петък, 20 юли 2012 г.

Генерал РАДОЙ СИРАКОВ

Не малко угърчинци посвещават живота си на службата в армията. Не малко достигат званието полковник. Но само един става генерал – Радой Ичев Сираков. Име, което днес почти никой не помни в Угърчин. А има защо да го помним и да се гордеем с него.



Преди 151 години на 6 юли 1861 г. в семейството на Ичо Сираков от Угърчин се ражда второ отроче от мъжки пол и го кръщават Радой. Още като дете малкият Радой показва своята любознателност и остър ум и баща му решава да го изпрати да се учи на четмо и писмо при даскал Петко Рачов Славейков в Ловеч. След като завършва втори прогимназиален клас, непосредствено след Освобождението, Радой Сираков става първият угърчинец учител в угърчинското училище. Но това трае само година.

Явявайки се на военна комисия, му предлагат да постъпи да учи в новооткритото военно училище в София. Завършва първия випуск на училището с отличие и постъпва на служба в армията.

Изминали са само седем години след Освобождението, когато Сърбия започва Сръбско-българската война. Това е и първото бойно кръщение на младия офицер Радой Сираков. След войната, благодарение на способностите си, Радой Сираков започва бързо да израства във военната йерархия. И в един момент решава, че трябва да продължи да учи. Кандидатства и без ничия подкрепа, след отлично издържан конкурс, е приет да учи в генерал-щабната академия в град Торино – Италия. Завършва я с отличие. Но пътят му към военна служба в столицата е затворен.

Заради дружбата му с други български офицери-русофили в академията той е изпратен първоначално в Сливен, след това в Русе и Плевен и чак след това в София. Навсякъде той се проявява като способен, образован български офицер.
Още една негова постъпка обаче го прави недолюбван в дворцовите среди и офицерския елит на столицата. Оженва се за обикновено момиче от народа, а не за представителка на богато семейство, приближено до двореца, каквато е била вече традицията.
Независимо от това,благодарение на способностите си, той расте във военната йерархия и през 1906 година е вече генерал-лейтенант. Когато започва Балканската война генералите в българската армия са малко повече от пръстите на двете ръце.
Той е изпратен на фронта и участва при обсадата на Одрин, където е ранен. Още неизлекувал се напълно, генерал Сираков е изпратен на Югозападния фронт. Започнала е вече Междусъюзническата война. Българското командване планира да нанесе по три направления удар по 40-хилядна гръцка военна групировка в Кресненското дефиле, за да я обкръжи и унищожи. На генерал Сираков е възложено командването на лявото направление. Задачата му е да пресече пътя за отстъпление на гърците по река Струма. След тридневни боеве генерал Сираков докладва, че задачата е изпълнена. Изправено пред катастрофа, гръцкото командване предлага примирие. То е подписано и бойните действия спират…

Само от военни работи ли е разбирал генерал Сираков, какъв е бил като човек – би попитал някой. Информацията, с която разполагаме е оскъдна, но се знае, че е бил човек с висока култура, с големи познания и способности не само във военното изкуство. Владеел е няколко езика – руски, италиански, френски, немски и литературен турски език. Обичал е музиката и сам е свирел на цигулка.Има пет деца – две дъщери и трима сина.
След раняването му край Одрин генерал Сираков получава тежко сърдечно заболяване и умира в София на 14 декември 1924 г. на 63-годишна възраст.

Сто  петдесет и една години от рождението му и 88 години от смъртта му. Хиляди угърчинци са живели и напуснали този свят през тези години и само надгробните камъни напомнят за тях, подавайки се от тревата на забравата, която постепенно ги поглъща. Генерал Радой Сираков е сред най-достойните хора на Угърчин и освен улица с неговото име, заслужава да бъде поставен и друг паметен знак за него в родното му място.

Кратка справка за генерал Сираков, взета от военния архив в гр. Велико Търново

Радой Ичов Сираков е роден на 6 юли 1861 г. в с. Угърчин  Ловчанско. Женен, с пет деца. Завършил военна академия и генерал-щабна  академия. Подпоручик от 30 август 1882 г., поручик от 30 август 1885 г., капитан от 1 януари 1887 г., майор от 1 януари 1892 г., подполковник от  1 януари 1896 г., полковник от 15 ноември 1900 г., генерал-майор от 1 януари 1906 г. Служил е в 20 пехотна дружина, 8 пехотен  полк, 13 пехотен полк, началник-щаб на 2 пехотна дивизия, началник на 9 дивизия, началник на Главно интендантство. Уволнен от армията на 7 април 1915 г. Починал на 14 декември 1924 г. Носител на орден “Св. Александър” – V степен и още шест други награди.

Генерал  Сираков ще бъде предложен от Министерство на отбраната  за награждаване посмъртно  с орден „Стара планина“ от прeзидента на Република България. 

Фотографии: Читалищен архив, "Изгубената България"                                       

събота, 7 юли 2012 г.

КАНЬОНЪТ ЪГЛЕН

Каньонът на река Вит е между селата Ъглен и Садовец, съответно на по 40 км от Ловеч и от Плевен.Това природно  творение  в съседната община Луковит все още е малко познато по широкия свят. Скалите над река Вит достигат  100 метра височина,  тук са намерени артефакти от праисторически времена, тишината  носи усещането за средновековно отшелничество. Едно от притулените  чудеса на България...
 
 
 
 



 
 

 

Фотографии: Борислав ПАТАРИНСКИ