петък, 4 декември 2015 г.

В ЪГЛЕН И ДРЯНОВО

Читалищният живот през ноември не беше толкова богат на събития, както в предходните месеци, но има какво да отбележим. Ще се спрем на две събития.

На 21 ноември в с.Ъглен се състоя честване на 110-годишнината на писателя Илия Волен. По покана на Радка Стаменова, дъщеря на музиканта Цвятко Благоев, която беше един от организаторите на това честване, танцовият състав на читалището ни взе участие в празничната програма с изпълнението на три танца. Публиката и организаторите останаха доволни от видяното. Госпожа Стаменова изрази желание за бъдещи съвместни участия на нашите танцьори със състави от училището, което ръководи. Това  беше прието положително от наша страна.

Една седмица по-късно танцовият ни състав се възползва от покана на г-жа Стаменова и прекара два дни в къщите й за гости в с. Гостилица, община Дряново. Танцьорите се запознаха с туристическите забележителности на Трявна, Дряново, Дряновския манастир и пещерата "Бачо Киро".
 
 

събота, 21 ноември 2015 г.

ОВАЦИИ, ФОЛКЛОР, КЛАСИКА,ТАНЦИ

Наскоро в клуба на културните дейци в Ловеч бе представена мемоарната книга "Обичам те, живот" на родената и израснала в Угърчин Стойка Монова Георгиева. В своята неголяма книга тя отделя значително място на хора и събития от Угърчин, въпреки че по-голяма част от живота си е прекарала в Ловеч. 
Затова решихме, че ще бъде интересно да ви запознаем с някои нейни преживявания, свързани с пребиваването й в Угърчин през 40-те - 50-те години на миналия век. 
Стойка Монова е кръвно свързана с Благоевския род, от който произхожда и известният музикант Цвятко Благоев. Чичо й Благой Сопотски е основател на духовата музика в Угърчин през 1924 г. Другият и чичо Георги също е свирил в нея. А баща й Моно е свирил на свирка и цигулка, изработени лично от него.

Затова не е никак странно, че и Стойка от малка се увлича по музиката. Заедно с братовчедката си Стойна и две съседски момчета започват да ходят на уроци по цигулка при Борис Дочев Петров, който няколко години по-късно става диригент на Ансамбъла за народни песни и танци към  Българското радио. Стойка се увлича сериозно от музиката и по-късно в гимназията тя, заедно с приятелите си, е включена в ученически  оркестър от цигулари, създаден от учителя по музика Георги Люцканов.

Започват да свирят и класическа музика. Често се изязвяват на читалищната сцена, където печелят овациите на угърчинската публика. За съжаление липсата на средства в онзи момент и стечението на определени обстоятелства не й позволяват да продължи да се развива в тази област. Тя завършва спортно училище в Пловдив, става педагог и целият й трудов път преминава в работа с деца в Окръжния пионерски дом в Ловеч.

Освен с цигулката, Стойка се представя и като балетистка, а и като гимнастичка на читалищната сцена в Угърчин. По-надолу ще поместим кратък откъс от от спомените й за тези нейни изяви:

"Още като учех в  Пловдив, през ваканциите играехме гимнастика на сцената в дует с Петър Гечев. След завършването много често ме канеха да играя соло гимнастика при концерти, празници и спектакли. В съчетанието си включвах мост, везни, шпагат, ветрило, през стойка кълбо напред, флиг-флаг. Бях много гъвкава.

След едно такова изпълнение на другия ден вървяхме по главната улица със сестра ми. Жени, седнали на една пейка си шушукаха:
- Кое беше без кости, отсамното или оттатъшонто?...
В Угърчин беше назначен нов лекар, който дойде с жена си, красива и руса. После разбрахме, че е била прима балерина, рускинята Валя Левкова. Като разбра, че в читалището кипи културен живот, започна да танцува балет на сцената в Угърчин.

Веднъж ни извика с Гацка Гечева и ни показа един "Моряшки танц", който бързо научихме. И до днес помня стъпките, музиката и фигурите. Играхме го многократно на сцената, освен другите ни изяви.

Все съм вземала участие на празници и тържества с един, два до три номера. Но на един концерт имах пет участия. Само търчах да се преобличам в гримьорната. Пеех в хора, танцувахме с Гаца моряшкия танц, представях хумореска с едно момче, играх казачок, а накрая играх и с танцовия състав, с което изпълнение концертът завършваше. Моята кръстница Пенка Балева пък  пееше оперни арии по произведения на Григ, Шуберт и Верди..."

петък, 30 октомври 2015 г.

ХРОНИКА - ОКТОМВРИ

Октомври бе месец на вълнения, свързани с местните избори, с борбата за кметското място в общината и за местата в Общинския съвет. Читалището  също бе "засегнато"от политическите борби, предоставяйки терен за предизборните прояви на основните политически сили. Освен наема, можехме да спечелим доста пари и от боклука, който оставаше след някои от проявите, ако важеше приказката "Сливи за смет". Но всичко вече отмина. Има избран нов кмет и нов Общински съвет. Досегашното общинско ръководство неведнъж е помагало на читалището. Дано и новото продължи тази практика.

Що се отнася до читалищната дейност през това време, постарахме се тя да не се влияе от от политическите борби, макар, че двама от щатните служители на читалището оглавяваха листите за общински съветници на двете основни политически сили.
Десетина дни след участието на театралния ни състав във фестивала на любителските театри в гр. Лом, за което ви информирахме вече, в читалището получихме пакет. Той съдържаше статуетка, парична награда от 80 лева и грамота, от която разбрахме,че Милена Найденова е получила втора награда за водеща женска роля за играта й в пиесата "Госпожа министершата", която представихме там.

На 26 октомври участвахме със същата пиеса в Четвъртия национален фестивал на любителските театри "Театър без граници" в Самоков. Завърнахме се с грамота за отлично представяне.

През този период група от осем танцьори от танцов състав "Фаворит" поднесе приятна изненада с няколко танца на тържеството в ресторант "Виктория", посветено на 90-годишния юбилей на един от най-уважаваните учители от Угърчин - Никола Бамбов.
Предстои един от най-българските празници - Денят на народните будители, който е и празник на нашето читалище.

Честит празник на всички угърчинци, поне веднъж стъпили на читалищната сцена и на всички, които милеят за запазване на нашата  култура и духовност в днешното комерсиално, космополитно време!

петък, 2 октомври 2015 г.

НОВ МЕМОРИАЛ ЗА ГЕРОИТЕ НА УГЪРЧИН 1885 -1945

Мемориал -паметник на загиналите във войните за национално обединение 242 войници от Угърчин бе открит на 18 септември в центъра на града
 
Върху част от южната фасада на читалищната сграда с размери 17 м ширина  и 9,5 м височина и площ 161,5 квадратни метра, от мрамор и гранит  беше изграден мемориалът. С близо 13 000 знака са изписани имената на загиналите, войните, в които са загинали и местата, където са загинали. Барелеф върху горната част на мемориала показва бойна сцена от Първата световна война, в която са загинали най-много угърчинци - 153-ма.

Всички, които  видяха през тези дни мраморната мемориална стена, се изненадват от внушителността й. Мнозина изглеждаха едва ли не стъписани, когато видяха петте колони с изписаните 242 имена на загиналите. Почти всички угърчинци, застанали тихо тук, откриха сред падналите за България герои и имената на свои предци, които досега бяха запазени единствено в пожълтелите документи на военния архив във Велико Търново.

Тази година се навършват 130 години от Сръбско-българската война, 100 години от включването на България в Първата световна  война и 70 години от края на Втората световна война. Това е един сериозен повод  да обърнем поглед назад и си спомним за тези наши съграждани, платили от името на Угърчин голям, тежък, кървав данък на Отечеството.
Защото само на 4 ноември 1912 г., по време на Балканската война, 20 души от Угърчин оставят костите си в  боевете при Чаталджа и още други 50 не се завръщат от тази война и последвалата я Междусъюзническа.
 

Защото само в боевете при Дойран по време на Първата световна война загиват 77 войници от Угърчин. 30 майки от Угърчин слагат черните забрадки само за времето от 24 април до 9 май 1916 г. след тежки боеве там. Още 73 угърчинци загиват по другите фронтове на тази война.
Не трябва да забравяме, разбира се, и шестте  войници от Угърчин, загинали в Сръбско-българската война. Вечна памет и на 13-те угърчинци, загинали по бойните полета в Югославия и Унгария през Втората световна война.

