Важни събития в историята на Угърчин - част 16
1946 година
През 1945 и 1946 година, освен обедняването на хората и тежките икономически последици за страната ни от Втората световна война / България например изнася за Германия до септември 1944 г. храни и друга продукция за 23 милиарда райхсмарки, без да е получила заплащане за това към септември 1944 г./, през лятото на тези две години има и незапомнена суша. Това води до въвеждане на купони за някои стоки от първа необходимост. В същото време действа система за възлагане на населението на наряди за събиране в полза на държавата на растителна и животинска продукция.
Юристконсултът в Министерство на земеделието Васил Радоев изготвя доклад до министъра на земеделието Александър Оббов и в присъствието на арх. Влад Владов и двамата изявени членове на БЗНС Георги и Петко Радоеви от Угърчин успяват да издействат на среща с министъра кредит от 4 милиона лева при изгодни условия. Кредитът е отпуснат на общината за изграждане на сграда за фурна и баня в центъра на Угърчин. Проектът на сградата е изработен от арх. Владов и скоро строителството започва.
На 8 септември се провежда референдум България от монархия да стане република. Няколко дни преди референдума ОФ организира в Угърчин многолюден митинг в подкрепа на републиката, на който присъстват и групи от съседните села. На него говори регентът академик Тодор Павлов. На самия референдум над 95% от гласувалите в Угърчин подкрепят републиката.
На 27 октомври се провеждат и избори за Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. Те са предшествани от много активна предизборна кампания, както на отчественофронтовските партии, така и на опозицията им. Представителите на Отечествения фронт печелят 85% от гласовете в Угърчин. Сред избраните депутати във ВНС от Отечествения фронт е и угърчинецът Стоян Нешев Петровски.
През октомври е избран Общински съвет от пет човека: Ботю Колев Пейков е кмет, а Митю Лазаров/БРП/к/, Лило Балевски/БЗНС/, Додю Дочев/БРП/к/ и Петко Вълчев Патарински/безпартиен, който е бил кмет и преди 9 септември 1944 г./ са съветници. Ботю Пейков остава кмет до 5 ноември 1947 г.
Много младежи от Угърчин се включват в бригадирското движение и в продължение на няколко години участват с доброволен труд при изграждането на различни обекти в страната.
По инициатива на Отечествения фронт в Угърчин е създаден инициативен комитет, който да подеме кампания сред населението за събиране на средства за изграждане на паметник на загиналите партизани и ятаци от Угърчин. До края на 1946 г. са събрани 1 436 000 лева. Общинското ръководство предоставя терен на площада пред общината. Архитект Влад Владов изработва проект за паметника. Той привлича известните скулптори Иван Фунев и Любомир Далчев за изработване на скулптурите на паметника.
1947 година
Общината, прилагайки новоприетия закон за поземлената собственост, оземлява 310 безимотни семейства с 5 до 8 дка земя, което има голям социален ефект.
През 1947 г. и жените получават право на пенсия/до тогава само вдовици на загинали във войните са получавали пенсия/. След тази промяна пенсионерите в Угърчин са 844, като 488 от тях са жени. По същото време при данъка върху общия доход са приети облекчения за хората с ниски доходи. Така в Угърчин при около 9 000 души население само 191 семейства са заплащали пълния му размер.
За ограничаване употребата на алкохол общинската управа закрива 21 кръчми в Угърчин от общо 27. Остават да работят и два ресторанта към новосъздаденото общинско предприятие „Хоремаг”.
През април започва изграждането на паметника на загиналите партизани под ръководството на Митю Лазаров от Угърчин. По-късно е решено на него да бъде поставена и плоча с имената на угърчинските опълченци и на загиналите през Втората световна война. На 2 юни в основите му е вградена бутилка с послание към бъдещите поколения. Обелискът му е изграден до края на 1947 г., а скулптурите са завършени през пролетта на 1948 г.
След 1945 г. се наблюдава активизиране на културния живот в Угърчин. Негови средища са читалището и училищата. Създадени са певчески, музикални, танцови и театрални състави, които са ръководени от квалифицирани ръководители. Певческият състав на читалището под ръководството на Бальо Богданов става областен първенец в Плевен, а танцовият с ръководител Величка Присадашка - национален първенец в София. Танцьорите ни са включени в сборен танцов състав от 100 човека, който през 1947 г. участва в първия световен младежки фестивал в гр. Прага - Чехословакия, откъдето се завръщат с награди. По-късно хорът , музикантите и танцьорите са обединени в ансамбъл за народни песни и танци към читалището с 24 хористи, 18 музиканти и 24 танцьори. Свое неизменно място в културните изяви по това време има и Угърчинската духова музика.
Кмет на Угърчин от 5 ноември 1947 г. до 4 януари 1951 г. е Стойко Ичев Съботинов
След приемане на закона за национализация на частните промишлени предприятия и мините в Угърчин на 23 декември са национализирани мелница „Горник” с маслобойна и дарак, две мелници, собственост на Петко и Енчо Владови и 8 трактора и вършачки, като са предвидени съответните парични обезщетения. Национализираните обекти са включени в създаденото през 1947 г. стопанско предприятие „Хоремаг”. Към него са още два ресторанта, хотел, сладкарници, содо-лимонадена работилница, магазини за промишлени стоки и зеленчукова градина от 20 дка. Директор на предприятието е Митю Лазаров.
1948 година
За периода от 1946 до 1948 г. в Угърчин са инвестирани над 26 милиона лева за строителство и благоустрояване/стойността на лева тогава не е съпоставима с днешната, макар да е по-близка до нея, отколкото стойността, която имат парите ни след паричната реформа от 1962 г./. Освен сградата на банята и фурната е построен трети етаж на централното училище и етаж над днешния клуб на пенсионера между сградите на общината и читалището. Застлани са 3 км улици в Угърчин с трошен камък. Направен е ремонт на множество полски пътища, чешми, кладенци и мостове. За добра работа в строителството Угърчин е награден от Околийския комитет на Отечествения фронт в Ловеч.
Общинският народен съвет по това време има състав от 19 човека и Изпълнителен комитет от пет човека, част от който е и кмета. Общинската власт тогава не се е деляла на законодателна и изпълнителна. Това продължава до 1991 г. На 17 декември съветът командирова кмета Стойко Съботинов до Министерство на земеделието с искане в Угърчин да се разкрие машино-тракторна станция, за да се премине към механизирано обработване на земята. Изминават 8 години докато това се случи.
1949 година
В началото на годината от Кредитна банка и кооперация „Лъч” се образува Всестранна потребителна кооперация и първоначално магазините, а след това и дейностите на общинското стопанско предприятие преминават към нея/през 1948 г. общинското предприятие има 13 700 000 лв оборот и 2 000 лв печалба/. Всестранната кооперация става основната стопанска организация за търговия, изкупуване и снабдяване на населението със стоки.
В долния край на Угърчин също е открита фурна с отговорник Пейчо Бамбов.
Под влияние на някои процеси, които текат в Съветския съюз и в България започват да се търсят противници на социализма дори в редовете на управляващата Българска комунистическа партия, така наречените врагове с партиен билет. Най-ярка демонстрация на тези прояви е арестът на Трайчо Костов - вторият човек в партията по това време. Обвинен е в заговор срещу установения държавен строй и сътрудничество с британското разузнаване и е осъден на смърт на 14 декември. Три дни по-късно присъдата е изпълнена. Заедно с него на дълги години затвор е осъден един от най-близките му съратници Никола Павлов Колев. Той е угърчинец и е бил деловодител на партията в най-тежкото за нея време преди 9 септември 1944 г. След Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. всички обвинения срещу тях са отменени.
1950 година
През 1950 г. общинската управа и партийното ръководство продължават да работят по започнатото през предходните години, но най-важната задача все още не е намерила решение - да убедят населението да приеме кооперативното стопанисване на земята и това население на практика да се откаже от един столетен начин на живот. Опитът от предходните две години им подсказва, че това няма да стане лесно. В същото време хората са задължени да осигуряват и задължителните наряди от селскостопанска продукция за държавата. Предстоят няколко години, в които промяната ще се случи, но няма да е безболезнено.
НА СНИМКИТЕ:
1. Група младежи бригадири
2. Строежът на банята и фурната
3. Изграждането на паметника
4. Танцьорите ни в Прага
5. Среща на младежи бригадири с Георги Димитров. До него отляво е угърчинката Иванка Шахънска.
6. Откриване на паметника на 1 май 1948 г.
7. Антон Югов прерязва лентата.
8. Активни участници във въоръжената съпротива 1941 - 1944 г. при откриването/отпред първите двама са Петър Нешев Петровски и Нешо Вълов Царевски/.
При изготването на на този материал беше използвана информация от пълния текст на книгата "Из миналото на Угърчин" от Георги и Петко Радоеви, книгата "История на Угърчин" от Марин Мяшков и книгата "Книга за Угърчин и Присадашкия род" от Стоян Присадашки, а първите две снимки са ни предоставени от Стоян Пелтешки.
.JPG)
