петък, 30 декември 2011 г.
петък, 23 декември 2011 г.
С КОЛЕДНО НАСТРОЕНИЕ
По инициатива на читалището на 17 декември т.г. се състоя общоградско коледно тържество за запалване светлините на коледната елха. Заваля дъжд и празникът бе преместен в залата на читалище "Вълчо Русковски-1894". Тук беше изнесена и концертна програма от състави на читалището, клуба на пенсионера "Цвятко Благоев" и сдружението"Топло сърце". В края на програмата гости от село Дерманци сурвакаха за здраве кмета на общината г-н Валентин Вълчев. Той от своя страна също приветства препълнилите читалищния салон угърчинци и гости на града.
На 21 декември коледари от читалището традиционно посетиха учреждения и фирми в град Угърчин. Гостуваха и на Дома за стари хора. Посетиха също и заседанието на Общинския съвет, където Кмета на общината г-н Вълчев им връчи подаръци. Малко след тях дойдоха и коледари от училището в Лесидрен.
Коледните изяви продължиха и на 22 декември в читалището, където беше отбелязана годишнина от откриването на Компютърната зала към библиотеката при читалище "Вълчо Русковски-1894". Беше изнесена коледна програма от най-редовните посетители на компютърната зала и библиотеката.
Предстои посещение на Дядо Коледа по домовете на 24 декември.
Весело прекарване на празниците!
петък, 9 декември 2011 г.
ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР С ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ
Почти е готов реконструираният с европейски пари център на Угърчин. По-подробно ще разкажем за тази важна за угърчинци придобивка след официалното откриване. Но поради проявения интерес още сега публикуваме няколко снимки.
На гости на прилепите
Двама от танцьорите в юношеския танцов състав на читалището наскоро гостуваха на прилепите в пещерата в местността Скока между Угърчин и Драгана. Прилепите не им обърнаха внимание, защото спят по това време на годината, но пък имаше какво да се види в тази дълга повече от 1 км пещера. Най-красивите й места са трудно достъпни, защото по трасето под земята има водни сифони.
Снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ
Снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ
петък, 25 ноември 2011 г.
УГЬРЧИНСКИЯТ ПЕНТАТОН – КОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
> Има ли нещо общо между репертоара на Бистришките баби, обявени за живо световно културно наследство от ЮНЕСКО, и старинните песнопения на Угърчин?
> Австралийският професор музиколог Джералд Меснер открива лечебна сила в българския песенен фолклор
От някои текстове на угърчински песни личи, че са от прастари времена... Те пренасят през вековете радост или скръб, чувства, които са тлеели в в душите на измъчените от труд селяни. Музиката ги е събирала по тлаки и седенки, по полето или на мегдана, за да изпеят мъката си, да споделят радост и емоции в кръшните хора и ръченици.
Песните са пропити с много лиризъм, разказват за патриархалния бит, обичаите и традициите на местните хора. И макар че техния амбитус е ограничен, все пак притежават голяма колоритност и разнообразие с художествените похвати: мелодика, ритмика и пр. Тази особеност е привлякла вниманието на видни български изследователи - етномузиколози.
Ето какво пише в книгата „Из миналото на Угърчин" авторите Петко и Георги Радоеви, стр.176:
„Музикологът професор Васил Стоин записва и нотира около 100 угърчински народни песни. Особените напеви привличат вниманието и на музиколожката Райна Кацарова - Кукудова, която идва в Угърчин, за да събира и проучва това духовно наследство. Кацарова обръща особено внимание на старинните мотиви в угърчинската песен. Намира, че мелодиите не са изградени върху седемстепенните стълбици (гами), а върху гами от пет тона, наречени в музиката пентатоника. Тази пентатонична основа им придава самобитна мелодия, която е любопитно явление в българската народна песен.
Една от старите угърчински песни
Горе: Вокална група «Цв. Благоев» - Угърчин, 2011
Угърчинските народни песни са тесни по тонов обем. Незнайният творец е изпускал някои от степените на пентатоничната стълбица и е съставил мелодии, често пъти само от два тона, накрая с провикване с определена или неопределена височина. Тези песни са пеели на седенки и тлъки, по копан и жътва, както и на трапеза."
Ц. ШОЙКОВ, П. МУСТАКЕРСКИ,
«Музикални дейци и самодейци от Угърчинския район»,
ДИ «Музика», Сф, 1991
БИСТИШКИТЕ БАБИ ЛЕКУВАТ АВСТРАЛИЙЦИ
Пеенето на Бистришките баби помага на хора да укрепят здравето си в далечна Австралия. Космическите БГ гласове свалят кръвното на хипертоници, вадят загубени души от депресия, изпълват организма с тайнствена сила.
Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Меснер обяснява феномена научно. "Нашето ухо има уникална способност да улавя информационни частици (звуци), която е непосилна за техниката. Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм", обяснява Меснер.
Той изследва многогласието на Шопския край още от 1963 година. Тогава идва в България и случайно се запознава с Бистришките баби. Тази среща преобръща живота му. Пеенето на "бабите" е толкова различно и изумително, че Меснер му посвещава 10 г. от живота си. Защитава дисертация за феномена Бистришки баби, след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство.
Джералд Флориан Меснер споделя, че шопската музика зарежда с енергия. "Мои сънародници вече знаят, че след 10 минути тази музика ги превръща в новородени", не крие удивлението си австралийският изследовател на мистичното.
Проучвайки митовете на различните езотерични традиции, Меснер все повече се убеждава, че музиката е завещана на човека някъде от горе. И който се докосне до тайните на звука, ще опознае тайните на цялата Вселена.
Той е открил, че майката на всички музики се съхранява в шопското пеене на Бистришките баби. Неин автор вероятно е самият създател, защото в полутоновете, които Меснер нарича "интерферентна диафония", се пази информация за сътворението на света. По думите му всичко, което съществува, има честотна база. Това се доказва и от квантовата физика. Древни митове за създаването на света също подчертават честотната база на природата.
Бистришките баби, 2009
"Както повечето образци на нематериалната култура, началото на феномена "архаична полифония" се губи толкова далеч в миналото, че не може да бъде точно датиран, но със сигурност принадлежи към предхристиянските култури.
Бистришките баби са последните носители на тази традиция, за които песните и ритуалите са част от ежедневния им живот. Песните им изобилстват с остри дисонансни звукосъчетания и поразяват с трудната вокална техника, която не може да бъде изучена в никое музикално училище. Интонацията е чужда за западната диатоника. Изпълненията им отварят пред нас прозорец към някаква много стара и много висока, но още недостатъчно изследвана музикална култура", убеден е Меснер.
Източник: В.»СТАНДАРТ»
Какво ли би казал проф. Джералд Меснер за старинните угърчински песнопения? Може би трябва първо да ги чуе. Да си припомним, че корените на селището се крият в далечните праисторически и тракийски времена.
Подготвил публикацията:
Георги-Момчил ПОПОВ
понеделник, 21 ноември 2011 г.
На събора в Катунец
На 18 ноември танцовият състав "Фаворит"при читалището заедно с вокалната група при клуба на пенсионера "Цвятко Благоев" в Угърчин и певицата Емилия Димитрова участваха в откриването на събора на село Катунец. Публиката остана приятно изненадана от изнесената програма, която продължи повече от час. Участниците бяха възнаградени с бурни аплодисменти и получиха покана за нова среща напролет.
вторник, 15 ноември 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)