четвъртък, 2 ноември 2017 г.

НА БЕЛИ КАМЪК ГРЪМНАЛА ПУШКА - 1877

 
КАК УГЪРЧИН СЕ ОСВОБОДИ ОТ "ОСМАНСКОТО ПРИСЪСТВИЕ"

Не са много източниците, от които бихме могли да научим как Угърчин се е освободил от така нареченото "османско присъствие" по нашите земи. Един такъв източник, с който разполагаме, е пълният текст на книгата на братята Георги и Петко Радоеви "Из миналото на Угърчин". Това, за което ще ви разкажем не бихте могли да го прочетете в издадената от братята през 1977 г. книга със същото заглавие  и която я има в много угърчински домове. Просто защото книгата е три пъти по-малка по обем от първоначалния текст, предложен на издателството на Отечествения фронт, където е отпечатана. Освен този текст,  използваме и някои други източници, като юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г., том 4 на "Известия" на Регионалния исторически музей в Габрово от 2016 г. и др.

В израза "османско присъствие" влагаме голяма доза ирония, защото  от запазените в книгата на братя Радоеви спомени на съвременници изобщо не става дума за някакво мирно съжителство и рахатлък /благополучие/ между българи и турци, както го  представят някои историци. В Угърчин през 1877 г. на тормоз от турците са подложени  стотици българи, а около 20 човека просто са убити. Но това се е случвало  не само през тази година, а и много пъти през петте "златни" века османско иго. Стигнало се  през 1594-95 г., заради постоянен тормоз, угърчинци колективно да се изселят в Румъния, а Угърчин е бил пред пълно изчезване като населено място, както  съседните села Каменица и Батово. Но отново се възраждал и през 1877 г. населението му било  около 3300 души, една малка част от които - турци. Отделно е имало и турско село на 10 км северно от Угърчин, наречено махала Угърчин, с население около 500 души и кмет с името Шукри.  След Освобождението, заради голямата "любов" към тях, турците от тази "махала" побързали да се изселят от нашите земи.

Но преди да разкажем за кървавите августовски дни на 1877 г., ще се спрем в няколко реда на някои предшестващи събития.

ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКОТО ВРЕМЕ
В края на 50-те години на 19 век в Угърчин се заселил тетевенецът Райко Горански, заедно със синовете си Христо и Аврам. Открили бояджийница и дюкян. Обикаляли целия район, за да се снабдяват с материали и за да продават продукцията си. Но в същото време произвеждали патрони, с които снабдявали революционните комитети. Обучавали и младежи как да боравят с оръжие. Двадесет години останали в Угърчин.

По онова време даскали от Троян учели учениците в училището на революционни песни. А Левски нееднократно идвал в Угърчин и освен че пял на Петковден в църквата предрешен като монах, е вършил и "някаква" друга работа. Вероятно се е срещал с братята Горански и други хора по комитетски дела, но не е ходил при кмета да си подпечати командировъчно, нито е давал отчет за работата си на аянина Алил Карамустафа. Защото според актуалната днешна евроатлантическа терминология той се е занимавал с терористична дейност против Османската империя.

През бунтовната 1876 г., след потушаване на въстанието в Ново село, част от озверелия башибозук минава през Угърчин. Опустошили църквата и опожарили дюкяна на братята Горански. През същата година, прогонени от Сърбия, турски части минали край Угърчин по долината на река Света на път за Ловеч и накарали местните хора да ги носят яздейки ги. А Нино Райновски, заради такова яздене набил едно момче турчин и избягал в Румъния при хъшовете. После той станал един от десетте угърчинци опълченци.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Идва 1877 г. И на 12 април става това, което всички очакват - Русия обявява война на Османската империя. Румъния се включва във войната на страната на Русия. Шест хиляди българи се записват в опълчението. Скоро и самата война започва. Руските войски минават през Дунав и започват своята освободителна мисия. Турците беснеят и избиват хиляди мирни хора, отстъпвайки под натиска на освободителите.

