В спомените на поп Петко и поп Михал е отделено специално място на срещите им с Левски в Угърчин
Важни събития в историята на Угърчин, част 7
Християнството като религия е било широко разпространено по нашите земи още по времето на Втората българска държава. Преди нахлуването на турците в землището на Угърчин е имало манастир в местността Калугерица, за което говори и самото име на тази местност. Освен това на юг от Угърчин, на границата между угърчинското и микренското землище допреди 70 години са личали останки от друг манастир. До нас е достигнало преданието, че е носел името на Света Петка. Нейното име носи и настоящият църковен храм в Угърчин.
В мрачните години на петвековното турско иго християнските владици и свещеници са били подчинени на гръцкия патриарх в Цариград и гърците са доминирали при разпространението на християнството по нашите земи. От падането ни под османска власт в края на XIVвек до средата на ХIХ век християнството сред населението на Угърчин е било слабо разпространено и ако го е имало, то често е било премесено с различни суеверия. Тук не е имало църковен храм. Религиозни обреди се изпълнявали обикновено по време на големи празници от дохождащи от Тетевен или други съседни населени места свещеници. На старото игрище/където се играели хора/, срещу Патаринската махала, имало нарочно забит четвъртит обреден камък, наречен черковния камък. Там, прихождащите свещеници извършвали религиозните обреди под импровизирана палатка от черги. Понякога идването на свещениците доста се забавяло и някои от новородените деца прохождали, докато дойдел ред да ги кръстят.
Между 1830 г. и 1835 г. Георги Петков от Угърчин, който бил женен за дъщерята на поп Марин от с. Малка Желязна, бил "упопен" и станал първият свещеник от Угърчин. По-късно неговият син Петко, който през 1847-48 г. учи в Ловеч при Петко Славейков, също е ръкоположен за свещеник през 1854 г. Междувременно през 1852 г. от с. Малка Желязна в Угърчин се преселва поп Михал Колев Михов. Тук той започнал да се нарича Михал Войниковски. Между двамата свещеници се установили приятелски отношения не само заради религиозната им служба. Допаднали си и като характери.Извън църковните дела не били чужди на тежненията на българите към свобода. Те станали и най-доверените хора на Левски, когато идвал в Угърчин.
През 1852 г. в Ловеч за първи път българин е назначен за владика - Иларион Ловчански, до тогава владиците били все гърци. Той заработил за религиозното и просветно издигане на епархията. Обикалял селата и насърчавал народа да строи църкви и отваря училища. В Угърчин идвал няколко пъти и убеждавал хората да построят църква. Противопоставял му се кмета Стайко чорбаджи, който бил слабо грамотен и не искал да си разваля отношенията с турците. Но Иларион Ловчански след няколко идвания в Угърчин успял да привлече на своя страна и свещениците поп Георги, поп Петко и поп Михал и немалко угърчинци. Стайко чорбаджи вече не можел да се противи. Скоро се разболял и починал. Владиката оставил за църковен настоятел Пено Патарински. Нему и на свещениците поръчал да организират населението и започнат построяването на църква. Градежът на църквата се извършил за около година време и в него взели участие немалко угърчинци, като всеки помагал според възможностите си. През 1866 г. църквата била построена, а на следващата година - осветена.
Църквата не била голяма. Тя се намирала на горния площад, малко пред и встрани от сегашната спортна зала. Изградили я от камък и я покрили с плочи от син пясъчник. Нямала кубе. Турците не разрешавали да се изграждат кубета, за да не се поставят камбани, биенето на които придавало голяма тържественост на литургиите. Новосъградената църква била вкопана на четири стъпала в земята, за да не изглежда твърде внушително външно, което би дразнило турците. Вместо камбана на намираща се наблизо черница окачили клепало, което биели, за да събират богомолците.
Наименували църквата "Света Петка". Името на тази българска светица тук се почитало от векове, още от предците ни по време на Втората българска държава. Тя била считана за покровителка на Угърчин.
Горният площад на Угърчин преди построяване на спортната зала. Според Никола Русковски първият църковен храм се е намирал на мястото, вдясно от високата къща.
В началото нямало много желаещи да посещават новооткрития храм. Налагало се кеята в неделен ден да се изкачи на хълма Бели камък, върху който тогава не е имало гора, и от там, провиквайки се, подканял богомолците да отидат на църква или пък обикалял от къща на къща да ги призове в храма. След време хората свикнали и църквата започнала да се пълни.
След решаването на църковния въпрос през 1872 г. станало по-лесно да се извършват богослужения. По това време епископският престол заел Дионисий. Той посетил и Угърчин. Идвайки от Торос той бил посрещнат още на около 2 км от Угърчин при Игнатовските колиби от голямо множество от населението. Сред посрещачите били и 40-те ученици на даскал Иван Колев, които пеели църковни песни.
В спомените на поп Петко и поп Михал е отделено специално място на срещите им с Левски в Угърчин. Поп Михал разказва, че на Петковден 1872 г. Апостола бил в Угърчин заедно със свой сподвижник. Били облечени като монаси и официално заявили, че събират помощи за Троянския манастир. Но тук те били и по комитетски дела. На тържествената литургия в църквата Левски пял великолепно. Угърчинци останали възхитени от този рус монах. Но само двамата свещеници знаели, че това е Васил Левски.
Свещеник Петко поп Георгиев/с бялата брада/ с фамилията си.
Три години и половина по-късно, през пролетта на 1876 г., след потушаване на Априлското въстание в Ново село, през Угърчин минали част от башибозука и черкезите, участвали в жестокото му потушаване. Озверели те се нахвърлили върху църковния храм и го опустошили. След две години дошло Освобождението и помен не останал от тези злодеи, но минали още четири години преди да се съгради нов храм недалече от първия. И тогава, през 1882 г., за пръв път се чува звънът на църковната камбана в свободния вече Угърчин.
При написването на този материал беше използвана информация от юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г., текстове от в. "Друм" и книгата "Из миналото на Угърчин" на Георги и Петко Радоеви, документалният разказ "Белият япанджак" на Павел Павлов в книжката "Левски в Угърчин" и приложения към книгата "Рой пищова" на Петко Еков.
Горе: Паметната плоча, открита на мястото на първия църковен храм в Угърчин, където е служил и Левски.
