четвъртък, 26 януари 2012 г.

100 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА


През 2012-та се навършват 100 години от началото на Балканската война. Тя е последвана от Междусъюзническата и Първата световна войни. В тези три войни загиват над 200 души от Угърчин, от които в Балканската и Междусъюзническата – 70, а в Първата световна – 153. Вечна памет на героите!

Тази годишнина е повод да си припомним събитията преди век. Как са повлияли на живота и съдбата на много угърчински фамилии, да осъзнаем и да не забравяме подвига на тези над 200 войници от Угърчин, малко или много изпаднали в забрава през годините.

Списъкът на угърчинците, загинали във войните от Сръбско- Българската  до  Втората световна  война  поместихме в Е-страницата на читалището миналата година. След няколко справки във Военния архив във Велико Търново бяха потвърдени имената на 242 храбри мъже от Угърчин, загинали в тези войни. Със сигурност броят на героите, загубили най-свидното по бойните полета – живота си, е по-голям и ще продължаваме да дирим следите им. За саможертвата на 242-ма обаче беше намерено писмено потвърждение  в архивите. Поклон и признателност!

Днес започваме поредица от публикации, посветени на участието на наши деди и прадеди в трите войни през 1912-1918 г. Базирани са на лични спомени или публикувани текстове преди много-много години... А автентичните архивни фотографии ще бъдат показани за първи път пред широка публика.

ЗАТВОРИХА УЧИЛИЩАТА, МЪЖЕТЕ ТРЪГНАХА КЪМ КАЗАРМИТЕ..., 1912

ДАКО ДАНЧЕВ
(Дако Данчев Коев), учител от Угърчин

През лятото всичко все още се движеше нормално и спокойно. Между царете и кралете на България, Сърбия ,Черна гора и Гърция  се водеха тайни преговори. В резултат на преговорите се сключи съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция  за освобождаването на Македония от турско робство.

На 10 септември 1912 г. България обяви мобилизация. Затворени бяха училищата и висшите курсове, и всички се прибраха по родните си места.

Когато голяма част от угърчинци тръгнаха към казармите, бяха уверени в правото дело – освобождението на Македония и  въодушевено заминаха да се бият с турците.

Сутринта на 10 септември те се събраха пред общината, като изпълниха  „игрището” чак до чешмата край големия орех пред воденицата на Стойко Бозаджията. От площадката пред входа на общината, на която се излизаше  по  стълби от двете й страни, говориха първо Стоян Ненов  - директор на прогимназията, а след него и учителят Петко Владов. Те казаха , че Македония  е част от Сан-Стефанска България , че войната е освободителна и скоро турците ще бъдат изгонени от Балканския полуостров.

Стоян Ненов, като по-възрастен, замина за дивизионната фурна в Плевен, а Петко Владов – в 53 пехотен полк. В този полк беше изпратен и учителят Иван Войников. Те попаднаха в ротата на техния съгражданин Петко Радоев Патарински.


Учителят Иван Войников от Угърчин (крайният вдясно) като свързочник от 53-ти пехотен полк в Балканската война, 1912 г.
Снимка: Читалищен архив – Угърчин (публикува се за първи път)


В селото останаха само старците, жените, децата и непотърсените от наборната комисия младежи, сред които бях и аз.

Войната започна. Нашите войски преминаха турската граница. Турските войски търпяха поражение след поражение. Изглеждаше съвсем вероятно турците да бъдат изтласкани и от Цариград след превземане на Одрин.

Пощата идваше в понеделник, сряда и петък. Вечер чакахме за вестници на пощата. Вземахме ги и отивахме една група младежи, завършили средно образование, в кафенето на бай Иван Войников. Там присъстваха и стари хора, които ни очакваха с голямо нетърпение. Съединителното звено между младите и старите беше адвокатът Кирил Митков, завършил в Русия. Той четеше на висок глас вестниците и разясняваше. След това всички си отивахме.Така подготвени разнасяхме новините.

