Народно читалище "Вълчо Русковски - 1894г." поздравява своите членове и всички участници в неговата дейност с Рождество Христово и настъпващата 2023 година и им пожелава здраве, мир, благоденствие и ползотворна работа през Новата година!

И БЕЗ ШЕЙНА ДЯДО КОЛЕДА НАВЕСТИ ДЕЦАТА. СЛЕД НЕГО И КОЛЕДАРИТЕ

Поради липса на сняг читалищният Дядо Коледа остави шейната си на площада при "колегата" да му я пази. Заедно със Снежанка потеглиха в дъжда с автомобил из Угърчин. Имаха много адреси - посети 40 къщи и зарадва повече от 60 деца с подаръци на 24 декември вечерта. Някои от децата не живеят постоянно с родителите си в Угърчин, но си бяха дошли при близките и заради Дядо Коледа. 

Угърчинският, за разлика от колегите му в по-големите градове, все още ходи по домовете, а не събира децата на едно място, за да им раздаде подаръците. Посещението на белобрадия старец и красивата Снежанка естествено зарадва най-много децата в Угърчин, но и родителите нямаха нищо против да са част от това хубаво преживяване, породено от една дълголетна традиция.

На следващата вечер,25 декември, беше спазена още една традиция. Групата коледари при читалището обиколи домове в Угърчин с пожелания за здраве, плодородие и благоденствие. 

И Дядо Коледа, и коледарите направиха декемврийските дни празник за много угърчинци, по-интересни и незабравими, а някои от тях вече изразиха желание на следващата Коледа отново да са домакини на тази хубава традиция.

"ЛУДОРИИ В СЪБОТНАТА ВЕЧЕР" И ДРУГИ ПРИГОТОВЛЕНИЯ

Приготовленията за коледните празници тази година започнаха, разбира се, със запалването на светлините на елхата в центъра на града. Случи се в петъчната вечер на 2 декември на площада пред общината. Общинската администрация, освен самата елха и коледната украса, бе осигурила за дошлите над 200 души  и греяно вино, и сладки, а сред празнуващите се забелязваха и Коледният елф, и Снежната кралица, и Искрен Пецов с неговите латино песни. Самото "подпалване" на елхата го направи Дядо Коледа и оттогава тя "гори"без прекъсване с LED светлина.

Десетина дни по-късно общината осигури и възможността угърчинци да погледат "Лудории в съботната вечер" във вторник вечер на 13 декември. Тези лудории в пиесата на Марсел Митоа се разиграха на читалищната сцена от известните актьори Искра Радева, Антон Радичев, Веселин Ранков и Милена Атанасова.

Отново на читалищната сцена след още три дни танцьорите от танцов ансамбъл "Фаворит" - Угърчин, ни представиха коледен концерт с участието и на народната певица от Северняшкия ансамбъл - гр. Плевен, Цветелина Атанасова. И на другия ден танцьорите ни се включиха със свои изпълнения и на коледния концерт в село Лесидрен. На "гастрола" мериха сили и умения с майстори на ритъма от фолклорен ансамбъл "Българе". И двата сценични празника започнаха с изпълнение на коледарите ни.

Угърчин ще посрещне Коледа- 2022 с още радостни събития, със съхранени народни обичаи и традиции от отминали столетия. Новата 2023-а година чука на вратата.

110 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

 ДОСТОЙНО УЧАСТИЕ НА УГЪРЧИНЦИ ВЪВ ВОЙНАТА ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ

   110 години изминаха от Балканската война. В нея България положи героични усилия да си върне отнетите от Берлинския конгрес територии, заселени с етнически българи. Българската армия в тази война разгроми войските на Османската империя, която 500 години владя с огън и меч българските земи. Своя заслуга за победата имат и войниците от Угърчин, участвали под командването на угърчинеца генерал Радой Сираков в едни от най-тежките сражения на войната. 70 от тези угърчинци оставиха костите си по бойните полета на Балканската и последвалата я Междусъюзническа война.

Днес публикуваме документален разказ за боевете при Булаир. Написан е от угърчинеца Цачо Вълчев Шойков преди 35 години и е поместен в бр. 15 и 16 на в. "Друм" от 1988 г.

НА БУЛАИРСКИТЕ ПОЗИЦИИ

   Събота 26 януари 1913 г. Су,ров студ сковаваше земята. Части от 9-та Плевенска пехотна дивизия заемаха хребетите, североизточно от Булаир. Между тях бяха 16-ти Ловчански, 34-ти Троянски, 33-ти Свищовски, 41-ви, 42-ри и 4-ти Плевенски полкове. В първите два се числяха угърчинците.

