Средното професионално-техническо училище по автотранспорт в Угърчин е създадено със заповед № Д 11 от 10 юни 1968 г. на Министерство на народната просвета тогава. В Угърчин по това време има две основни училища и една гимназия. Министерство на образованието решава, че на мястото на гимназията трябва да се открие средно професионално училище. Към този момент в България вече има 25 автотранспортни училища, но е преценено, че трябва да се разкрие такова и в Угърчин, защото държавата има нужда не просто от хора със средно образование, а със средно специално образование и конкретна професионална квалификация/ тази констатация май и в момента е актуална/.
Всичко започва почти от нулата. През 1968 г. е налице сградата на гимназията, старото общежитие, новото общежитие и един голям двор. Но всичко, свързано с професионалното обучение тепърва трябва да се изгражда.
На 16 септември 1968 г. първият директор на новото училище Тодор Михов приветства строените ученици по повод началото на учебната година. В него са вперили погледи 140 ученици от новото СПТУ, но също и учениците от досегашната гимназия. Останалите два випуска на гимназията ще завършат своето обучение в Угърчин и тогава тя ще прекрати съществуването си до откриването й отново през 1981 г.
Първи учители в СПТУ са: Пенка Йовинска - преподавател по математика, Маргарита Иванова - преподавател по български език и литература, Петко Гергански, Димитър Боев, Димитър Колев, Милчо и Иванка Милованови - преподаватели по специалните предмети. Йовко Йовев и Анка и Юли Шумови са възпитатели. Никола Царевски, Пейчо Бояджиев и Мильо Добревски пък са първите учители по кормилна практика. По останалите общообразователни предмети се използват учители от досегашната гимназия. Паралелките в СПТУ са четири, като три от тях са с тригодишен курс на обучение, а едната е двегодишна.
В началото е трудно докато се изгради новата материална база на училището. Имало е само четири автомобила и две лошо оборудвани работилници. Но учители, помощен персонал и ученици работят задружно и резултатите не закъсняват. Само за няколко години основната училищна сграда е преустроена и са оборудвани нови кабинети, построени са няколко нови работилници по практика, дворът е асфалтиран, изградено е и спортно игрище. На партера на новото общежитие има столова със собствена кухня, където учениците се хранят. Доставени са достатъчен брой нави автомобили за кормилната практика. Край Угърчин се изгражда полигон за кормуване. През 1981 г. е създадена и тренажорна зала с четири тренажора за кормуване, доставени от Чехословакия. Малко по-късно е оборудвана и компютърна зала. А в сутерена на спортната зала в центъра на Угърчин е изградена писта за автомодели, на която учителят Слави Марков разработва компютърна система за управление.
В училището се приемат ученици, освен от Ловешки и от съседните му окръзи. За около десет години то успява да стане равностойно на другите сродни училища. На първото републиканско междуучилищно състезание по майсторско управление на автомобил и отстраняване на повреда в автомобила, през учебната 1972/73 година, Стефан Вълков Стойков от СПТУА - Угърчин печели купата за най-добър шофьор и монтьор. Той се състезава с ученици от училищата във Варна, Пловдив и други големи градове на страната. Още няколко пъти след това наши ученици печелят подобни състезания или се нареждат на призовите места.
С времето училището в Угърчин установява тесни връзки с други сродни училища от Плевен, Левски, Хасково, Стражица, Кула и др. Разменят си гостувания, участват в съвместни инициативи. Такива връзки се установяват и извън страната ни с Републиканския техникум по автотранспорт в гр. Киев и завода за товарни автомобили "Лихачов" в Москва в Съветския съюз. Правят се взаимни гостувания. Като резултат от тези връзки е решено училището в Угърчин да бъде наименувано "Иван Лихачов" - името на първия директор на завода "ЗИЛ" в Москва. По това време от СПТУ по автотранспорт, то става СПТУ по транспорт.
През 80-те години в гимназиите беше въведена двустепенна форма на обучение, като след 10 клас в така наречените УПК учениците получаваха и професионална квалификация. Тогава в СПТУТ в Угърчин по тази форма на обучение учеха и ученици от ЕСПУ "Св. Св. Кирил и Методий" - възстановената гимназия. В този период в едното ново крило на гимназията беше открит Професионален учебен център за подготовка на водачи на автомобили от категориите "Д" и "Е". Това беше следващ етап на подготовка на водачите, които са завършили СПТУ и имат категория "С". Получената тук квалификация им позволяваше да управляват и големи камиони и автобуси.
Извън основното им обучение, учениците от СПТУА сериозно се занимаваха със спорт, основно борба, участваха често и в бригади в помощ на селското стопанство.
След големите обществено-политически промени в България, започнали през 90-те години, много средни професионални училища бяха закрити. Такава съдба сполетя и СПТУ по автотранспорт в Угърчин през 1997 г. Това стана не без активното участие на последния му директор Красимир Петров, който беше от Ловеч и работи активно СПТУА да се премести в Ловеч и се слее с бившето "заводско" училище "Дочо Пенков". Но няколко години по-късно и то беше закрито. Настъпи времето на гимназиите, осигуряващи само средно образование, без професионална подготовка.
Двадесет години по-късно правителството стигна до извода, че страната ни изпитва остър недостиг от кадри със средно образование и с професионална квалификация и се тръгна отново да се развива това образование. Но ликвидираното в Угърчин училище едва ли отново ще отвори врати, въпреки, че потребността от шофьори не е намаляла. Тъжен финал на една близо 30-годишна успешна учебна дейност в Угърчин, дала професия на над 3000 момчета и момичета за времето на своето съществуване.
Историята на това училище по автотранспорт в Угърчин, е част от историята на самия град, с която можем да се гордеем. Освен директорите Тодор Михов, Петко Гаврилов, Петко Братанов, Стефан Керезов и Тони Лисичков, десетки са учителите и инструкторите, а и хората от помощния персонал, които през годините на съществуването на училището дадоха много от себе си, за да подготвят професионално млади хора, които и до днес си спомнят с благодарност направеното за тях.
На снимката: Заместник-директорът Петко Гергански със своите възпитаници
Борислав ПАТАРИНСКИ
По материали от "Юбилеен вестник", издаден от СПТУ по транспорт през 1993 г.
