Сред загиналите защитници на Ленинград има и един угърчинец. В Пискарьовското гробище край града, който днес се нарича Санкт Петербург, на една от хилядите надгробни плочи на загинали офицери пише: "МАЙОР СТОЙЧЕВ И. Б. 1902 - 1943". Днес малцина в Угърчин знаят нещо за този човек. Затова накратко ще разкажем за него това, което ни е известно.
Илия Ботев Стойчев/Илиевски/ се ражда в Угърчин на 20 май 1902 г. в заможно семейство. Родителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Има три сестри и трима братя. Много обича майка си и е силно привързан към нея. Ученолюбив е, но е буен по характер. В Угърчин завършва основното си образование, след което отива в Плевен и учи в гимназия. Запознава се с Васил Героя и Тинко Симов и започва да се занимава с политическа дейност.
След гимназията се завръща в Угърчин. През 1923 г. става член на БКП и попада в полезрението на полицията. След преврата на 9 юни 1923 г. участва в Юнското въстание в Плевен, а след това и в Септемврийското въстание. Полицията го търси активно и затова напуска Угърчин. Известно време живее в София при угърчинците Никола Павлов и Стойко Съботинов. Не се отказва от политическата си дейност. Върши я нелегално. Полицията продължава да го търси, но хазаинът му не го издава, въпреки, че е член на дясната партия Демократически сговор.
След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. положението става още по сложно и Илия решава да напусне страната. Среща се за последно с баща си, който му дава 500 лева. С помощта на хазаите през август напуска България и през Сърбия стига до Съветския съюз.
Установява се в Ленинград и с други българи емигранти се записва във Военно-инженерното училище. По това време се запознава с едно момиче на име Татяна Ивановна. Обикват се и често се срещат. Но когато завършва училището през 1927 г., Илия Стойчев е изпратен в Москва. Връзката му с Татяна продължава още около година, но после прекъсва. Последното му писмо до нея е изпратено от Кремъл от Обединената военна школа. Взет е в охраната на министър председателя на Съветския съюз Михаил Калинин и това не му позволява да поддържа повече връзка с нея. Татяна се омъжва за друг човек, но в сърцето и остава Илия.
На 31 юли 1938 г. по време на сталиновите репресии е арестуван, но през август същата година е освободен като необосновано арестуван.
Когато хитлеристка Германия напада Съветския съюз Илия Стойчев отива в Ленинград и става един от неговите защитници. Загива на 18 март 1943 г. като майор от Червената армия.
Минали са повече от 15 години от последната им среща, но Татяна не го е забравила. Упорито го търси след войната и накрая го открива... в Пискарьовското гробище. Дълги години тя носи там цветя. Снимката на паметната плоча, която ви показваме, е от октомври 1982 г. На нея се вижда и последният, макар и поизсъхнал букет...
Да тръгнеш от угърчинските колиби и да стигнеш до Кремъл, до охраната на най-близкото обкръжение на Сталин. И вместо да използваш това си положение, за да останеш някъде на завет и изчакаш бурята на войната да отмине, да се хвърлиш в нейния огън и да изгориш. Това май заслужава да се помни.
За написването на този материал са използвани данни от книгата на Марин Мяшков "Никога няма да ги забравим".