Вероятно загиналите във войните угърчинци са повече от изписаните на мемориала, но за тези 242-ма беше намерено дакументално потвърждение.

Най-сетне по подобаващ начин в Угърчин беше увековечена паметта на тези потънали в забрава наши герои. Една 96-годишна инициатива – за издигането на този мемориал, бе доведена до успешен завършек. И след това, което беше направено, имаме моралното право да се гордеем истински с тях.
 
На 18 септември 2015 г. митрополит Гавриил Ловчански отслужи литургия за Героите на Угърчин и направи водосвет на новия мраморен мемориал. Почетен караул от бойци със запазени униформи и оръжия от войните даде тържествен салют за 242-мата забравени български герои. Вечна слава!

Дано дядо Тодор, един от последните живи ветерани от Втората световна война, прерязал заедно с кмета Валентин Вълчев лентата при откриването на мемориала, да е последният войник от Угърчин, участвал във война!

Дано никога не се налага да се дописват имена на угърчинци върху мемориала, загинали в нова война.

Текст и снимки:
Борислав ПАТАРИНСКИ

ХРОНИКА – СЕПТЕМВРИ

Всичко онова, за което писахме в предишната ни публикация, че предстои, се случи през септември.
Юбилейният концерт на танцовия ни  състав "Фаворит" се състоя на 19 септември пред препълнена зала. Участвахме в откриването на панаира предишния ден, а на 24 септември театралният състав при читалището ни се представи добре на театралния фестивал в град  Лом.
Събитието, което предизвика най-голям отзвук сред угърчинци обаче,  беше откриването на 18 септември на мемориала-паметник на загиналите във войните за национално обединение 242 войници от Угърчин. Една 96-годишна инициатива беше доведена до успешен завършек.

петък, 11 септември 2015 г.

В ДРАГАНА И КЪРПАЧЕВО

 
Лятото и жегите постепенно си отиват, но септември ще продължи да бъде горещ от страна на всякакви събития. За читалището ни той започна с две гостувания.

На 4 септември танцьорите ни участваха със свои изпълнения на местния празник в с. Драгана, а на 5 септември бяха в с. Кърпачево. Там взеха участие в импровизиран празник в центъра на селото. В продължение на повече от два часа на площада се извиваха хора, в които освен танцьорите ни, често се включваха и местните жители начело с кметския наместник Ивета Петрова. Гост на празника беше и кметът на община Летница д-р Красимир Джонев. Задоволството от случилото се този ден в Кърпачево беше взаимно. То идваше и от факта, че танцьорите ни успяха да се полюбуват на намиращите се на няколко километра Крушунски водопади.

През следващите дни на месеца предстоят още прояви, в които освен танцьорите ни, ще се включат и театралните самодейци. На 13 септември група от танцовия състав ще гостува в с. Каленик.

На 18 септември върху стената на читалищната сграда в Угърчин ще се открие мемориалът на загиналите във войните угърчинци. По-късно същия ден ще се открие и традиционният панаир на Угърчин.

А на 19 септември от 19 часа танцов състав "Фаворит" при читалището ни ще изнесе юбилеен концерт в читалищния салон, посветен на 5-годишнината от създаването на състава. Месецът ще завърши с участие на театралния състав на 24 септември във фестивала на любителските  театри в гр. Лом с пиесата "Госпожа министершата".


сряда, 19 август 2015 г.

БУРКАН С ГОЛИ ПАТИЦИ

- Случка от Угърчин, която прилича на история от Радичков, но не е… 
За кой ли път стрина Пена Цоньовица с тревога поглеждаще от портичката си надолу по улицата към реката. Вече се смрачаваше, а проклетите патки още ги нямаше... Тя всеки ден ги пускаше да ходят на реката, но винаги се прибираха навреме. А сега никакви не се виждаха.
Реши да ги потърси. Тръгна покрай реката, обзета от лошо предчувствие. Мина край казана за ракия на съседа си Кольо. Зад дъсчената стена на постройката се чуваха познати гласове.  Не ги заговори, защото очакваше двусмислени подхвърляния по адрес на патките.

Едва не налетя на купчина костилки и отпадъци от използвана пръщина, когато  съзря патките в близкия бъзак... Бяха се натръшкали безжизнени до една, заедно с патока. Стрина Пена повдигна една от патките. Беше тежка и още топла, но не даваше никакви признаци на живот...  Доплака й се от яд и мъка. Патиците бяха една от малкото й радости в живота, откакто овдовя. Грижеше се добре за тях, но изведнъж ги загуби.