   Бойците от няколко нощи не бяха спали. Те чакаха сигнала за атака. Премръзнали и посинели те бодърстваха, изпълнени с решителност за победа.

   Булаирският турски корпус беше подготвил отбраната си. Силен източен вятър тласкаше гъсти облаци от морето. На позициите се стелеше непрогледна тъмнина. Неприятелските кораби извършваха десант. От тях се изсипваха пресните сили на противника - 93-ти 96-ти мюртебни полкове. Тяхната артилерия откри ураганен огън. Пехотните ѝ части запълзяха към Серпан тепе. Като използваха лошата видимост те се промъкваха към нашите окопи.

   - Тури ножа! - проехтя команда сред българите.

   Жестока и неравна битка се захващаше. Вражата корабна артилерия подпали града. Взривиха се складовете с боеприпаси.

   Противникът упорито настъпваше. Нашите части се хвърлиха във вихрена атака. Всред тях ечеше гласът на командира на 9-та Плевенска пехотна дивизия - генерал Радой Сираков:

   - Напред български соколи! Забивайте ножовете си във вражите гърди! Бийте вековния враг! Отблъснете го назад! Повалете го! От тук по този път между тия две морета  е нахлул преди 500 години, за да ни пороби. От тук иска отново да навлезе, за да си възвърне загубеното...  

   Генералът беше облечен във войнишки шинел с ботуши, подгизнали в кал и сняг, със загрубяло мургаво лице. Той се носеше тъй просто, тъй скромно, щото ако не се вгледаше човек в пагоните му, би помислил, че има до себе си обикновен боец.

   Българските войници, увлечени от примера на своите командири, не се спряха пред градушката от куршуми и кръв. Наоколо смъртта лудо играеше своя вихрен танц. Командирът на дивизията зовеше:

   - Юнаци, смело напред, нито крачка назад!

   - Напред, на нож! - отекваше неговата команда чрез устата на полковите, дружинните и взводните командири.

   Бойците атакуваха по-уверено. Фронтоваците като вихрушка се хвърляха срещу врага. Лице срещу лице, щик срещу щик, гърди срещу гърди.

   Турците започнаха панически да отстъпват пред вида на тези сурови брадясали мъже с твърда и отмерена крачка, със здраво стиснати манлихери, с натъкнати ножове на тях, с продрани и овехтели шинели, но с искрящи очи. Те връхлитаха като буйни орляци от далечни степи.

   Духът беше по-силен от материята. Взводните водеха бойците си със саби и револвери в ръце. Един от тях, голобрад момък - кандидат офицер - запя "Шуми Марица", но падна пронизан.

   - След мен, напред на нож! - извика едър подофицер, застанал на мястото на загиналия. В неговата мазолеста ръка, изкривена от тежък труд, с изпочупени нокти, блестеше нож.

   - Ура-а, на нож! - се втурнаха неудържимо с яростни викове войниците от 9-га Плевенска...

   През цялото време на тези кръвопролитни, жестоки боеве генерал Сираков беше всред своите храбреци. Ръководеше, насърчаваше.

   Турските табори приближаваха с нова буйна вълна. Тогава генералът се изправи с цял ръст  от командния пункт и се провикна:

   - Напред момци! Напред орли мои! Победата е близка!

   Противникът бе спрян, но но другия ден окопитен контраатакува. Две наши подвижни полеви болници бяха заловени. Турските офицери заповядват да се насекат на парчета пленените пред Шаркьой ранени български бойци. Озверелите турски войници подлагат на сеч и местното население, посрещнало гостоприемно своите освободители. Турската жестокост няма равна на себе си. Потоци от кръв обагриха подстъпите на града. Варварско клане... Обезобразени трупове, глави, ръце и крака се валяха наоколо и ставаха храна на псета и гарвани.

   На третия ден, 28 януари, по обяд противниковите войски бяха обградени от дошлите наши подкрепления. Изпаднал в панически страх от възмездието жестокият командир на 10-ти турски корпус заповядва отстъпление. Таборите се товарят обратно на корабите.

   Нашите фронтоваци ликуваха... Те хвърляха шапки и манерки към небето, викаха до прегракване "Ура" и носеха на ръце любимите си командири.

   После пред строя на оцелелите застана генерал Сираков:

   - Юнаци, в Булаирските боеве по ликвидиране на десанта на Шаркьой вие проявихте чудеса от храброст. Вие победихте пет пъти по-многобройния противник. Всички бяхте герои! Мнозина от вашите другари не ще се завърнат никога по бащините къщи. Техният величав подвиг ще живее вечно в сърцата на всеки българин през всички времена.