Дочул за предстоящата война, бунтарят даскал Иван Тодоров приключил по-рано учебната година в Угърчин и тръгнал пеш за Ловеч. Край Бальовското езеро го настигнали турци. Убили го, а отрязаната му глава закачили на едно дърво.
През август руснаците превзели Ловеч. Новината достигнала и до Угърчин. Уплашени от очаквани издевателства на турците, много угърчинци с децата и най-необходимото тръгнали да търсят спасение в Ловеч. Други се скрили в околните гори.

В кошарата на дядо Вътю Спахийски, която се намирала на няколко километра южно от Угърчин, се скрили тридесетина мъже. За да се нахранят, заклали една свиня. Но когато започнали да я пърлят, димът привлякъл вниманието на двама турци кърсердари, които идвали откъм Сопот. Мъжете забелязали турците. Някои от тях предложили да бягат, а други - да убият кърсердарите. Но дядо Нешо Геновски - Арабаджията настоял да си стоят мирно и кротко. Когато обаче въоръжените турци нахълтали в кошарата, казали, че ще бъдат освободени само тези, които могат да се откупят с пари. И започнали кърсердарите да извикват един по един мъжете. Тези, които имали пари да се откупят освободили, съмнителните връзвали на едно въже, а останалите просто убивали.

Първа жертва на турците станал дядо Нешо - Арабаджията. След него убили Цеко и Цачо Спахийски и Бочо Ст. Кисовски. Повече от 10-15 мъже от Геновци и Вълевци, между които и Трифон Бендовски, също били убити. Пощадили Данчо Щапата, който бил все още момче.

В създалата се суматоха Радю Гавалкин, Колю Геновски и още десетина мъже пробили тънката стена на кошарата от задната й страна и избягали.
Турците повели останалите живи мъже към Угърчин. По пътя съсекли Стойчо Даковски и Иван Спахийски. Последният бил оставен на пътя недоубит. Той оцелял, но останал за цял живот сакат. Когато стигнали в Угърчин, спрели пред къщата на Ботю Драгнев. И тогава на Бели камък гръмнала пушка. Конят на единия от турците се изплашил и той го изпуснал. Ботю Драгнев извикал, че това са руснаците.Създала се суматоха. Кърсердарите вече не били бабаитите отпреди гърмежа. Това помогнало на останалите мъже да се спасят.
По същото време други турци убиват воденичаря Ботю Гергански и го хвърлят в керепа на воденицата му.

Сред бягащите към Ловеч били семействата на поп Петко и Мирчо Радоев Патарински. Те тръгнали по долината на река Света, но попаднали на оттеглящи се от Ловеч турци, които започнали да стрелят по тях. Опитали да се скрият в чифлика на Амет ага, който бил мобилизиран. Кадъната Джемала ги познавала и  решила да им помогне, но в това време дошли кърсердаринът Кара Усин Абаза и пандуринът Дели Мустафа. Те вързали мъжете и ги повели обратно към Угърчин, за да получат откуп. Отишли първо на колибата на Мирчо Патарински. Той им дал каквото имал, но турците не били доволни и го застреляли. Когато стигнали в Угърчин пред къщата на поп Петко той извадил пари и им дал, но турците поискали още. Попът влязъл в обора при биволите, но те изплашени от чуждите хора хукнали навън. Турците накарали поп Петко да върне биволите, защото и те влизали в плячката им. Попът се възползвал от това и когато излязъл на улицата избягал към реката, където срещнал криещият се поп Михал. Двамата, след няколко дни премеждия, успели да се доберат до Ловеч и там открили близките на поп Петко и Мирчо Патарински.

По това време в района на Угърчин и съседните села действала четата на Илю войвода, която събира разузнавателна информация за руснаците. В нея е бил поне един угърчинец, защото има загинал четник от Джабарския род и вероятно това е братът на опълченеца Васил Джабарски.

Кога точно руснаците са влезли в Угърчин не е известно, но сигурно е станало скоро след описаните събития. Всъщност това е второто освобождение на Угърчин от турците. Първото се е случило през зимата на 1810-1811 г. по време на първата Руско-турска война. Тук в продължение на няколко месеца е била разквартирувана руска военна част. По-късно обаче руснаците са били принудени да се оттеглят, вероятно заради войната с Наполеон.

Борислав ПАТАРИНСКИ
Факсимиле: Фотоархив Л.Юруков

четвъртък, 12 октомври 2017 г.

ЕСЕН, ТРЮФЕЛ ФЕСТ-2017, ЗЛАТНИ ТАНЦЬОРИ...

В тези дни, когато есенното слънце проправя път за циганското лято, ще обърнем поглед назад към края на истинското лято и редицата културни събития, случили се в края на август и  през септември, в които читалището ни пряко или косвено  беше участник.
Ще започнем от бронзовия медал, с който децата от танцовия ни състав се завърнаха от фолклорния събор в с.Черни Вит в края на август. Ще прескочим участието на танцовия ни състав във фестивала "Броеница" в гр. Улцин , Черна Гора, защото за него вече разказахме и ще се върнем отново на малките ни танцьори, които на 9 септември участваха в празника на с. Драгана.
На 21 септември  в читалището ни гостува форум-театър от гр. Ловеч с пиесата "Млади и независими".
Последва  събитие със столетна история - откриването на традиционния есенен панаир на 22 септември. В програмата при откриването взеха участие  нашите танцьори - и малките и големите. Освен тях играха и танцьорите от читалището в Лесидрен и  детският танцов състав при ансамбъл "Мизия" - гр. Плевен. В някои от танците нашите танцьори играха заедно с танцьорите от ансамбъл "Мизия" и тогава на сцената и пред нея, на площада пред спортната зала, едновременно участваха над 30 човека, което приятно изненада публиката. След танцьорите на сцената пяха и сестрите Костадинови.
На 23 септември с изпълнения на мажоретки и духов оркестър от гр. Ловеч беше открито второто издание на фестивала на трюфела. При откриването взе участие и малката "Мис България" Габриела Тодорова от Угърчин. Известният италианец - кулинар  Лео в двора на училището предлагаше специалитети от трюфели, а край  спортната зала се проведе състезание за кучета- трюфелотърсачи. Гости на събитието бяха областният управител Георги Терзийски, депутатът Илиян Миховски и др. Вечерта пред няколкостотин човека публика беше представена концертна програма с участието на формацията на Илия Илиев и певците Лилия Стефанова и Георги Милчев - Годжи. Панаирът продължи и в неделя, като за разлика от миналата година, сега бяха повече съоръженията за забавления и сергиите.
 
На 24 август в клуба на културните дейци в Ловеч беше представена книгата "Нашият генерал" от Мария Щрегарска. На това представяне беше прочетено поздравително писмо до авторката от президента Румен Радев. На 27 септември пред около  50 човека такова представяне се състоя и в гр. Плевен във Военния клуб. И двете представяния бяха организирани от Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса и на тях беше дадена висока оценка на книгата за генерал Радой Сираков.
Златен, сребърен и бронзов медал и първи награди за танцови изпълнения, хореография и костюми донесоха участията на танцьорите ни във фестивалите през отминалото лято. С две грамоти от престижните фестивали "Балканфолк" и "Еврофолк"  беше оценен и трудът на танцовия ръководител Михаил Денев. Толкова награди за един сезон досега танцьорите от танцов състав "Фаворит" не са получавали от създаването на състава преди 7 години. Имаме всички основания да очакваме, че и оттук нататък танцьорите ни ще продължат успешните си изяви.
След едногодишно прекъсване по обективни причини започна работа и театралният състав с подготовката на пиесата "Свекърва" от Антон Страшимиров, която ще бъде представена на публиката през март догодина.
 
 
Фотографии и текст: Б.Патарински

вторник, 19 септември 2017 г.

УГЪРЧИН ПРЕЗ 1926-а - КОЛКОТО ТРОЯН И ТЕТЕВЕН, ВЗЕТИ ЗАЕДНО

 
Днес това звучи невероятно, но е имало такъв период от време през ХХ век, когато населението на Угърчин е наброявало 7313 жители, а на Троян и Тетевен взети заедно е било 7804 жители. Годината е 1926.

