четвъртък, 31 януари 2019 г.

МАЙОР СТОЙЧЕВ ЗАГИВА ПРИ ОТБРАНАТА НА ЛЕНИНГРАД

 
Преди няколко дни, на 27 януари, в Русия  беше отбелязана 75-годишнината от разгрома на войските на германския Вермахт при Ленинград и свалянето на 882-дневната блокада на града. Това е един от най-трагичните и величави епизоди от Втората световна война. В продължилата 2 години и 5 месеца битка загиват повече от 50 000 съветски войници и офицери, но и над 800 000 цивилни жители на града - най-вече  от глад, студ и бомбардировки.
   Сред загиналите защитници на Ленинград има и един угърчинец. В Пискарьовското гробище край града, който днес се нарича Санкт Петербург, на една от хилядите надгробни плочи на загинали офицери  пише: "МАЙОР СТОЙЧЕВ И. Б. 1902 - 1943". Днес малцина в Угърчин знаят нещо за този човек. Затова накратко ще разкажем за него това, което ни е известно.


   Илия Ботев Стойчев/Илиевски/ се  ражда в Угърчин на 20 май 1902 г. в заможно семейство. Родителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Има три сестри и трима братя. Много обича майка си и  е силно привързан към нея. Ученолюбив е, но е  буен по характер. В Угърчин завършва основното си образование, след което отива в Плевен и учи в гимназия. Запознава се с Васил Героя и Тинко Симов и започва да се занимава с политическа дейност.

   След гимназията се завръща в Угърчин.  През 1923 г. става член на БКП и попада в полезрението на полицията. След преврата на 9 юни 1923 г.  участва в Юнското въстание в Плевен, а след това и в Септемврийското въстание. Полицията го търси активно и затова напуска Угърчин. Известно време живее  в София при угърчинците Никола Павлов и Стойко Съботинов. Не се отказва от политическата си дейност.  Върши я нелегално. Полицията продължава да го търси, но хазаинът му не го издава, въпреки, че е член на дясната партия Демократически сговор.

   След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. положението става още по сложно и Илия решава да напусне страната. Среща се за последно с баща си, който му дава 500 лева. С помощта на хазаите през август напуска България и през Сърбия стига до Съветския съюз.

   Установява се в Ленинград и с други българи емигранти се записва във Военно-инженерното училище. По това време се запознава с едно момиче на име Татяна Ивановна. Обикват се и често се срещат. Но когато завършва училището през 1927 г., Илия Стойчев е изпратен в Москва. Връзката му с Татяна продължава  още около година, но после прекъсва. Последното му писмо до нея е изпратено от Кремъл от Обединената военна школа. Взет е в охраната на министър председателя на Съветския съюз Михаил Калинин и това не му позволява да поддържа повече връзка с нея. Татяна се омъжва за друг човек, но в сърцето и остава Илия.

   На 31 юли 1938 г. по време на сталиновите репресии е арестуван, но през август същата година е освободен като необосновано арестуван.

   Когато хитлеристка Германия напада Съветския съюз Илия Стойчев отива в Ленинград и става един от неговите защитници. Загива на 18 март 1943 г. като майор от Червената армия.

   Минали са повече от 15 години от последната им среща, но Татяна  не го е забравила. Упорито го търси след войната и накрая го открива... в Пискарьовското гробище. Дълги години тя носи там цветя. Снимката на паметната плоча, която ви показваме, е от октомври 1982 г. На нея се вижда и последният, макар и поизсъхнал букет...

 
   В Угърчин има поставена паметна плоча на мястото, където е била къщата на Илия Стойчев и беше наименувана улица в негова памет.

   Да тръгнеш от угърчинските колиби и да стигнеш до Кремъл, до охраната на най-близкото обкръжение на Сталин. И вместо да използваш това си положение, за да останеш някъде на завет и изчакаш бурята на войната да отмине, да се хвърлиш в нейния огън и да изгориш. Това май заслужава да се помни.

   За написването на този материал са използвани данни от книгата на Марин Мяшков "Никога няма да ги забравим".

сряда, 16 януари 2019 г.

РОДИТЕЛИТЕ НА СТ. ДАНАИЛОВ СЕ ЗАПОЗНАЛИ В УГЪРЧИН

 
Стефан Данаилов в тв сериал „На всеки километър“, 1970-е

Този известен български актьор никога не е идвал в Угърчин, макар преди години, когато киното тук работеше, са правени представяния на някои нови български филми с част от творческите екипи, които са ги създали. Тогава каква  връзка има между Стефан Данаилов и Угърчин и защо подхващаме тази тема? Защото той сам разказва за това.

Във вестник "Над 55", бр.49 от 3.12.2018 г. е поместен материал за него под заглавие "Бях пей сърце, а сега уж съм аз, пък не съм аз". Там 76-годишният актьор споделя, че често се сеща и за родителите си. Майка му Евдокия Данаилова е от Ловеч, а баща му Ламбо Данаилов е от с.Райково, сега квартал на гр.Смолян. Самият Стефан Данаилов се е родил в София. Но се оказва, че родителите му са били учители в Угърчин. Тук те се и запознават. Той не уточнява годината, когато това се е случило, но бихме могли да предположим, че е станало в края на 30-те или началото на 40-те години на ХХ век, защото самият Стефан Данаилов се появява на бял свят на 9 декември 1942 г. Не става ясно и колко години са били учители родителите му в Угърчин.