   - Ура-а! Да живее България! - отвърнаха бойците.

   - Ура-а! Да живее генерал Сираков! - викаха с всичка сила фронтоваците от 9-та пехотна дивизия: Ловчанци, Троянци, Свищовци, Плевенци и Угърчинци...

Текстове за снимките:

1. Генерал Радой Сираков

2. Мемориалът на загиналите угърчинци във войните за национално обединение на България

ЛЯТОТО - КУЛТУРНА ХРОНИКА

Есента дойде. Слънцето все още приятно припича и това ни кара да обърнем поглед към отминалото лято и някои събития от последните три месеца, които не сме отразили досега в в традиционната ни хроника. 

Лятото и тази година при нас не беше време за почивка. Особено месец юли, когато читалището ни отново стана домакин на поредното забавно лято за децата на Угърчин. Инициатива, която се провежда със сериозната подкрепа на общината. Три момичета - Петя Кърджова, Цветина Бамбова и Йорданка Вълчева  близо месец всеки делничен ден оргонизираха забавни игри, в които се включваха по около 50  деца. Освен в читалището, децата бяха на игрището до басейна в Угърчин, бяха и на самия басейн, а също посетиха парк за увеселителни игри в София.

Отново през юли с подкрепата на общината в петъчните вечери в читалищния салон се осъществиха по две кинопрожекции за деца и възрастни. Една от кинопрожекциите се състоя на открито в градината пред бившето училище по автотранспорт.

През цялото лято читалищната библиотека работи, за да могат и децата да вземат книги от предписаната им в училище литература.

Хрониката ни ще завърши с един от първите есенни дни. В слънчевия, почти летен, 24-ти септември се състоя поредното издание на кулинарния фестивал "Всички на мегдана", организиран от местната инициативна група "Троян, Априлци, Угърчин" и читалището ни. Пред угърчинци бяха представени традиционни ястия, както от Угърчин, така и от Лесидрен, Каленик и Драгана, а местният пчелар Тотьо Влахов представи своята продукция и увлекателно разказа за уникалните качества на угърчинския мед. Не мина  без приготвената от Мирчо Моновски Пъльовска яхния. Танцьорите ни също по традиция взеха участие във фестивала. 

ГЛЕДКИ ОТ ПАНАИРА В УГЪРЧИН 2022

Много празници се отмениха през последните две години заради пандемията, но панаирът в Угърчин си се провеждаше. И сега, когато се вижда краят на това световно изпитание, общиското ръководство в Угърчин реши да осигури една по-богата културна програма на тазгодишния панаир. В двете вечери на 16 и 17 септември на специално изградената сцена на площад "Петър Балевски" бяха изнесени концерти, в които участваха Берковската духова музика, Клуб за народни танци "Цоковци" от гр. София, певците Павел и Венци Венц, Емилия, Михаела Маринова и Анелия. Повече от 1000 души присъстваха двете вечери на концертите. Не мина и без хора на площада и фойерверки.

Близо 100-метрова бирария, люлки и други съоръжения за забавления, стрелбища, захарен памук, понички и палачинки и множество сергии със стоки бяха другото лице на панаира. 

По традиция панаирът стана повод да се съберат по домовете близки хора и много угърчинци, живеещи другаде, да се завърнат в родното си място.

НАЙ-ГОЛЯМОТО СЕЛО В БЪЛГАРИЯ, 1936-1940

 Важни събития в историята на Угърчин - част 14

 Центърът на Угърчин 1940 г.

Започналият стопански и културен подем в Угърчин през първата половина на 30-те години на ХХ век се запазва и през втората половина на това десетилетие. След като през 1936 г. Кнежа е обявен за град, Угърчин става най-голямото село в България и към 1940 г. населението му е близо 10 000 жители. .Промишлена дейност няма, с изключение на някои занаятчийски работилници, но селскостопанското производство се разраства. Доста активен е общественият и културен живот. Продължава строителството на нови къщи, което променя облика на Угърчин. Бедността на една голяма част от населението му обаче остава като проблем, който  още не е намерил своето решение.

    Виждайки положителните тенденции в развитието на Угърчин през разглеждания от нас период  тогавашният народен представител Петър Думанов, в една статия, посветена на Угърчин в столичния вестник „Вечер” от 25 декември 1939 г.,  споделя, че може би е време и Угърчин да бъде обявен за град. Но четири месеца преди това Втората световна война вече е започнала и тя  слага спирачка на много дейности и инициативи през следващите шест години, а от друга страна  катализира  коренни промени в живота на хората.

1936 година

-          В началото на годината с тържество в читалището е отбелязана 40-годишнината от създаването му. Издаден е юбилеен сборник по този повод.