Тази информация случайно ни попадна от един учебник за Военоморското училище във Варна преди 90 години. Учебникът се нарича "Поучения за войника гражданинъ", има повече от 800 страници и в него е събрана най-различна информация. Нещо като войнишка енциклопедия. На страници 316, 317 и 318 има таблица с населението на градовете и някои от най-големите села. Угърчин е на трето място сред селата по брой жители. Преди него е Перник /да, тогава все още е бил село/ с 12173 жители и Кнежа с 10595 жители. Червен Бряг също е бил село с 5700 жители.
От близките на Угърчин градове Ловеч  е наброявал 9111 жители, Луковит - 6924, Троян - 3926 и Тетевен - 3878.

Макар тези данни да не са взети директно от официалната статистика, изданието вдъхва достатъчно доверие. Такъв учебник сигурно е ползвал и поетът Никола Вапцаров, който е учил в това училище през онези години.
В края на 30-те години на ХХ век населението на Угърчин достига 10 000 жители и след като Перник и Кнежа са били вече обявени за градове, той става най-голямото село в България. В края на 1939 г. народният представител Петър Думанов в една статия за Угърчин във в. "Вечер" пише, че е време и Угърчин да бъде обявен за град. Това действително се случва, но 30 години по-късно - през 1969 г.

Днес Угърчин е с два пъти и половина по-малко население, отколкото през 1926 г. Демографската криза ни е притиснала сериозно. Но тук, на тази земя е имало живот преди повече от 10 000 години, Угърчин го има повече от 530 години. Поне два пъти е бил пред изчезване като населено място, както са изчезнали близките села Батово и Каменица, но отново се е възраждал. Надяваме се, че ще оцелее и в днешните трудни времена.

На фотографиите: Угърчинци - 20-те години на XX век, Факсимиле от учебника
Борислав ПАТАРИНСКИ
 

вторник, 5 септември 2017 г.

„ПАНАИРЯ“ НА АДРИАТИКА – ФЕСТИВАЛ „БРОЕНИЦА“

Първа международна изява на танцов състав „Фаворит“ - Угърчин
Танцьорите от Угърчин след 18 часа пътуване, на 30 август т.г. пристигнаха в гр. Улцин, на адриатическото крайбрежие на Черна Гора. На следващата вечер със своя танц "Пролетни игри" трябваше да открият международния фолклорен фестивал "Броеница".

Така и стана. След традиционните приветствия на сърбо-хърватски, албански и български език бяха произнесени имената на състава, читалището ни, града и държавата ни. И се започна на няколко метра от Адриатическо море. "Пролетни игри" от Угърчин в подножието на средновековната крепост, на главната улица на града с накацали една върху друга къщи по скалите... Сред безброй светещи лампи. Играха още десетина състава. Да сложат точка на първата фестивална вечер нашенци отново се качиха на сцената...
Но преди официална сцена, през деня, люшнаха необичайна репетиция - по бански костюми на плажа. Ситният тъмносив пясък летеше изпод краката на танцьорите под палещото слънце. Беше трудна репетиция, но ефектна и резултатна... Угърчинци събраха погледите на тихо плажуващите наоколо хора - етно фойерверг на този бряг.

На първи септември по изгрев слънце автобусът с групата от Угърчин потегли за знаково място на Адриатика - средновековния град Дубровник. Предстояха още 180 километра дотам по крайбрежието. Минахме и през градовете Будва и Бар, пресякохме морето с ферибот, границата с Хърватска и накрая от птичи поглед се видя и самия Дубровник. Световно културно средище, където "кацнахме" с автобуса. И случихме "панаиря". Така си помислил преди много години угърчинец, когато за пръв път в столицата попаднал в шумната глъчка по улиците.
В Дубровник, особено в стария град, навалицата беше голяма. Англичани, японци, французи, германци, испанци, италианци, сънародници българи изпълваха тесните средновековни улици. Усещането, че си се върнал няколко столетия назад във времето, въпреки щракащите наоколо стотици телефони и фотоапарати от съвременния свят, бе неповторимо.

Само три дни бяхме по тези интересни места... Сега обратно, натрупали много впечатления и преживявания, стотици снимки в телефоните и фотоапаратите. И на идване, и по обратния път минахме по атрактивния планински път с повече от 30 тунела на страховитите, но красиви каньони на реките Лим и Ибър. Емоционално, красиво, незабравимо!