Още в началото на войната се явих на наборна комисия, но не ме взеха войник, защото бях слаботелесен, а моите другари и съученици Цачо Стоянов, Петко Р. Попски, Стойчо П. Патарински, Нино И.Помаков и Васил Б.Петков влязоха в казармата и започнаха да ги подготвят. От завършилите средно образование в Угърчин останах само аз.

Настъплението на нашата армия беше спряно край Чаталджа. Младите войници също заминаха за фронта. Едни бяха изпратени при Чаталджа, а други край Одрин. През февруари 1913 г. паднаха големи снегове, сви силен студ. Моят съученик и другар Васил Пейчев се върна от фронта с отрязани пръсти на единия крак поради измръзване.

На 13 март 1913 г. обсаденият Одрин беше превзет. Междувременно бяха започнали преговори, които приключиха в Лондон с подписване на примирие. Освободени бяха земите в Одринско, Тракия и Македония, западно от линията Енос – Мидия. Но не задълго. Задаваше се друга война…

Из ръкописните спомени на учителя
ДАКО ДАНЧЕВ (Дако Данчев Коев)
(Публикува се за първи път)


Отпускари войници и офицери от Угърчин  на зимна пързалка по заледената река Каменица, Февруари 1917 г.
Снимка: Читалищен архив – Угърчин (публикува се за първи път)

петък, 13 януари 2012 г.

ЕХ ЧЕ ГУЛЯЙ МУ ДРЪПНАХМЕ!

Фейлетон от Алеко КОНСТАНТИНОВ
(роден на 13/1/ януари 1863 г. в Свищов)


Кметът ни свика на извънредно заседание, което той откри горе-долу със следующата реч:

- Господа съветници! Най-сетне провидението изля своята благодат и върху нас: нашият градец през идующата седмица се удостоява с величайшата чест да бъде посетен от залога на нашето щастие и величие… (Господин Димитров, не кашляйте толкова силно, че ме смущавате)… от техни царски височества и от чадото на България, княз Търновский… (Ах, Боже мой, не кашляйте, моля Ви се.) Нам, господа съветници, предстои да се поставим на висотата на положението си и да оправдаем доверието на нашите съграждани, като се постараем да надминем съседните нам градове с една великолепна среща. Аз имам една хубава идея за подобна среща и като я подлагам на вашето просветено внимание, вярвам, че ще я приемете с акламация. Преди всичко, господа съветници, трябва нашият град да поднесе на престолонаследника една скъпоценна кукла… (Кой там? Антре!)…

Прекъснатият оратор устреми гневен поглед към вратата, от която се появи плахо и нерешително главният учител на основните ни училища. Кметът удари сърдито звънеца и извика на разсилния:

- Нали казах да не пущаш никого бе, дивак!

- Аз, господин кмет, по нужда… аз…

- Какво аз-аз, вън! А вий какво искате? - обърна се той към главния учител.

- Аз ще бъда принуден да затворя училищата. Всичките стрехи протичат, стъкла няма по прозорците, чинове няма достатъчно, също и черни дъски, а пък учебни пособия…

- Стига, стига - извика гневно и нетърпеливо кметът, - нямам време да се занимавам с вашите глупости, ний сме заети сега с малко по-важни работи. Оставете ни.

- Аз изпълних своя дълг. Сбогом.

- Много ти здраве - каза иронически кметът и като се обърна към нас, продължи прекъснатата си реч:

- …И тъй, преди всичко ще трябва да се купи една скъпоценна кукла. А най-главното е да се нареди една богата закуска. Ще изберем една комисия да иде в Букурещ и да накупи закуски и телешко месо, па да докара оттам един готвач, другото е лесно. Аз предлагам за комисията троица: Филипчо, Танаско и Гаврилчо. Съгласни ли сте, господа?

