петък, 15 юли 2011 г.

АРНИШИ СЪ!

> Речник на специфични думи и изрази в угърчинския говор
Речникът на угърчинския говор не прави изключение от положението във всички български народни говори, а именно - неговото ядро, основните и най - употребявани думи са общи за всички народни говори и за общобългарския език. Разбира се, всеки говор притежава и специфични черти, които в известна степен го отличават от останалите български говори и от книжовния език.

В ежедневния живот угърчинците от старото поколение употребявали много специфични думи и изрази. Някои може да чуете и в наши дни - само в Угърчин и селата около него:

айдамак - глупав; абер - вест; айгарит - неубоздан; айлазин - мързелив човек; але -ненормален; алосва се - прави се на луд; алтав - кара на широко; аргасай го - удари го; артък - в повече; алис - тъкмо така е; айналия - хубаво докаран; ахмак, абдал - глупав човек; арниши съ – остави тая работа, не се занимавай;

бастисал го - надвил му; бендел - ленивец, мързеливец; бетуин - бетух, инат силно; близо му дослука - бързо се обижда; брус - камък за точене, но и тежък характер; бутюрясва - бута силно; бъка – бута, разваля;

въгарчив - не седи на едно място; варка го - бърза пред него; воращиства се - намира си работа; впален - недозрял плод; гайле - грижа; гайрет - търпение; ганати - кара се, гълчи; гьостерица – тояга, неокастрен прът; гюр седянка - седянка с отбрани моми;

джавкат се - карат се; дживгар - впрегнати два чифта волове; емне - затича се; еляк – човек без работа, мързеливец; есап - сметка; еца - като говори запъва се;

 
Уфатни моми, булки и момци жънат край Угърчин, 1930-те

заглавуши - удари го силно; зазъбица - хванал пощявка за ядене; заклинджосал - заздравил; заклюпосал - завързал го с клюп; занасям се - шегувам се; заран - сутрин; збуна - много хора; заплес - глупав човек; затра е нива - която нищо не е родила; збъдник - който иска неговото да стане; зевзек - шегаджия; зеере - зърнени храни; зор - трудност, но и тегло, страдание; зорладисвам се - преуморявам се; зорлем - насила;

изнаваксвам - набавя си необходимото; и да сте - добре сте сторили; измична мома - висока мома; икиндия - към 16.30 часа; кабил - съгласен; калесвам - каня за сватба с бъклица; кандисвам - съгласявам се; каракиш - качамак с крушовица; кескин - серт, лют; кльощав - слаб физически; кондисвам - разполагам се нашироко; кумбал - човек с изпъкнали очи; курдисвам - настанявам се; куцуз - без късмет; кърпел - парче от дърво;

лангар - изоставено бедно място; лемав - болнав; левак - калпав; лимбизия - болнав; ломоти - много говори напразно; магери нещо - майсторува; майтап - шега; макамлия -мераклия; маймарин - голям майстор; маравица - хрема; матор овен - стар овен; мундарин - мръсен; муксур - нечист /немит/; мурафет - номер;

набарам - намирам нещо; навъзбаник - право нагоре; назимка - едногодишна свиня; шиле - едногодишна овца; на лио - на шега; не е таферна - не е добра; омразен - неприятен; отчегалил - отделил; палка го палило - да прави каквото си ще; поднасям - подигравам се; проломък - висок неспретнат човек; петимен - жадуващ нещо; пешак -неопитен, невежа; платник - тъкан чувал от кълчища; префакут - неуспех; пърцогорец - пролетен вятър /развигор/;

Чувагаш, но тафра компания ломоти в кръчмата на Угърчин (1940-те). 
Полицаят козирува за фотото с юсче за вино.

разпетляй се - разкопчей се; репак - неравен път; рефули - парчета от дреха; роптае се - блъска се; сербез - лют; скръндза - скъперник; скърнаф - яде по-малко; съпикасъл - забелязал; смъднало го - заболяло го; сугарни - късни; съклет - притеснение; съпикасвам - забелязвам; сащисвам се - обърквам се;

тафра - наконтен; тътрузи се - влачи се; туна - мухъл, плесен; тищи се - допича се; тъпигьоз - тъп човек, безочлив; улав - смахнат, глупав; урулясвам - жестоко се карам; уфатна булка - сръчна; фандак - малко парче вълна; цалав - сладкодумен, но и хубав; цапардосвам - удрям;

читав - здрав; циври се - плаче, подсмърча; чокале - малки деца; чекорато - разклонено; чувагаш - разхайтен; шашкънин - луд човек; шатък - шетня; шмуле - брули; шоролоп - бърканица, бъркотия; шугав - крастав; шушумига - дребен хитрец; щипна - избяга; щурам се - губя си времето.

Тракийското наследство в областта на речника тепърва ще се издирва, установява, доказва. Интерес представляват някои турцизми, които се отнасят до предосманския период на тюркско- българските езикови връзки. Те са свързани с две важни съставки на българската народност - прабългарите и куманите. Ако сравним наименованията: сукман, туйагъ, шаран, делва, калпак, курем, жумъ, йапанджак, коцкар, кошаръ, шейнъ, чълмъ, шарка, сумъ (хоръ), джуркъм, куче, въмпир, бъбрек, окъм (викам), ще разберем, че прабългарските и куманските думи в говора на Угърчин потвърждават още веднъж дълбоките етнически корени на местните хора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар