понеделник, 25 април 2011 г.

Цветница - 2011

Групата за автентичен фолклор към читалището на 16 април представи обичая "Лазаруване". Накичените с цветя момичета посетиха фирми и учреждения в Угърчин, Общината и старческия дом. Навсякъде бяха посрещнати с радост и усмивки.






"Из миналото на Угърчин" - архивни снимки

  
Каменни брадви, намерени в землището на Угърчин

Медни брадви и фибула

Воденица с един долап

 
Комитата Енчо Стоянов Пачаръжки

 
Кочовска задруга (голяма патриархална фамилия) - 1920 г.

 
 Стар геран край Угърчин

Колиба отпреди 1878 г.

 
Къщата на дядо Недялко Пастухов. През 1850 г. на горния етаж било училището

Васил Стоянов Джабарски - комита и опълченец


Коледари

Приготовление на храна за оброк


Угърчинската група за народна музика при Радио София - 1950 г.

 
Напиване на вода - "Водици", Йордановден, Угърчин 1939 г. 
"Из миналото на Угърчин"


Гърмежи и писъци в театрото, 1900

Би попитал някой: ами доходите от представленията къде отиваха? Тия доходи бяха съвсем нищожни, защото и цените на входните билети бяха извънредно ниски: І място – 60 ст., ІІ – 40 ст. и ІІІ – 20 стотинки. При равносметката след представленията рядко се получаваше някоя по-крупна сума. Дори, имало е случаи че разходът е превишавал прихода. Така напр , спомням си, че при даването на драмата „Стефан Караджа”, разходът бе повече от прихода, защото за да бъде по-ефектно представленинето, трябваше при възпроизвеждане на фиктивните бойни сцени да се изхарчи едно по-голямо количество барут и кабзи.
От честата и силна стрелба на сцената, от големия барутен дим нищо не се виждаше. От силните гърмежи сцената се тресеше, публиката изпадаше в ужас, децата пищяха, а майките се вайкаха. Лицата на някои от участниците бяха обгорени и насмалко щеше да се подпали и сцената. На другия ден селяните си говореха, какво, че четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитра при действетелното им сражение с турците в балкана те не са потрошили и толкова „джепане”, колкото е изхарчено на Угърчинската сцена.

Из спомените на
Петко Владов
един от основателите, 1936

"Свободна България", художник Георги Данчов - Зографина, около 1890 г.

От стари ора предания, предаваме го и днеска...

ЛЕГЕНДА МАРГАРЕЦ

Преди много години на тая местност е преминала много силна буря или циклон. Като със пренесоа пъшки от лозови семена. Там са поникнали пръчки лозови. Тези хора, които са живеели покрай тази месност, съ ги видели тези растения и почнале да ги ядат. Видели щото са хранителни.

На тази местност имало една девойка на име Марга..Тя като ходела на лозе сама, се залюбва със един змей. Тя го виждала, а хората, които ходели с нея, не го виждат. И казва: той ми е любовник. Там имало и едно латинско село на тази местност и сега още има едно кладенче. Се нарича Латинското кладенче. И оттогава този връх се нарича Маргарец.

Мноо хора в онова време са ходеле заран и са седеле Марга кат идва, да видат този змей и са го наричали Хвъркат змей. Ни са вижда. Само излаза като светулките, на тласъци, и са скрива. Марга е живяла около деведесе години по предания на стари хора. И оттогия местността си остая със същото име - Маргарец.


Записали: Борислав Патарински и
Георги - Момчил Попов
, 1981 г.
Разказал: дядо Колю Бояджиев, 80 годишен
(Записът е правен на магнетофон и не е обработван литературно, за да бъде съхранен автентичния говор на народния разказвач)

Общински пролетен празник 2011

На традиционния общински пролетен празник на читалищната сцена се изявиха групи от читалищата във селата Лесидрен, Кирчево, Голец, Микре, Каленик, Славщица и Драгана. Освен с читалищни групи, Угърчин беше представен на сцената и от изпълнения на детски състави при ОДЗ - Угърчин  и СОУ "Св. Св. Кирил и Методий". Атрактивната програма на приятелското читалище от с. Смоляновци - обл. Монтана, продължи два часа и половина и донесе много емоции на зрителите.

 
 

Библиотеката ни е още по-стара, от 1889 г.

Библиотеката на Угърчин е създадена през 1889 г. от местните учители. Факсимилето показва оригиналния документ от 1901г., който удостоверява културното събитие. На снимката под него са учителите в Угърчин по това време.

Още през 1894 г. се намериха хора и заработиха за културното издигане

 
 
Из юбилейния сборник на читалището от 1936г.

неделя, 24 април 2011 г.

Къде се намира Угърчин?

Град Угърчин е разположен в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км. западно от гр. Ловеч и 28 км. източно от гр. Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток — Високата могила (Чукара), от север — Бели камък, Средно бърдо и Забити камък и от запад — Голи рът и Чуката.

Намира се на 330 м надморска височина.


Площта на града е 1863 дка, на землището — 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, от 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север Катунец, Орляне, Каленик, Радювене, на изток Микре, на юг Сопот и Славщица, на запад Торос, Дерманци и на северозапад от Ъглен и Драгана.

През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на две половини — източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.

Центърът на гр. Угърчин