Танците във фестивала на Адриатика в известен смисъл е и награда за танцьорите, която без помощта на общината не би могла дя се случи. Пътуването до Черна гора бе първото зад граница. Надяваме се, че ще бъде последвано и от други.
 
 
 
 
 
Борислав ПАТАРИНСКИ

вторник, 15 август 2017 г.

СЛЪНЦЕ, ДЕТСКИ ЗАБАВИ, ГОРЕЩИ ТАНЦОВИ СТЪПКИ


На 26 юли се проведе традиционното детско забавление "Весело забавно лято" с участието на доброволци от  регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч. Над 30 деца се включиха в него, въпреки, че преваляваше. Последва предложение на ръководството на общината всеки делничен ден през август със собствени сили да продължат да се провеждат забавни игри с децата от Угърчин в читалището. В организирането на игрите се включиха  три момичета, които работят към общината по програма. Освен в игрите, децата бяха ангажирани в кулинарни занимания, в изработване на прически за момичетата и др. А през един от слънчевите горещи дни групата от над 30 деца беше заведена на басейна, където те бяха посрещнати като специални посетители и прекараха няколко незабравими часа. Сред децата има и такива, които са дошли на гости при баба и дядо през лятото и бяха приятно изненадани от възможността да прекарват по такъв начин времето си в Угърчин.

Междувременно танцовият ни състав взе участие във втория международен фестивал "Ехо от Стовци", провел се на 12 и 13 август в с. Смоляновци, обл. Монтана. Село Смоляновци е свързано по особен начин с Угърчин. Преди повече от 150 години там са се заселили преселници от Угърчин, избягали от преследващи ги турци. Сега много наименования на местности, битът на хората, техният говор, а и колибарският начин на живот в миналото  напомнят за връзката с Угърчин. През последните десет години два пъти самодейци от Смоляновци са били участници в общинския пролетен празник "Светиите" в Угърчин. Сега нашите танцьори върнаха визитата. Те   направиха впечатление на журито със своите изпълнения и бяха поканени от Галя Асенова, която беше негов член, да гостуват в нейното фолклорно предаване"От българско по-българско" в телевизия СКАТ.

Средата на август е. Жегите и лятото продължават, а с тях и забавните детски игри в читалището. Предстоят и нови изяви на танцьорите ни.
 
 
 
 


петък, 28 юли 2017 г.

РОДОВЕТЕ ЕВРЕВИ, ВЛАДОВИ И ВОЙНИКОВИ

АРХИТЕКТ ВЛАД ВЛАДОВ, ЗАВЪРШИЛ В МЮНХЕН, ПРОЕКТИРА МОСТА НА РЕКА ЛЕПЕТУРА, СГРАДАТА НА ДОЛНОТО УЧИЛИЩЕ, БАНЯТА И ФУРНАТА, ПАМЕТНИКА В ЦЕНТЪРА НА УГЪРЧИН
Строителството на моста на река Лепетура, 1940г.

Наскоро живеещият в София архитект Петко Еврев изпрати за читалищната библиотека своята книга "Градът през моите очи". В нея се разказва за град Ловеч, но има и глава в книгата, посветена на Угърчин. Спомени за дните от детството си, прекарани при дядо му Петко Владов. Освен тях в книгата са описани и личности, които заемат важно място в историята на Угърчин. Събития и хора от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, с които ще ви срещнем в поредица от публикации.

Архитект Петко Еврев е роден, израсъл и живял доста години в Ловеч. Но майка му Тотка Еврева  е от Угърчин и има връзка с родовете Владови и Войникови. Баща й Петко Владов е един от най-известните хора на Угърчин през първата половина на ХХ век. Не толкова заради това, че е бил богат, а заради обществената дейност, която е развивал. Бил е дълги години учител. Петко Владов е и първият председател на читалищното Настоятелство, избран на 26 ноември 1895 г. Активно е участвал в читалищната дейност повече от 40 години.


