събота, 31 август 2013 г.

МИГОВЕ ОТ "ЧЕРНИ ВИТ"- 2013

Миналата неделя в село Черни Вит край Тетевен се състоя фолклорният събор „От Тимок до Вит”. Читалищни самодейци - танцьори от юношеската танцова формация за пореден път представиха успешно и с много плам пред публика и жури нашите ритмични угърчински хора.
 
 
 

понеделник, 26 август 2013 г.

РАЗБОЙНИКЪТ ДОНКО, 1922

Скоро ни попадна любопитна "вест" във вестник отпреди 90 години. Опитахме се да научим нещо повече, но не успяхме... Нямаме данни за такъв човек. Но е интересен шрих от историята и някой може и да знае нещо повече, все пак. Съобщението от 1922 година:

"Участниците в разбойническата банда, която по-миналата година извърши много обири и грабежи в Троянския балкан и по шосето Троян - Ловеч. Главатар на бандата е бил Донко Диков (х) от село Угърчин, Ловчанско, осъден сега на доживотен затвор."

вторник, 13 август 2013 г.

1939: СЕЛО УГЪРЧИН, НАЙ-ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО СЕЛО

10 000 селско колибарско население и 130 000 декари земя; 30 000 добитък – крави, кози, овце; 200 000 кг. износ на сушени сливи.
Бъдещият град – връзката между Луковитска и Ловешка околии


На средата, почти на границата между Ловешка и Луковитска околии, се намира най-голямото село в България – селото Угърчин, с десетхилядно селско население. Три четвърти от населението е пръснато по колиби, които отстоят от центъра на селото по на 5 километра дължина.
Угърчинската селска община /заедно със с. Драгана/ има близо 2 000 земеделски стопанства, от които само на с. Угърчин – 1 800.
Основният поминък на населението е земеделието. Земеделската площ на с. Угърчин обхваща 130 000 декара земя, от които 100 000 декара са на частни стопани, а 30 000 декара общински имоти. От частните земеделски стопанства се стопанисват 60 000 декара работна земя ниви и 40 000 декара гори. Общината владее и стопанисва 16 000 декара пасбища, 10 000 декара гори и 4 000 декара  други общински имоти.
Скотовъдството е добре развито в с. Угърчин – с 16 000 овце, 3 000 крави и 6 000 кози.
_____
Статия, публикувана в излизащия в София седмичник "Вечеръ". От 25 декември 1939 г. Автор е тогавашният народен представител Петър Думанов.
Овощарството също е добре развито – над 3 000 декара овощни градини. Много добре се развива и вирее сливата. Създават се и сортове овощни градини. Селото Угърчин изнася над 200 000 кг. Сушени сливи. В селото се създават модерни пещи. Образцова сушилня и пещ е създал добрият стопанин и търговец на селото Илия Кочев.
 Общината има реален бюджет от 4 300 000 лева – приходите и разходите се покриват.Дълговете на общината са незначителни – към 250 000 лева по кооперативния строеж на основното училище и към 350 000 лева към популярна банка по строежа на общинския дом, театъра и читалището – най-голямата обществена сграда в селото. В общинския бюджет са легнали за разрешение и строеж следните мероприятия и сроежи: 1. постройката на училище с 9 класни стаи; 2.постройката на общински обор за 8 разплодници; 3. постройката на моста на река Каменка, приток на р. Вит.
Селото е електрифицирано от синдиката„Златна панега” – Луковит, който синдикат е разлял своята енергия най-изобилно по съседните на Луковитската околия села от Плевенска, Ловчанска и др. околии.
 Голяма нужда и жизнена необходимост за с. Угърчин – това е час по-скорошното му водоснабдяване, към което трябва да бъде насочена строителната и благоустройствена политика на общината и населението.
 Културният живот на с. Угърчин е активен. Местното читалище „Светлина” развива трескава културно – просветна деятелност. В селото има добре обзаведено кино. Народният университет изнася многобройни сказки. Начело на културния живот стои местното учителство, със своите представители: дирекорът на гиманзията г-н Чолашки, средищният директор г-н Данчев, главният учител г-н Петков, учителя г-н Хр. Барабов и г-н Бежановски, гимназиален учител.
Професионалният живот е активен, оживен. В селото живее нормален организационен живот земеделско-стопанска органиация, начело с младия общественик г-н Колю Лалев, бивш кмет на селото, която организация обединява усилията на  1 200 стопани земеделци. Над 200 занаятчии също са организирани под председателството на просветния занаятчия г-н Ст. Балабанов. Работниците имат стегната организация с 300 души членуващи земеделски работници. Начело на организацията стоят работническите дейци: Найден Стефанов, Милко Петров, Никола Дончев. Начело на търговската организация са застанали Крум Петков, Д. Цолов, Петко Печев, Гечо Цачев, Илия Кочев и др.
 В с. Угърчин има силно развито говедовъдно дружество, начело на което е застанал стопанският деятел Лазар Ненов, общински съветник. Популярната банка също е в добър стопански живот с директора Моно Колев.
 От 8 години насам селото не помни да е продавана селска вещ за данъци!


Село Угърчин е седалище на медицински участък, завеждан от д-р К. Атанасов. От 30 години Угърчин се радва на третостепенна държавна болница. Тя, макар и с малко легла – около 30, биде оставена напоследък като клон от Ловешката болница. За в бъдеще, в бюджета на главна дирекция на народното здраве са направени постъпки, болницата, да си остане като държавна със свой самостоятелен бюджет и като държавна болница.
 Голяма нужда за селото е преобръщането на досега съществуващото земеделско допълнително училище в Практическо земеделско училище. И затова се правят сериозни постъпки. Просветният и културен агроном, стоящ на чело на училището г-н П. Попов ще съумее да разшири просветната деятелност на училището, за да обхване то най-малко 50 питомци, за да даде възможност на угърчинската младеж да получи солидно практическо образование.
Угърчин е много сериозен обект за държавен  разсадник, като най – голямо земеделско-стопанско село на само в околията, но и в областта. На закрития държавен разсадник в Ловеч – мястото му е само в Угърчин и голяма неправда ще се извърши спрямо икономическите интереси на това будно земеделско стопанско село, ако бъде пренебрегнато в това отношение.

Време е,  това важно стопанско село толкова занемарено в миналото, вследствие на острите и люти партизански борби, които се водеха и изтощаваха неговите стопански сокове, да стане обект за едно правилно и обективно задоволяване на неговите действителни стопански и културно-социални нужди.
Угърчин е пренебрегнато и в друго отношение – то с право и със своето 10-хилядно население трябва по подобие на Кнежа, Перник, Червен бряг да бъде признато за град, което ще импулира това важно стопанско огнище към нов икономически и културен живот.

Петър ДУМАНОВ
25.12.1939