ВОЙНА И ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА, 1941 - 1945

 Важни събития в историята на Угърчин - част 15/1 

    Периодът от 1941 до 1945 година е може би най-трудният в живота на угърчинци в най-новата ни история. Основна причина за това е бушуващата Втора световна война. И макар България под управлението на Цар Борис III да успява да избегне пряко участие в бойните действия на Източния фронт, където се водят най-тежките сражения, войната по много начини се отразява неблагоприятно на живота в страната ни. Смятаното за неизбежно присъединяване на 1 март 1941 г. на България към Тристранния пакт - нацистка Германия, фашистка Италия и Япония, също има своята неблагоприятна страна, като например англо-американските бомбардировки на София и други градове. Присъединяването ни към Пакта води и до вътрешна въоръжена съпротива, доминирана от комунистите, към които се присъединяват земеделци и представители на някои други забранени партии и съюзи в създадения през 1942 г. нелегален Отечествен фронт.

   Животът в страната ни и в частност в Угърчин не спира, но нищо не е същото...

1941 година

-   Към 1941 г. около две трети от десет хилядното население на Угърчин не живее в самото село а в 1439 колиби, разпръснати по родове в голямото му землище от 135 000 дка, там където е собствената им земя. Повечето от колибите са доста примитивни къщи, но има и такива, изградени от камък и тухли на два етажа и покрити с циментови керемиди. Голяма част от угърчинците, живеещи в колибите, са бедни и това са основните им жилища. Някои дори нямат къщи в Угърчин. Много деца всекидневно изминават пеш от 8 до 10 километра, за да ходят на училище в Угърчин, а след това помагат на родителите си в селскостопанската работа.

-      На 10 февруари приключва четвъртия мандат на Дико Стоянов Присадашки като кмет на Угърчин. На неговото място е назначен Ботю Пейчев Пейчевски. От името на общинските съветници, училищното настоятелство, църковното настоятелство, скотовъдната комисия, земеделската стопанска задруга, читалището и други организации от Угърчин в ловешкия вестник „Стремление” е публикувано благодарствено писмо до Дико Присадашки за направеното от него като кмет на Угърчин. Изтъква се, че за 1941 г. той е създал условия за набиране на средства за изграждане на паметник на загиналите във войните, за изграждане на баня, за ремонт на средното училище, построяване на сграда за земеделското училище,  построяване на мост на р. Каменица и др.

-        Овощният разсадник става държавен.

-  Откритото през 1927 г. Зимно земеделско училище е трансформирано в Специално практическо земеделско училище. За директор е назначен Петър Попов. В училището се обучават 70 ученици, а курсът на обучение е две години.

-  През февруари 1941 г., първо в Ловеч, а след това и в Угърчин се появяват млади мъже, говорещи на немски език. Те били цивилно облечени, но се придвижвали с военни автомобили. Запитани какво правят тук, дежурно отговаряли: ”Фюрерът знае”. Когато на 1 март България подписва Пакта и се присъединява към тристранната ос, германците обличат военни униформи и се разбира, че това е редовна войска на германския Вермахт. В Угърчин са настанени около един взвод германски войници начело с офицер. Разквартирувани са в няколко къщи и остават тук около две години. На хълмовете Голи рът и Чукара и до боровата гора, североизточно от Угърчин, изграждат наблюдателни пунктове, които са свързани с телефонни линии. От тези пунктове те вероятно са наблюдавали и докладвали за прелитането на вражески американски и английски бомбардировачи, чиито трасе е минавало над Угърчин на път към нефтената рафинерия при Плоещ в Румъния, която  често  бомбардирали. Германците не са се месили в живота на Угърчин по време на присъствието им тук. Не е известно такава немска част да е имало някъде другаде в района. Цоко Балевски, в чиято къща също е имало разквартирувани германци, разказваше, че една вечер тук пътьом отседнал известният фелдмаршал Ромел със свита войници/вероятно при оттеглянето му от Африка през март 1943 г./. 62 кокошки станали жертва на Пустинната лисица/така наричали фелдмаршала/ и хората му при посрещането им от домакините.

-     След като на 22 юни 1941 г. Германия започва война срещу Съветския съюз нелегалната Българска работническа партия/комунисти/ започва организирането на въоръжена съпротива срещу прогерманското управление на страната ни. Създават се бойни групи, които по-късно прерастват в партизански отряди и бригади. Тези отряди предприемат акции по превземането на села, предприятия, които работят за германците, диверсии на влакове, които изнасят продукция за Германия и др. Властта отвръща с мащабни наказателни акции, в които, освен полиция, включва и редовна войска, а и доброволчески отряди. В Угърчин БРП/к/ има силни позиции и това води към 1943 г. до оглавяване на партизанското движение в Ловешкия край от угърчинци.