Почти се мръкна. Не знаеше какво да прави... Накрая реши да ги оскуби, та поне перушината им да използва. Отиде до вкъщи и донесе чувал. Скубеше ги и плачеше в тъмното. После се прибра у дома и  легна. Не се сети да вечеря. До късно не можа да заспи, а после се унесе в неспокоен сън...

Събуди я крякане на патки. Не можеше да повярва на ушите си... Изтича до прозореца, надникна и краката й омекнаха. Всичките й патици живи и здрави, но без перушина, чакаха пред портичката да ги прибере… Облече се набързо и изтича да им отвори. Притесняваше се някой съсед, макар и рано, да не е видял странната гледка, защото случката щеше да стане обект на нескончаеми приказки. Докато ги прибираше, най-сетне проумя. Патките бяха яли от пръщината и се бяха упоили. Ядоса се на себе си, че още снощи не се сети за това. Сега беше изправена пред труден избор - да ги заколи и така веднъж завинаги да приключи с този резил или да ги остави да се разхождат голи по двора за всеобщ присмех на комшиите. Избра първото..
.
Цял ден вари буркани с патешко и плака. После нареди бурканите на най-далечния рафт в мазето и повече  не погледна към тях. Стрина Пена се зарече оттук нататък да не отглежда патици и завъди кокошки...
Б.П.

петък, 7 август 2015 г.

НЕВЕНА ПЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪБОР В КОПРИВЩИЦА

Нашето читалище кандидатства и бе класирано за участие в националния събор на народното творчество в Копривщица с две изпълнения на народни песни на 14-годишната Невена Джахова от Угърчин. На 7 август тя успешно изпълни своите песни на събора, за което получи  "Грамота за постижения в представянето на Единадесетия национален събор на българското народно тврочество Копривщица 2015". Невена пее от малка и своята подготовка тя дължи най-вече на майка си Йорданка Джахова. Наскоро Невена издържа изпита по пеене в музикалното училище в Широка лъка с "отличен" и от септември ще постъпи  да учи в това известно училище. Надяваме се в нейно лице да се намери един достоен продължител на богатите музикални традиции на Угърчин.

събота, 25 юли 2015 г.

СТИХОВЕТЕ НА 5-КО КРАЧОЛА


Той не е Пейо, а Петко и не е Крачолов, а Крачола. И макар да е обичал да стихоплетства, е далеч от гения на Яворов. Останал е в паметта на по-възрастните угърчинци с оригиналните си лафове, а малцина знаят, че се е опитвал да пише и стихове.

Всъщност истинското му име е Петко Цачев Щрегарски. Родил се е през 1920 година на една колиба, на няколко километра северозападно от Угърчин. Още там, на колибата, започнал да показва своето остроумие. Веднъж силно залаяло кучето навън и бащата казал на Петко: "Изляз от тая колиба и иди да видиш откъде лае това куче..." Имал  предвид по-скоро - защо лае. Но Петко изтълкувал нареждането буквално и след малко доложил: "Откъм главата, тате..." Приписват му и един хумористичен стих, който той съчинил, докато орели с баща си  нивата с кравите:
"Доктор оре, поп води, какво ще се роди - един Господ знае..."

Петко бил попа, защото носел брада, а доктора бил баща му, защото се бил научил да скопява прасета...

Когато се слага край на колибарския начин на живот в средата на 50-те години на ХХ век, Петко напуска Угърчин и тръгва да си търси късмета из страната. В своята  "Семейна, житейна, битейна автобиография" в стихове той пише:

"Девет деца бяхме и родителите ми са се радвали -
както се радват хазяи на квартиранти,
които със съдебно са се настанили!
Скитал съм много - с променлив живот,
за приключения нови, като Дон Кихот.
Вземах да работя във водопровода -цяла София няма вода!
Някъде кран тече, на друго място водопровода се пробил,
някой пък ще рече, че на Витоша снегът се стопил.
А пък то суша - от копане ни дойде до гуша...”

По нататък той разказва, че  два пъти се е женил, но незадълго, с последвали  раздели. Родила му се и щерка Павлина, която много обичал, но тя останала при майката...
Изглежда тези семейни драми са го подтикнали към алкохола, а питейните заведения  му станали втори дом.