Бащата и майката на Стефан Данаилов със сестра му

Но научаваме, че те са участвали и в читалищната дейност и по-точно в театралния състав. Баща му дори режисирал пиесата "Коварство и любов". В нея той играел ролята на Милер, а майка му - на Луиза. В читалището ни по това време  се е развивала доста разностранна дейност. Имало е  младежка кооперативна група от около 200 човека, имало е и симфоничен оркестър, ръководен от Борис Петров, започват и първите кинопрожекции. А Угърчин е наброявал 10 000 души...

Читалищната сграда и общината в Угърчин през 1940 г. 

Години по-късно, когато Стефан Данаилов става един от най-известните и обичани български актьори, той играе в същата пиеса, която баща му режисира  в Угърчин. Но този път тя е поставена на сцената на Военния театър в София. Поканил специално баща си да гледа това представление...

Странно. Бившият министър на културата и известен български актьор, преподавателят в Националната академия за театрално и филмово изкуство професор Стефан Данаилов  разказа за един епизод от историята на нашето читалище с 80 годишна давност. Епизод, за който досега не сме имали информация.

Много други такива епизоди от вече 125 годишната история на читалището ни вероятно завинаги ще потънат във времето, без да остане някаква следа за тях. Но понякога се случва невероятното и оживява част от това минало, разказана на неочаквано място от неочакван човек.
 
Борислав ПАТАРИНСКИ

четвъртък, 3 януари 2019 г.

И НАСТАНА ЛЕТО 2019-то. ДА НИ Е ЧЕСТИТО !

Ето че и 2018 година се изтърколи. Уж скоро  я срещахме, уж скоро вдигахме наздравици и си отправяхме пожелания и... вече си отиде. Както много други години  преди нея. А ние, улисани в ежедневните си грижи, с изненада установяваме, че пак е дошло време за нов календар на стената. И тогава идва моментът да хвърлим поглед назад и направим равносметка каква сме я свършили...

Нека погледнем към културния живот в читалището ни през 2018-та. Накратко, в телеграмен стил.

Ще започнем от 6 януари и гмуркането в река Каменица за кръста по случай Йордановден. Танцьорите ни тропнаха два танца по този повод. После те играха в дъждоснежната "лапавица" пред общината на Трифон Зарезан. Отбелязахме с тържество годишнината от гибелта на Апостола на 19 февруари. На 1 март Баба Марта  от читалището раздаде на много хора мартеници. А на 2-ри танцьорите ни пак играха пред общината по случай Националния ни празник. И пак имаше сняг, но и огън в кръвта на играещите. На следващия ден, по същия повод, те  играха пред около 400 човека и при Руската скала край Лесидрен, където сред зрителите имаше и гости от Швейцария. На 22 март се проведе Общинския пролетен празник "Светиите", в който отново се включиха танцьорите ни. Една седмица по-късно лазарките ни обиколиха Общината и други места в Угърчин, където отправиха своите великденски пожелания.  В края на април танцьорите ни играха на празника на с. Микре. А в средата на май участваха във фестивалите "Люлякова ръченица" в Ловеч и "Балкан фолк" във Велико Търново. От Търново те се завърнаха със златен медал и номинация за световната купа по фолклор. Включиха се и в традиционния празник на нашата писменост и култура на 24 май. Откриха и закриха със свои участия областния фолклорен фестивал "Тройче", провел се в Угърчин на 9 юни. На 16 юни децата от ансамбъла играха на детския фестивал "Вярвай в чудеса", провел се в Угърчин, а в края на юни участваха и във фестивала "Охридско славейче" в република Македония, откъдето се завърнаха с награда. Пак по това време театралният ни състав представи пиесата "Госпожа министершата" в с. Лесидрен, където през ноември последва още едно представление.

Месец по-късно големите танцьори участваха във фестивала "Лято във Високо" в република Босна и Херцеговина. На 27 юли в читалището ни бе представен филмът "Песента на генерала", посветен на генерал Радой Сираков. На 11 август екип на "Балкан фолк" - Велико Търново засне едночасов филм за танцовия ни ансамбъл, който беше излъчен по телевизия "Родина" и ще се излъчва и по интернет телевизията "Евро фолк". В началото на септември танцьорите ни участваха в празниците на селата Каленик и Драгана, а на 21 септември играха при откриването на традиционния панаир  в Угърчин. През същия месец участваха и във фолклорните фестивали в с. Дъбен и с. Радомирци.

Най-скорошната им изява за 2018 г. бе на 21 декември на Коледния концерт в читалището ни, където взеха участие всички танцьори от ансамбъл "Фаворит" - от най-малките до най-големите. Годината завърши с посещения на Дядо Коледа и Снежанка по домовете и коледуване на две групи от  читалището, както и с традиционното посрещане на Новата година  на площада пред общината.

И не на последно място... Блогът ни в интернет, където четете тези редове, 2 дни преди края на 2018 г. прехвърли 100 000 посещения! През електронния ни прозорец към света гледат и хора, живеещи на хиляди километри от родния Угърчин и България.

Ето, това е накратко. Кратко, кратко, но излезе много по-дълго от телеграма. Все пак това е по-добрият вариант, отколкото читалищна дейност, която може да се опише в две телеграмни изречения. Да се надяваме, че след година "телеграмата" ще е още по-дълга.

СУРВА, ВЕСЕЛА, ЧЕСТИТА

 
 
Мигове от коледния концерт на 21 декември, раздаване на подаръците от Дядо Коледа и коледуване на децата и по-големите от читалището ни и коледарската група от с. Радювене.

 
 
 
Фотографии: Б.Патарински

ПОЗДРАВ ОТ ПОЩЕНСКИЯ РАЗДАВАЧ ПЕЙЧО, 1915-а

Новогодишна картичка със стихотворно послание до угърчинци, разпространявана от пощенския раздавач Пейчо Ил. Пейчевски през 1915 г. в Угърчин.