- Съгласни сме - извикахме всичко едногласно. Само онуй диване, Динамитов, взе си шапката и тоягата, плю и си излезе. Диване!

В същия ден тръгна комисията. Ти ги знаеш какви са стоки. Отишли, брате мой, в Букурещ - дигнали целия град на главата си: туй цигулари, туй шантани - дармадан! Уж по петдесет лева дневни, па те по триста изхарчиха, да ги вземе дяволът! Блазе им!… Нейсе, след пет дена дотътриха един готвач и едни кола закуски: хайвери ли не щеш, пастети ли не щеш, салами, бордо, сиренета, ананаси, шампанско - сума боклуци. Купували, синковците, нали не е от джеба им. Подир това взехме, че издигнахме една арка, ама каква арка! Кале, майка му стара! Наготвихме се и чакаме. Ний си чистим фраковете, женорята си шият рокли, бързаме. Еле дочакахме. За посрещанието, какво ще ти разправям: ти знаеш как стават тия работи: войска, ура, топове, фракове, жандарми, дамите напред и прочее… Късо да речем, двайсет хиляди лева туй за туй! Поднесохме тържествено куклата. Останаха доволни, харесаха я и от благодарност подариха двесте лева за сиромасите.

Свърши се тази патардия и ний чакаме да слязат от парахода да закусят. По едно време, гледаме параходът почна да се отделя от скелята. Хубава работа, ами закуската? Иде управителят и ни съобщава, че те не искат да закусват, защото щели да ходят на лов надолу край Дунава, та там щели да хапнат. И таз добра, ами сега?… Че като си вземаме пътя ний, градският съвет сиреч, па управителят, па началникът, па повикаме и няколко приятели, че като отидохме у Филипчови - у него бяха закуските, - че като им теглихме един зъб, па ядене, па тъпкане, па плюскане. Остави се! Три дена не можах да дойда на себе си! Па освен това ядохме, какво ядохме, па то, брате, изяда ли се толкова нещо, ами на на тебе, на и на мене, па си разделихме закуските и вината, натоварихме слугите си и хайде всякой у дома. И сега да идеш у дома, ще намериш от тези закуски. Туй се казва гуляй!…

Башибозук
София, 25 октомври 1895 г.         Портрет: Георги Данчовъ – ЗОГРАФИНА

Бай Ганю към Алеко:
- Е, направил си ме безсмъртен, Ваша милост. Ама и аз чунким съм успял да те затрия.

Карикатура: Цветан Цеков - КАРАНДАШ

сряда, 11 януари 2012 г.

Неочаквана вечеря на свещи

На 7 и 8 януари майка ни - Природата и компанията ЧЕЗ осигуриха за всички угърчинци вечеря на свещи. Както се разбра, и много други селища по същото време са имали  тази „романтична” възможност. И ако междувременно на 6 и 7 януари не бяха се изсипали  95,2 литра на кв. метър дъжд и мокър сняг, изпотрошил стотици дървета и пречупил железни стълбове като кибритени клечки, ако за пръв път от края на Втората световна война  угърчинците не бяха останали три дена и две нощи без ток, ако….. Та ако ги нямаше всичките тези „ако”, вечерянето на свещи можеше да изглежда романтично, особено за тези угърчинци, които има какво да вечерят… Без телефони, телевизия, интернет и всички останали неща, които работят около нас на ток.

И ако можеше човек да се абстрахира от всичките несгоди през тези дни, то би могъл да забележи и зимната приказка около себе си, картинки от която ви показваме, картинки от Угърчин.

 
 
 
 
 
 
 

неделя, 1 януари 2012 г.

С хоро и фойерверки на площада - Честита 2012-а!

С традицията да се посреща Нова година на площада сред светлини, радост, общи наздравици,танци, приятели тази година Угърчин се нареди до Лондон, Ню Йорк, Сидни, Москва, София...
Наздраве за Новата 2012-а година!
Честити и добро честити!