сряда, 29 октомври 2014 г.

КЪМ КАТУНЕЦ – БЕЗ ТОК, ПОД МОКЪР СНЯГ

 
Както се беше изпролетило времето допреди седмица, така изведнъж се обърна на зима на 25 октомври. С тежък, мокър сняг, изпочупени клони на дърветата и прекъснати жици.

По-голямата част от Угърчин остана без ток над 24 часа. В съботната вечер замъждукаха свещи по къщите, снегът продължаваше да вали и загубили всякаква връзка с външния свят се надявахме повече на Господ, отколкото на ЧЕЗ, поне на следващия ден да имаме ток.
Защото в 11 часа в неделя танцовият състав на читалището ни трябваше да участва в празника на  Катунец и откриване на новоремонтираната читалищна сграда в селото.

Промушвайки се под натежалите от мокър сняг клони стигнахме с жълтия училищен автобус до селото. Електричество и там нямаше, но пък ни включиха агрегат за ток. След водосвета и словата на кмета Ценко Николов зазвуча музиката и нашите танцьори започнаха да играят на обновената читалищна сцена. Над 150 катунчани и гости присъстваха в салона.

Веселбата започна напук на снега  и студеното време навън. А танцьорите ни, след като изпълниха програмата си, бяха нагостени с катунчанска чорба и яхния, приготвена лично от кмета. После пак играха заедно с другите участници в празника.
Когато се прибрахме в Угърчин, токът вече беше дошъл и всичко се връщаше към нормалния начин на живот.  Всеки от участниците обаче щеше да запази траен спомен за този празник, проведен в необичайни, екстремни условия, напук на зимата, която се появи изневиделица в края на октомври.
 
 
 

Текст и снимки:
Б. ПАТАРИНСКИ

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

ОКТОВМРИЙСКИ ЛЮЛЯЦИ

Напоследък политиката и природата се объркаха. Покрай тях и народът. Но думата ни е за природата. След топлата зима и дъждовната пролет, дойде лятото. С малко слънце и много дъжд. Само август се напъна да изглежда по-летен. А комбайните жънаха жито чак до началото на септември. Наложи се и вериги да им слагат, за да не затъват до осите в калта. Септември също се представи "добре" - паднаха над 100 литра дъжд на квадратен метър. Чак октомври ни дари с повече слънце. И... люлякът цъфна. Покрай него - и други дървета, като вишните например. А онова малко беличко цвете на една от снимките вече ви го показвахме веднъж през януари. Само жълтото цвете е типично есенно. И всичките тези снимки са направени на 15.10.2014 г. Някои вещаят люта зима, а други - напротив.Трети пък твърдят, че растенията просто са се объркали след толкова много дъжд и са приели топлите октомврийски дни за пролетни. Та затова и цъфнаха. Кой знае... Но каквото и да е, нека се порадваме на люляка и вдъхнем с пълни гърди от аромата му преди да е паднал първият сняг. Защото едва ли ще дочакаме зрели череши по Коледа...