петък, 25 ноември 2011 г.

УГЬРЧИНСКИЯТ ПЕНТАТОН – КОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

> Има ли нещо общо между репертоара на Бистришките баби, обявени за живо световно културно наследство от ЮНЕСКО, и старинните песнопения на Угърчин?
> Австралийският професор музиколог Джералд Меснер открива лечебна сила в българския песенен фолклор

От някои текстове на угърчински песни личи, че са от прастари времена... Те пренасят през вековете  радост или скръб, чувства, които са тлеели в  в душите на измъчените от труд селяни. Музиката ги е събирала по тлаки и седенки, по полето или на мегдана, за да изпеят мъката си, да споделят радост и емоции в кръшните хора и ръченици.

Песните са пропити с много лиризъм, разказват за патриархалния бит, обичаите и традициите на местните хора. И макар че техния амбитус е ограничен, все пак притежават голяма колоритност и разнообразие с художествените похвати: мелодика, ритмика и пр. Тази особеност е привлякла вниманието на видни български изследователи - етномузиколози.

Ето какво пише в книгата „Из миналото на Угърчин" авторите Петко и Георги Радоеви, стр.176:

„Музикологът професор Васил Стоин записва и нотира около 100 угърчински народни песни. Особените напеви привличат вниманието и на музиколожката Райна Кацарова - Кукудова, която идва в Угърчин, за да събира и проучва това духовно наследство. Кацарова обръща особено внимание на старинните мотиви в угърчинската песен. Намира, че мелодиите не са изградени върху седемстепенните стълбици (гами), а върху гами от пет тона, наречени в музиката пентатоника. Тази пентатонична основа им придава самобитна мелодия, която е любопитно явление в българската народна песен.

Една от старите угърчински песни
Горе: Вокална група «Цв. Благоев» - Угърчин, 2011
Угърчинските народни песни са тесни по тонов обем. Незнайният творец е изпускал някои от степените на пентатоничната стълбица и е съставил мелодии, често пъти само от два тона, накрая с провикване с определена или неопределена височина. Тези песни са пеели на седенки и тлъки, по копан и жътва, както и на трапеза."

Ц. ШОЙКОВ, П. МУСТАКЕРСКИ,
«Музикални дейци и самодейци от Угърчинския район»,
ДИ «Музика», Сф, 1991


БИСТИШКИТЕ БАБИ ЛЕКУВАТ АВСТРАЛИЙЦИ

Пеенето на Бистришките баби помага на хора да укрепят здравето си в далечна Австралия. Космическите БГ гласове свалят кръвното на хипертоници, вадят загубени души от депресия, изпълват организма с тайнствена сила.

Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Меснер обяснява феномена научно. "Нашето ухо има уникална способност да улавя информационни частици (звуци), която е непосилна за техниката. Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм", обяснява Меснер.

Той изследва многогласието на Шопския край още от 1963 година. Тогава идва в България и случайно се запознава с Бистришките баби. Тази среща преобръща живота му. Пеенето на "бабите" е толкова различно и изумително, че Меснер му посвещава 10 г. от живота си. Защитава дисертация за феномена Бистришки баби, след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство.

Джералд Флориан Меснер споделя, че шопската музика зарежда с енергия. "Мои сънародници вече знаят, че след 10 минути тази музика ги превръща в новородени", не крие удивлението си австралийският изследовател на мистичното.

Проучвайки митовете на различните езотерични традиции, Меснер все повече се убеждава, че музиката е завещана на човека някъде от горе. И който се докосне до тайните на звука, ще опознае тайните на цялата Вселена.

Той е открил, че майката на всички музики се съхранява в шопското пеене на Бистришките баби. Неин автор вероятно е самият създател, защото в полутоновете, които Меснер нарича "интерферентна диафония", се пази информация за сътворението на света. По думите му всичко, което съществува, има честотна база. Това се доказва и от квантовата физика. Древни митове за създаването на света също подчертават честотната база на природата.


Бистришките баби, 2009

"Както повечето образци на нематериалната култура, началото на феномена "архаична полифония" се губи толкова далеч в миналото, че не може да бъде точно датиран, но със сигурност принадлежи към предхристиянските култури.

Бистришките баби са последните носители на тази традиция, за които песните и ритуалите са част от ежедневния им живот. Песните им изобилстват с остри дисонансни звукосъчетания и поразяват с трудната вокална техника, която не може да бъде изучена в никое музикално училище. Интонацията е чужда за западната диатоника. Изпълненията им отварят пред нас прозорец към някаква много стара и много висока, но още недостатъчно изследвана музикална култура", убеден е Меснер.

Източник: В.»СТАНДАРТ»
Какво ли би казал проф. Джералд Меснер за старинните угърчински песнопения? Може би трябва първо да ги чуе. Да си припомним, че корените на селището се крият в далечните праисторически и тракийски времена.

Подготвил публикацията:
Георги-Момчил ПОПОВ

понеделник, 21 ноември 2011 г.

На събора в Катунец

На 18 ноември танцовият състав "Фаворит"при читалището заедно с вокалната група при клуба на пенсионера "Цвятко Благоев" в Угърчин и певицата Емилия Димитрова участваха в откриването на събора на село Катунец. Публиката остана приятно изненадана от изнесената програма, която продължи повече от час. Участниците бяха възнаградени с бурни аплодисменти и получиха покана за нова среща напролет.

 
 

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

На гости в Слатина

На 4 ноември юношеският танцов състав и танцов състав "Фаворит" при читалището в Угърчин взеха участие в организирания от Народно читалище "Просвета-1901" за първи път в село Слатина, Ловешко, фестивал на народното творчество "На есен в Слатина".
Те спечелиха заслужените овации на публиката с изпълненията си. Освен това Емилия Димитрова изпълни две песни , в танцов съпровод на момичета от юношеския състав . Тези песни напомниха за най-добрите години на българската естрадна песен. Награда за доброто представяне на нашите изпълнители беше малка сувенирна гайда с китка. А нашият подарък за 110-годишнината на читалище "Просвета-1901" беше картина с препускащи коне.




петък, 4 ноември 2011 г.

Празнична вечер за Деня на народните будители

Денят на народните будители – 1 ноември, е празник и на НЧ "Вълчо Русковски -1894" - Угърчин. Двата повода събраха на празнична  вечер всички самодейци към читалището. Това съвпадна и с годишнината от създаване на танцова формация "Фаворит".