След като бе унищожил огромни количества алкохол, през 80-те години той се завърна в Угърчин. Приличаше на по чудо оцелял концлагерист от Освиенцим. Пристъпяше несигурно, сякаш всеки момент ще падне. Живееше в една къща край училището в много мизерни условия. Не ползваше и електричество. Разказва се една случка между него и Нешо Чорчока - единственият инкасатор в Угърчин по онова време. Той  попитал Нешо:"Кога ще дойдеш да ти платя за месеца?.." Чорчока се учудил: "За кой месец?..." А Петко му отговорил:"За тоя, дето свети горе..." Пак по това време от общината бяха решили да му направят паспорт, защото нямаше никакви лични документи. Наличието на паспорт щеше да му позволи да получава храна от социалния патронаж. Но когато се наложи да му се направи снимка за паспорта, той възрази:"Чакайте бе хора, карикатура се рисува, не се снима"...

Умря през 1990 г. тихо и незабележимо. Остави след себе си спомена за един човек по-скоро  неудачник, опитал се да гледа с ирония на случващото се с него и около него. Защото цял живот бе търсил онези хора, за които и живота си би дал, но с тъга открива, че са много малко. За разлика от другите които "...се борят за имот, пари - грамада- за наслада,..", а пък и на тях накрая два метра им се падат... в земята. Споменът за 5-КО, както той се подписва под стихотворенията си, постепенно избледнява, но все пак нещо ще остане в онази галерия от угърчински чешити, с които животът ни дарява, а може би и наказва...

Текст и снимки: Б. ПАТАРИНСКИ

петък, 17 юли 2015 г.

186 УГЪРЧИНЦИ СЕ СРАЖАВАТ В НАЙ-ГОЛЯМАТА ВОЙНА

70 години от края на Втората световна война  

Поручик Нино Слановски

През 2015 година се навършват три кръгли годишнини от войни, в които България е участвала - 130 години от Сръбско-българската война, 100 години от включването на България в Първата световна война и 70 години от края на Втората световна война. В няколко наши публикации ще проследим участието на угърчинци в тези войни.

Ще започнем от Втората световна война - най-голямата в историята на човечеството. Тя трае от 1 септември 1939 година до 2 септември 1945 година и в нея загиват над 55 милиона души. В тази война, както знаем, България участва първо на страната на хитлеристка Гемания и нейните съюзници, а след 9 септември 1944 г. преминава на страната на техните противници - СССР, САЩ и Великобритания. Активно се включва  в бойните действия срещу германците  от  есента на 1944 г. до 9 май 1945 г.

186 угърчинци се бият по фронтовете в Югославия и Унгария. Девет от тях загиват. Най-тежките сражения, в които участват българските войски, са на река Драва в Унгария през март - април 1945 г, където загиват четирима от нашите земляци. Във военния архив във Велико Търново преди няколко години  бяха открити имената на още четирима угърчинци, загинали  в Югославия преди 9 септември 1944 г. Това се  е случило от януари до юни 1944 г., когато България все още е била съюзник на Германия. По това време в Югославия е имало български окупационен корпус и нашите угърчинци вероятно са загинали в боеве с югославски партизани.

По-долу ще разкажем за един епизод от бойните действия в Югославия през есента на 1944 г. по спомените на един угърчинец, участвал в тях - Кольо Цачев Присадашки.
Кольо Присадашки - снимката е от 1985 г. 

"Бях оръжеен техник към 34-ти пехотен полк. Нашите войници атакуваха кота 1018, превземането на която щеше да им позволи да навлязат в Косово поле и да се отправят към Косовска Митровица. При атаката на височината две от нашите тежки картечници получиха повреда и трябваше да се ремонтират на място. Тръгнах натам. По пътя към позициите минах край кота 923. Там видях нашият съгражданин поручик Нино Слановски. Беше тежко ранен в краката. Кръвта му изтичаше. Последните му думи бяха:" Дотук беше... С мен се свърши. Кажи на моите другари, че умирам..." Искаше ми се да остана още малко при него, но на височината ме чакаха. Животът на много хора зависеше от мен.

