Голям Сечко, януари, ни разглези с доста топло за зимата време и почти никакви валежи, но малкият му брат реши да ни напомни какъв е сезонa. За едно денонощие изсипа два пъти повече дъжд и сняг, отколкото през целия януари. Тежък, мокър сняг покри земята и дърветата. Много клони и цели дървета не издържаха и рухнаха под тежестта му. Изпокъсаха жици и токът спря. След него спряха и мобилните комуникации и интернета и за около 36 часа Угърчин и много други населени места загубиха всякаква връзка с останалия свят, макар пътищата да не бяха блокирани за дълго. За да се обадиш на някого трябваше да се качиш на някоя от височините около Угърчин. Добре, че поне доставката на хляба и някои други стоки от първа необходимост не зависеха от спътниковите комуникации...
Никой преди 30 години не би повярвал, че 20 см мокър сняг би довел до такова изолиране на Угърчин от външния свят, защото още през 1940 г. от Угърчин до Ловеч и до някои от съседните села е имало опънати по две жици и колкото и люта да е била зимата/ а тогава е имало зими с много сняг и студ, та дърветата са се пукали от него/, кметът е можел да завърти манивелата на бакелитения телефон и през примитивната телефонна централа по "теля" да се свърже с околийския началник в Ловеч например. А днес при станции на три мобилни оператори в Угърчин и свръх модерни безжични телефони, при интернет връзка, осигурявана по четири различни канала, бабите не можаха да си получат пенсиите нито в пощата, нито на банкомата. Дано някой да не е имал нужда да вика спешна помощ... Явно новите технологии ни носят редица улеснения в живота, но понякога ни поднасят и неприятни изненади. Такава неприятна ситуация се случва за трети път през последните десет години и сигурно трябва да се направи нещо, за да се избегне четвъртото "информационно затъмнение".
А ако можехме през тези два-три февруарски зимни дни да се абстрахираме от липсата на ток и телефонни връзки, от изгорелите покрай авариите с тока телевизори и фризери, щяхме да забележим една доста красива зимна картина около себе си и деца, които се радват на току що направен снежен човек с кофа на главата и морков за нос, щяхме да се порадваме поне малко за перничани... Всъщност през тези няколко дни природата ни напомни, че нейна е последната дума и доброто и лошото обикновено вървят ръка за ръка, колкото и да ни се иска да го има едното и да го няма другото.
На последната снимка е
"Телефоненъ нумераторъ за 5 линии" на пощата в Угърчин, използван през през 1943 г.
