сряда, 11 юли 2018 г.

"РАЗИГРАНО ОРО" КРАЙ ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

След дванадесет часово пътуване на 28 юни автобус с 42 пътници от Плевен и Угърчин спря за отмора в детското отморалище/почивна база/ "Славейче" на брега на Охридското езеро. Това бяха деца танцьори от Фолклорен ансамбъл "Мизия" - Плевен и танцов ансамбъл "Фаворит" при читалището ни. Придружаваха ги няколко души възрастни, сред които и медицинско лице. Отседнаха в тази база не само за отмора, но и за участие в два фестивала.
 
Седем дни прекараха в земята на Климент Охридски и Наум на около 5 км от старата българска столица Охрид. Посетиха исторически места, пряко свързани с българската история. Почти всеки ден се къпеха в прозрачните охридски води, но правеха и репетиции за предстоящите изяви. Междувременно още три танцови състава от Шумен, Бургас и Стара Загора се настаниха в "гнездото" на "Славейчето". И дойде моментът, когато танцовите състави показаха своите умения. Нашите танцьори получиха диплома за учество/участие/ и освоено/завоювано/ I място на фестивала "Охридско славейче - 2018".

Един ден преди заминаването петте български състава от Плевен, Бургас, Шумен, Стара Загора и Угърчин се включиха със свои изпълнения в провеждащия се от 1 до 5 юли международен фестивал "Разиграно оро" в Охрид. Сцената  се намираше на площада на брега на Охридското езеро до входа на пристанището. Наоколо се извисяваха паметниците на Кирил и Методий,  Климент Охридски и Наум. Слънцето току що беше залязло, когато танцьорите в национални носии и български трибагреници преминаха в дефиле по главната търговска улица на града. Улицата беше пълна с народ. Заведенията наоколо - също. Мнозина се спираха да видят дефилето и да направят снимка с телефоните си.
 
После танцьорите се качиха на сцената, след като преди тях беше имало изпълнение на полски духов оркестър и мажоретки. Зазвуча музиката на българските танци и танцьорите запристъпяха все по-чевръсто в ритъма й. Публиката аплодираше всяко изпълнение, но като че ли малко се стъписа, когато едно малко момиченце от Бургас запя "Македонско девойче"... Нашите момчета и момичета се представиха достойно и със самочувствие на фона на изпълненията на съставите от Плевен, Шумен, Бургас и Стара Загара.


Обратният път към България премина през едночасов престой в Скопие. Запознахме се с впечатляващото струпване през последните години в центъра на града на множество монументални скулптури и сгради, с античните кораби на трупчета в река Вардар и други чудатости, продукт на амбицията на някои македонски управници да докажат, че са преки наследници на Александър Македонски. Това, което видяхме накрая по-скоро ни развесели, защото тепърва предстои да пишем общата си история с хората, населяващи тези земи. И защото част от тези хора в едни по - далечни времена са избягали от теглото там и са  поставили началото на някои от големите родове в Угърчин. И защото костите на над сто угърчинци са заровени в македонската земя след битките в Първата световна война при Дойран, Завоя на Черна и Червена скала...