 

1942 година

-   През 1941 - 1942 г. по стопански начин се извършва строителството на трисводов мост на река Каменица. Планът и ръководството на строежа се осъществяват от родения в Угърчин професор Пейчо поп Петров.

-    Общината под редакторсвото на кмета Ботю Пейчевски започва да издава вестник „Нови дни”.

-         Към земеделското училище е открит девически отдел по шев и домакинство.

-     В края на февруари, работейки по прокарване на електрическата мрежа, от електрически ток загива Лило Бочевски. У него полицията намира материали, в които има имена на хора, свързани с нелегалната БРП/к/. Започват арести на тези хора и разпити в полицията. За да избегнат ареста Петър Нешев Петровски и Дочо Христов Бочевски минават в нелегалност и се присъединяват към партизаните. През юли и Цанко Патарински става партизанин.

-  През есента в района е създадена партизанска чета с командир Цанко Фиденков от с. Голец, а в самия Угърчин - нелегална бойна група от пет човека.

  1943 година

-        Властта в Угърчин засилва репресивните мерки, особено срещу онази част от населението, което е подозирано във връзки с партизаните. Увеличава се реквизирането на храни от хората, които се изпращат в Германия, засилва се и контрола върху мелниците. Една голяма част от населението обеднява.

-  Учителят Георги Белстойнев създава в училището клон на казионната младежка организация „Бранник”, която донякъде наподобява германската организация „Хитлерюгенд”.

-        Като отговор на репресивните действия на властта нелегалната бойна група в Угърчин, в която членуват Илия Шойков, Петко Шойков, Кольо Патарински, Фердинанд Йоновски и Нешо Вълков, на 2 март вечерта организира покушение срещу кмета Ботю Пейчевски и той е убит на главната улица недалеч от дома му.

-     На организираното погребение на кмета Ботю Пейчевски, на което присъстват много хора, областният управител на Плевенска област Борис Казанлиев произнася емоционална  реч, в която заявява, че властта ще намери начини да се справи със своите противници, агенти на Кремъл и болшевиките. 

-   Полицията в Угърчин започва арести на хора, подозирани за съучастие в убийството на кмета. За да избегнат арестуване в нелегалност преминават Йото Курташев, Илия Шойков и Кольо Патарински и се присъединяват към партизаните. Обявен е полицейски час от 17 часа вечерта до 6 часа сутринта. Започват претърсвания на горите от полиция и мобилизирани цивилни за укриващи се нелегални. Правят се проверки по пътищата. За всеки убит или заловен партизанин се дава награда от 50 000 лева. Започва интерниране в лагери на близки на партизаните и на хора, които са им помагали. Водят се съдебни процеси.

-  След убийството на Ботю Пейчевски за кмет е назначен Никола Петров Кюркчиев. Той не е от Угърчин и остава на поста до юли 1944 г., когато сам напуска поста си и селото и повече не се връща тук. На неговото място до 9 септември 1944 г. временно изпълнява длъжността Петко Вълчев Патарински, който е от Угърчин и преди това е бил секретар-бирник.

-            На 18 март политическият емигрант Илия Ботев Стойчев от Угърчин загива при отбраната на Ленинград в Съветския съюз като майор от Червената армия.

-        За борба с разрастващата се въоръжена съпротива срещу властта в  района, в Угърчин е разположена полицейска застава от около 60 полицаи, които остават тук до 8 септември 1944 г. От началото на май за техен началник е назначен подпоручик Пеню Радойчев, 26 годишен, родом от с. Беляковец Великотърновско. Той става известен в околията с особено безкомпромисното и жестоко отношение към всички, които имат връзка с въоръжената съпротива. Радойчев създава широка мрежа от 28 сътрудници от Угърчин, сред които има и лекари и учители, и те му донасят информация за дейността на хората , подозирани за връзки с нелегалните. Изготвен е списък на неблагонадеждните угърчинци.

-       На 6 май в местността Кюнка между Угърчин и Орляне, след донос на лоялни на властта хора, е убит от полицията партизанинът Кольо Патарински.

-    След гибелта на 23 май на командира на партизанската дружина „Чавдар” Христо Кърпачев тя е трансформирана в партизански отряд „Христо Кърпачев”, състоящ се от три чети,  действащи в Ловешко - Троянския район. Командир на отряда става Петър Нешев Петровски от Угърчин, а политически комисар е угърчинецът Йото Курташев. Втора чета е командвана от Дочо Бочевски от Угърчин, а Трета чета - от Цанко  Патарински, също от Угърчин.

-     На 14 юли студентът по право в Софийския университет Петко Патарински минава в нелегалност и става партизанин. На 6 август го последват Нешо Царевски и Симеон Джахов, а през декември - Йордан Нешев и Мирчо Бошняков.

