите на която се съхраняват в читалището. Отделно използвахме публикации от в. "Друм" и издадената през 2014 г. книжка "Опълченци от Угърчин".
Борислав ПАТАРИНСКИ