-          От 16 март до 1 септември 1936 г. кмет на Угърчин е Михаил Павлов

-          Основана е Угърчинска земеделска задруга.

-          Основана е първата детска градина с около 30 деца.

-          Койно Недялков купува автобус, марка „Форд”, с 33 места, осем цилиндров двигател и... радио, с който много по-комфортно вози пътниците по каменистите пътища, вече не само до Ловеч, но и веднъж седмично до София.

-          През есента на 1936 г. 36 човека, предимно млади хора, основават Кредитна кооперация „Каменка”, която да раздава кредити на угърчинци с по-ниска лихва.

-          На 1 септември Сава Христов Савчев, имащ висше икономическо образование, е назначен за кмет на Угърчин.

-          На 3 октомври по инициатива на кмета Сава Савчев 16 души учредяват електроснабдителна кооперация „Лъч” за електрифициране на Угърчин. Скоро членовете стават повече от 200. От тях са събрани 100 000 лв. дялов капитал. Общината се включва с 50 000 лв. Със събраните пари е закупен генератор „Сименс” с мощност 30 kW и друго оборудване, за да започне електрифицирането. Генераторът е поставен в мелница „Горник” и е задвижван от двигателя на мелницата. Сключен е договор с общината за електрифицирането на Угърчин.

-          На 1 ноември към Кредитна кооперация „Каменка” от над 100 младежи е основана младежка кооперативна група, чиято цел е да се занимава с културно-просветна дейност.

-          През ноември към читалището са сформирани младежка театрална група с около 15 членове, представила над 10 пиеси и младежка просветна група с около 40 членове, която изнася беседи, сказки и реферати.

-          Неизменна част от живота в Угърчин са неделните хора на площада пред общината. На терасата между общината и читалището свири угърчинската духова музика, ръководена от Вълчо Шойков.

1937 година

-          На 5 януари 1937 г. генераторът в мелница „Горник” започва да работи и първите електрически крушки светват в Угърчин. Първоначално електричество се подава само вечерно време от 20 до 22 часа.

-          Кредитна кооперация „Каменка” открива два свои магазина, в които на по-достъпни цени се продават стоки, земеделски инвентар, торове и др., изкупуват се яйца и сливи.

-          Популярната банка също разкрива свои магазини, в които се продават по-евтино стоките, раздава и кредити с по-ниска лихва.

-          Общинското ръководство предоставя 20 дка общинска земя на Земеделското училище за ябълкова градина.

-          На 24 май учителският съвет при началните училища „Св. Св. Кирил и Методий” и „Васил Левски” обявява за почетни членове на съвета пенсионираните учители Петко Владов, Иван Войников, Стойна Македонска, Паца Вълчева и Мария Ганева.

-          Атанас Коларов - Тасю се отделя от Койно Недялков, купува свой автобус „Форд ББ” с 32 места и започва самостоятелни пътнически превози. По-късно, заради един инцидент, угърчинци започват да наричат автобуса му „Марийка”.

-          Започва строителство на общежитие към централното училище, което е завършено през 1938 г. Предназначено било за ученици, които идвали на училище от колибите и ежедневно е трябвало да изминават пеш по над 10 км.

-          През септември кметът Сава Савчев и представителите на електроснабдителна кооперация „Лъч” Никола Цачев и Никола Русковски вземат участие в годишното събрание на водния синдикат „Златна Панега” в гр. Луковит, който има своя водна електроцентрала. Кооперация „Лъч” става член на синдиката с дялов капитал 300 000 лв. Това отваря нови възможности за по-нататъшното електрифициране на Угърчин.

Кметът Дико Стоянов Присадашки

Кметът Сава Савчев и съветниците му

-          След забраната на политическите партии през 1934 г. Работническата партия и РМС, които имат силно влияние в Угърчин, започват да търсят легални форми за запазване на това влияние. Намират ги чрез внедряването на свои представители в кооперациите, културно-просветните дружества, младежката кооперативна група и др. За разпространяване на комунистически идеи на 12 и 24 април има наказани и изключени ученици от непълната гимназия. Полицията се е опитвала да следи тази дейност, което личи от писмо № 95 от 25.09.1937 г., изпратено от старши стражаря Стойчо Николов до околийското полицейско управление в Ловеч. В него той посочва, че Угърчин е старо свърталище на комунисти. Най-активните са поставени под наблюдение, но за съжаление не можело да се направи много за разбулване на тайната им мрежа, защото 90% от населението било комунизирано.

-          Към читалището е разкрит Народен университет, където са изнасяни беседи, сказки и реферати и когато темите  били интересни се е стигало и до бурни дискусии.

