четвъртък, 28 юли 2011 г.

МАРГАРИТА И ЛЕТЯЩИЯТ МОМЪК


Легенда «МАРГАРЕЦ» 2

Било много отдавна. Край устието на дерето Грешки дол имало кладенец. Южно от него се издигал широк хълм, обраснал с дървета и храсти. В самотна колиба живеел латинец и красивата му дъщеря Маргарита. Кладенчето е било страшилище за местното население, защото се е вярвало, че от него излизали змейове, вили и самовили.

Минали много години... Хълмът станал градина. От леторастите на една лозница населението вкоренило и засадило целия хълм с лозя. Станали чудни лозя. Населението всяка есен беряло жълтото като кехлибар грозде, от което всеки стопанин наливал по бадън (бъчва) хубаво домашно вино.

В помощ на баща си била и Маргарита. По цял ден работела на лозята на баща си. Старият латинец бил мераклия лозар. Направил си маза близо до кладенчето и в нея държал виното си, което с дървени пахари продавал на местното население.

При Маргарита идвал нейният избраник. Момъкът бил красив, а дрехите му лъщели като слънце. Между високите лозници те се любували един на друг. Времето течало, а красивият момък непрестанно идвал при Маргарита. Хората подозрително и мълчаливо гледали непознатия момък.

Един есенен ден по гроздобер, когато двамата влюбени били заедно в лозята, се извила силна вихрушка и над хълма се спуснал черен облак. Светещият момък-змей прегърнал в обятията си своята любима и я понесъл заедно с облака. Дълго време летели над високите баири по долината на Лепетура, а колибарите се маели и чудели какво е чудо станало, но били безпомощни да спасят девойката.

Облакът се заспускал към кладенчето, затрещели светкавици и момъкът-змей заедно с девойката потънали завинаги в кладенчето.

Дълго бащата чакал дъщеря си и от мъка се пропил и умрял.

За да не се забрави красивата девойка, селяните нарекли хълма Маргарец, който и до сега носи това име. А изоставеното и разбито кладенче много по-късно било поправено и му казвали „Латинското кладенче", което име носи и сега. Ако и сега разгърнете храстите и тревата до него, ще видите зид в брега - това е от мазата на стария латинец. Мръкне ли се, никой не смей да мине край кладенеца – тук е змейско свърталище.

Записали: Братя РАДОЕВИ
Горе: Никола Кожухаров – Мене ме,мамо,змей люби,1922,НХГ

Няма коментари:

Публикуване на коментар