Добрах се до гнездата на двете картечници с прибежки и припълзявания под огъня на немците. Изглежда бяха разбрали, че картечниците са повредени, защото се вдигнаха в атака и тръгнаха да обграждат височината. Когато стигнах до първата картечница, германците бяха на около стотина метра, стреляйки изправени от движение.

Положението беше критично. Трябваше да се бърза. И тъкмо това ми пречеше да подменя повредените части за най-кратко време. Тръпнех от вълнение, съзнавайки, че от бързината ми зависи не само моя живот... Първата картечница беше готова. В този момент немците се намираха вече на около 50 - 60 метра. Предложих на мерача да се оттегли на следващата позиция. Но картечницата беше тежка и той успя да я пренесе само на около 20 метра. Подпря я на един камък и откри огън... Направи няколко откоса и изби немалко от германците. Другите започнаха да се оттеглят назад. Това ни спаси...

Боят обаче продължаваше. Когато се отправих към втората картечница, нещо ме парна в десния крак. После видях, че съм ранен, но не беше тежко. Вечерта ме оперираха и извадиха куршума. Продължих участието си във войната до края на първата й фаза."

Борислав ПАТАРИНСКИ

петък, 10 юли 2015 г.

ТРЕТО "ВЕСЕЛО ДЕТСКО ЛЯТО"

 
В късния следобед на горещия 9 юли за трета поредна година пред читалището се състоя "Весело детско лято" с много игри и забавления за децата от Угърчин. С подкрепата на общината и читалището група от над десет момичета и момчета, доброволци от регионалната библиотека "Проф. Беню Цонев" в Ловеч, накараха близо тридесет деца от Угърчин да се включат в различни игри и забавления. Още толкова майки, бащи и баби наблюдаваха с интерес участието на своите питомци в игрите и съпреживяваха заедно с тях успехите и неуспехите, когато игрите биваха състезателни. Повечето от най-малките участници си тръгнаха с изрисувани лица, наподобяващи известни животни. А най-добре представилите се в игрите получиха и награди.
 
 

сряда, 17 юни 2015 г.

НАШАТА ,,ГОСПОЖА МИНИСТЕРША" БЕШЕ И В КОРТЕН

 
С един тъмен, почти черен бус и с едно светло, почти бяло ремарке, закачено за него, театралният състав ,,Кукуруга" пристигна на 12 юни в с. Кортен. Тук дойдохме не заради кортенската ракия и вино, а за да участваме за втори път в театралния фестивал, организиран под патронажа на Министерство на културата. 

След като разположихме ,,покъщнината", която возехме в ремаркето, на сцената, към 16.30 часа показахме на зрителите нашата ,,Министерша". Съдейки по овациите на публиката и мнението на журито при последвалото събеседване, бяхме оставили добро впечатление За показаната от нас пиеса, играна досега хиляди пъти на най-различни сцени у нас и по света от професионални и любителски театри.
Представителите на журито не скриха приятното си учудване, че в състава ни има хора от различни възрасти и че поне една трета от тях са съвсем млади. Трима от тези младежи трябваше да бъдат същата вечер на бала на свой съученик абитуриент, но бяха проявили отговорност и не провалиха участието на състава във фестивала. 

Преди да си тръгнем на следващия ден по традиция направихме обща снимка за спомен, не само пред читалището в Кортен, но и пред един необичаен обект в центъра на селото - изтребител МИГ-21. И макар да не ръсихме пътя със захар срещу черна магия, както беше сторил преди това кмета на община Нова Загора, всичко мина благополучно. Пожелахме си с любезните домакини да се видим отново на следващото издание на фестивала.

петък, 5 юни 2015 г.

ЛЪЧИТЕ НА СЛЪНЦЕТО ОГРЯВАТ ВСИЧКИ

 
Под това мото премина детският празник на първи юни тази година, състоял се на читалищната сцена. Едночасова програма с песни, рецитиране на стихове и танци изнесоха децата от обединеното детско заведение в Угърчин, подготвена от техните учители. По късно се състоя и рисунка на асфалт край старата читалищна сграда в центъра на града. Над 35 деца грабнаха тебеширите и нарисуваха картини, родили се в детското им въображение. Почти толкова майки и баби следяха отблизо ,,творческия процес" на малките палавници. Осигурен бе и музикален фон от популярни детски песни. Накрая всички малки художници получиха по един голям шоколад от името на организаторите - Община Угърчин и читалище ,,Вълчо Русковски - 1894".
Няколко дни по-късно библиотеката към читалището организира за най-малките й посетители своеобразно продължение на детския празник - забавни детски игри. Целта беше децата не само виртуално пред компютрите, а и реално да са участници в забава, която сами си сътворяват. Подобни игри ще се провеждат всяка седмица. Тяхна кулминация ще станат  игрите през месец юли, които за трета година ще  се проведат съвместно с Регионална библиотека ,,Проф. Беню Цонев" от град Ловеч.