1938 година

-          На 20 януари в читалищния салон се осъществява първата кинопрожекция в Угърчин. Показан е игралният филм „Клетниците”.

-          Завършен и осветен е новият църковен храм.

-          Кавалджията Цвятко Благоев привлича и други угърчинци, свирещи на народни инструменти и формира Угърчинската група към Радио София.

Угърчинци на събора във Велико Търново

-          От 15 юни угърчинецът Дико Стоянов Присадашки за трети път става кмет на Угърчин и остава на този пост до 10.02.1941 г.

-          Започва строителството на каменен мост на река Лепетура. Проектът е на проф. Пейчо поп Петров от Угърчин, а се осъществява от арх. Влад Владов - син на Петко Владов от Угърчин. Завършен е през 1939 г.

1939 година

-          Електроснабдителната кооперация „Лъч” и общината започват работа по изграждането на електропровод от с. Дерманци до Угърчин и трансформатор, за да се осигури електричество от централата на водния синдикат в Луковит. Към края на годината Угърчин вече се снабдява с електричество от електроцентралата при Луковит. Това позволява все повече домове в Угърчин да се електрифицират.

-          От 18 до 25 май внушителна група от Угърчин, начело с кмета Дико Ст. Присадашки участва в Първия областен исторически, културен и селскостопански  събор във Велико Търново.

-          През 1939 г. бюджетът на общината /Угърчин и Драгана/ е 4 300 000 лв./ тогавашният лев не е равностоен на днешния/. Има 250 000 лв. заем за строежа на училище „Отец Паисий” и 350 000 лв. дълг към Популярната банка след строежа на общинската сграда и читалището. В бюджета са заложени строителството на училището с 9 класни стаи, на обор за 8 разплодници и мост на река Каменица.

-          1200 земеделски стопани членуват в земеделско-стопанската организация, оглавявана от Кольо Лалев, 200 занаятчии членуват в занаятчийското сдружение, председателствано от Стоян Балабанов и 300 души земеделски работници също имат свое сдружение, оглавявано от Найден Стефанов, Милко Петров и Никола Дончев. Своя дейност развиват и търговското сдружение  и говедовъдното дружество.

-          Към 1939 г. землището на Угърчин е 130 000 дка. От тях 100 000 дка са частни земи и 30 000 дка са общински имоти. 40 000 дка са частните гори и 10 000 дка - общинските.

-          В Угърчин по това време се отглеждат 16 000 овце, 3 000 крави и 6 000 кози.

-          Над 3 000 дка са овощните градини, от които годишно се добиват 200 тона сушени сливи.

-          Популярната банка разкрива консервна работилница, построява сушилня за плодове и открива пункт за изкупуване на мляко. Отваря и книжарница.

1940 година

-          Завършена е новата сграда на училище „Отец Паисий” с 9 стаи.

-          Млади литературни творци създават литературния кръг „Друм” и започват да издават вестник „Друм”. Отпечатват и стихосбирки на свои членове. След шестия брой цензурата  спира вестника, тъй като в публикуваните материали съзира скрита комунистическа пропаганда.

-          На 21 юли в Угърчин е основано първото селско българо-съветско дружество. Председател е Иван Войников.

-          Към 1940 г., освен чешмата в центъра на Угърчин, има още 10  изградени чешми, от които населението ползва питейна вода. Те се захранват от извори при самата чешма или  от близките околности. Общата дължина на металните водопроводи до тях  е 2040 метра.

-          На 22 декември в Угърчин е проведена пунктова конференция на младежките кооперативни групи с около 1000 делегати от 26 селища на Ловешка, Луковитска и Тетевенска околия. Ботьо Пейчевски от Угърчин е председателствал конференцията, зам.- председатели  били Стоян Едрев от Радювене и Дочо Маринов от Българене, а секретари - Пенка Богданова и Илия Пейчевски от Угърчин. Приветствие към делегатите поднесли областният управител  Борис Казанлиев и писателят Стоян Даскалов.

Строителството на моста на р. Лепетура. Отзад се вижда новоизграденият трансформатор за електроснабдяването от Луковит.

         Следва продължение

         При изготвянето на този материал е използван пълният текст на книгата „Из миналото на Угърчин” на братя Радоеви, книгата „История на Угърчин” от Марин Мяшков, книгата „Книга за Угърчин и Присадашкия род” от Стоян Присадашки, брой 53 на вестник „Вечер” от 25.12.1939 г.,  брой 18 на в. „Друм” от 1988 г. и притурката на в. „Стремление” от 23-30.09.2005 г. „520 години с името Угърчин”.