-    През юли край Скопие, на пътя за гр. Велес, полицаите разстрелват Цало Панов Пелтешки от Угърчин. След като през 1941 г. се завръща от участие в Испанската гражданска война, където командва рота от Републиканската армия, Цало се установява в София. Работи като хлебопекар, но активно участва и в нелегална бойна група. През май 1943 г. полицията го арестува. След като не изтръгват от него признания началникът на отдел „А” на Държавна сигурност Никола Гешев предписва да бъде въдворен в някое село край град Берово в Македония, но по пътя за там е разстрелян.

-        Кредитна кооперация „Каменка” и Популярна банка се обединяват и създават Кооперативна банка.

-      На 14 септември група партизани от Втора чета нападат Държавния овощен разсадник край Угърчин и вземат от там оръжие и пишеща машина.

-  На 30 септември, след предателство от ремсиста Никола Гачевски, край колибата на ятачката Найда Ичевска е убит партизанинът Дочо  Бочевски. Найда и родителите ѝ са арестувани и след разпити в Угърчин са интернирани в Крумовград. Колибата им е изгорена.

-  През септември, след като Никола Гачевски започва да сътрудничи на полицията, са арестувани около 30 души за връзки с партизаните и забранена дейност и 10 от тях са осъдени на различни срокове затвор. Все по-често младежът Лазар Даков Пастухов доброволно, с желание се включва в разпитите и инквизирането на задържаните.

-      На 4 октомври партизаните нападат  Пъшковия чифлик край Угърчин и вземат от там оръжие и храна.

-  От 11 февруари  до 23 октомври от непълната гимназия в Угърчин са изключени общо 15 ученика за разпространяване на комунистически идеи. За разкриването им особено усърдие проявява учителят Серафим Бежановски.

-  През ноември следват нови арести на заподозрени в подпомагане на партизанското движение.

- В края на ноември в Угърчин полицейското присъствие се засилва. Пристига ловната полицейска дружина на подполковник Атанасов. Той вече е станал известен с особено безжалостната си борба с партизаните и техните помощници. Подполковник Атанасов издава заповед в двудневен срок няколко хиляди души от угърчинските колиби да бъдат докарани в Угърчин заедно с добитъка и всякакъв вид храни, за да бъдат лишени партизаните от връзки и продоволствие. По пътищата се проточват колони от хора, волски коли и добитък. Угърчин се изпълва с народ, животни и непроходима кал. Над 400 семейства нямат собствени къщи в селото и са принудени да се подслонят при близки. Църковната камбана всеки ден в 17 часа известява настъпване на полицейския час, който трае до 7 часа сутринта. След настъпването му хората нямат право да се появяват дори в двора на къщата си. Полицаи сноват по улиците и стрелят по всеки нарушител на разпоредбите. В същото време за подполковник Атанасов и приближените му се уреждат среднощни гуляи. Докараните от колибите хора остават блокирани в Угърчин до месец март 1944 г.

-   На 30 ноември в сражение с полицията в местността Урсел в Троянския балкан загива партизанинът Цанко Патарински.

-     На 4 декември Кольо Терзиев и  Дочо Балевски, арестувани за помагане на партизаните, са изкарани извън Угърчин при колибата на партизаните Цанко и Кольо Патарински и разстреляни от хората на подпоручик Пеню Радойчев. Колибата е изгорена. Междувременно са изгорени и колибите на Илия Шойков, Йото Курташев и Цачо Присадашки, както и стопански постройки на Кольо Джонгозов и Вълчо Марков.

-  На 5 декември след поредния среднощен запой подпоручик Радойчев и няколко от неговите хора разстрелват край шосето за село Дерманци докараната от Крумовград ятачка Найда Ичевска.

 

Следва продължение.

         Текстове за снимките:

        1. Угърчински учители, събрали се на чаща вино в края на 1940 или началото на 1941 година. Имената на някои от тях дотук неведнъж са споменавани и като активни общественици. Отляво надясно: Крум Петков/фотографът, направил снимката/, Георги Белстойнев, Стоян Гечевски, Серафим Бежановски, Братан Стайков, Бочо Мичевски, Илия Илиев, Георги Радоев, Данчо Коев, Димитър Патарински, Христо Зорябов, Иван Войников и Ботю Пейчевски.

      2. Посрещане на германските войници в Угърчин - март 1941 г.

      3. Списък на 105 мъже от Угърчин, родени между 1900 г. и 1920 г., подлежащи на мобилизация, считани за неблагонадеждни като носители на противодържавни идеи. Изготвен е  на 27 април 1942 г. и е подписан от кмета Пейчевски и началника на полицейския участък.

     4. Областният управител Борис Казанлиев държи реч.

Борислав ПАТАРИНСКИ