Твърди се, че въпросният вирус се е пръкнал на един китайски пазар след кръстоска между вируси на прилеп и гущер. Поне такава е една от най-масовите версии за възникването му. Друг е въпросът, че вирусът е твърде сложен, за да възникне просто ей така, без да са му помогнали в някоя лаборатория. Но за това най-вероятно ще научим след време. Факт е, че този вирус, който не е по-смъртоносен от други подобни, предизвика най-сериозното световно сътресение след Втората световна война. Улиците не само на Угърчин, но и на Рим и Берлин, на Лондон, Париж, Делхи, Сидни и Ню Йорк опустяха. Спряха да работят редица предприятия, училища и университети, културни институции, ресторанти и кафенета, спортни клубове и др., сринаха се цените на фондовите борси и петрола. В първите дни на извънредните мерки хората в много страни се втурнаха да се запасяват с хранителни продукти и стоки от първа необходимост, а тоалетната хартия се оказа особено търсена... В САЩ се заредиха и опашки пред оръжейните магазини. Започна да се случва нещо, наподобяващо сценарий от холивудските филми, посветени на предполагаеми глобални катастрофи. Българите обаче погледнаха по-трезво на ситуацията и бързо преболедуваха потребителската истерия, но остава въпросът колко време ще продължи и какви ще са последствията от пандемията. Защото тя вече отнесе хиляди животи, но и изправя светът пред глобална икономическа криза, която може би ще е по-тежка от познатите досега.
Заглавието на този материал е заимствано донякъде от разказ на Йовков. И макар пандемията, която преживяваме, да няма нищо общо с чумата, то това, което ще последва в световната икономика и финанси, може би ще е съпоставимо с чума при хората...
Излизайки от необичайните проблеми на настоящето, по-надолу ще ви запознаем с една друга епидемия, която е споходила угърчинци в средата на 19-ти век и как те са оцелели в едни много по-различни условия без медицински грижи, дистанционно обучение на децата от килийното училище и... тоалетна хартия. Дано описаната от Никола Русковски история в юбилейния сборник на читалището ни от 1936 г., ако не ви помогне с нещо по-лесно да преодолеем днешната епидемия, поне ви отвлече за кратко от мислите за нея.
ЧУМАТА 1836 - 1837 ГОДИНА
Чума се е появила още през 1814 - 1815 год. На много места взела големи жертви. В Угърчин не морила. За нея няма запазени спомени. Ако и да е имало такива, те се слели със спомените за голямата чума, както я наричали, върлуваща през 1836-37 г. - точно преди сто години. Епидемията взела широки размери. Пострадало повече турското население, защото живеело нечистоплътно. Хиляди турци измрели в Плевен, Ловеч и по селата. В Шаханките/Соколово - бел. ред./ и махалите /Каленик и Угърчинска/ турците почти домрели. На гробищата им било "като хоро", пълно с хора, които погребвали умрелите. Турците не оставяли къщите и селищата си и затова лесно се заразявали. Болестта се явила през пролетта на 1837 година. Населението, за да се запази, напуснало селото. Угърчинци се пръснали по горите, направили си копаници колиби и там в природата при една естествена чистота и изолираност прекарали лятото, есента и зимата до Коледа. Местата на някои копаници личат и досега, където са запазени бранищата: Калчовска средока, Кленови рът, Труфек и други. Някои казвали, че виждали чумата като грозна разчорлена жена, която се спущала да хапе, други, като черно страшно животно и миришела на скрум. Явявала се още като куче, което скимтяло и преследвало хората. Който се сещал да прегази през вода, той се спасявал, защото уж тя не могла да минава през вода. Разбира се, че тук не може да става дума за нещо вярно, а за халюцинации. Жените й мясвали пита, слагали в нея парици, качвали я в торбичка на някое дърво край пътя, та като минавала чумата да вземе питата, да яде "жива и здрава", да види, че тия хора я зачитат, да ги подмине и не ги мори..
Никола Русковски, "Юбилеен сборник 1895-1936 ", Читалище "Светлина", Угърчин, 1936 г.