Архитект Петко Еврев

Неговият син /и вуйчо на арх. Петко Еврев/ архитект Влад Владов е завършил в Мюнхен архитектура и е проектирал в Угърчин сградата на долното училище, построено през 1940 г., сградата на банята и фурната, построена през 1948 г., мостът на река Лепетура, построен през 1940 - 41 г. и паметника на антифашистите и опълченците, построен през 1948 г. За изработване на скулптурите на паметника той привлякъл известните скулптори Иван Фунев и Любомир Далчев. Архитект Владов е умеел и да рисува добре и е оставил маслени портрети на първия кмет на Угърчин след Освобождението Пело поп Михалев, на Петко Владов и др. Сега някои от тях се съхраняват у известния хирург проф. Никола Владов. Арх. Петко Еврев ни изпрати копие на портрета на Пело поп Михалев, който публикуваме тук.

Пело поп Михалев – първият кмет на Угърчин след Освобождението
 
Трябва специално да подчертаем, че арх. Еврев е проектирал през 70-те години нашата читалищна сграда и беше доволен / изпратихме му снимки/, че се стараем да я поддържаме в добро състояние.

Освен това той ни изпрати неиздадена книжка с разкази, написани от брат му Тодор Еврев под  заглавие "Белите брястове". В тях се  разказва за хора и събития от несъществуващото село Угрен, но в действителност зад литературните герои лесно могат да се разпознаят действителни хора от Угърчин и реални събития, в които са участвали.
Макар архитект Еврев много малко да е живял в Угърчин, той и досега се чувства свързан с него. Доказва го с написаното  в книгата му и  изпратените ни допълнителни материали, за което сме му благодарни. /Б.П./

вторник, 11 юли 2017 г.

НАШИЯТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙ СИРАКОВ

Генерал Радой Сираков беше обявен за почетен гражданин на Угърчин, а книгата "Нашият генерал" възкреси делото на героя от Балканската война
В блога на читалището вече няколко пъти през последните години сме публикували материали, посветени на генерал Радой Сираков - единственият генерал от Угърчин. Това беше стремеж да извадим от незаслужена забрава делата на един човек, с който  може да се гордеят  жителите на Угърчин. Генерал-майор Сираков командва  9-та Плевенска пехотна дивизия по време на Балканската война. Тя учасва в едни от най-тежките сражения в тази война при Чаталджа,  Булаир и Одрин и записва славни страници във военната ни история. Дори само тази част от биографията му е достатъчна,  за да заеме място сред най- достойните синове на Угърчин в 532-годишната му история.

Различни причини, но никоя от тях достатъчно основателна, бяха довели до това името на генерал Сираков да потъне за десетилетия в забрава. Но през последните години започна обратна тенденция. Нашите публикации спомогнха за това. А 156 години след рождението му излезе и книга за него - "Нашият генерал". Това е романизована биография за генерал-майор Радой Сираков, написана от Мdрия Щрегарска. Голямата дистанция между времето, в което е живял генерал Сираков и  липсата на достатъчно факти за живота и делата му, са накарали авторката да избере формата на романизованата биография, за да разкаже за него. Наскоро и Общинският съвет в Угърчин удостои генерал Сираков посмъртно със званието "Почетен гражданин на Угърчин“.
 

Тези две събития и 156-годишнината от рождението на генерала, станаха повод на 8 юли в салона на читалището да се съберат близо 170 човека от Угърчин, София, Плевен, Ловеч, Червен Бряг и населени места от общината. Сред тях бяха и народни предствители и ръководители на общината.

Над два часа продължи разговорът в залата за генерал Сираков и книгата за него. Този разговор не беше формален. Повече от десет човека говориха за книгата и генерала с вълнение и съпричастност и с одобрение, че макар и с голямо закъснение, генерал Сираков ще заеме полагащото му се място сред достойните синове на Угърчин. Мнозина подкрепиха идеята да бъде поставен и паметен знак за генерала в Угърчин. И най-вероятно този паметен знак ще бъде близо до мемориала на загиналите във войните угърчинци. Близо до тези над 50 войници от Угърчин, загинали в боевете на командваната от генерала дивизия през Балканската война, когато и той самият е бил сериозно ранен.

Тържеството завърши с изпълнения на нашите танцьори и вокалната група "Приятели на песента"
Борислав ПАТАРИНСКИ  

събота, 17 юни 2017 г.