сряда, 27 май 2015 г.

МЕСЕЦ МАЙ – С НАЦИОНАЛНИЯ ТРИКОЛЬОР

100-годишнината на нашия земляк, известния изпълнител на народна музика на кавал Цвятко Благоев
Месец май традиционно е богат на празници. И най-големият от тях естествено е Денят на българската писменост, просвета и култура. Тази година обаче, около 24 май в Угърчин се случиха още две събития. На 21 май се състоя юбилейното тържество, посветено на 100-годишнината на нашия земляк, известния изпълнител на народна музика на кавал Цвятко Благоев. А на 25 май беше балът на дванадесетокласниците от СОУ,,Св.Св. Кирил и Методий".

Юбилейното честване на Цвятко Благоев се състоя в салона на читалището в необичаен за Угърчин час - 14.00. Въпреки това на него присъстваха повече от двеста души. Поне четиридесет от тях бяха от София. Доведоха ги Радка Стаменова и Гечо Благоев - дъщеря и син на Цвятко Благоев. Сред тях бяха и голяма група деца от училището по английски език към фирма ,,Меридиан - 22", чийто президент е г-жа Стаменова. Тези деца се включиха в художествената програма, в която също взеха участие танцьорите от читалището и изпълнителката на народни песни Йорданка Димитрова от сдружението на пенсионера ,,Цвятко Благоев". Величка Игнатова - председател на Общинския съвет, връчи на близките на музиканта удостоверение с решението на Общинския съвет за обявяване на Цвятко Благоев за почетен гражданин на Угърчин посмъртно. Показан бе и филм за неговия живот и творческа дейност, заснет от БНТ.
Празникът на нашата писменост и култура тази година в Угърчин се проведе на откритата сцена пред общината. В едночасовата празнична програма, чийто главен организатор традиционно бе СОУ ,,Св. Св. Кирил и Методий", се включиха освен деца от училището, и деца от детската градина, и момчета от танцовия състав на читалището.

Абитуриентският бал не би могъл да съперничи по значимост на другите две събития, които го предхождаха. Но въпреки това събра многобройна публика в центъра на Угърчин. Не само родители и близки дойдоха да се порадват на абитуриентите, но и много други граждани. Самите абитуриенти пристигнаха на площада пред общината с кавалкада от пищящи с клаксоните си автомобили. Предвождаше ги трактор с ремарке. В ремаркето се бяха качили няколко абитуриенти, опънали пред себе си националния трикольор. Чуваше се и популярната песен за Райна Попгеоргиева.
Когато слязоха от возилата, всички се струпаха около паметника, където започна голямото снимане. Десетки фотоапарати и телефони прегряха от щракане. Хиляди снимки запазиха спомена за един от най-хубавите дни в живота на тези момичета и момчета, завършили своето средно образование. И макар да нямаше голямо културно значение, абитуриентският бал се превърна в събитие за Угърчин, защото накара не само абитуриентите, да се пренесат в един по хубав свят, откъсвайки се поне за малко от иначе нелекото ежедневие./БП/

събота, 16 май 2015 г.

"КУКУРУГА" В СТОЛИЦАТА

Бранислав Нушич - Госпожа министершата. Постановка на самодеен театрален колектив "Кукуруга" при читалище "Вълчо Русковски" - Угърчин. Фестивал на читалищното театрално изкуство 16 май 2015 - София.
 
 
 
 
 
 
 

 
 
 
 
 

1."ДА СЕ ИЗСЕЧЕ ЕДНА ГОРА"


2."ОСТАВКА ЛИ ?! ... МИНИСТЪРЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПСУВА"


––––
"Кукуруга" на угърчински - "Разцъфтяваща пъпка от цвете или дърво"
Фото: Гергана и Георги-Момчил ПОПОВИ