ВЪЛНУВАЩИ ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ


Изминалият месец от Гергьовден до началото на юни се оказа богат на културни събития, които се състояха в читалището ни. Започна се с представянето на пиесата "Царство на конци" от дванадесетокласници от Гимназията за чужди езици в гр. Ловеч. Представлението се състоя на 9 май с подкрепата на общината.
На 17 май, отново с подкрепата на общината, се състоя концерт на Веселин Маринов. През 32-годишната история на читалищната сграда не беше се случвало досега на сцената ни да бъде монтирано толкова сериозно оборудване. Това оборудване осигури впечатляващите светлинни и визуални ефекти, демонстрирани по време на концерта, продължил час и половина. Изпълненията на Веселин Маринов пред препълнената зала ставаха , освен с участието на неговия балет, но  и с музикалния съпровод на живо от няколко музиканти, сред които беше и Светослав Лобушки.
Традиционното честване на 24 май - Празникът на славянската писменост и българската просвета и култура, се състоя в читалищния салон. В него, освен СУ"Св. Св. Кирил и Методий" и децата от детската градина,  се включиха с  два танца  танцьорите от детския  ни състав, а големите показаха танците, с които спечелиха сребърния медал във Велико Търново.
На 27 май в читалището се проведе детският фестивал "Вярвай в чудеса". Стотици детски рисунки от цялата страна бяха изложени във фоайетата. В най-голямото фоайе на втория етаж децата от общината показаха своите умения да рисуват пред погледите на десетки свои връстници. А в салона близо два часа играха, пяха и рецитираха деца не само от общината, но и от Ловеч, Плевен и други населени места. Водеща на това забавление беше детската писателка Милена Димова. Гост на фестивала беше и областният управител Георги Терзийски. В края на този детски празник, организиран от общината със съдействието на читалището ни, всички деца излязоха навън и пуснаха десетки балони.

Четири дни по-късно, отново в читалищния салон, детската градина "Светулка", отпразнува с двучасова програма половинвековното си съществуване. Не само близо сто деца от Угърчин, Лесидрен и Катунец и техните родители, но и над 50 човека работещи и работили в градината присъстваха на това вълнуващо тържество.

Освен изброените дотук събития, провели се в читалището, се случиха и други. Това беше изпращането на дванадесетокласниците и техния бал, събрал стотици хора публика на площада в центъра на Угърчин. На Гергьовден художникът от Угърчин Мариан Маринов дари нарисувана от него икона на Свети Лука на църковния храм "Света Петка" в Угърчин. А ден по рано пред Мемориала на загиналите във войните угърчинци отец Димитър Попстоев отслужи панихида. Тя беше свързана не само с Деня на храбростта и българската армия, но и със стогодишнината от боевете на Дойран, в които от 24 април до 9 май 1917 г загиват 30 души от Угърчин. Б.П.
 

понеделник, 5 юни 2017 г.

НА "ТРОЙЧЕ" - "ФАФОРИТ" ОТНОВО ФАВОРИТ

Угърчин ще бъде домакин на този фестивал догодина
 Танцовият състав "Фаворит" при читалището ни се завърна на 3 юни в Угърчин с три награди от второто издание на Областния фолклорен танцов фестивал "Тройче", който тази година се проведе в гр. Тетевен. Съставът взе първа награда в трета възрастова група за състави, в които участват танцьори над 18 години с изпълнението на танците "Пролетни игри" и "Шопска сюйта". Освен това получи и наградата за най-добри костюми. А постигнатото от ръководителя на състава Михаил Денев  при поставянето на двата танца  беше отчетено подобаващо с наградата за най-добра хореография. Три дървени човечета, символи на фестивала, съпътстват нградите.

Освен наградите, танцьорите донесоха в Угърчин още едно дървено човече. То е по-голямо от другите и всяка година ще "пребивава" в различна община - общината домакин на фестивала. Да, Угърчин през 2018 г. ще бъде следващият домакин на областния фестивал "Тройче". Самият областен управител Георги Терзийски връчи този символ на фестивала на двама от нашите танцьори.
 
Б.ПАТАРИНСКИ